№ 23930
гр. София, 02.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110120578 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
В отговора на исковата молба е предявен насрещен иск по чл. 221, ал. 2 КТ. Съгласно
чл. 314, ал. 2 ГПК, по реда на бързото производство е недопустимо да се предявяват
насрещни искове, поради което искът не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в
производството заедно с исковете на ищеца.
Страните са представили писмени документи, които са допустими, относими и
необходими за разрешаване на предмета на правния спор, поради което и следва да бъдат
приети като доказателства по делото (с изключение на обясненията, представени към
отговора, които представляват писмени свидетелски показания, чието приемане е
недопустимо, съгласни изискванията на ГПК – да бъдат дадени устно).
Следва да бъде допуснат до разпит един свидетел, водим от ответника, за
установяване на твърдените нарушения на трудовата дисциплина и последиците от тях за
ответника.
Искането на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК следва да бъде уважено.
Следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за разпит на свидетели, доколкото
фактите, за установяването на които са ангажирани, касаят добросъвестното изпълнение на
задълженията от страна на ищеца, което, на основание чл. 8, ал. 2 КТ, се предполага до
доказване на противното.
Искането на ищеца за допускане на експертиза следва да бъдат отхвърлено като
ненеобходимо за решаване на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приканва страните към спогодба!!!
1
НЕ ПРИЕМА, по арг. от чл. 314, ал. 2 ГПК, ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в
производството и ВРЪЩА насрещен иск по чл. 221, ал. 2 КТ на „**************“ ООД
срещу Й. Т. К. за сумата 2163,00 лева – обезщетение, дължимо от работника при
дисциплинарно уволнение, поради недопустимост на извършеното от ответника
последващо обективно съединяване на искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, доколкото не прегражда развитието
на делото и защитата на ответника да предяви иска в отделно производство, като нормата на
чл. 314 ГПК, респ. чл. 211 ГПК не предвиждат обжалване му.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените от страните
писмени документи (с изключение на обясненията, приложени към отговора).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на съдебно –
счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба, както и за допускане до
разпит на трима свидетели, при режим на довеждане, за установяване на фактите, посочени
в исковата молба.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да ангажира гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на фактите и
обстоятелствата, формулирани в доказателственото искане в отговора.
УКАЗВА на ответника да води свидетеля за първото открито съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ищеца да представи по делото, в
едноседмичен срок от съобщението, в заверен препис, отчетни форми на ищеца за
извършени продажби в периода 12.12.2024 г. – 13.01.2025 г. на обслужвани от него полети, и
подадени от ищеца пред ************.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че на основание чл. 161 ГПК, съдът може да приеме за
доказани обстоятелствата, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з на 21.08.2025 г. от 09:40 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към .
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Производството е бързо по реда на Глава 25 от ГПК.
Предявени са конститутивни искове за отмяна на дисциплинарното уволнение,
извършено със Заповед № 429/ 19.02.2025 г. на управителя на „**************“ ООД –
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „главен
стюард стюардеса” при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдителен иск за заплащане на
сумата 12978,00 лева – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за
периода 20.02.2025 г. – 20.08.2025 г. – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претендира се
върху паричната претенция законната лихва от 08.04.2025 г. до погасяването.
2
В исковата молба ищецът Й. Т. К. твърди, че по силата на безсрочен трудов договор е
работил при ответника на длъжност „главен стюард стюардеса“. Посочва, че със заповед №
429/ 19.02.2025 г. на управителя „**************“ ООД му е било наложено наказание
дисциплинарно уволнение и трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от
20.02.2025 г. Поддържа, че в заповедта не са индивидуализирани еднозначно твърдените
дисциплинарни нарушения, че не е мотивирана, както и, че е наложено наказание за
различни нарушения от тези, за които е образувано производството. Не оспорва, че са му
поискани и е далСи, че в настоящият случай, е даденота 250,00 лева - обяснения относно
твърдените дисциплинарни нарушения, но твърди, че те не са били съобразени, поради
което и се е стигнало до ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Сочи, че не е
спазен срокът за налагане на дисциплинарно наказание. Поддържа, че не е извършил
нарушения на трудовата дисциплина, още повече такива, които да обосноват налагането на
най – тежкото дисциплинарно наказание. Оспорва, че на самолет, на който е следвало да
организира и следи продажбите на храна и стоки, са отчитани проблеми, както и горното да
е довело до отказ на клиент да възлага полетни операции на ответника, неформално
уговорени да продължат до октомври 2025 г. Твърди, че ответникът не е установил дали не е
налице някое от основанията за закрила по чл. 333 КТ преди да извърши уволнението.
