Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 159
гр.
Пловдив, 30.1.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 27.1.2020г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 274/2020г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д.А.П. против Наказателно постановление № 19-0432-000392,
издадено от Началник 01 РУ Пловдив към ОДМВР-Пловдив, с което на Д.А.П. е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.
638, ал. 3 КЗ.
С
жалбата и в съдебно заседание не се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП. Сочи се, че приетата за
установена в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителността и
че отговорността по КЗ за несключена гражданска отговорност следва да бъде само
за собственика. В условията на евентуалност моли за приложение на чл. 28 ЗАНН
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната
фактическа обстановка: на 30.10.2019 г. около 09:50 часа в гр.Пловдив на
ул.Пере Тошев - №77 в посока изток запад жалбоподателят управлявал лек автомобил модел Мерцедес Е230
собственост на В.М.И.като допуска следното нарушение: управлява горепосоченото
МПС чужда собственост във връзка, с чието притежание и използване няма сключен
и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска Отговорност на
автомобилистите.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН, не само че не са опровергани, доколкото жалбоподателят не е
ангажирал доказателства за оборване на
същите, но и изрично са потвърдени от актосъставителя, който не само заяви, че
категорично поддържа заявеното в АУАН, но и даде подробни сведения за самото
нарушение и механизма на установяването му.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че са изцяло неотносими твърденията на
жалбоподателя, че контролните органи били спрели на спирка на обществения
транспорт в нарушение на правилата на
ЗДвП при извършване на проверката. Това
е така, доколкото при липса на данни за полицейско насилие или друга форма на
злоупотреба със служебно положение от страна на контролните органи предмет на
изследване в производството е поведението на нарушителя, а не на
актосъставителя.
Изцяло неотносими са
и твърденията, че престоявайки на спирката, жалбоподателят по никакъв начин не
възпрепятствал движението, доколкото такова нарушение не му е вменено във вина.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от приложените
по делото Заповед рег.№ 317з-3985/22.10.2018г. се установява
компетентността на наказващия орган, а компетентността на актосъставителя
произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал.1 КЗ.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 30.10.2019г., а НП - на 21.11.2019г., тоест
преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така
и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и
нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение- време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към
момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ. Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ е
предвидено, както правилото за поведение, което жалбоподателят е нарушил, така
и предвидената за това санкция, като превръзки с други правни норми не са
необходими. Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 /
2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 510 от
08.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 99 / 2019 г. на XXI състав на Административен
съд - Пловдив,Решение № 1213 от 10.07.2017 г. по н. д. № 1236 / 2017 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 2176 от 11.12.2017 г. по н.
д. № 2993 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив,Решение №
1657 от 13.10.2017 г. по н. д. № 1780 / 2017 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 2089 от 09.11.2016 г. по н. д. № 2094 /
2016 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Действително в чл. 483 КЗ е
предвидено, че задължението за сключване на застраховка гражданска отговорност
тежи само върху собственика на автомобила. Чл. 638, ал.3 КЗ обаче въвежда задължение за всеки водач преди да
предприеме управление на МПС да се убеди, че за автомобила има сключена
задължителна застраховка и да
се откаже от управлението, ако такава не е налице. Така изрично Решение
№ 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
Съгласно задължителните указания
дадени с ППВС № 8/1982 г. в понятието
управление на МПС се включват всички действия или бездействия с механизмите или
приборите на МПС-а или машини, независимо,
дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези
действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни
последици.Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие
по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение.
Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е задължителна
предпоставка, за да е налице управление на МПС.
С оглед дадената дефиниция и
изясненото от актосъставителя, че деецът
е престоявал на спирка от обществения транспорт, като е бил в
автомобила на шофьорското място, то следва да се приеме, че същият макар и несобственик е годен
субект на нарушението по чл. 638, ал.3 КЗ. така изрично Решение № 782
от 08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 259 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
Предвидената глоба е в абсолютно
определен размер-400лв., който е съобразен от административно наказващия орган.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН
Действително съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът, че нарушителят
следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да
деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия
състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен
следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според
настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност за подобен вид нарушения, по следните аргументи.
На първо
място от жалбоподателя, нито са изложени доводи, нито са представени
доказателства да са налице някакви обективни причини, поради което е пропуснат
срокът за изпълнение на законоустановеното нарушение, а наличието на такива
обективни причини съдебната практика е извела като едно от типичните
обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
деянието.
Не може да
бъда такава обективна причина проявеното
невнимание да се провери дали автомобилът има сключена застраховка гражданска
отговорност, доколкото това е едно от основаните задължения предвидено
в закона за всеки водач на МПС преди предприемане на управление на МПС, заедно
със задължението да се убеди, че МПС е технически изправно, а самия водач е във
физиологично състояние да управлява МПС. Още повече, че в процесния случай се
установи от показанията на актосъставителя, че процесният автомобил е
собственост на жената на нарушителя,
което допълнително е улеснявало същия да изпълни задълженията си по закон.
Не може да
доведе до извод за малозначителност на деянието обстоятелството, че нарушението
е за първи път. Това обстоятелство е изрично съобразено от законодателя, който
е предвидил по-леко наказуем състав за нарушители, които са извършили
еднократно нарушението от тези, при които това се повтаря. До този извод се
достига при сравнение на санкциите предвидени
в чл. 638, ал.3 и чл. 638, ал.5 КЗ.
Следва да
бъде отбелязано и че процесното нарушение е формално, т.е. за да бъде
осъществен съставът му не е необходимо настъпването на вредни последици. В този
смисъл липсата на такива не представлява смекчаващо обстоятелство. По - ниска
обществена опасност на нарушението в случая не се обосновава и от
обстоятелството, че нарушението е извършено от лице, което не е собственик на
моторното превозно средство. Напротив съпоставката на санкциите по ал. 1 и ал.
3 на чл.638 от КЗ ясно сочи, че за лицето, управляващо чуждо МПС без сключена
застраховка "Гражданска отговорност", е предвидена по - тежка санкция
от колкото за собственика, който не е изпълнил задължението си да сключи
такава. Това безспорно разкрива отчетената от законодателя по - висока степен
на обществена опасност на нарушенията по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Така изрично Решение
№ 820 от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 507 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Следва да
се отчете и обекта на защитаваните обществени отношения. С предвиденото
задължение за управление на МПС след сключена задължителна застраховка
гражданска отговорност, законодателят
цели да гарантира своевременното и надлежно обезщетяване на всички трети лица,
които без своя вина са претърпели имуществени и неимуществени вреди в резултат
от движението си по пътищата. В този смисъл, доколкото с допуснатото
нарушение се засягат, както интересите на фиска, така и на неограничен кръг
участници в движението, нарушението няма как да бъде маловажно. Така
изрично Решение № 782 от 08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 259 / 2019 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 338 от 14.02.2019 г. по к.
адм. н. д. № 3358 / 2018 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2006 от 21.11.2017 г. по н. д. № 2424 / 2017 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Не може да
бъде оценено като смекчаващо обстоятелство и сключването на застраховка
гражданска отговорност още същия ден, но от
собственика на автомобила, доколкото това последващо довършването на
нарушението действие отнема от обществената опасност на самостоятелното
нарушение на КЗ, извършено от самия собственик, но не и от нарушението
извършено от водача. Така изрично Решение № 2027 от 21.10.2019 г. по к. адм. н.
д. № 1662 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 820
от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 507 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че ако като смекчаващо
обстоятелство можеше да се отчете своевременното отстраняване на нарушението от
страна на собственика, то безусловно следва да се отчете и периода през който МПС е бил гражданска отговорност. Видно
от служебно изготвената справка от сайта на гаранционен фонд, този период е две седмици, което по никакъв
начин не говори за малозначителност на деянието.
Нещо повече
в случая е налице и обстоятелство, което значително повишава степента на
обществена опасност на конкретно извършеното, а именно управлението на МПС през деня, в условията на активен трафик,
съпроводено със спиране на спирка на обществения транспорт, което
повишава риска от настъпване на МПС и настъпване на вреди за гражданите, които
застраховката гражданска отговорност цели да обезпечи.
Всичко
гореизложено налага извод, че нарушението не
е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от този вид. Нещо повече наложеното наказание е в
минимален размер, поради което и според
настоящия състав изцяло съответства на
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Предвид
горното обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Предвид
този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал.5 ЗАНН право на разноски би
имала въззиваемата страна, но доколкото такива не са поискани и не са
представени доказателства да са сторени, то не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0432-000392, издадено от Началник 01 РУ Пловдив към ОДМВР-Пловдив, с което на Д.А.П. е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.
638, ал. 3 КЗ.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.