РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. гр.Мадан, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на трети декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20255430100481 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Д. З. Г. срещу „******
ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се
признае за установено по отношение на „****** ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Х. пк ***** ул. *** № **, представлявано
от управителя В. М. И., и Д. З. Г., ЕГН **********, с адрес село Е., община Р.,
област С., че Договор за паричен заем № **** от *****г., е недействителен на
основание чл.22 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на *****г. ищцата сключила Договор за
паричен заем № ****** с ответното дружество, по силата на който
заемодателят „****** ООД й предоставил заем в размер на 300,00 (триста)
лева, при следните параметри: 1. Размер на отпуснатия заем: 300,00 лева; 2.
Размер на погасителна вноска: 67,58 лв.; 3. Ден на плащане: 22-ро число; 4.
Вид вноска: месечна; 5. ГПР: 61,481% ; 6. Брой вноски: 5; 7. Месечен лихвен
процент: 4,100%; 8. Дата на първо плащане: 22.05.2025г.; 9. Обезпечение: ДА
/посочено в чл.6 по-долу/; 10. Дата на последно плащане: 22.09.2025 г.; 11.
Такса за усвояване: няма; 12. Обща сума за плащане: 490,00 лв.
Ищцата сочи, че на основание чл.6 от договора й е начислена неустойка
в размер на 152,12 лева за неизпълнение на задължението й да предостави
обезпечение, което отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал.1 т.5 от общите
условия към договора за заем, като твърди, че не е запозната с тези общи
условия и те не са й предоставяни. Счита, че клаузата за заплащане на
неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за
кредит, е нищожна.
Сочи, че основното задължение на заемателя по договор за паричен
заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна
1
лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа
главницата и възнаграждението за предоставения заем.
Твърди, че в процесния договор за паричен заем е предвидена
неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да
върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от
подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора, като
неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на
152,12 лева, която надвишава ½ от размера на отпуснатата сума. При преценка
на тези обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, ищцата счита така уговорената неустойка
излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна
функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да
бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е
компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от
главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще
дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен
срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е
изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на
падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Сочи, че дори и
интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да
получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи
и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на
същественото задължение по договора за заем.
Твърди, че обезпечението в случая има цел, различна от тази на
неустойката, като сочи, че ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то
обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу
неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на
задължение за представяне на обезпечение, не настъпва вреда за кредитора,
размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Сочи, че в
този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем
сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед
правилото на чл. 133 ЗЗД, поради което счита уговорката между страните за
заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Твърди също, че клаузата на чл. 6 от процесния договор е и
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и
цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза
на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата
е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4
Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния
процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и
плащане по нея не се дължи.
Твърди, че размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят
при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита и сочи, че ако
това беше направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и
2
би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва).
Сочи, че процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради
което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон, като
нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за
кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията
на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор.
Твърди, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената
разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е
записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № * начин.
Счита, че доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК,
целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК,
като сочи, че последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от
ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Сочи, че неустойката е нищожна и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. За да
възникне правото на неустойка, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави,
разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави
уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка. По
изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, в който взема
становище нередовност и за неоснователност на предявения иск. Сочи, че
описаната в исковата молба фактическа обстановка по сключване на
процесния договор за паричен заем №***** от *****г. е непълна, тъй като не
са описани всички обстоятелства, довели до сключване на посочения договор
за заем.
Твърди, че на ****. на заемоискателя Д. Г. е предоставена под формата
на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) преддоговорна информация
относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем,
като след предоставяне на СЕФ, Д. Г. е подала до „****“ ООД Молба за заем
№ *** . От текста на молбата за заем е видно, че клиентът, подписвайки
3
молбата, се е запознала предварително, разбира и безусловно приема Общите
условия към договора за заем, които са предоставени за запознаване преди
сключване на договора - е попълване на искането (молбата) за заем.
Екземпляр от ОУ на дружеството са поставени на хартиен носител на видно
място във всеки един от офисите в страната на разположение на
заинтересованите лица, както и на интернет страницата на дружеството -
********* След оценка и одобрение на така депозираното от ищецът искане за
заем на дата *****. в гр. В. е сключен посочения в исковата молба Договор за
паричен заем № ******* между заемателя Д. Г. и заемодателя „*****” ООД за
сумата от 300 лв. за срок от 5 месеца, с месечен лихвен процент 4,100% и ГПР
в размер на 61,481 %. Към договора за заем са предоставени Погасителен план
и ОУ, като това обстоятелство е посочено и в чл.4, ал.2 от договора за заем, с
който ищецът е запознат и положил подпис на всяка страница. Заемната сума
по така сключения договор за заем в размер на 300 лв. е предадена в брой на
заемателят Д. Г. с РКО от дата ****. По така сключения договор за заем са
направени плащания в общ размер на 304.00 лева .
