№ 168
гр. Велико Търново, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 207 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Т.Б.
***, чрез *** Я.Т. от ВТАК, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2020 г. изх. №02-040-6500/313 от 11.03.2022 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, представляващ таблична
форма, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на
административното производство и несъответствие с целта на закона. Позовава се
на липса на мотиви и пълна неяснота за фактическия отказ от субсидиране, както
и на липса на основание за прихващане на сума, което реално е направено с акта.
По тези съображения моли за отмяна на уведомителното писмо и връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне в указан от съда срок.
Алтернативно поддържа искане за прогласяване на нищожност на основание чл. 149,
ал. 5 от АПК поради тежките и непреодолими пороци на административния акт,
включително и поради липсата на годно правно основание за обективирания
частичен отказ. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът – заместник
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, ул. „Цар орис ІІІ“ № 136,
чрез ***А., оспорва
жалбата като неоснователна и изтъква аргументи за законосъобразност на акта. В
отговор на заявените от жалбоподателката възражения твърди, че мотивите се
съдържат в становището на административния орган, представено по делото съгласно
ТР №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВАС. Относно прихващанията пояснява, че са
извършени на основание чл. 28 от Регламент 908/2014 на ЕК, което представлява
особен вид производство, тъй като се касае за санкции за бъдещ период. Същите
обвързва с Уведомително писмо №02-040-6500/5437 от 05.08.2021 г. и Уведомително
писмо № 02-040-6500/8663 от 09.12.2021 г. По отношение на претенциите за двугодишното
забавяне в произнасянето на органа, ответникът сочи липсата на нормативно
упоменат срок за това и се позовава на решение на СЕС, че подобни случаи не се
приемат за мълчалив отказ. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира за
присъждане на разноски, за което представя списък. В условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Земеделски производител М.Т.Б. е регистрирана с Уникален регистрационен
номер /УРН/ 590158 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.
За кампания 2020 г. е подала
Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/: 04/080620/87632,
видно от което е заявила площ от общо 10,31 ха по 6 броя мерки за подпомагане: схема
за единно плащане на площ, /СЕПП/, схема за преразпределително плащане /СПП/, залени
директни плащания /ЗДП/, млади земеделски стопани /МЗС/, преходна национална
помощ /ПНДП/, Биологично земеделие /Мярка 11/. Към заявлението са приложени
Таблица на използваните парцели 2020 г., съдържаща данни за идентификация на
парцелите, Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2020 г., общи декларации
и специфични документи по направление „Биологично растениевъдство“. След извършени
автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по
директни плащания, същото е входирано на 08.05.2020 г. Няма данни за извършени
теренни проверки.
Със Заповед №РД
09-1023/15.12.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г. Окончателните
специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“
за кампания 2020 г. са одобрени със Заповед №РД 09-155/23.02.2021 г. на министъра,
която е обнародвана в Държавен вестник, бр. 20/09.03.2021 г. Не се установява
същата да е оспорвана от М.Б..
След предприети
административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП, при които са сравнени данните от
подаденото заявление и наличната информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, от ДФ „Земеделие“ е изчислена общата сума за оторизация, като не е
включена мярка 11 „Биологично земеделие“. На 11.03.2022 г. зам. изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ е съставил Уведомително писмо изх. №02-040-6500/313 от 11.03.2022
г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки
за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с което М.Б. е информирана, че
общо исканата сума от 6 220,43 лева /по СЕПП – 2 190,67 лева, по СПП
– 1 554,75 лева, по ЗДП 1 379,68 лева, по МЗС – 1 095,33 лева/ е
намалена с 1 130,59 лева /по СЕПП с 0,69 лева; по ЗДП с 34,57 лева; по МЗС
на 100% - с 1 095,33 лева/, в резултат на което е оторизирана сума в
размер на 5 089,84 лева /по СЕПП – 2 189,98 лева; по СПП –
1 554,75 лева, по ЗДП – 1 345,11 лева/, от която е извършено прихващане
в размер на 5 066,71 лева /по СЕПП – 2 166,85 лева, по СПП –
1 554,75 лева и по ЗДП – 1 345,11 лева/, и накрая са изплатени общо
38,83 лева, от които 23,13 лева по СЕПП и 15,70 лева – възстановяване на
Финансова дисциплина по чл. 26 от Регламент 1306/2013 и чл. 8, §1 от Регламент
1307/2013.
