№ 378
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Стоил Георгиев Тойчев (АП-София)
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601092 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК,
образувано e по искания на осъдения подсъдим А. В. М. за възобновяване на
наказателното производство по нохд №13746/2010г. по описа на СРС и внохд
№236/2020г. по описа на СГС.
В искането на А. В. М. се твърди, че е налице основанието за
възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК,
присъдата не е била проверена по касационен ред, при постановяването й са
допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо.Вината на
подсъдимия не е доказана по безспорен и категоричен начин, а при
индивидуализацията на наказанието не са били съобразени наличен ли е
умисъл, данните за личността, както и желанието на М. да се проведе
съкратено съдебно следствие. Според защитника, поправянето му не е
възможно единствено чрез изолирането му в затвор, напротив, то се явява
явно несправедливо. Съдът е поставил на преден план единствено
генералната превенция, като е пренебрегнал справедливостта, а наказанието е
1
справедливо, когато съдейства за постигане и на индивидуалната
превенция.Не са съобразени данните за личността, продължителността на
производството, процесуалното поведение, както и възстановяването на
голяма част от причинените вреди, предприето доброволно, като се има
предвид и че плащанията са продължили и след постановяване на
осъдителната присъда.Иска се намаляване на наказанието, като се отложи
същото по реда на чл.66, ал.1 от НК, като се определи справедлив размер на
изпитателния срок.
В съдебно заседание защитникът на осъдения М. поддържа искането
по съображенията, изложени в него, като добавя, че е налице хипотезата по
чл.425, ал.1, т.4 от НПК, поради което иска съдът да възобнови делото и да
измени въззивното решение на СГС по отношение на наказанието, като
приложи разпоредбата на чл.66 от НК. Според защитника, съдът не е изложил
съображения защо не е приложил разпоредбата на чл.66 от НК, според него са
налице всички основания за това, осъденият е неосъждан, семеен, работи, с
добри характеристични данни, това деяние е изолирано в живота му, има
добро процесуално поведение, продължителния период, през който е
разглеждано делото, се явява изключително смекчаващо вината
обстоятелство, което не е отчетено от СГС, то следва да се вземе предвид при
определяне на наказанието. Обстоятелството, че М. възстановява
съставомерните вреди доброволно и осъзнато, независимо че са изтекли
всички срокове по гражданското законодателство, въпреки осъждането,
означава, че той има критично отношение към деянието и с осъзната
убеденост продължава да репатрира вредите. Предвид всички тези
съображения, за изпълнение целите на наказанието по чл.36 от НК, не е
необходимо М. да изтърпи наказанието ефективно, това би го откъснало от
семейството му и би му попречило да работи, за да възстановява паричните
средства на пострадалите лица. Затова се иска на основани ечл.422, ал.2, т.5
от НПК възобновяване на наказателното производство, намаляване на
наказанието и определяне на справедлив размер на същото с приложение на
разпоредбата на чл.66 от НК за срок, необходим с оглед постигане целите на
наказанието.
Осъденият поддържа писменото искане и становището на защитника
си, изразява съжаление за извършеното и възнамерява да продължи до
възстановяване на всички суми, независимо от срокове и давност. Моли
2
присъдата му да бъде изменена в условна, за да може да работи в чужбина и
да изплаща сумите на пострадалите в кратки срокове.
Представителят на САП изразява становище, че искането за
възобновяване е неоснователно, защото не са налице необходимите
предпоставки за това.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
в пределите на правомощията си по настоящото производство, намери
следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от
легитимирана за това страна, в установения от закона срок и има за предмет
акт по чл. 419, ал. 1 от НПК.
За да се произнесе по същество, настоящият състав взе в предвид
следното:
С присъда от 21.02.2014г., постановена по нохд №13746/2010г. по
описа на СРС А. В. М. е бил признат за виновен в това, че за периода от
01.06.2009г. до 28.08.2009г. в гр.София, е осъществил състав на
престъплението по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1
от НК, като е извършил общо 84 деяния, осъществяващи състава на
престъплението по чл.209, ал.1 от НК, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у различни
граждани, че поръчаната ПВЦ дограма по договори за поръчка, сключени от
името на „Бютимекс“ЕООД, като дистрибутор на „Мултитех“ООД, ще бъде
доставена и монтирана в домовете им, като още от момента на сключването
на договорите е бил в обективна невъзможност за изпълнението им и с това
причинил имотна вреда в големи размери, общо 104 301.62 лева. Наложено е
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години при
първоначален общ затворнически режим, както и подсъдимият е бил осъден
да заплати разноските по делото.
