Протокол по дело №397/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 636
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20211200200397
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 636
гр. Благоевград , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петър Пандев
Съдебни заседатели:Надежда Занкова

Христина Пашова
при участието на секретаря Здравка Янева
и прокурора Георги Василев Мадолев (ОП-Благоевград)
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Пандев Наказателно дело от
общ характер № 20211200200397 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА БЛАГОЕВГРАД – редовно призовани, явява
се прокурор М..

ПОДСЪДИМИЯТ И. – редовно призован, явява се лично и с адв. М. и адв. Н.,
редовно упълномощени по делото.

ПОДСЪДИМИЯТ К. – редовно призован, явява се лично и с адв. М., редовно
упълномощена по делото.

ПОСТРАДАЛИТЕ – редовно призовани, не се явяват, за всички се явява адв.
Р., редовно упълномощена по делото.

СТРАНИТЕ – Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИТЕ – Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че липсват пречки за разглеждане на делото в днешното
съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:
1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

Разглежда се разпоредително заседание, след отмяна на предходна присъда и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на БлОС.

СНЕМА самоличността на подсъдимите:

С.Г. И. – 56 години, роден на 26.11.1965 година, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, средно образование, ел.монтьор в ЧЕЗ
Разпределение, район Г.Д., без дела и родство с участниците по делото.
И.М. К. – 58 години, роден на 13.12.1962 година в А., българин, български
гражданин, женен, неосъждан, основно образование, безработен, без дела и
родство с участниците по делото.

ПОДСЪДИМИЯТ И. – Получил съм препис от разпореждането на съда и
обвинителния акт.

ПОДСЪДИМИЯТ К. – Получил съм препис от разпореждането на съда и
обвинителния акт.


СЪДЪТ разяснява на страните правото на отвод към съда, съдебния състав,
прокурора и секретаря.

СТРАНИТЕ– Нямаме искания за отвод.

ПРОКУРОРЪТ – По отношение на въпросите по чл. 248 от НПК изразявам
следното становище: Считам, че настоящото производство е подсъдно на ОС
- Благоевград, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство. По отношение на т. 3 на ал. 1 на чл. 248 от НПК изразявам
становище, че не е допуснато на ДП отстранимо съществено процесуално
нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на
правата на обвиняемия. В тази насока с оглед съображенията, които са
изложени от САС ще изложа следните съображения. Не е налице
противоречие по отношение на кое от лицата е било вменено задължението да
2
постави преносим заземител и с кои точно действия единият от подсъдимите
– г-н И., е нарушил това правило за безопасност. Напротив, в обвинителния
акт ясно е посочено на страница 3, че това е било задължение на г-н П. да
постави този заземител, като допускащ наряда, а единствено в обвинителния
акт е посочено, че г-н И. е съвместил неговото задължение по отношение на
изключване на прекъсвачите. Никъде в обвинителния акт не се твърди, че г-н
И. е имал намерение или е имало между двамата такава договорка да изпълни
всички мерки по безопасност, включително и поставяне на тебелите и
поставяне на заземителят, напротив твърди се ,че г-н И. единствено е
предприел действията по изключване на тези прекъсвачи и е поставил
табелите, които е необходимо било да бъдат поставени на трафопоста, където
е станало това изключване. Т.е. такъв извод, че за противоречие в тази насока
намирам, че не е подкрепено от един по внимателен прочит на обвинителния
акт. Навсякъде в обвинителния акт се твърди, че г-н И. не е проконтролирал
поставянето на този заземител, както се изисква съгласно чл. 273 ал. 2 от
Правилника, който регламентира дейността на служителите на ЧЕЗ в тази
насока, и в самия диспозитив е посочено това, че не е проконтролирал
поставянето на този преносим заземител и в обстоятелствената част същото
се твърди. Други твърдения не са изложени, че той е решил да изземе всички
функции на г-н П., като допускащ наряда по отношение на предвидените от
самия него, имам предвид от г-н И., мерки за безопасност. Не е налице и
второто твърдяно нарушение, като никъде в обвинителния акт не се твърди,
че г-н с. И. е нарушил чл. 40 точка от 1 до 4. Напротив в диспозитива на
обвинителния акт е посочено ,че е нарушил точки 1 и 3, никъде не се
споменава ,че е нарушил т. 4, която касае поставянето на табелите. И в
обвинителният акт, и в диспозитива си е посочено съвсем ясно, че същият е
поставил тези табели и такова нарушение изобщо не му е вменено на него.
Още повече, че същото дори и да е извършено е нямало да има никаква
връзка с вредоносния резултат. Относно посоченото нарушение за липса на
цифрово посочване в разпоредбата на чл. 273 ал 2 от Правилника, намирам,
че това нарушение не е съществено. Посочено е в диспозитива ,че е
извършено такова нарушение, а именно, че не е преконтролирал поставянето
на този преносим заземител, единствено не е посочено неговото цифрово
изражение. Намирам, че г-н И. се е защитавал срещу този факт, срещу факта
именно за извършване на това нарушение, поради което бил му е известно, че
3
същият е обвинен , че не е преконтролирал това нарушение, поради което
намирам, че така установеното нарушение от САС не е съществено, не е
нарушило съществено процесуалните правила на г-н И. да разбере в какво е
обвинен, да се защити срещу това обвинение. Отделно от това това
нарушение е отстранено с изготвения обвинителен акт, където е очертана
рамката на обвинението в пълнота и където в пълнота е развита цялата
обвинителна теза, така че отново в заключение ще посоча, че срещу това
обстоятелство, че не е проконтролирал поставянето на този заземител И. е
имал възможност и се е защитавал в хода на ДП, поради което това
нарушение не е съществено. Ето защо намирам, че при изготвянето на
обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване правата на защита на обвиняемите.
По отношение на останалите предпоставки т. 4 налице е основание за
разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно по реда на
съкратеното съдебно следствие в случай, че е налице съгласие от страните в
тази насока. Не е необходимо разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия и съдебен заседател и останалите изисквания
на т. 5, няма взети мерки за процесуална принуда, не се налага и взимането на
такива. Към настоящия етап нямам искания за събиране на нови
доказателства. В случай, че делото бъде насрочено по общия ред следва да
бъдат призовани лицата, които са посочени в списъка за призоваване към
обвинителния акт. Нямам възражения по молбите за конституиране на
частните обвинители.