Уведомителното писмо по
същество съдържа две таблици: Таблица №1 „Оторизирани суми“ и Таблица №2
„Извършени плащания“, както и легенда относно всяка от съставните колони.
Посочени са ставките за всяка конкретна схема/мярка за 2020 г. с указание, че
заповедите, с които са определени ставките са налични на сайта на ДФЗ. Относно
Таблица 1 е уточнено, че в Колона 3 „Намаления“ /в случая общо 1 130,59
лева/ се отчитат: установените при административни проверки недопустими за
подпомагане площи, вписани в заявлението; намаления на субсидията при неспазени
срокове за подаване или редактиране на заявлението и наложена ставка на
корекция „финансова дисциплина“. За Колона 6 „Оторизирана сума“ е пояснено, че
представлява сумата, получена между исканата сума и приложените намаления. По
отношение на Колона 4 „Прихваната сума“ от Таблица 2 е разшифровано, че
отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции
или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати
суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.
Колона 6 „Изплатена сума“ включва преведената по банков път сума, посочена от
бенефициера в заявлението за подпомагане.
Видно от Известие за
доставяне/връчване на Уведомително писмо на л. 27 от делото същото е изтеглено
от системата за електронни услуги на 06.04.2022 г. Б. е останала недоволна от
късното и неясно произнасяне на органа, поради което е депозирала жалба срещу
уведомителното писмо до АСВТ чрез ответната администрация. Същата е предадена
на куриер на 19.04.2022 г. видно от разписката на л. 11 от делото.
С преписката до съда е
представено и Становище №02-040-6500/313#3/27.04.2022 г. на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ. Според посоченото в него в резултат от извършените
административни проверки /проверки на място не са извършвани/ по заявлението на
кандидата не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин
за кампания 2020 г. Видно от таблично оформените данни в становището, от общо
заявената площ от 10,31 ха за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП и МЗС в
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ попадат 10,29 ха и
разликата между заявена и допустима площ е 0,02 ха. Разяснено е, че част от
заявените от кандидата земи попадат в обхвата на проекта на специализирания
слой, но не и на окончателния. Отпуснатото по СЕПП подпомагане е за първите до
30 ха допустими площи. По МЗС право на подпомагане имат стопани, чието
стопанство е създадено преди не повече от 5 години преди кандидатстването, като
според справка от електронния регистър на земеделските стопани стопанството на Б.
е създадено на 01.11.2012 г. Относно прихванатите суми е дадено обяснение, че са
в резултат на наложена санкция за бъдещ период по Заявление с УИН
04/130519/81728 за кампания 2019 г., за която кандидатът е информиран с УП №02-040-6500/5437/05.08.2021
г., което е обжалвано пред АСВТ. За всички недопустими площи са наложени
предвидените в чл. 19 и чл. 19а от Делегиран регламент /ЕС/ №640/2014 г. на ЕК.
Зам. изпълнителният директор на ДФЗ счита, че извършената оторизация е коректна
и съответства на чл. 43 от ЗПЗП.
Като писмени доказателства
по делото са приети административна преписка изх. №01-251-1100/95/29.04.2022 г.
от ДФ „Земеделие“, ОД – Търговище, подробно описана в съпроводителното писмо,
както и допълнително представените Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане на схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2019 изх. №02-040-6500/5437/05.08.2021 година, обжалвано по
съдебен ред, за което е образувано АД 531/2021 по описа на АСВТ, Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020
г. за кампания 2019 изх. №02-040-6500/8663/09.12.2021 година, обжалвано по
съдебен ред, за което е образувано АД 62/2022 по описа на АСВТ; Хронологичен
опис за извършени прихващания по Заявление с УИН 04/080620/87632 за сумите от
2 166,85 лв., 1 554,75 лв. и 1 345,11 лв. и Извадка от карта на
блок земеделско стопанство №36405-440-1 за кампания 2021 година.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК намира от правна страна следното.