Ответникът счита за неоснователно твърдението на ищецът, отнасящи
се до разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това, че в разпоредбата
на чл.3, т.5 от Договора е посочен конкретен размер на ГПР. Същия размер е
посочен и в предоставения на ищецът СЕФ - в част III. Разходи по кредита т.2.
Така посочения ГПР е изчислен изцяло съобразно разпоредбата на чл.19 от
ЗПК.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК при
изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката, която
по своята същност съставлява разход, който потребителят следва да заплати
поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договора за заем, посочено в чл.6 от същия. В разпоредбата на чл.3.3 от
процесния договор за заем е посочено по ясен и разбираем начин как е
изчислен ГПР по кредита, както и какви суми и величини са включени при
изчислението му.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК при
изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по
чл.8 от договора за заем, тъй като по своята същност тя съставлява разход,
който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението
си за предоставяне на обезпечение по договора за заем, посочено в чл.6 от
същия, като неустойката по чл.8 от договора за заем няма характера на лихва,
такса или друг разход по кредита. Сочи, че тази сума се дължи само ако
потребителят не изпълни условията за обезпечаване на договора за заем,
посочени в самия текст на договора, както и в общите условия към него.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 неустойката, уговорена в чл.8 от
договора за заем не следва да бъде включвана при изчисление на ГПР, тъй
като същата представлява плащане по повод неизпълнението на задължението
на потребителя да обезпечи точно и в пълен обем задълженията си по
договора за заем.
Твърди също, че формулата за изчисление на ГПР е посочена в
разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК и при изчисление на ГПР по конкретния
договор за заем ответното дружество изцяло е спазило така посочената в
4
закона формула, поради което ответникът счита за неоснователни твърденията
на ищеца за това, че действително приложения ГПР не съответства с
посочения в договора размер на ГПР.
Твърди, че лихвения процент е посочен както в СЕФ, изчислен на
годишна база, така и в чл.3,т.7 от Договора за заем, изчислен на месечна база.
В разпоредбата на чл.9 от ОУ е посочено, че лихвеният процент не подлежи на
промяна за целия срок на договора за заем, поради което лихвеният процент е
ясно определен за целия период на договора като фиксиран. В конкретния
случай не може да се обоснове противоречие с добрите нрави, предвид това че
ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва за периода, който
към момента на сключването е 10 пункта на годишна база. Ответникът не е
съгласен с твърдението, че неустойката по чл.8 от договора за заем следва да
бъде включена към размера на договорката лихва и към размера на ГПР, тъй
като в разпоредбата на чл. 19, ал.3 от ЗПК изрично е посочено, че към ГПР не
се включват разходите, които потребителите заплащат за неизпълнение на
задълженията си по договора за кредит.
Ответникът счита за неоснователно и твърдението на ищецът отнасящи
се до разпоредбата на чл.8 от договора за заем, тъй като изискването за
предоставяне на поръчител, който да отговаря на определени от дружеството
условия е посочено още в СЕФ - а именно в Част II, т.8 в т.1 от съдържащия се
в графата текст. Твърди, че в част III. Разходи по кредита т. т.4.4 от СЕФ е
посочено, че при непредставяне на обезпечение в лицето на поръчител, по
договора ще бъде начислена неустойка, като така посочената неустойка е
изчислена на база конкретно зададените от заинтересованото лице параметри
на заема - главница, срок на договора, вид на месечните вноски и вид на
кредитния продукт, за който е поискала предварителна информация.
Твърди също, че конкретния СЕФ е попълнен съобразно така изразените
предварително предпочитания от потребителката и е предоставен на ищецът
преди сключване на процесния договор за заем, като ищецът е знаела за
условията на дружеството за обезпечаване на заема, подробно описани в СЕФ,
разяснени са й от консултанта в офиса на дружеството, като на база
посочените от ищецът параметри за договор за заем е изчислена неустойка,
която би дължала, ако не изпълни условията за обезпечаване на заема, поради
което ответникът счита, че по този начин ищецът предварително е бил
запознат с последиците от непредоставяне на исканите от дружеството
обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество. Сочи, че по
този начин ищецът е могла да се запознае с условията, при които дружеството
предоставя заеми, да ги обмисли и да прецени дали желае да сключи договор
за заем при така представените условия на дружеството. Именно след така
направена преценка ищецът е сключил процесния договор за заем на
*********., като дори не е предложил за одобрение лице, което да е
поръчителстващо по договора за заем.
