№ 44
гр. Нова Загора , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осемнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220100915 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК и чл.341 и следващите от
ГПК.
Постъпила е искова молба от ищците О. Б. Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, Х. Б.
С. с ЕГН ********** и адрес: ***, Х. Б. С. с ЕГН ********** и адрес: ***, Х. Б. С. с ЕГН
********** и адрес: ***, Д. Б. Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, З. А. Х. с ЕГН **********
и адрес: ***, В. И. О. с ЕГН ********** и адрес: *** всичките чрез пълномощника им
адв.Е.Д. М. от АК - Сливен, преупълномощен и от адв.Емил Мънев от АК - Сливен за ищеца
О. Б. Н. със съдебен адрес: *** чрез адв.Е.М. от АК - Сливен, тел. **********, и ищцата Ш.
В. Б. с ЕГН ********** и адрес: *** чрез пълномощника адв.И.В. И. от АК - Бургас със
съдебен адрес: *** против ответниците С. Б. Н. с ЕГН ********** и адрес: *** и Ф. Х. Н. с
ЕГН ********** и адрес: ***, с която е предявен иск за отмяна на Нотариален акт № 73, том
4, дело № 428/06.12.2019 г. на СВп при PC - Котел.
В исковата молба се посочва, че на 05.12.2019 г. ответниците с Нотариален акт №
73, том 4, дело № 428/06.12.2019 г. на СВ при PC - Котел установили пред Нотариус
Красимир Панайотов с район на действие PC - Котел, че са собственици по давностно
владение на следния недвижим имот:
Дворно място с площ от 3236 кв.м, съставляващо ПИ с пл. № 173, за който са
отредени УПИ 4, 5 и 9-173 с неуредени сметки по регулация в кв. 18 по плана на ***,
одобрени със заповед № 556/17.10.1983 г., при граници: улица, ПИ № 172, ПИ № 174 и ПИ
№ 180, ведно с построените в имота: 1. Паянтова жилищна сграда на един етаж, състоящ се
от 33 кв.м, състояща се от полуземен етаж и избено помещение с площ от 22 кв.м по
вътрешни размери и първи етаж, състоящ се от две стаи и салон, 2. Паянтова жилищна
сграда на един етаж със застроена площ от 65 кв.м, състояща се от полуземен етаж от две
1
стаи и салон и първи етаж, състоящ се от кухня, салон, входно антре и две стаи и 3.
Паянтова стопанска сграда със застроена площ от 14 кв.м и застроен обем от 32 куб.м.
Ищците твърдят, че този недвижим имот всъщност е собственост на наследниците
на Боянка Славова Николова и Боян Славов Николов, които се явявли наследодатели на
ищците и първия ответник.
Посочват, че при издаване на нотариалния акт, ответниците не са разполагали с
документ за собственост, тъй като такъв нямало, а била направена обстоятелствена
проверка.
Сочат, че вторият ответник Ф. Х. Н. е съпруга на първия.
Разясняват, че в нотариалното производството по издаване на констативния
нотариален акт се доказвало давностното владение чрез трима свидетели, съгласно чл.587,
ал.2 от ГПК, но акта на Нотариуса нямал сила на пресъдено нещо и доказването в
нотариалното производство нямало доказателствена сила при оспорване от заинтересована
страна по съдебен ред.
Твърдят, че свидетелите в нотариалното производство са потвърдили неистина за
съществуването на факта на давностното владение, следователно ответниците не били
собственици на наследствения имот, а първия ответник съсобственик на имот - само до
размера на наследствения си дял, докато втория ответник въобще не бил собственик на
имота.
Посочва се също, че в имота имало обособени две жилища в двете находящи се в
дворното място жилищни сгради, в който след смъртта на наследодателите, останали да
живеят двама от наследниците, ведно със семействата си: ищеца О. Б. Н. и ответника С. Б.
Н.. Останалите наследници не живеели в имота.
Ищеца О. Б. Н. живеел в имота от раждането си и никога не бил живял на друго
място. Той извършвал периодични ремонти и подобрения в имота, в едната жилищна сграда,
в която се установил, заедно със семейството си. Грижел се за поддръжка на жилището си
постоянно - това, което ответниците били потвърдили пред нотариуса, че придобиват по
давностно владение.
Сочи се, че всички ищци са заплащали данъка за наследствения си дял от имота и не
са предавали владението си на ответниците.
Твърди се също, че на 26.01.1995 г. и 15.04.1996 г. ищците предоставили ползването
на техните идеални части на ищеца О. Б. Н., като сключили неформален договор за
продажба на дяловете си и издали разписка, че тези дялове са заплатени от ищеца О. Б. Н..
По този начин ищеца О. Б. Н. имал право да владее и ползва наследствените дялове на
имота на всички ищци, а ответника С. Б. Н. имал право да ползва само собствените си
дялове.
Тъй като ищеца О. Б. Н. се явявал държател, спрямо останалите ищци от 26.01.1995
г. и е живял в имота от момента на раждането си, без да е живял на друго място, не бил
прекъсвал владението на имота никога, то било съвсем невъзможно ответниците в режим на
СИО и давностно владение, да придобият съсобствените идеални части на ищците, при
условие, че не било прекъсвано владението и не е налице хипотезата на чл.79 от ЗС.