Оспореното по делото
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. изх.
№02-040-6500/313 от 11.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ обективира волеизявление на административен орган, с което след
проведено административно производство по чл. 41, ал. 2 и сл. от ЗПЗП се
приключва процедурата по заявление УИН 04/080620/87632 за подпомагане на М.Б. по:
СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС, ПНДП и Мярка 11 за кампания 2020 г. По своето съдържание
писмото обективира частичен отказ за финансово подпомагане и прихващане от
оторизираната сума, с което засяга неблагоприятно имуществените права на жалбоподателката.
Следователно оспореното писмо като издадено от административен орган след
прилагане на регламентираната административна процедура, както и с оглед своето
съдържание и правни последици има характер на индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Жалбата срещу него е подадена в
законоустановения срок, от лице с правен интерес – адресат на уведомителното
писмо, до компетентния съд и е процесуално допустима в частта, с която
подпомагането е отказано и е направено прихващането.
Оспорването на М.Б. обаче е
насочено срещу уведомително писмо в цялост, с искане да се отмени изцяло акта
или алтернативно – да се прогласи неговата нищожност. Наличието
на оторизирани и изплатени суми в размер на 23,13 лева по СЕПП и 15,70 лева – възстановяване
на „Финансова дисциплина“, или общо 38,83 лева лишава от правен интерес оспорващата,
тъй като в тази част писмото е благоприятно за нея. В съответната част жалбата
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се
прекрати на основание чл. 159, т.4 от АПК.
В хода на съдебния контрол
за законосъобразност, съдът не установени заявените с жалбата пороци, водещи до
нищожност на УП, нито намери други такива, налагащи прогласяването нищожност.
Съгласно чл.
20а, ал. 1 и ал.
2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира и ръководи нейната дейност
и я представлява. А съгласно чл.
20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед на
заместник изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
и по подадени заявки и искания за плащане. В случая оспореното уведомително
писмо е издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, като по делото е
приложена Заповед №03-РД/972 от 08.03.2022 г., с която изпълнителният директор,
в съответствие с чл. 20а,
ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ е делегирал
на заместник изпълнителния директор Петя Славчева правомощието за издаване и
подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани
до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на от
Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания. Същевременно от Протокол
№189/02.03.2022 г. от заседание на УС на ДФЗ се установява, че по силата на
Решение по т. 14 е назначен нов изпълнителен директор на ДФЗ – Николай
Каварджиков – издателят на цитираната заповед. Ето защо, оспореният
административен акт е валиден, като съставен от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия.
Обжалваното уведомително
писмо е издадено в писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл. 59, ал.
2 от АПК. В табличен вид са посочени данни, въз основа на които
административният орган намалява финансовото подпомагане и извършва прихващане по
подаденото заявление за кампания 2020 г. Обосноваността на тези данни с
наличните по делото доказателства е въпрос, касаещ материалната
законосъобразност на акта.
Въпреки неоснователното и
крайно нецелесъобразно протакане на производството от страна на администрацията,
не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените
правила, регламентирани в ЗПЗП, Наредба №5/27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Наредба №3/17.02.2015
г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Действително,
както твърди процесуалният представител на ответника в съдебно заседание, Регламент
(ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
година, ЗПЗП, подзаконовите нормативни актове и Устройствения правилник на ДФЗ
не предвиждат изрично законоустановен срок, в който съответният национален
орган следва да се произнесе по подадено заявление за подпомагане с
административен акт.