Твърди, че в сключения договор за заем са посочени конкретно сумите за
главница, лихва, ГПР и неустойка, посочени предварително и предоставени
като информация на ищецът със СЕФ. Още повече, че в разпоредбата на чл.10
от ОУ, с които ищецът се е запознала преди сключване на договора са
посочени условията за обезпечаване на договорите за заем, които ответното
5
дружество сключва е потребителите. По отношение на неустойката страните
по договор за паричен заем № ******* с клаузата на чл.8 са постигнали
споразумение за дължимост на неустойка за непредставянето на поръчител
или банкова гаранция, отговарящи на изисквания на чл.10, ал.2 т.1 и т.4 от ОУ
на Дружеството, като това споразумение е постигнато в израз на доброволно
формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на
договаряне. Размерът на неустойката е изначално определен до точно
фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо
в повече. Към момента на сключване на договор, заемателя по него е бил
съгласен с тази неустойка, изразил е своята воля, посредством подписването
на договора, поради което ответникът твърди, че по този начин ищецът
предварително е бил запознат с размера на последиците, които биха
настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение. Конкретната
клауза от договора е израз на признатата в чл.9 от ЗЗД свобода на
договарянето, като счита, че уговорената по този начин неустойка отговаря на
присъщата й съгласно чл.92. ал.1 от ЗЗД обезпечителна функция. Счита, че е
налице пълно съответствие между съзнаваното желание и неговото външно
проявление, като страните по процесния договор в рамките на свободата на
договаряне са се съгласили, че неустойка се дължи и са определили нейния
размер.
Твърди също, че още при подписване на договора страните са
определили ясно кое е задължението, каква е дължимата лихва, какво би
могло да бъде неизпълнението, а размерът на неустойката е предварително
точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното
начисление, поради което ответникът счита, че задължението на заемателят
по договор за паричен заем № ****** е формулирано ясно: да върне заетата
сума, да заплати възнаградителна лихва за периода на договора, както и ако не
предостави обезпечение в тридневен срок от подписването на договора да
заплати договорената неустойка по чл. 8. При сключване на процесният
договор за паричен заем, страните по него са действали в рамките на
свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна воля са формулирали клаузата
по чл.8 по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на
заемателя (обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на
заемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна
функция), както и евентуално да санкционира неизправния заемател чрез
заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна
(санкционна функция). Като клауза, уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл.9 ЗЗД).
С нея страните уговорят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без
да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Самият договор за заем има за предмет предоставяне на
потребителски кредит по смисъла на ЗПК, като са спазени изискванията към
този тип договори.
Ответникът твърди, че уговорената в договор № *********и търсена
неустойка съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на
задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него, като в
конкретният случай тази неустойката е била начислена, само и единствено
6
защото заемателят не е предоставил в тридневен срок след подписване на
договора обезпечение, отговарящо на условията на чл.9, ал.2, т.1 от ОУ. Сочи,
че същата е била начислена единствено защото заемателя не е изпълнил
поетото от него задължение да предостави обезпечение, отговарящо на
условията на ОУ, като неустойката в случая се явява санкция за това
неизпълнение. Обстоятелството, че се е натрупало задължение за плащане на
тази неустойка, ответникът сочи, че е последица именно от неизпълнение от
страна на неизправния заемател, който не е изпълнил едно доброволно и
съзнателно поето задължение при сключване на договор № ********* Именно
за това и дължимостта на неустойката е следствие единствено и само от
последващото неправомерно поведение на длъжника-заемател. Твърди, че
клаузата по чл.8 от договор за паричен заем № *****е индивидуално
уговорена със заемателя, като тя е съобразена с неговото желание, изразено в
молба му за кандидатстване за заем. Заемателят предварително е уточнил и
индивидуализирал каква е сумата, която иска да получи. Конкретизирал е
параметрите, които биха могли да са по неговите възможности - вид, размер,
срок, начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на
погасителните вноски, поради което ответникът твърди, че в договора за заем
е уговорен и размерът на неустойката, който е изцяло съобразен е
индивидуалните потребности и възможности на заемателя. Твърди също, че
клаузата за неустойка е включена в договора за заем с потребителката именно
поради причината, че в молбата за заем същата не е посочила, че ще обезпечи
заема е поръчител. В този смисъл в текста на договора за заем е включена
клаузата на чл.8 е посочване на конкретен размер на неустойка за това
неизпълнение. Неустойката, макар и договорена конкретно в договора за заем
не е дължима от потребителката в момента на сключване на договора, като
тази клауза е уговорена под отлагателно условие - в случай, ще потребителят
не предостави поръчител/и в 3 дневен срок след сключване на договора за
заем, то тогава неустойката ще бъде дължима от потребителя, като по този
начин ищецът чрез собственото си поведение е можела да влияе на действието
на тази разпоредба и след сключване на договора за заем.