Невъзможно било също, съсобственици придобили недвижим имот на едно и също
2
правно основание, да придобият дела на други съсобственици по давностно владение, тъй
като те се явявали винаги държатели, особено когато придобивното основание е
наследяване.
Собствеността се разпределяла на дялове по наследяване между ищците и
ответниците.
Ищците молят съда, след като се убеди от доказателствата по делото в горните
твърдения, да установи, че ответниците не са придобили по давностно владение
гореописания наследствен имот и да отмени Нотариален акт № 73, том 4, дело №
428/06.12.2019 г. на СВ при СлРС, по отношение на ищците за следните идеални части:
1. О. Б. Н. - 1/9 идеална част;
2. Х. Б. С. - 1/9 идеална част;
3. Х. Б. С. - 1/9 идеална част;
4. Х. Б. С. - 1/9 идеална част;
5. Д. Б. Н. - 1/9 идеална част;
6. З. А. Х. - 1/45 идеална част;
7. В. И. О. - 1/40 идеална част;
8. Ш. В. Б. - 1/40 идеална част;
Молят съда, да им присъди сторените разноски по настоящото дело.
Представили са и молят съда са приеме писмени доказателства по опис.
Молят съда, да допусне до разпит четирима свидетели в режим на довеждане, с
които ще докажат всички изложени твърдения, а конкретно: срокът на владението на имота
от ищците, извършвани ремонти и подобрения в имота от ищеца О.Н., къде са живели
наследниците след смъртта на наследодателите, има ли прекъсване на владението от страна
на ищеца О.Н. лично и в качеството си на държател на останалите ищци.
Отправили са към съда доказателствени искания да издаде съдебно удостоверение
на името но адв.Е.М., с което да се снабдят с друго такова от Община Котел, Служба ГРАО,
от което е видно откога ищеца О. Б. Н. живее на адреса на процесния имот: ***, съдебно
удостоверение на името на адв.Е.М., в качеството му на пълномощник на ищците, с което да
се снабдят от Община Котел, Служба МДТ с данъчна оценка на недвижимия имот, тъй като
ответниците променили партидата на имота, като декларирали, че го придобиват изцяло по
давностно владение и общинската служба не искала да издаде данъчна оценка на
„несобственик“.
Молят съда, да задължи Нотариус Красимир Панайотов № 667 в НК и район на
действие PC – Котел, да представи копие от нотариално дело № 247/2019 г.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците С. Б. Н. с ЕГН ********** и адрес: *** и Ф.
Х. Н. с ЕГН ********** и адрес: *** са депозирали пред съда отговор на исковата молба, с
който сочат, че предявения иск е недопустим и неоснователен.
3
Ответниците заявяват, че са съпруг и съпруга, живеят заедно и са едно семейство.
Посочват, че са запознати с предявения иск, с който ищците претендират съда да
установи, че ответниците не са придобили по давностно владение процесния наследствен
имот и да отмени придобития от тях Нотариален акт № 73, том 4, дело 428/06.12.2019 г. на
СВ - Котел.
Ответникът С. Б. Н. потвърждава, че той и ищците по делото са наследници на
техните родители - баща: Боян Славов Николов, починал на 11.09.1987 год. и майка Боянка
Славова Николова, починала на 08.01.1989 год. Разяснява, че имотът бил наследствен и
неговата съпруга, нямала никакво отношение към това.
Твърди, че в определен момент разговарял с братята и сестрите си - сега ищци по
делото и се споразумяли, те да му продадат, своите идеални части от бащиния им имот.
Съгласно договореността между нас, на 15.04.1996 г. била подписана декларация от страна
на ищците Х. Б. С., ЕГН **********, *** че е получил от ответника сумата от 10000.00 лв.,
посочва, че Х. Б. С., ЕГН **********, *** получил от него сумата от 10000.00 лв., Х. Б. С.,
ЕГН **********, *** получил от него сумата 10000.00 лв., О. Б. Н., ЕГН **********, ***
получил от него сумата 7500.00 лв., А.Б. С., ЕГН **********, *** получил сумата 11000 лв.
Същите декларирали, че горепосочените суми, изплатени от С. Б. Н., жител на ***
на 15.04.1996 г. представлявали суми, уговорени между тях за наследствените им дялови за
по-голямата наследствена къща и дворното място на родителите им. Следвали подписите на
Х., Х., Халил, О и А., а декларацията била нотариално заверена в Кметство ***.
Сочи се, че с нотариално заверена разписка на 18.01.1996 г. в кметство *** били
уредени имуществено-правните отношения и със другите двама наследници на родителите
му, а именно: М. Б. О. ЕГН **********, *** б.ж. на с.Ябланово - починала на 06.05.2014 г. и
Д. Б. Н., ЕГН **********, ***. В разписката се посочвало, че тези двама наследници на
Бекир С. Н., б.ж. на *** удостоверяват с подписите си, че са получили по 5000 лв. от С. Б.
Н., *** за наследствената къща и дворното място на родителите им в землището на ***.
Посочвало се, че са съгласни да живее в наследствената къщата на баща им и да обработва
дворното място.