Съгласно чл. 75, §1 от
Регламента плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, §2
мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата
календарна година. Плащанията не се извършват преди да са приключили проверките
на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват –
чл. 75, §2. Налага се извод, че сроковете не са императивни, а инструктивни. Видно
от Таблица 2 на оспорения акт – първото направено плащане, за което е
кандидатствала жалбоподателката, е по СЕПП и датира от 16.12.2020 г. Последно е
плащането по ЗДП – от 22.04.2021 г. Тоест най-рано на 16.12.2020 г. и най-късно
на 22.04.2021 г. са приключили проверките за допустимост. Какво е наложило
издаването на уведомителното писмо почти година по-късно – на 11.03.2022 г., не
става ясно. Според решението по съединени преюдициални дела С-160/21 и С-217/21
на СЕС, според което, ако разплащателната агенция на държава членка не изплати
преди изтичането на определения в чл. 75, §1 от Регламента срок помощ, поискана
от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по
съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният
земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални
допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. В случая не
става дума за мълчалив отказ, но дори тази съдебна практика на СЕС не
обосновава късното издаване на уведомителното писмо, от което кандидатът следва
да разбере защо получените суми не кореспондират със заявените. Подобно
поведение на бездействие не следва да бъде толерирано и според настоящия състав
недопустимо е администрацията да злоупотребява с липсата на императивни
срокове.
ДФЗ следва да спазва
принципите на добра администрация и да полага дължимата грижа. В настоящия
случай не са извършвани проверки на място. Предприети са единствено
административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП, за които няма данни да отнемат
повече от обичайните и разумни срокове за административните производства.
Следователно необосновано от гледище на закона е провеждането на продължително
във времето административно производство и приключването му в неразумни срокове,
каквато не е и не може да бъде целта на закона. Както твърди ответникът,
сроковете са инструктивни и забавата не прави произнасянето незаконосъобразно. Извън
отлагането във времето, всички нормативни изисквания за процедиране на
заявлението са формално изпълнени. Независимо от вида на мярката, по която е
поискано финансово подпомагане, административният орган одобрява, намалява или
отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършване на
административни проверки за изпълнението на изискванията за подпомаганите
дейности и съответно ДФЗ писмено информира кандидатите за подпомагане за
изплатената им финансова помощ. Съгласно чл. 10б от Наредба №5/2009 г. ДФ „Земеделие“
– Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за
извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Няма
основание да се приеме, че УП е процесуално незаконосъобразно.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателката, касаещо намаленията от исканата сума преди
оторизацията, а именно: 0,69 лева по СЕПП, 34,57 лева по ЗДП и 1 095,33
лева по МЗС, и твърдението в тази връзка, че липсват мотиви на органа защо е
приел, че описаните в таблиците площи (хектари) не отговарят на условията за
подпомагане.
Намаленията по СЕПП и ЗДП
се дължат на заявени площи, определени като недопустими след извършените административни
проверки. Въз основа на одобрения от Министъра на земеделието, храните и горите
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ РА извършва окончателна
оторизация и плащания на площ за съответната година. Със заповед №РД09-155/23.02.2021
г. на Министъра на земеделието, храните и горите е одобрен специализирания слой
„Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г. Същата е обнародвана в
ДВ, бр. 20 от 09.03.2021 г., като по делото не се твърди и не се установява,
жалбоподателката да е подала възражение или жалба срещу тази заповед, в частта
й по отношение на процесните площи. При това положение заповедта има характер
на стабилен административен акт, с който издателят на писмото е бил длъжен да
се съобрази, както е и сторено.
Така, от заявените за
подпомагане по СЕПП и по ЗДП общо 10,31 ха, допустими са 10,29 ха и това се
потвърждава както от становището на административния орган, така и от приложената
по делото извадка от карта на блок земеделско стопанство №36405-440-1. Частичната
недопустимост от 0,02 ха на заявените площи не е оспорена и/или опровергана от
жалбоподателката и съдът няма основание да приеме, че писмото в тази част е
незаконосъобразно. Видно от легендата под Таблица 1 причините за отчетените в
Колона 3 „Намаления“ са няколко, но една от тях е резултат от проведените
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в заявлението, включително автоматизирана проверка спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и представените данни от МЗХГ и МОСВ,
което всъщност е проверката по чл. 37, ал. 2, изр. първо от ЗПЗП. На основание
чл. 37, ал. 2, изр. второ от ЗПЗП резултатите от извършените административни
проверки са отразени само в административния акт, с който се взема решение по
чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Съдът не установи пороци,
засягащи материалната законосъобразност на частичния отказ по СЕПП и ЗДП.