Ответникът счита, че следва да бъде взето предвид и обстоятелството,
че в процесният случай се касае за отпускане на особен тип заем, който се
предоставя от небанкова финансова институция, вписана в Регистъра по чл.З
ал.2 ЗКИ, като средствата в нея не са набрани чрез публично привличане на
влогове. При положение, че след като вземането не е гарантирано и с
ипотечно или заложно обезпечение, заемът се явява по-рисков и именно с цел
да се обезпечи, Дружеството изисква от заемателя да предостави едно
достатъчно надеждно лично обезпечение - банкова гаранция или поръчител/и,
които да отговарят самостоятелно или кумулативно на поставените от
кредитора условия в чл. чл.9,ал.2, т.1 от ОУ. При условията на евентуалност -
при непредоставяне на обезпечение, Дружеството има механизъм за
обезпечаване на заема, а именно чрез договаряне със заемателят тази
неустойка и нейният размер.
Сочи, че едно евентуално неизпълнение на договора поставя кредитора в
голям риск, като неустойката е предвидена да обезщети заемодателят за
поетият от него риск. Възможността заемодателят да загуби предоставените в
заем парични средства при настъпване на евентуална неплатежоспособност на
7
заемателя е много по-голяма и оттук съвсем естествено поради
съществуващия риск е договорена и сумата, която трябва да поеме заемателя,
за да са гарантирани интересите на отпускащия този тип кредити. В
конкретният случай неустойката освен обезпечителна и обезщетителна
функция има и санкционна такава. Така охарактеризираната неустойка се
дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване на основанията
за нейното начисляване. Предвид това, че се касае за договор за заем,
разбираемо е потребителят да не разполага с конкретната сума към момента
на възникване на задължение за заплащането й, поради което в чл.8 от
договора се договаря начин на нейното разсрочване. Неустойката има особен
начин на заплащане, който е уговорен между страните предварително, още в
момента на постигане на съгласие за наличието на тази неустойка и нейния
размер, поради което ответникът сочи, че по отношение на характера и
същността на неустойката по чл.8 от договор за паричен заем № ****** , не
може да се сподели твърдението на ищеца, че конкретната клауза не е
индивидуално договорена и противоречи на разпоредбата на чл.146, ал.1 от
ЗЗП, като счита същото за неоснователно. Твърди, че същата е индивидуално
договорена между страните в израз на свободно формираната воля на всяка от
тях. Също така сочи, че с оглед забраната на чл.19 ал.3 т.1 ЗПК, предвидената
в чл.8 от договора неустойка не е включена като елемент на ГПР, въпреки
неоснователните твърдения на ищецът в тази насока.
С оглед на гореизложеното ответникът твърди, че клаузата на чл.8 от
договора за заем не е нищожна и не противоречи на разпоредбите на
действащото законодателство, поради което, че договора за заем е изцяло
законосъобразен, действителен и не противоречи на закона и на добрите нрави
и практики. Клаузите на чл.6 и чл.8 от договора за заем № *******/****** са
валидни, индивидуално договорени, не противоречат на закона и добрите
нрави, поради което всички твърдения на Ищецът за заобикаляне на
законовите разпоредби с клаузите на процесния договор за заем, счита за
неоснователни, недоказани и неотговарящи на фактическата обстановка.