Ответникът С. Б. Н. посочва, че от представените от него доказателства е видно, че е
изплатил и придобил, чрез компенсиране с парични суми и с тяхно съгласие идеалните
части на всички наследници на процесния недвижим имот - ищците по настоящото дело.
Изтъква, че дори е обезпечил и заплатил, и идеалната част от имота и на брат си О.Н., който
живеел в него и не желаел да го напусне, въпреки, че е компенсирал делът му и бил получил
обезщетение - парична сума в размер на 7500 лв., а сега бил ищец по делото.
Сочи, че от представената от О. Б. Н. - ищец по делото разписка (една, а не две
както се твърдяло в исковата молба) било видно, че същият е предоставил и заплатил
дяловете на М. Б. О. Х. Б. С., Х. Б. С., А.Б. С., Х. Б. С., Д.Б. С., сумата по 2500 лв. на всеки
един от тях за наследствените им дялове за къща и дворно място на баща им Бекир С. Н..
Ответникът разяснява, че в разписката не фигурирало и било зачеркнато неговото
име от което било видно, че не е обезщетен за притежавания от него дял в идеални части от
бащиния наследствен имот, както това Осман бил направил с другите наследници, докато
4
обратно С. Б. Н. го обезпечил за неговия дял с парична сума от 7500 лева. Това означавало,
че брат му О.Н., който живеел в една от постройките и ползвал част от двора, владеел моята
идеална част от имота без правно основание.
С.Н. твърди, че той самият също е живял в имота от момента на раждането си и не е
живял на друго място, не е прекъсвал връзката си с имота, с неговото владение и
стопанисване, както и че е извършил редица ремонти - направил нов покрив, нова ламперия,
нови прозорци, прекарал път до имота.
Посочва, че след смъртта на родителите в имота продължил да живее той със
съпругата си - другия ответник по делото. Стопанисвал и се грижел за имота, тъй като
останалите братя и сестри, живеели на други места и имали собствени жилища и имоти.
Твърди, че брат му Осман го помолил да ползва, една от жилищните сгради и той се
съгласил на това, с уговорката, да напусне имота, когато го помоли. Другите ищци по
делото никога не са владели и стопанисвали въпросния имот.
Всичко това му дало основание да пристъпи към изготвянето на нотариалния акт.
Разяснява, че тук съвсем не се касаело за придобиване на съсобствените идеални
части на ищците при режим на съпружеска имуществена общност и давностно владение.
Твърди, че правото на собственост върху процесния наследствен недвижим имот е
придобил, въз основа на сключената между него самият и наследниците - ищци по
настоящото дело, договореност за заплащане и компенсиране с парични суми на
притежаваните от тях идеални части от правото им на собственост от наследствения
недвижим имот.
Счита, че в случая била налице и хипотезата на чл.79 от ЗС, тъй като притежаваните
от наследниците идеални части от въпросния имот били компенсирани още през 1996 г., а
Нотариалния акт бил изготвен през 2019 г. т.е. 23 години непрекъснато, добросъвестно и
необезпокоявано от никого владение, потвърдено от трима свидетели.
Визирайки приложената квитанция, представена от О. Б. Н. за платен местен данък,
сочи че касае само м.юли 2012 г. и м.октомври 2012 г., но не било видно О.Б. да е плащал
местен данък, както преди м.юли така и след м.октомври 2012 г. до момента.
Липсвали каквито и да било доказателства за плащане на данък от страна на
ищците.
От представените квитанции за платен местен данък с № **********/24.04.2019 г.
било видно, че ответника е плащал данък за целия имот за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г.,
2018 г., 2019 г., а от № **********/20.12.2020 г. било видно, че е плащал данък за целия
имот за 2020 г. и никой не бил плащал такъв данък.
Сочи също, че след снабдяването му с Нотариален акт, те като собственици на
имота извършили промяна в партидата на имота, като декларирали, че са го придобили
изцяло по давност, което било така.
Ответника моли уважаемия съд, въз основа на предоставените от него доказателства
по делото, от които било видно, че идеалните части на ищците са изплатени от него, още
през 1996 г. с тяхно съгласие и заплатена сума на всеки един от тях в определен размер,
което го прави пълноправен собственик на недвижимия имот и е придобил имота по
5
давностно владение, да не отменя Нотариален акт № 73, том 4, дело № 428/06.12.2019 г. на
СВ – Котел, тъй като в дадения случай ищците били компенсирани за притежаваните от тях
идеални части от имота.
Моли съда, разноските по настоящето дело да се поемат от всяка от страните, така
както са направени.
Представил е и моли съда са приеме писмени доказателства по опис.
Моли съда, да допусне до разпит трима свидетели в режим на довеждане, с които
ще докаже всички изложени твърдения, относно срока за владение на имота, от него и
семейството му, че ищците никога не са владели имота и не се интересували от него, за
извършваните от него подобрения и ремонти, къде са живели наследниците след смъртта на
наследодателите.
Ответника моли в съответствие с изискванията на местната подсъдност, делото да
бъде препратено на Районен съд - Котел впредвид встъпилия в длъжност нов съдия и сочи,
че разглеждането на делото в Районен съд - Нова Загора, би го затруднило, а и
местонахождението на недвижимият имот се намирало в района на Районен съд – Котел.