АДВ. Р. – В качеството ми на повереник на пострадалите наследници на П.,
заявявам, че поддържам желанието им и в настоящото производство те да
участват като частни обвинители. В това ми качество изразявам следната
позиция по въпросите на чл. 248 от НПК: Считаме ,че делото е подсъдно на
съда в настоящия състав, няма налице основания за неговото прекратяване
или спиране, по т. 3 се солидаризирам с изразеното становище от ОП
Благоевград, касателно възраженията на САС за допуснати съществени
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита
на подсъдимите. За процесуална икономия няма да ги преповтарям напълно
се поддържам към изложеното от страна на прокуратурата. Считаме ,че
дотолкова доколкото не са заявени искания от страна на защитата за
4
разглеждане на делото при особените правила на този етап няма как да взема
становище дали са налице основания. Чисто практически и от процесуална
гледна точка няма пречка в случай, че постъпи такова искане делото да
продължи по друг ред. По т. 5 считаме ,че не са налице изискванията на нито
една от алтернативите. По т. 6 не са налице основания за изменения на
мерките за процесуална принуда, нямаме искания за събиране на нови
доказателства и моля да насрочите делото в открито съдебно заседание с
призоваване на свидетелите.

АДВ. М. – От името на подзащитните си изразявам следното становище по
реда на чл. 248 от НПК: Делото е подсъдно на ОС Благоевград, няма
основания по чл. 250 за прекратяване и спиране на наказателното
производство. По отношение на т. 3 ще си позволя да изразя следното
становище: Не споделяме становището на Окръжна прокуратура –
Благоевград считаме ,че са налице съществени процесуални нарушения,
които са отстраними в какъвто смисъл е и отменителното решение на САС,
което молим да съобразите. Допуснатото нарушение, за което ние твърдим
както в първото разпоредително заседание при първоначалното разглеждане
на делото, така и след това с въззивната ни жалба, че са допуснати нарушения
по отношение на точно, ясно, прецизно формулиране на действията и
бездействията, които и двамата ни подзащитни са предприели и с което са
осъществили твърдяния състав на чл. 123 от НК, поради което молим да
върнете делото на ОП Благоевград. Считаме, че не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила по т. 5. Не е необходимо
делото при закрити врати и останалите хипотези, не са вземани мерки за
процесуална принуда, нямаме на този етап искания за събиране на нови
доказателства.

АДВ. Н. – Делото е подсъдно на БлОС. Няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство, що се касае до допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е отстранимо и да
е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимите, считаме че
такива нарушения са допуснати. За тях сме изразили становище още в
първото разпоредително заседание проведено през 2019 година. Считаме, че
по отношение специално на моя подзащитен – с. И., не са посочени точно
5
действията или бездействията, с които са нарушени мерките за техническата
безопасност. Цитираните текстове не сочат точно тези задължения, а освен
това по т. 2 от обвинението на с. И., като отговорен ръководител е съвместил
задължения на допускащия П., като не е посочено кои точно задължения са
съвместими. Считам, че така както сме посочили с колегата и във въззивната
жалба, този вид обвинения следва да се има предвид, че се съдържат твърде
много подзаконови нормативни актове и конкретния случай самото
изброяване на нарушения от подзаконови нормативни актове не е достатъчно
да очертае рамката на обвинението, да даде ясна представа на обвиняемия за
това в какво точно е обвинен и в случая в този обвинителен акт са посочени
твърде много нарушения на различни правилници и наредби, а в такива
случаи практиката сочи, че се създава неяснота за обвиненото лице свързано
с позицията му в процеса и правилната му защита. Отделно от това на база на
тези наши оплаквания САС също е установил безспорно, че са налице
допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила
посочени на стр. 8 от решението, поради което аз Ви моля да съобразите
посоченото от апелативния съд, особено очевидно е противоречието свързано
с обвинението на с. И., където освен всичко посочено от нас и от САС е и
налице противоречието, че от една страна се твърди, че подсъдимият не е
осъществил контрол върху поставянето на преносимия заземител на
работното място, а от друга страна е твърдяно нарушение на чл. 273 ал 2 от
Правилника, което пряко е свързано с такава дейност, а не с нейния контрол.
Тази неяснота е очевидно, че не може да позволи на процеса да продължи,
поради което делото следва да бъде върнато на Окръжна прокуратура
Благоевград и то не за изготвяне на нов обвинителен акт, а то във фазата на
привличане на обвиняем. Очевидно е ,че привличането като обвиняемо лице
следва да бъде съобразно правилата, така че на обвиняемия да става ясно в
какво точно е обвинен, за да може да гради правилно своята позиция.

ПОДСЪДИМИЯТ И. – Поддържам казаното от адвокатите ми.

ПОДСЪДИМИЯТ К. – Поддържам казаното от адвокатите.

ПРОКУРОРЪТ - Няма да се възползвам от правото на реплика.