Сочи, че неустойката не представлява разход по управление на кредита,
нито представлява допълнителна печалба към договорната лихва. Разходите
по управление на кредита са такива по отпускане на кредита, обслужването му
от страна на кредитора и т.н. и нямат характеристиката на неустойка за
неизпълнение. Неустойката по чл.8 от настоящия договор за заем има съвсем
друг характер и функция, които сме описали по-горе. Неустойката няма и
характер на договорна лихва, тъй като понятието за възнаградителна лихва
включва това, че тя може да бъде определена като граждански плод; цена,
която се дължи за ползването за определено време на предоставени от страна
на заемодателя по договор парична сума. Неустойката от своя страна има
санкционна функция, тъй като санкционира заемателя за поведението му,
изразяващо се в неизпълнение на договорни клаузи и непредоставяне на
исканото обезпечение. Неустойката има и обезпечителен за кредитора
характер, изразяващ се в това, че същата би послужила като обезщетение на
кредитора в случай, че не е предоставен поръчител и заемателят престане да
плаща вноски по предоставения му кредит, като в този смисъл ответникът
счита, че не може да се сподели твърдението на ищецът за еквивалентност на
договорната лихва и неустойката.
8
Ответникът счита за неоснователно и твърдението за накърняване на
добрите нрави, като сочи, че доколкото добрите нрави представляват морални
норми, които съществуват в съвременното общество и на които законът
придава правно значение, то при извършване на конкретна преценка за това,
следва да се вземе предвид обстоятелството, че заемодателят е небанкова
финансова институция, която отпуска краткосрочни потребителски кредити. В
този смисъл профила на клиентите, с които дружеството работи е по-рисков
откъм изпълнение на задълженията за плащане на погасителните вноски.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че дружеството е предоставило
навреме и в срок на заемателя цялата преддоговорна информация, изискуема
по закон. В предоставения на заемателя СЕФ е посочено както
обстоятелството, че дружеството изисква задължително обезпечаване на
договорите си за заем с поръчителство, така съшо и че е предвидена неустойка
под формата на конкретно посочена в СЕФ сума. Заемателят е бил наясно с
тези обстоятелства и предвид всички тях е подала молба за заем, подписала е
договора за заем и е получила и ползвала за определен срок заемната сума.
Всички тези обстоятелства следва да се вземат предвид при преценка дали
ответното дружество е накърнило добрите нрави, като при тази преценка
ответникът счита, че следва да се вземе предвид и правната презумпция, че
незнанието не е оправдание.
Твърди, че в конкретния случай от поведението на ищецът при
сключване на договора за заем не може да се достигне до извод за незнание на
конкретни клаузи от договора за заем, още повече, че заемателя е знаела, че
подписва договор за заем и че ще получи определена парична сума.
Заемодателят е изпълнил всички законови изисквания за осведомяване на
потребителя за клаузите и условията на договора за заем, положил е нужната
грижа цялата информация по кредита да бъде изчерпателно и предварително
предоставена и разяснена на потребителя, поради което ответника счита, че
добрите нрави не следва да се третират като инструмент в подкрепа за
безотговорно поведение на потребителите. Доколкото договора за
потребителски кредит е двустранен такъв, то при преценка за накърняване на
добрите нрави, ответникът счита, че следва да се вземе предвид поведението и
на двете страни в правоотношението. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем №
*******/******* при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 300,00
лева; Месечен лихвен процент: 4,100%; ГПР: 61,481%; Брой вноски: 5; Дата
на последно плащане: 22.09.2025 г.; Обща сума за плащане: 490,00 лв. Липсва
спор между страните, че заемната сума в размер на 300 лева е усвоена от
заемополучателя. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител/и, отговарящ/и на условията
на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Общите условия към договора за заем и с едно или
повече от следните обезпечения: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10,
ал.1, т.1 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл.
9
чл.10, ал.1, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.1, т.3 от
Общите условия; 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя, съгл. чл.10,
ал.1, т.4 от Общите условия. Условията, на които следва да отговарят
обезпеченията са следните: Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 5 от ОУ към договора за
заем /общодостъпни на интернет страницата на *********/ поръчителите
следва да отговарят на следните условия: едно или две физически лица, всяко
от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над МРЗ,
съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е Заемател по Договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ. Съгласно т. 2 от същата разпоредба залогът следва да е учреден
върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти
общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената
главница и лихва. Съгласно т. 1 от същата разпоредба учредената ипотека
следва да е върху недвижим имот. В т. 3 от чл. 10, ал. 1 ОУ са описани
изискванията към обезпечението банкова гаранция - да е издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период-включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора в случай, че
заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал. 1 договора обезпечение
дължи неустойка в размер 152,12 лв. с начин на разсрочено плащане, описан в
погасителния план. Заемателят може през целия срок на договора за заем да
предложи на заемодателя обезпечение по чл.6, ал.1, отговарящо на условията
на чл.10, ал.1, т.5 от Общите условия, като в този случай, начислената
неустойка по изречение първо ще бъде премахната. Видно от представения
погасителен план към договора размерът на погасителната вноска без
неустойка по договора възлиза на 67,58 лева. Размерът на разсрочената
неустойка от Договора за заем при липса на обезпечение възлиза на 30,42
лева, а общия размер на погасителната вноска с включена разсрочена
неустойка от Договор за заем е в размер на 98 лева. Така общо дължимата
сума от заемополучателя по договора възлиза на 490,00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.
