№ 5799
гр. София, 06.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110139045 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Л. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес в ****, чрез адв. Н. К., АК – София против „**“ ЕООД, ЕИК
**, седалище и адрес на управление в ****, представлявано от управителя Р.И.М.-Т..
Твърди се в исковата молба, че спрямо наследодателката на ищеца С.Х.Л. е проведено
производство, завършило с определение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист,
по който С. Л.а е осъдена да заплати солидарно сумата от 14 105,07 лв. – главница и сумата
от 4 702,25 лв. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 2949
поописа за 2012 г. на Частен съдебен изпълнител Д.В., рег. № 861 и район на действие -
Софийски градски съд. Ищецът сочи, че по изпълнителното дело не са предприемани
действия по принудително изпълнение, поради което вземането е погасено с изтичането на
петгодишен давностен срок.
На 14.01.2021 г. длъжникът по изпълнителното дело С. Л.а е починала, а ищецът е
един от законните й наследници с квота при наследяването от една трета.
Като излага тези факти ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за отричане на вземането на ответното дружество за сумата
от 6 269,10 лв. (шест хиляди двеста шестдесет и девет лева и десет стотинки), от която а)
4 701,69 лв. (четири хиляди седемстотин и един лева и шестдесет и девет стотинки) –
главница и б) 1 567,41 лв. (хиляда петстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и една
стотинки) – договорна лихва за периода от 20.09.2010 г. до 13.12.2011 г., представляващ
една трета от цялото задължение, за което е издаден изпълнителен лист.
С решение № 6010 от 18.04.2023 г. предявеният отрицателен усатновителен иск е
уважен при условията на признание на иска, а ответното дружество е осъдено да заплати
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На 02.05.2023 г. процесуалният представител на „****“ ЕООД депозира молба за
изменение на решението в частта му за разноските. Излага доводи, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 78 ал. 2 от ГПК, поради което разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК пълномощникът на Н. Л. депозира становище, с което
оспорва молбата на ответното дружество, като сочи, че „**“ ЕООД е станало причина за
завеждане на делото, тъй като е взискател по изпълнителното производство, чиято предмет е
процесното вземане.
Съдът, като взе предвид данните по делото, съображенията на страните и
1
задължителните указания, дадени с определение № 1380 от 30.01.2024 г., намира молбата по
чл. 248 от ГПК за допустима, но неоснователна, предвид следните съображения:
Молбата за изменение е подадена в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК – в
срока за въззивно обжалване. Искането изхожда и от процесуално легитимирано лице –
ответното дружество, чрез неговия пълномощник.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
По съображения, изложени и в постановеното решение, решаващият орган приема, че
в случая не е налице втората предпоставка на чл. 78 ал. 2 от ГПК, а именно ответникът да не
е дал повод за завеждане на делото. Според съда, ответникът следва понесе отговорността за
разноски, тъй като в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната
процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът
да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е налице само второто
изискване – признание на иска от ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на
ответника е довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето
производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода
на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на
ответника е такова, че същият демонстрира претенция по отношение на погасените по
давност задължения, конституирайки се като взискател по изпълнителното дело, водено
срещу наследодателя на ищеца. Възражението за изтекла в полза на длъжника погасителна
давност представлява субективно потестативно право, което може да се упражни само по
съдебен ред, поради което именно предявяването на отрицателен установителен иск е
способ длъжникът да защити правото си да осуети възможността на кредитора да
претендира по съдебен ред погасени по давност вземания. Правният интерес в случая се
извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между страните кои вземания, за кой
период и в какъв размер са погасени по давност. Ответникът не следва да се натоварва с
разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода
на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие
за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да се
освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на
чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение № 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. №
11105/2017 г.).
Цитираната от пълномощника на „****“ ЕООД съдебна практика в молбата по чл.
248 от ГПК е неотносима към настоящия казус, тъй като ответникът е депозирал искания за
извършване на действия по принудително изпълнение и след изтичането на погасителния
давностен срок, а изпълнителното дело, по което е взискател е било висящо. В този смисъл,
„**“ ЕООД е станало причина за образуването на настоящето исково производство и следва
да понесе отговорността за разноски, независимо от направеното признание на иска.
Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „**“ ЕООД, ЕИК **, седалище и
адрес на управление в ****, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. за изменение на
решение № 6010 от 18.04.2023 г., постановено по гражданско дело № 39045 по описа за 2021
г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3