По отношение на схемата
МЗС, където намалението на исканата субсидия е на 100% , следва да се съобрази
дефиницията по чл. 15, ал. 2 от Наредба №3/2015 г., вр. чл. 50, §2 от Регламент
(ЕС) №1307/2013, според която „млади земеделски стопани“ означава физически
лица: а) които за пръв път създават земеделско стопанство като ръководители на
стопанството или които вече са създали такова стопанство в рамките на пет
години преди подаването за пръв път на заявление по схемата за основно плащане
или по схемата за единно плащане на площ, посочено в член 72, параграф 1 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013; и б) които са на не повече от 40 години в годината на
подаване на заявлението, посочено в буква а). Според чл. 45 от ЗПЗП земеделските
стопани, които отговарят на условията на чл. 50 от Регламент (ЕС) №1307/2013,
могат да получат подпомагане и по схемата за млади земеделски стопани. Видно от
разпечатката от базата данни на ДФЗ относно земеделските производители М.Б. има
първа регистрация там на 01.11.2012г., което надхвърля максималния допустим
срок за тази мярка с около три години. Предвид единния граждански номер на
жалбоподателката следва, че към датата на подаване на заявлението за
подпомагане, последната е надвишавала и възрастовото изискване за
кандидатстване по схема МЗС. При подаване на заявлението жалбоподателката лично
е декларирала и потвърдила /л.52 от делото/, че приема правилата и е запозната
с изискванията на схемите и мерките, за които кандидатства и се задължава да
спазва подробно изброената нормативна уредба. Тоест, Б. е била наясно за
критериите, определящи даден земеделски стопанин като млад, и за това, че не
отговаря на условията да получава субсидии по МЗС. Същите тези критерии са
мотивирали и пълното намаление /отказ/ на исканата сума по тази схема, поради
нейната недопустимост, установена при проведените административни проверки. Жалбата
и в тази част е неоснователна.
По отношение на
разгледаните дотук намаления неоснователно се твърди, че липсват мотиви в
писмото. Обстоятелството, че част от тях са в табличен вид, не води до липса на
мотиви. Фактическите и правни основания за издаване на акта относно отказа за
финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган, се
съдържат в графичен вид в Таблица 1 от оспореното уведомително писмо,
включително и в разясненията по колони на самата таблица. Видно от съдържанието
на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал крайния си извод частично
да откаже финансово подпомагане по СЕПП и ЗДП и изцяло – по МЗС с данните в
колона 3 „Намаления“. Тези данни касаят установена недопустимост на площи по
цитираните по-горе причини в резултат от законово предвидените административни
проверки. Поясненията към колона 3, също цитирани по-горе, по съществото си и
според утвърдената съдебна практика, представляват мотивите за постановяване на
отказа. По аргумент от ТР
№16/31.03.1975 от ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат изложени отделно в
документи, които са съставени преди издаването на административния акт. В
случая съдържанието на таблицата ведно със съдържанието на документите, представляващи
част от административната преписка по издаване на оспорения акт, включително заявлението
за подпомагане със съответните приложения, таблиците за използваните парцели и
на заявените площи по схеми и мерки, картите на блокове БЗС и заповедите на МЗХ,
водят до извода, обосноваващ извършеното намаление/отказ на исканите от ЗП суми
по СЕПП, ЗДП и МЗС. Тоест,
посоченото в таблиците и поясненията може да бъде проверено и потвърдено от
представените по делото доказателства при съпоставка с приложимата нормативна
уредба.
Обратно на изложеното
дотук, незаконосъобразно е извършеното от административния орган прихващане.