Предвид изложеното моли процесната заповед да бъде отменена, да бъде възстановен на
работа, както и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което
е останал без работа. Моли за присъждане на разноските по делото.
Ответникът „**************“ ООД, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва съществуването и прекратяването
на трудовото правоотношение между страните. Посочва, че съгласно Националния
класификатор на професиите и длъжностите, позицията „старши стюард стюардеса“ (по
Регламенти (ЕС) № 1178/2011, № 965/2012 и Наредба № 39 от 23.04.2015 г.), с код по НКПД
5111 3002, е с наименование „главен стюард стюардеса“. Поддържа, че при постъпването си
на работа, ищецът е подписал длъжностна характеристика за позицията „старши стюард
стюардеса“, в която ясно са разписани задълженията на служителя да сътрудничи с
договорните партньори за извършването на полета, да напътства другите членове на състава,
ако открие, че има отклонение в стандартните процедури, както и да ръководи и подпомага
кабинния състав при изпълнение на задълженията им, включително в подготовката и
проверката на пътническия салон от последния преди полета, във връзка с наличието на
кетъринг според инструкциите на полета. Поддържа, че на 20.01.2025 г. е получено
електронно писмо от ************, авиокомпания, за която ответникът изпълнява полети,
до Мениджър Кабинен състав Г.М.Б., свързана с рекламация от доставчика на кетъринг в Т..
Сочи, че след проверка на мениджъра е установено, че в периода от 12.12.2024 г. до
13.01.2025 г., на изпълнявани полети под ръководството и организацията на ищеца по
отношение на кабинния състав, са извършвани нерегламентирани продажби на борда на
самолетите, което е довело до констатирания спад на продажбите от кетъринга. Поддържа,
че е изискал обяснения от ищеца и ги е съобразил при определяне на дисциплинарното
наказание, което е наложил в законоустановения преклузивен срок от два месеца след
3
откриване на нарушението. Излага довод, че с поведението си ищецът е злоупотребил с
доверието на работодателя и е уронил доброто му име, както пред останалите членове на
кабинния състав, така и пред ************, които са отказали съвместна работа с ответника
занапред. Поддържа, че при постъпването си на работа, ищецът е подписал декларация, че
липсват предпоставките по чл. 333 КТ, като след това е имал задължение периодично да
предоставя на работодателя свидетелство за медицинска годност. Не оспорва, че размерът на
последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение преди уволнението е 2163,00
лева. Моли за отхвърляне на исковете по гореизложените съображения. Претендира
разноските по делото.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало
между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти не се
оспорват от ответника. По иска по чл. 225, ал. 1 КТ ищецът твърди да е останал без работа в
резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в негова тежест е да докаже
сочения изгоден за него факт - че е останал без работа в причинна връзка с уволнението,
както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа през
исковия период, за което му предоставя срок до открито съдебно заседание.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице твърдените основания за
уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени
конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са поискани обяснения,
съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на
наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със
съответните мотиви относно индивидуализация на нарушенията и наложеното наказание, в
установените от закона преклузивни срокове, както и момента на връчване на заповедта за
прекратяване.
Страните не спорят относно фактите на съществуване и прекратяване на безсрочното
трудово правоотношение между тях със заповед № 429/ 19.02.2025 г. на управителя на
„**************“ ООД, считано от 20.02.2025 г., че ищецът, в качеството на ръководител на
поверения му кабинен екипаж, е имал задължение, за изпълняваната длъжност на „главен
стюард стюардеса”, да организира и следи продажбите на храна и стоки на борда на
самолетите, по време на полетите, в които участва, както и че размерът на брутното трудово
възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението
е 2163,00 лева, поради което и тези обстоятелства не се нуждаят от доказване и съдът
приема същите за безспорни по делото.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства и оспорване на представените с отговора, като в
противен случай губят възможността да сторят това по-късно.
4
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5