С решение №260158/16.11.2020г. по внохд №2036/2020г. СГС е
изменил присъдата, като е намалил наложеното наказание от четири на две
години и я отменил в частта, с която е определено наказанието да се търпи в
затвор, в останалите части присъдата е била потвърдена.
3
В рамките на съдебния контрол по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК
настоящият състав намира, че искането за възобновяване на наказателното
производство е основателно по следните съображения:
Искането на осъдения М. е основано на твърдения, че са допуснати
нарушения на материалния и процесуален закон, както и че наложеното му
наказание е явно несправедливо, тъй като след като е намалил размера на
наказанието „Лишаване от свобода“, второинстанционният съд не е изложил
съображения защо не е приложил разпоредбата на чл.66 от НК, след като
според са налице всички основания за това. По отношение на твърдяните
нарушения на материалния и процесуален закон в писменото искане не са
изложени доводи, те са напълно бланкетни, а пред съда те не се поддържат
изрично. Доколкото при постановяване на първоинстанционния и
второинстанционен съдебен акт съдилищата са спазили напълно
процесуалния ред, като са постановили актове, съответстващи на закона като
форма и съдържание, след като не са изложени подробни доводи в какво се
състои незаконосъобразността, а и в съдебно заседание такива не се навеждат,
доколкото в това производство са приложими правилата на касационния
контрол, който изисква ясно посочване на касационното основание и данните,
които го подкрепят, няма как да се изложат и съображения дали искането за
възобновяване на това основание е основателно. По отношение твърдяната
явна несправедливост на наказанието са изложени подробни доводи относно
това наличието на това основание за възобновяване, при преценката на които
може да се приеме следното: Първоинстанционният съд е определил
подсъдимият да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4
години, което втората инстанция е намалила на 2 години. За да намали
размера на наказанието „Лишаване от свобода“, второинстанционният съд е
приел, че на отегчаващите вината обстоятелства, които са били приети от
първостепенния съд, а именно високата стойност на вредите, над
съставомерната такава, както и множеството деяния и респективно
пострадали от тях лица, могат да се противопоставят смекчаващите вината
обстоятелства - чистото съдебно минало на М., семейната му ангажираност,
процесуалното поведение, улеснило доказването в значителна степен, а също
и предприетите действия по частично възстановяване на причинените с
престъплението вреди. Настоящият състав намира, че не са били отчетени в
4
пълна степен като смекчаващи вината обстоятелства трудовата ангажираност
на осъдения, добрите му характеристични данни, изминалият период от време
от извършване на престъплението, както и че то е изолирано в живота му.
Продължителният период, през който е разглеждано делото, приключило
близо 12 години след осъществяване на престъплението, през което време М.
е имал качеството на обвиняем и подсъдим, действително се явява
смекчаващо вината обстоятелство, което не е отчетено от СГС в пълна степен
с аргумента, че тази продължителност би могла да смекчи наказанието, ако
разглеждането на делото е забавено от водещите го органи, но не и когато
заради фактическата и правна сложност, с оглед сложността на престъпната
дейност, то е разглеждано в този период от време. Настоящият състав намира,
че независимо от броя на свидетелите – 88, както и на броя на деянията /84/,
след като е било дадено съгласие от подсъдимия производството да се
проведе по реда на чл.371, т.1 от НПК, няма как продължителността на
процеса да не смекчава отговорността, защото М. е направил всичко
зависещо от него за провеждането на делото в разумен срок. Не може да се
откаже смекчаване на положението му с оглед отсъствието му по време на
провеждане на въззивната фаза на процеса, независимо че е бил в чужбина по
това време, той не е загубил процесуалното качество на подсъдим за периода
от февруари 2014г. до месец ноември 2020г. Затова преценката на
продължителността на срока на разглеждане на делото е задължително да
бъде направена, наред с другите относими обстоятелства, а отказът на
второинстанционният съд да стори това е в нарушение на закона. Отказът от
приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК до голяма степен означава,
че при преценката дали да се отложи изтърпяването на наказанието и при
определяна на размера на самото наказание, съдът е допуснал противоречие,