Видно от таблица Таблица 1 след приспадане на коментираните вече намаления от
исканата сума, административният орган е посочил оторизираната /одобрената/
сума. От колона 4 на Таблица 2 се установява, че с оторизираната сума е
извършено прихващане на общо 5 066,71 лева /2 166,85 лв. по СЕПП,
1 554,75 лева по СПП и 1 345,11 лева по ЗДП/. В обясненията под
таблицата е вписано, че от оторизираната субсидия са приспаднати суми в
резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ,
или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки,
администрирани от ДФЗ. В таблицата липсва яснота относно предприетото прихващане,
но обясненията под нея не внасят никаква конкретност и обоснованост на
прихващането, тъй като очертават три независими хипотетични възможности за
прихващането. Очевидно е единствено извършеното приспадане, за което липсва
посочване на правно основание, както и изложение на някакви фактически
обстоятелства в тази насока. По административната преписка липсват каквито и да
е данни, от които да се установи наличието на някоя от изброените в легендата
хипотези, поради което както за жалбоподателката, така и за съда остава неясно
защо органът е приел, че следва да бъде прихваната сумата от 5 066,71
лева.
Този извод не се променя и
от представените по делото Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане на схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2019 г. изх. №02-040-6500/5437/05.08.2021 година, обжалвано
по съдебен ред, за което е образувано АД 531/2021 по описа на АСВТ, решението
по което е оспорено пред ВАС; Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2019 изх.
№02-040-6500/8663/09.12.2021 година, обжалвано по съдебен ред, за което е
образувано АД 62/2022 по описа на АСВТ, решението по което е оспорено пред ВАС
и Хронологичен опис за извършени прихващания по Заявление с УИН 04/080620/87632
за сумите от 2 166,85 лв., 1 554,75 лв. и 1 345,11 лв. Тези две уведомителни
писма не са влезли в сила, доколкото са предмет на висящи съдебни спорове
/решенията по АД №62/2022 и АД №531/2021 по описа на АСВТ са оспорени пред ВАС/.
На първо място в оспореното писмо не е посочено, че прихванатите суми са в резултат на конкретни уведомителни писма,
по които са образувани и неприключили съдебни дела. В съпроводителното писмо
също е посочено само уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/5437 от
05.08.2021г., без да е посочено висящото адм. дело № 531/2021г., но изобщо не е
посочено уведомително писмо изх. № 02-040-6500/8663 от 09.12.2021г., по което е
висящо адм. дело № 62 от 2022г. и двете по описа на Административен съд Велико
Търново, понастоящем изпратени на ВАС за произнасяне по касационни жалби. След като УП не са
влезли в сила не може се каже, че те са годни изпълнителни основания по смисъла
на чл. 268, т. 1 от АПК, за да може за установените с тях санкции за бъдещ
период да се извърши прихващане от следващо подпомагане за земеделския
производител. За да бъде извършено прихващане е необходимо наличието както на
бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към
същия бенефициер, така и да са налице неуредени задължения на бенефициера,
установени в съответствие с националното законодателство с влязъл в сила акт –
аргумент от чл. 28 от Регламент за изпълнение №908/2014 г. По смисъла на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД
едва когато насрещните вземания са безспорни, може да се осъществи прихващане,
като основанието за същото трябва изрично да бъде посочено в съответното УП. Тоест,
основание за прихващане съгласно националното законодателство е съществуването
на насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, каквито в случая не са доказани.
Едва в становището на
административния орган, дадено пред съда, с което жалбоподателката не е
запозната до този момент, е направен опит за внасяне на яснота чрез
обяснението, че приспадането е в резултат от наложена санкция за бъдещ период,
но само по едно от цитираните писма – това от 05.08.2021 г. Посоченото УП обаче
не е отразено в оспорения административен акт, не се съдържа в административната
преписка, не е споменато в съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена
в АСВТ и е представено едва на 09.05.2022 г. в хода на съдебното производство
след изрично указание, дадено от съда с Разпореждане от 03.05.2022 г. Ето защо
приложение в случая не може да намери ТР №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Събраните
от съда доказателства не могат да заместят липсата на фактически основания в
оспорения акт, тъй като не е налице хипотезата, когато изложените в друг
документ мотиви са част от административната преписка. Съществува опасност при
липса на конкретика въпросните суми по уведомителни писма да бъдат повторно
прихванати с други уведомителни писма. Не е ясно и по какъв ред сумите по тези
прихващания ще бъдат възстановени на ЗП в случай на благоприятен за него изход
от оспорването пред ВАС. Изводът е, че становището на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ не може да санира пропуска, допуснат при съставянето на
оспорения акт. Нещо повече, прихванатите суми според процесното писмо не
съответстват по размер на сумите, описани в УП от 05.08.2021 г. като
„неудържани санкции“, като същевременно суми със същия размер са отбелязани в
него като „намаления“. Дори от становището и от УП от 05.08.2021 г. не става
ясно как са формирани прихванатите суми, откъде произлизат и защо размерът им в
процесния акт е така посочен.