В последното открито съдебно заседание от 18.03.2021 г. ищецът Д. Б. Н., редовно
призован - не се явява, за него се явява адв.Е.Д. М. от АК - Сливен, редовно упълномощен от
по-рано.
Ищецът В. И. О., редовно призован - не се явява, за него се явява адв.Е.Д. М. от АК -
Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Ищецът Х. Б. С., редовно призован - не се явява, за него се явява адв.Е.Д. М. от АК -
Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Ищецът Ш. В. Б., редовно призована, чрез адв.И.В. И. от АК - Бургас - не се явява,
не се явява и пълномощника ѝ адв.И.В. И..
Ищецът Х. Б. С., редовно призован - не се явява, за него се явява адв.Е.Д. М. от АК -
Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Ищецът Х. Б. С., редовно призован - не се явява, за него се явява адв.Е.Д. М. от АК -
Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Ищецът З. А. Х., редовно призована - не се явява, за нея се явява адв.Е.Д. М. от АК -
Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Ищецът О. Б. Н., редовно призован - лично се явява и с адв. Е.Д. М. от АК - Сливен,
редовно упълномощен от по-рано.
Ответника С. Б. Н., редовно призован - лично се явява и с адв.Марияна Коева
Грунова от АК - Сливен, редовно упълномощена от същата дата.
В заседанието са разпитани и свидетелите А.М.Ф. - без родство, Х.Б. Х. - без
родство, А.Н.К. - без родство, Е.С. Н. - син на ответниците, В.М.Ф. - без родство и Х.Х.Х. -
без родство.
В дадения от съда срок страните са представили писмени защити, с който
поддържат становищата си и претендират присъждане на съдебно деловодни разноски.
6
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът е приел представените писмени доказателства, а именно: Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение - акт № 20 том III, рег.
№ 2136 н.д. № 247/2019 г. на нотариус Красимир Панайотов с рег. № 667 на НК с район на
действие – РС - Котел, скица № 476 на урегулиран поземлен имот № 179 от кв.18 по
регулационния план на *** общ.Котел одобрен със заповед № 556/17.10.1989 г.,
Удостоверение за наследници на Боянка Славова Николова, б.ж. на *** общ.Котел,
починала на 11.09.1987 г. с изх. № 07/23.04.2020 г., издадено от кмета на *** Удостоверение
за наследници на Боян Славов Николов, б.ж. на с. Малко село, общ. Котел, починал на
08.06.1989 г. с изх. № 06/13.04.2020 г., издадено от кмета на *** Разписка № 1 от 26.01.1995
г., Приходна квитанция серия ББ12 № 2885/05.04.2012 г., Пълномощни на адв.Е.Д. М. от
всички ищци с изключение на ищцата Ш.В. Бекирови, Пълномощно на адв.И.В. И. от
ищцата Ш. В. Б., Удостоверение за настоящ адрес на О. Б. Н., Удостоверение за
постоянен адрес на О. Б. Н., Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК,
Декларация № 9 от 15.04.1996 г., Разписка № 2 от 18.01.1996 г., Приходна квитанция серия
ББ19 номер **********/24.04.2019 г., Приходна квитанция серия ББ20 номер
**********/20.02.2020 г., Приходна квитанция серия ББ21 номер **********/04.02.2021 г.
на Община Котел на името на О. Б. Н., Удостоверение за сключен граждански брак от
11.02.2000 г. издадено въз основа на акт за граждански брак № 3 от 20.09.1991 г. на
Кметство ***, Фактура от ЕВН № ********** за отчетен период - 19.07.2020 г. - 18.08.2020
г., Фактура от ЕВН № ********** за отчетен период -19.12.2020 г. - 18.01.2021 г., Фактура
от ЕВН № ********** за отчетен период 19.11.2020 г. - 18.12.2020 г., Фактура №
12470008312 за периода от 19.01.2021 г. до 18.02.2021 г., ведно със системен бон за сумата
от 10.42 лв., както и гласните доказателства събрани в съдебно заседание.
Безспорно се установи, че страните по делото /с изключение на отв.Ф. Х. Н./ са
наследници на родителите си: баща Боян Славов Николов, починал на 11.09.1987 г. и майка
Боянка Славова Николова, починала на 08.01.1989 г.
Процесния недвижим имот е бил собственост на наследодателите Боян Славов
Николов и Боянка Славова Николова.
Ответниците С. Б. Н. и Ф. Х. Н. с нотариален акт № 20 том III рег. № 2136 дело №
247/05.12.2019 г. на Нотариус Красимир Панайотов са признати за собственици по
давностно владение на процесния недвижим имот, а именно: Дворно място с площ 3236
кв.м., съставляващо поземлен имот - ПИ пл.№173 за който са отредени УПИ IV, V и IX-173 с
неуредени сметки по регулация, в кв.18 по плана на *** общ.Котел одобрен със заповед №
556/17.10.1983 г., при граници: улица, ПИ пл.№172, ПИ пл.№174 и ПИ пл.№180, ведно с
построените в имота: паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 33 кв.м.,
състояща се от: полуподземен етаж, състоящ се от избено помещение с площ от 22 кв.м. по
вътрешни размери и първи етаж, състоящ се от две стаи и салон, паянтова жилищна сграда
на един етаж със застроена площ от 65 кв.м, състояща се от полуподземен етаж две стаи и
салон, първи етаж - състоящ се от кухня, салон, входно антре и две стаи и паянтова
стопанска постройка със застроена площ от 14 кв.м. и застроен обем от 32 куб.м.
В приетия като доказателство по делото нотариален акт са описани и представените
документи, въз основа на които е съставен същият, а именно: Молба-декларация с изх.№ 06
7
от 25.04.2019 г. на Кметство село Малко село, Община Котел, Скица № 84 от 21.03.2019 г.
на Община Котел, Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с №
********** от 24.04.2019 г. на Община Котел – „Местни Приходи“, Обяснителна записка
изх.№ 08-СО-385 от 24.04.2019 г. на Община Котел, Удостоверение № 123 от 23.05.2019 г.
на Областен управител на Област Сливен, Удостоверение за наследници изх. № 108 от
20.11.2018 г. на Кметство село Малко село, Община Котел, Декларация за идентичност на
лице с различни имена нот. заверена, Декларации – нотариално заверени, Документи за
платени такси – местен данък,държавна за вписване и нотариална, Протокол за разпит на
свидетели и Постановление.
От разпита на свидетелите в съдебно заседание се установи, че след смъртта на
наследодателите на страните, в процесния имот са останали да живеят двамата братя със
семействата си – ответникът С. Б. Н. в по-голямата и по-нова къща, и ищецът О. Б. Н. в по-
малката и по-стара къща, а останалите наследници не живеят в имота.
Потвърдено и неоспорено от страните е, че С. Б. Н. е живял в процесния имот от
раждането си. Безспорно се установи, че ответниците по делото С. Б. Н. и Ф. Х. Н. са
сключили граждански брак на 20.09.1991 г. и оттогава заедно владеят имота и не са живели
на друго място.
Видно от показанията на свид.Х.Х.Х. – бивш секретар в кметството на *** и
неоспорено от страните по делото, подписите които са положени на приетите доказателства
по делото, а именно Декларация № 9 от 15.04.1996 г. и Разписка № 2 от 18.01.1996 г. са
положени собственоръчно от лицата, които е изписано, че са се подписвали в присъствието
на свид.Хюсеин.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен с иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт
за собственост и давностно владение във вр.с чл.79, ал.1 от ЗС, във вр.с чл.341 и сл. от ГПК,
във вр. с чл.124 от ГПК.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случай на
несъгласие от страна на ответниците с твърдяното или част от него в исковата молба, то е в
негова тежест да докаже същото.
Ищците претендират, че процесния недвижим имот не е бил придобит по давност и
владение с Нотариален акт № 20 том III дело № 247/05.12.2019 г. на Нотариус Красимир
Панайотов от ответниците С. Б. Н. и Ф. Х. Н. и продължава да е съсобствен между страните
по делото, както и че свидетелите в нотариалното производство по издаването на
констативния нотариален акт са потвърдили неистина за факта на давностно владение. По
отношение на това ищцово твърдение, пред съда не бяха представени доказателства, които
да го подкрепят.
В приетия като доказателство по делото нотариален акт са описани и представените
документи, въз основа на които нотариусът е основал своето заключение в посочения
8
констативен нотариален акт, изготвен съгласно разпоредбите на чл.587 от ГПК.
Изложеното от страните, че в процесния имот в който имало обособени две
жилища, след смъртта на наследодателите им, са останали да живеят само двамата братя със
семействата си – ответникът С. Б. Н. в по-голямата и по-нова къща, и ищецът О. Б. Н. в по-
малката и по-стара къща, а останалите братя и сестри не живеели в имота, се подкрепи и от
показанията на всички свидетели, и съдът ги кредитира в тази им част.
Потвърди се и не бе оспорено от никого, че С. Б. Н. е живял в процесния имот от
раждането си, а след сключването на граждански брак през 1991 г. с него в процесния имот
е заживяла и съпругата му Ф. Х. Н. и оттогава заедно владеят имота и не са живели на друго
място. По делото се установи, че от раждането си С. Б. Н., а съпругата му от 20.09.1991 г.
живеят в процесния имот. Вложили са много труд и собствени парични средства,
обработвали са дворното място, извършвали са множество ремонти, заплащали са данъците
и битовите му сметки, благоустройли са имота и са ползвали плодовете му, което е ставало
явно и със знанието на останалите сънаследници, за което последните дори са декларирали,
че са им заплатени техните идеални части.
Относно наведеното твърдение, че всички ищци са заплащали данъка за
наследствения си дял от имота и не са предавали владението си на ответниците, съдът не
намира доказателства, които да доказват това, тъй като с изключение на братята Сали и
Осман, които живеят в процесния имот, останалите ищците не живеят и не ползват същия,
видно от свидетелските показания, доказващи че ищците не са посещавали имота с десетки
години, не са обработвали дворното място, не са ползвали имота, а освен това не са
представили и никакви платежни документи в подкрепа на това.
Безспорно се установи, че както Сали, така и Осман са стопанисвали жилищата си,
извършвали са ремонти, направили са доста подобрения в имота – покриви, ламперия,
дограма, огради и други, плащали са сметки и данъци а отв. Сали Назимов е и обработвал
земята в имота, отглеждал е животни.