АДВ. Р. – Няма да се възползвам от правото на реплика.
6

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание, по направените искания съответно възражения и становища
на страните по делото, съдът намира следното:
Относно въпросите по чл. 248, ал 1, т.1 и т.2, и ал 2 от НПК становището на
ОС Благоевград на настоящия етап не се различава от заявеното от страните,
а именно: делото е подсъдно на ОС – Благоевград и към настоящия момент
няма основание за прекратяване и спиране на наказателното производство.
По отношение на т. 3 от посочената правна норма и досежно това допуснато
ли е на ДП отстранимо съществено процесуално нарушение довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или
неговите наследници, съдът в настоящия съдебен състав, съобрази следното :
Внесеният за разглеждане ОА е бил предмет на разглеждане в рамките на
НОХД№129/2019 г. по описа на ОС-Благоевград, приключило с
постановяване на присъда №903486/03.08.2020 г. С решение №138/28.04.2021
г. по ВНОХД №210/2021 г. по описа на Апелативен съд – гр.София,
първоинстанционната присъда е била отменена, а делото - върнато за
разглеждането му от друг състав на ОС-Благоевград от разпоредително
заседание. Този съдебен акт е влязъл в сила в деня на постановяването му.
В раздел II от решението на въззивната инстанция са изложени детайлни
съображения досежно направените от защитата доводи във връзка с
допуснати в хода на ДП и съставянето на ОА отстраними съществени
процесуални нарушения, от категорията на абсолютните, довели до
накърняване на правото на защита на страни в процеса, приемайки същите за
основателни. Такива доводи, както и искания за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора, се правят от защитниците и
в днешното съдебно заседание.
Съобразявайки се с императивните разпоредби на чл. 412, ал. 2, т.1 от НПК и
чл. 413, ал.1 от НПК, според които присъдите, решенията, определенията и
разпорежданията влизат в сила от момента на постановяването им, когато не
подлежат на проверка по жалба или протест, като същите са задължителни за
всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани, както и
предвид правомощията си по чл.248, ал.1, т.3 от НПК и чл.249, ал.1 – 3 от
НПК, настоящият съдебен състав също намира, че са налице основания за
прекратяване на настоящото съдебно производство и връщане на делото на
7
ОП – Благоевград. В тази връзка ОС, възприемайки го изцяло, се съобрази
със становището на въззивната инстанция, съгласно което :
По отношение на подсъдимите С. И. и И. К. е повдигнато на досъдебното
производство и впоследствие внесено в съда обвинение за престъпление по
чл. 123, ал. 1 от НК. Разпоредбата е с бланкетна диспозиция и относно
нарушените правила за електробезопасност, довели по процесното дело до
смъртта на пострадалия Е. П. препраща към разпоредби извън Наказателния
кодекс.
По волята на обвинението едно от тези посочени и нарушени от подсъдимия
С. И. правила е установеното в чл. 273, ал. 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, според който
преносим заземител се поставя в мястото на работа по въздушната линия, на
фазовите проводници на неутралния проводник на линията. В обвинителния
акт обаче са изложени противоречиви твърдения по отношение на това кому е
лежало задължението за поставяне на преносимия заземител и с кои точно
свои действия или бездействия подсъдимият И. е нарушил това правило за
безопасност. От посоченото на л. 3-4 и л. 9 от обвинителния акт е видно, че
цялостната концепция на обвинението е, че подсъдимият И. е съвместил
задълженията на пострадалия като изпълнител на работата и допускащ и е
приел вместо него да извърши последователността от действия по Наряд
№11/05.08.2016г., представляващи технически мерки за безопасност, едно от
които свързано с поставянето на преносим заземител на работното място на
групата - стълб № 36. Едновременно с това на л. 5, параграф 3 от ОА е
посочено, че именно пострадалият П. не е изпълнил това предписание за
безопасност, а на л. 12 и в самия диспозитив е отбелязано, че подсъдимият И.
не е проконтролирал поставянето на преносимия заземител. Противоречието
е очевидно - от една страна се твърди, че подсъдимият не е осъществил
контрол върху поставянето на преносимия заземител на работното място при
стълб № 36, а от друга страна е твърдяно нарушение на чл. 273, ал. 2 от
ПБЗРЕУЕТЦЕМ. което пряко е свързано с такава дейност, а не с нейния
контрол.
Коментираният пропуск не е формален, доколкото неизпълнение на
задължението по чл. 273, ал. 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ стои в основата на
обвинението и срещу втория подсъдим И.К.. За него се твърди, че нарушил
чл. 61, ал. 2. т. 4 от Правилника, тъй като не е настоял пострадалият да
изпълни мярката за безопасност и да продължи работа по наряда едва след
8
като постави преносимия заземител.
Противоречие в обвинителния акт има и в друга насока. В него по отношение
на подсъдимия С. И. се твърди, че е нарушил разпоредбите на член. 140, т. 1 -
4 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, включително като не е поставил предпазни табели,
указващи, че се работи под напрежение, а на л. 4 от обвинителния акт е
отбелязано точно обратното.
Заедно с така изложените съображения ОС намира, че са налице и други
съществени процесуални нарушения, допуснати във фазата на ДП и при
съставянето на ОА.
В тази насока съдът констатира, че на лист 3 и л.4 от ОА, абз. 3 и надолу (с
две изключения – л.3, т.,б.“в“: „чл.274, изр.2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ:…“ и л.4,в
началото,: „…чл.55, ал.2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ,…“, са цитирани множество
текстове (общо 7) от един или повече нормативни актове, без изрично да е
посочено неговото или техните наименования. Заедно с това на л.10 от ОА,
при описанието на нарушенията, които според ОП били осъществени от
страна на подс.И., е посочен чл.273, ал.2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, без да е
пресъздадено неговото съдържание, за разлика напр. при цитирането на
текстовете на чл.273, ал.1 и чл.274 от този нормативен акт. Това
обстоятелство определено не позволява на подсъдимите и техните защитници
да разберат обвинението, както и да изградят пълноценно защитата си.
На стр.4 от ОА са описания действия, за които се твърди, че са били
извършени от С. И. вместо Е. П., в чийто задължения попадали същите
(вж.абз.3 от ОА). Това твърдение на ОП е останало изцяло неподкрепено с
излагане на доводи въз основа на какво е направен такъв извод, по каква
причина се е стигнало до това положение и какви са (ако са налице)правните
последици от тази замяна. Едновременно с това не е посочено по какъв начин
и от кого са били прехвърлени на подс.И. задължения, възложени по начало
на постр.П. така, че да се твърди, че впоследствие подсъдимият не изпълнил
различни разпоредби от ПБЗРЕУЕТЦЕМ (в тази насока вж.л.4, абз.посл. от
ОА).
На л.5 от ОА се описват действия на двамата подсъдимия и пострадалия,
свързани с изказани от страна Е. П. съмнения досежно „… наличие на
напрежение по някой проводник на мрежата…“. Същевременно по никакъв
начин не е отразено от обвинението как е била изпълнена електропроводната
мрежа на мястото на инцидента; колко проводника са били налице към този
9
момент на конкретното място, на което е работел П.; какви са били тяхното
разположение и предназначение; какъв тип проводници са били, вкл. този, за
който е било изразено съмнение от пострадалия, че е бил под ел.напрежение;
какви са били показателите от направеното първоначално измерване с тестера
и какви са причините в нито един момент да не се използва отново
намиращия се при подс.К. и постр.П. тестер за установяване на последното
обстоятелство, както и кой е следвало да извърши такава проверка. Пълното
изясняване на тези обстоятелства, както и тяхното детайлно описание е
наложително в изпълнение на императивните разпоредби на чл.13 и чл.14,
ал.1 от НК, но дори и поради това, че без такова описание отразеното в края
на чл.5 и началото на л.6 от ОА, касаещо начинът, по който според
обвинението П. е осъществил присъединяване на проводници, е твърде
неясно.
От обстоятелствената част на ОА не става ясна позицията относно това дали
са били налице допуснати нарушения и на кои норми от страна на
пострадалия, както и на какво се дължат същите, вкл. и в насока какви са
били изискванията за задължително ползване на предпазни средства от страна
П. към момента на инцидента като съответно защитно облекло, покриващо
тялото, ръкавици, каска и др.; бил ли е снабден същия с такива; както и по
каква причина не е ползвал същите.
Изложеното позволява да се заключи, че както от АС – гр.София, така и от
настоящия съдебен състав са констатирани проблеми, които следва да бъдат
отстранени по начин, че най-напред да се спазят изискванията на НПК, а
заедно с това и след прочита на становището на държавното обвинение,
касаещи конкретните деяния, не само на юристите в залата, а и на самите
подсъдими да бъде ясно в какво точно същите са обвинени и срещу какво
следва да се защитават. В тази връзка основателно се явява възражението на
адв. Н., че обвинението следва да бъде формулирано по такъв начин още в
постановлението за привличане в качеството на обвиняеми на подсъдимите,
тъй като именно с този акт и в този момент за същите възникват най-важните
им права и задължения в наказателния процес, в частност правото им на
защита. Ето защо съдебният състав счита, че не само чрез съставяне на нов
обвинителен акт, а още от стадия на привличане на подсъдимите в качеството
им на обвиняеми на ДП следва да бъдат максимално изяснени всички
въпроси, подробно посочени по-горе. Неизменно правната теория и
10
постоянната съдебно практика приемат, че за да отговаря напълно на
изисквания на чл.246 от НПК, съдържанието на внесеният за разглеждане от
съда ОА следва да бъде максимално разбираемо за участниците в процеса,
при достатъчно ясно и точно формулиране на позицията на обвинението
досежно твърденията за конкретно нарушени правила на задължително
поведение от страна на подсъдимите, вменени им от множеството
подзаконови нормативни актове.
Поради изложеното ОС намира, че становището на защитата се явява
основателно и следва да бъде уважено, респ. това на представителя на ОП
както и на повереника на пострадалите – отхвърлено като неоснователно. Ето
защо и съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото -
върнато на прокурора, поради допуснати на ДП и при изготвяне на ОА
отстраними съществени процесуални нарушения от категорията на
абсолютните, довели до накърняване на правото на защита на страна в
процеса.
С оглед това становище на съда, същият намира за безпредметно да се
произнесе по останалите въпроси, залегнали в нормата на чл. 248 от НПК

С оглед на горното и на основание чл.249, ал.1 и ал.3, във вр. с чл.248, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от НПК, СЪДЪТ


ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА, че делото е подсъдно като първа инстанция на Окръжна съд –
Благоевград.

ПРИЕМА, че липсват основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство.

ПРИЕМА, че във фазата на ДП по настоящото дело, както и при съставянето
на процесния ОА, са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, от категорията на абсолютните, довели до ограничаването на
правото на защита на подсъдимите.

11
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НХОД № 397/2021 година по
описа на БлОС и ВРЪЩА делото на ОП - Благоевград във фазата на ДП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта му относно произнасянето по чл.248, ал.1, т.3 от
НПК, може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок,считано от днес за
всяка от страните, пред Апелативен съд – гр.София.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

Протоколът се написа в заседанието, което приключи в 10:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12