доколкото след като е прието, че смекчаващите отговорността обстоятелства
са значително повече от отегчаващите такива, смекчаващите вината са изцяло
свързани с личността и процесуалното поведение на М., все пак е прието, че
ако той не търпи ефективно наказанието, няма да се постигне целта по чл.36,
свързана с личностното му поправяне. Настоящият състав намира, че
обстоятелствата относно личността му са достатъчни, за да се приеме, че
личната превенция би била напълно постижима и с отлагане на ефективното
изтърпяване на наказанието именно защото съдебното му минало е чисто, от
2009г. до момента няма други криминални или противообществени прояви,
5
семеен е, работи, има изцяло положителни характеристични данни и
доброволно е възстановил повече от една трета от причинените вреди от
престъплението, без пострадалите да са водили против него някакви
граждански производство и въпреки изтеклата петгодишна погасителна
давност за предявяване на претенции. Не могат да се споделят изводите на
второинстанционния съд, че поведението на подсъдимия е придало висока
обществена опасност не само на престъплението, но и на неговия автор,
затова поправянето му може да се осъществи само ако бъде изолиран в
местата за лишаване от свобода, напротив, той вече е започнал корекция на
поведението си, възстановявайки доброволно значителна част от вредите,
така че освен личната превенция, с отлагане на изтърпяването би могла да се
постигне и целта на генералната такава, без М. да пребивава в затвор, още
повече, че именно поради работата си в чужбина той е успял да внася суми на
пострадалите. Няма как да се счита, че престъпната дейност е останала без
последствия с налагане на условно наказание и да се даде на обществото
погрешен знак, че престъпна дейност с такива мащаби е останала без
последствия за осъдения, защото наказанието се налага освен с цел
реализиране на генералната превенция, за поправяне и превъзпитаване на
дееца, който в този случай е сторил достатъчно, за да е безспорно, че тази цел
до голяма степен е реализирана. Обстоятелството, че М. възстановява
съставомерните вреди доброволно и осъзнато, независимо че са изтекли
всички срокове по гражданското законодателство, действително означава, че
той има критично отношение към деянието и е осъзнал напълно неговата
тежест.
По тези съображения доводите за явна несправедливост на
наказанието поради отказ на съда да отложи изтърпяването му по реда на
чл.66, ал.1 от НК са основателни. Наказанието е явно несправедливо по
смисъла на чл.346, ал.5, т.2 от НПК, защото с оглед гореизложените доводи,
неправилно е отказано приложението на условното осъждане, а ефективното
изтърпяване на наказанието не би било съответно с комплексната оценка на
обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК. В този смисъл
доводите на защитника, че е отдаден превес на генералната пред личната
превенция, са основателни и наказанието следва да се определи при баланс
между двете цели по чл.36 от НК. С оглед тежестта на престъплението и
6
индивидуализирания срок на наказанието „Лишаване от свобода“,
изпитателен срок от пет години би бил подходящ освен да се превъзпита
дееца, каквото поведение вече той е демонстрирал трайно, да се въздейства
предупредително и превъзпитателно и върху обществото. Налице са всички
предпоставки, предвидени от закона, да се отложи наказанието – то е
наложено за срок, по-малък от три години, деецът е неосъждан, трудово
ангажиран, семеен, без други противоправни прояви, от момента на
извършване на престъплението са изтекли 12 години, личността му не е с
висока степен на обществена опасност и процесуалното му поведение сочи,
че той би могъл да се превъзпита и поправи трайно, без да пребивава в
затвор. Предвид изложеното, претенцията за явна несправедливост на
наказанието е основателна, поради което, с оглед обществената опасност на
дееца, наложеното наказание следва да се отложи с изпитателен срок от пет
години, за което съдът прилага правомощията си по чл.425, ал.1 т.3 от НПК,
като изменя въззивното решение по внохд №2036/2020г. в тази част.
С оглед изложеното, САС, НО, 5-ти състав
РЕШИ:
Възобновява производството по внохд №2036/2020г. по описа на СГС
и изменя постановеното по него решение №260158/16.11.2020г., като отлага
наложеното на А. В. М. наказание „Лишаване от свобода” за престъплението
по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК за срок от 2/две/
години, по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 5/пет/ години.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7