4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което
има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо
сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
10
валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т.
79 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В
исковата молба са релевирани основания за недействителност на оспорената
договорна клауза от процесния договора за потребителски кредит, свързани с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да
се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния
случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради
противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани
съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 6, ал. 2 от
Договора. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й
с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така
въведените изисквания в цитираните по-горе клаузи от договора за броя и
вида обезпечения (двама поръчители и обезпечение по избор на заемателя:
ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество,
банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя), създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то
изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от
договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него,
особено предвид обстоятелството, че последният кандидатства за паричен
кредит в нисък размер от 300 лева. Предвид това, не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция, издадена от лицензирана
в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на Договора за заем
до изтичане на 6 (шест) месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължението за плащане по договора за
заем, включващо договорената главница и лихва, ипотека върху недвижим
имот, залог върху движима вещ на стойност два пъти общата сума за плащане
или поне две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните,
кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално
11
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът
цели да се обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на
заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне
на условията по кредита. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от
него "неустойка" към договорната лихва към кредита и към ГПР, като
стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет. Посочено е че месечният лихвен
процент е 4.100%, както и че размерът на погасителната вноска е 67,58 лева
месечно, което прави обща дължима сума от потребителя 337,90 лева,
включваща главница и договорна лихва при посочения в договора месечен
лихвен процент от 4.1%. При служебно изчисляване посредством
онлайн калкулатор при следните параметри: размер на договора 300
лева, погасителна вноска 67,58 лева, включваща главница и договорна лихва,
платими на 5 месечни вноски, то ГПР по договора възлиза на 61.98%, който е
близък до посочения в договора ГПР от 61,481%. С включване на вземането за
неустойка обаче в размер от 152,12 лева, платима разсрочено на 5 месечни
вноски в размер на 30,42 лева всяка, погасителната вноска по договора се
увеличава от 67.58 лева на 98 лева. При служебно изчисляване
посредством онлайн калкулатор при следните параметри: размер на
договора 300 лева, погасителна вноска 98 лева, включваща главница,
договорна лихва и неустойка, платими на 5 месечни вноски, то ГПР по
договора възлиза на 702.16%, което надхвърля законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Самия кредитор посочва, че неустойката се заплаща
разсрочено по начин описан към погасителен план към договора. Включена по
този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява
добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за
заемодателя. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за
неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и
като такова е следвало да бъде включено в лихвения процент по договора и
годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т.10 от ЗПК, тъй като посочените в договора
лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните,
което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че дори целият договор е нищожен поради противоречие със
закона на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. т. 9
и 10 от ЗПК, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде
12
уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса в
размер на 42,50 лева.
В производството ищцата е била представлявана от адвокат, който е
поискал присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, поради което на адв. М. О., следва да се присъди
сумата от 400 лева, доколкото делото е с ниска фактическа и правна сложност,
събраните доказателства и извършените от страните процесуални действия са
в малък обем, делото е с нисък материален интерес, а основния подлежащ на
доказване факт по делото е обявен за безспорен. С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ****** ООД, ЕИК
******** седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. „****“ № ***, че
Договор за паричен заем № ****** от ****., сключен между Д. З. Г., ЕГН
**********, с адрес: с. Е., общ. Р., обл. С. и ******ООД, ЕИК ***, е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА ******* ООД, ЕИК ****** седалище и адрес на управление:
гр. Х., бул. „*****“ № *** да заплати на Д. З. Г., ЕГН **********, с адрес: с.
Е., общ. Р., обл. С., сумата от 42,50 лева (четиридесет и два лева и петдесет
стотинки) - направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ***** ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.
Х., бул. „*****“ № *** да заплати на адв. М. М. О., АК С., служебен адрес: гр.
Р., бул. „******“ № *, Булстат ******, сумата от 400 лева (четиристотин лева)
- адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
13