По отношение на твърденията на ответника С. Б. Н., че в определен момент е
разговарял с братята и сестрите си - ищците по делото и се споразумели той да ги възмезди,
като заплати стойността на полагащите им се идеални части от процесния наследствен имот,
съдът ги намира за достоверни, предвид приетите като доказателства по делото в тази
връзка, а именно:
В посочената Разписка № 2 от 18.01.1996 г. С. Б. Н. е заплатил на М. Б. Онбашиева
сумата 5000 лв. и Д. Б. Н. сумата 5000 лв., а те са удостоверили с подписите си, че са
получили по 5000 лева за наследствената къща и дворно място в землището на *** на баща
им Бекир С. Н..
С посочената Декларация № 9 от 15.04.1996 г. ответника С. Б. Н. е заплатил на Х. Б.
С. сумата 10000 лв., Х. Б. С. сумата 10000 лв., Х. Б. С. сумата 10000 лв., О. Б. Н. сумата 7500
лв., А.Б. С. сумата 11000 лв., с която са декларирали, че са получили тези суми от С. Б. Н. и
тези суми представляват възмездно плащане от страна на отв. Сали Наизамов по уговорени
помежду им наследствени дялове за процесния сънаследствен имот, собственост на общия
им наследодател-баща им Бекир С. Н. (наследодателя Боян Славов Николов).
От Разписка № 1 от 26.01.1995 г. е видно, че ищеца О. Б. Н. е заплатил на М. Б. О.
Х. Б. С., Х. Б. С., Х. Б. С., А.Б. С. и Д. Б. Н. по 2500 лева, а те са удостоверили с подписите
си, че са получили по 2500 лева, които суми представляват плащане на наследствени дялове
9
за къщата и дворното място на баща им Бекир С. Н., б.ж. на *** докато имената и
останалите лични данни на ответника С. Б. Н. са посочени в разписката, но са задраскани и
не е положен подпис от последния. Представените по делото разписка и декларация от
ответника С.Н. са последващи като дата/година тези на ищеца О.Н., и в нея е отбелязано че
ищеца О.Н. е получил сумато от 7500лв., т.е. съдът счита това обстоятелство като такова с
което ответника е декларирал заявил на всички, че държи процесния имот като свой, на
което никой не се е противопоставил.
Видно от показанията на свид.Х.Х.Х. – бивш секретар в кметството на *** и
неоспорено от страните по делото, подписите които са положени на приетите доказателства
по делото, а именно Декларация № 9 от 15.04.1996 г. и Разписка № 2 от 18.01.1996 г. са
положени собственоръчно от лицата, които е изписано, че са се подписали в присъствието
на свид.Хюсеин.
В открито съдебно заседание на осн. чл.176 от ГПК, ищецът О. Б. Н. отговори, че
подписа на Декларация № 9 от 15.04.1996 г. е негов, но не е получил никакви пари, а тогава
се е подписал, за да се оправят документите. Относно твърдението му, че не е получил
сумата 7500 лева, посочена в декларацията съдът намира, че именно с полагането на
подписа си е потвърдил получаването на тази сума и основанието за получаването , както е
посоченото в документа.
От представените декларация и разписки се доказа и твърдението на ответника С. Б.
Н., че той е обезщетил, като е заплатил на О. Б. Н. сумата 7500 лв., докато О. Б. Н. не му е
заплатил нищо, както това е сторил с останалите заплащайки им по 2500 лв. и неговото име
е зачеркнато в документа.
С отговора си на исковата молба ответника С. Б. Н., твърди че брат му - ищеца О. Б.
Н. го помолил да ползва, една от жилищните сгради и той се съгласил на това, с уговорката,
да напусне имота, когато го помоли. Това твърдение по-скоро се явява вероятно
основателно, макар и не категорично доказано, предвид липсата на плащане от страна на
Осман, докато от страна на Сали е престирано такова.
Посоченото от ответника С. Б. Н., че приложената квитанция, представена от О. Б.
Н. за платен местен данък, касае само м.юли 2012 г. и м.октомври 2012 г., но не било видно
О.Б. да е плащал местен данък, както преди м.юли, така и след м.октомври 2012 г. до
момента на завеждане на делото, също отговаря на действителността, само че плащането
еднократно на дан. задължения не е основание за прекъсване на давност още повече че е
възможно извършването на плащане от което и да е лице, различно от титуляра.
Въпреки, че не е спазена в детайли законоустановената форма съгласно чл.212 от
ЗЗД, предвид посоченото в представените разписки и декларация, в който е ясно заявено, че
ищците по настоящото дело са декларирали, че са получили посочените суми от С. Б. Н. и са
съгласни да живее и да ползва дворното място, както и че тези суми представляват
уговорени помежду им наследствени дялове за къщата и дворното място на баща им.
Апропо ищците по делото са получили парично обезщетение и от О. Б. Н., което
обаче е от 1995год. преди плащането с декларация и разписка от ответника Назимов през
1996год., след която дата започва и фактическото владение на имота от ответниците.
Липсват доказателства за прекъсване на владението след 1996год.
От показанията на разпитаните в хода на производството свидетели се установи че
първоначално в имота е имало поставена мрежа, която в последствие била премахната което
също води към извод че ответниците с премахването на мрежата са заявили своето цялостно
10
владение на имота.
Освен това преценявайки другите важни фактически обстоятелства по делото, съдът
счита, че в конкретния казус по-скоро е налице хипотезата на чл.79 от ЗС, който гласи, че
„Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Ако владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.”, тъй като
притежаваните от наследниците идеални части от процесния имот са били парично
компенсирани още през 1996 г., а Нотариалния акт е изготвен чак през 2019 г. - след 23
години непрекъснато, добросъвестно и необезпокоявано от никого владение, плащани са
данъци, такси и сметки от ответника.
Както бе посочено и по-горе липсват каквито и да е доказателства за плащане на
данък от страна на ищците.
От представените квитанции за платен местен данък с № ********** от 24.04.2019
г. е видно, че ответника С. Б. Н. е плащал данък за целия имот за 2014 г., 2015 г., 2016 г.,
2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., както и преди това.
Съгласно презумпцията на чл.69 от ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. На тази презумпция нотариусът е
основал своето заключение в посочения констативен нотариален акт, изготвен съгласно
разпоредбите на чл.587 от ГПК.
Правото на собственост се придобива след надлежно позоваване пред компетентия
орган - съда или нотариуса, за констатиране настъпили вещно-правни последици в резултат
наличието на факти и обстоятелства по чл.79 от ЗС, а за да произведе ефект придобивната
давност е необходимо намерението за своене на имота, да е демонстрирано по отношение на
действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването.
В случая, владението на ответниците е явно и необезпокоявано от датата след
заплащане на сумите през 1996 г. за период значително по-голям от 10 години, каквато е
разпоредбата на чл.79 от ЗС.
Ответниците явно, непрекъснато и необезпокоявано са започнали да упражняват
фактическата власт върху целия имот за себе си с намерение да придобият собствеността
върху него.
Ответниците са владели имота, с намерение да го своят. Владението е непрекъснато
повече от 10 години, доказа се фактическата власт на ответниците. Изискването за спокойно
и явно владение, касае начина на придобиването му и наличието на демонстриране спрямо
други собственици.
Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой
от тях може сам да упражнява фактическата власт върху цялата вещ, без да се съобразява с
правата на останалите. След като фактическата власт е установена на основание, което
изключва владението на останалите сънаследници, намерението на ответниците за своене се
предполага, /Решение № 73/03.08.2018 г. на ВКС по гр.д. № 3973/2015 г./. В случая след
заплащането на дяловете на ищците по делото, ответниците са започнали фактическата
11
власт върху чуждата идеална част на основание, изключващото владение на останалите.
Ответниците са упражнявали владение за себе си по отношение на идеалните части от
имота, които считали за свои от 1996 г. до снабдяването им с гореописания нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давност пред Нотариус Красимир
Панайотов на 05.12.2019 г.
Въз основа на посоченото, както и от свидетелските показания, съдът стига до
извода, че се явява неоснователно ищцовото твърдение, че не са налице предпоставките и
сроковете за придобиване на имота на основание чл.79 от ЗС, съгласно който правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години.
По установителния иск за право на собственост по чл.124, ал.1 от ГПК:
С оглед извънсъдебното оспорване на правата на ищеца, което ответникът е
осъществил, снабдявайки се с констативен нотариален акт, съгласно който е признат за
единствен собственик по наследяване и давностно владение на процесният имот, съдът
намира, че е налице правен интерес от защита на неговите права, поради което предявения
положителен установителен иск е допустим. Прекият интерес от установяването произтича
от възникналия спор за обема на правата на собственост на страните в процесния имот.
Спорът се концентрира около това дали ответниците са придобили на основание
давностно владение идеалните части на останалите съсобственици (сънаследници).
Наведеното от ответниците придобивно основание давностно владение е
оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт
върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя.
Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗС, като негови основни
елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт и субективният
(animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба, преди
приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория
и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се
явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак.
Тяхното установяване предпоставя извода за това, дали представлява владение
упражняването на фактическа власт върху имота.
Видно от посоченото по-горе владението на ответниците е било постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено и сочат към наличие на съзнание у ответниците
че са собственици на процесиния имот.
Тези фактически констатации съдът прави, като взе предвид показанията на
разпитаните по делото свидетели, които в тази насока са еднопосочни.
По-важното в конкретния спор е дали ответникът С. Б. Н. е упражнявал фактическа
власт по отношение на имота, както и дали е манифестирал намерение по отношение на
останалите съсобственици да свои имота, т.е. да го счита за изцяло негов.
По делото се установи, че ответниците са упражнявали лично фактическа власт по
12
отношение на недвижимия имот с намерение за своене. Установи се, че те са пребивавали в
имота още от 1991 г., постоянно и непрекъснато.
Не се установи, от гласните и писмените показания, ищците да са полагали
постоянни грижи за имота, да са го благоустроявали, да са влагали средства, да са заплащали
данъци или други комунални услуги, с изключение на отв. Осман Бакиров, който видно то
показанията на разпитаните свидетели е извършвал само текущи ремонти- поправки на
старата къща която обитавал със съгласието на ответниците..
Предвид така изложените съображения, съдът приема, че предявения иск по чл.537,
ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост и давностно владение, следва да
бъде отхвърлен и по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по
обстоятелствена проверка, процесния имот е прибодит по давност, правомерно от
ответниците С. Б. Н. и Ф. Х. Н..
Предвид последното съдът следва да отхвърли и обективно съединения с него иск с
правно основание чл.341 и сл. от ГПК и да не допусне делба на процесния имот.
Предвид гореизложеното, предявените искове следва да се отхвърлят, като
ответниците С. Б. Н. и Ф. Х. Н. следва да бъдат признати за единствени собственици
на процесния недвижим имот.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.71, ал.2 от ГПК, когато предмет на делото е право на собственост или
друго вещно право върху имот, базата за изчисляване на пропорционалната държавна такса
от 4%, е сумата, равняваща се на 1/4 от цената на иска. Цената на исковете за собственост
върху недвижим имот, съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК се равнява на данъчната му оценка, в
случая – 9080.30 лв. Следователно, дължимата се в настоящото производство държавна
такса възлиза на 363.21 лева, но предвид платената от ищеца О. Б. Н. сума 50.00 лева,
дължими са 313.21 лева и следва да бъде възложена на ищците О. Б. Н., Х. Б. С., Х. Б. С., Х.
Б. С., Д. Б. Н., З. А. Х., В. И. О. и Ш. В. Б..
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците на основание чл.78,
ал.1 от ГПК. По делото се доказаха да са сторени разноски в общ размер 800.00 лв. за
адвокатски хонорар, като те следва да се възложат в тежест на ищците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от ищците О. Б. Н. с ЕГН
********** и адрес: ***, Х. Б. С. с ЕГН ********** и адрес: ***, Х. Б. С. с ЕГН **********
и адрес: ***, Х. Б. С. с ЕГН ********** и адрес: ***, Д. Б. Н. с ЕГН ********** и адрес:
***, З. А. Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, В. И. О. с ЕГН ********** и адрес: **** и Ш.
13
В. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр.Омуртаг, ул.„Марица“ № 2, обл.Търговище иск за
обявяване на недействителност на нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство и давностно владение № 20 том III рег. № 2136 дело №
247/05.12.2019 г. на Нотариус Красимир Панайотов с рег.№ 667 на нотариалната камара и с
район на действие Pайонен съд - Котел на следния недвижим имот: Дворно място с площ
3236 кв.м., съставляващо поземлен имот - ПИ пл.№173 за който са отредени УПИ IV, V и
IX-173 с неуредени сметки по регулация, в кв.18 по плана на *** общ.Котел одобрен със
заповед № 556/17.10.1983 г., при граници: улица, ПИ пл.№172, ПИ пл.№174 и ПИ пл.№180,
ведно с построените в имота: паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от
33 кв.м., състояща се от: полуподземен етаж състоящ се от избено помещение с площ от 22
кв.м. по вътрешни размери и първи етаж, състоящ се от две стаи и салон, паянтова жилищна
сграда на един етаж със застроена площ от 65 кв.м, състояща се от полуподземен етаж две
стаи и салон, първи етаж - състоящ се от кухня, салон, входно антре и две стаи и паянтова
стопанска постройка със застроена площ от 14 кв.м. и застроен обем от 32 куб.м.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищците в производството, иск за
делба на имот - Дворно място с площ 3236 кв.м., съставляващо поземлен имот - ПИ пл.№173
за който са отредени УПИ IV, V и IX-173 с неуредени сметки по регулация, в кв.18 по плана
на *** общ.Котел одобрен със заповед № 556/17.10.1983 г., при граници: улица, ПИ пл.
№172, ПИ пл.№174 и ПИ пл.№180, ведно с построените в имота: паянтова жилищна сграда
на един етаж със застроена площ от 33 кв.м., състояща се от: полуподземен етаж състоящ се
от избено помещение с площ от 22 кв.м. по вътрешни размери и първи етаж, състоящ се от
две стаи и салон, паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 65 кв.м,
състояща се от полуподземен етаж две стаи и салон, първи етаж - състоящ се от кухня,
салон, входно антре и две стаи и паянтова стопанска постройка със застроена площ от 14
кв.м. и застроен обем от 32 куб.м.
ОСЪЖДА ищците О. Б. Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, Х. Б. С. с ЕГН
********** и адрес: ***, Х. Б. С. с ЕГН ********** и адрес: ***, Х. Б. С. с ЕГН **********
и адрес: ***, Д. Б. Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, З. А. Х. с ЕГН ********** и адрес:
***, В. И. О. с ЕГН ********** и адрес: **** и Ш. В. Б. с ЕГН ********** и адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ в полза на държавата , по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд - Нова Загора сумата от 313.21 лева /триста и тринадесет лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща държавна такса, дължима в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, О. Б. Н. с ЕГН **********, Х. Б. С. с
ЕГН **********, Х. Б. С. с ЕГН **********, Х. Б. С. с ЕГН **********, Д. Б. Н. с ЕГН
**********, З. А. Х. с ЕГН **********, В. И. О. с ЕГН ********** и Ш. В. Б. с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ С. Б. Н. с ЕГН ********** и Ф. Х. Н. с
ЕГН **********, СУМАТА ОТ 800.00 лв. /осемстотин лева/ – разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
14
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр.Сливен.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
15