Органът е бил длъжен да
посочи акта (който счита, че е фактически и правен източник на сумата,
претендирана като неизплатено задължение на бенефициера) в акта, с който
извършва прихващането. Непосочването на УП, с което са наложени санкции за
бъдещ период, за което се твърди, че е фактическото основание за прихващането,
нарушава както правото на защита на адресата на акта, така и извършването на
съдебната проверка. Основанието за удържането следва да е посочено в самия акт,
като по този начин се внася сигурност във взаимоотношенията между ДФ „Земеделие“
и бенефициерите, тъй като последните ще са наясно каква част от евентуално
дължимите от тях на ДФ „Земеделие“ суми са прихванати и на какво фактическо
основание. Непосочването на фактически и правни основания е порок не само на
формалната, но и на материалната законосъобразност на крайния акт и води до
противоречие с целта на закона. Това налага уведомителното писмо в частта за
прихващането да бъде отменено и преписката да бъде върната за ново произнасяне от
административния орган.
При този изход на делото и
с оглед своевременно направеното искане от процесуалните представители и на
двете страни, на същите следва да се присъдят направените от тях разноски
съобразно с уважената, респективно отхвърлената част на жалбата.
В случая по отношение на жалбоподателката
се установява, че е сторила разноски само за държавна такса в размер на 49,89
лева. По делото е налице само пълномощно на *** Я.Т., а не договор за правна
защита и съдействие, от който да е видна уговорена и заплатена сума за
адвокатското възнаграждение. При това положение направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. Така,
изхождайки от правилото за съразмерност, при заплатени разноски общо в размер
на 49,89 лева, съобразно уважената част от жалбата, съдът намира, че с
решението по делото следва да се присъдят в полза на жалбоподателката разноски
в размер на 40,54 лева.
От ответната страна се претендира
възнаграждение за ***в размер на 100 лв., за което е представен списък на
разноските Размерът на възнаграждението е обоснован с чл. 24, изр. второ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, според който по административни дела
с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. На ответника следва
да се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 18,13 лв.,
определен съгласно отхвърлената и прекратената част на оспорването.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на М.Т.Б. ***, чрез *** Я.Т. от ВТАК, срещу Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. изх. №02-040-6500/313 от
11.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с
която са оторизирани и изплатени суми в размер на 38,83 лв. и ПРЕКРАТЯВА делото в тази част.
ОТМЕНЯ по жалба на М.Т.Б. ***, чрез *** Я.Т. от ВТАК,
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. изх.
№02-040-6500/313 от 11.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ в частта, с която са извършени прихващания от оторизираната
сума общо в размер на 5 066,71 лева.
ВРЪЩА преписката на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София за произнасяне по подаденото от М.Т.Б. ***
в тази част Заявление с УИН 04/080620/87632, при съобразяване на дадените в
настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 14-дневен срок за издаване
на административния акт считано от влизане в сила на решението.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.Б. ***, чрез *** Я.Т. от ВТАК,
срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2020 г. изх. №02-040-6500/313 от 11.03.2022 г. на заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ в останалата част, с която
оторизираните суми са намалени общо с 1 130,59 лв.
ОСЪЖДА
М.Т.Б., ЕГН ********** ***
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – София, сумата от 18,13 лева (осемнадесет
лева и тринадесет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение
съобразно отхвърлената и прекратената част от оспорването.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ –
София да заплати на
М.Т.Б., ЕГН ********** ***
разноски в размер на 40,54 (четиридесет лева и петдесет и четири стотинки) лева
съобразно уважената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: