№…………
гр.
Варна,25.11.2022 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на първи ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №1161/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, чл.107, ал.1 и чл.144 от ДОПК, вр.чл.4, ал.1 от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Предмет на настоящото
производство е жалба от Д.П.К. ЕГН **********, чрез адв. Н.С. срещу Акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК /АУЗД/ № МД-АУ-7159-1/05.09.2019 г.
издаден от ст. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ /ДМД/ в Община Варна,
потвърден с писмо рег. № МД-Т22001025ВН_001ВН/28.01.2022 г. издадено от
директор на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, с който са определени
задължения за данъци върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2014 г. и
2015 г. в размер на 85,40 лева – главница, 42,41 лева – лихва, общо 127,81
лева.
Жалбоподателката сочи, че част
от задълженията й за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/
са погасени по давност и след направено възражение, следва определените
задължения да бъдат отменени, като погасени по давност. АУЗД не е връчен по реда
на чл.32 от ДОПК, а в изпълнителното производство след изтичане на давността за
предявяване и събиране на вземането. Установено е и чрез съдебно – счетоводна
експертиза /ССЕ/ приета по делото, че част от задълженията са погасени.
Отправено е искане за отмяна на оспорения АУЗД и присъждане на сторените
разноски.
Ответник
– Директор на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, чрез юрисконсулт Х.
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Изтъква, че давността е прекъсната
на основание чл.172, ал.2 от ДОПК на 05.09.2019 г. с издаване на процесния АУЗД.
Чрез ССЕ по делото е установено, че дължимите задължения са в размера определен
с АУЗД, относно вземанията по чл.162, ал.1 от ДОПК. В случай, че се приеме от
съда че АУЗД не е надлежно връчен, то следва на основание чл.32, ал.6 от ДОПК
да се отчете, че поканата за доброволно изпълнение е надлежно връчена, като към
нея на основание чл.428, ал.2 от ГПК се прилага копие на подлежащия за
изпълнение акт. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд – гр. Варна намира за
установено следното:
С АУЗД №
МД-АУ-7159-1/05.09.2019 г. издаден от ст. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни
данъци“ /ДМД/ в Община Варна са определени ДНИ и ТБО по подадена декларация по
чл. 14 от ЗМДТ №**********/22.07.2015 г. относно недвижими имоти с партиден №
6808311159001, с адрес: гр. Варна, ***представляващи земя, сграда – жилище и
паркомясто /гараж/, в гр. Варна, ул. Студентска № 21, ап.49.
Определени са ДНИ за
2014 г. и 2015 г. в размер на 83,96 лева, внесена сума 67,40 лева, дължима сума
16,56 лева - главница, дължима лихва 8,51, общо 25,07 лева.
Определени са ТБО за
2014 г. и 2015 г. в размер на 68,84 лева – главница, 33,90 лева – лихва, общо
102,74 лева.
Съгласно н.а. № 114, т.LХХХV, дело № 2156/2008 г., вх. рег. №
27313/23.09.2008 г. вписан в СВ – Варна, Красимир Владимиров Коев и Д.П.К. са
придобили жилище – ап.49, с площ 92,45 кв.м, вх.Б, в гр. Варна, ул. Студентска,
№21, както и 1/53 ид. ч. от правото на собственост върху УПИ № ІІ-1500 с площ
1116 кв. м, кв.18, по плана на 23 м.р. в гр. Варна и паркомясто №2,
представляващо 1/17 ид. ч. от подземен гараж с площ 478,65 кв. м, предназначен
на 17 автомобила, разположен в сутерена на жилищната сграда.
От
ответника са представени доказателства относно извършване на услугите относно
ТБО в процесния имот – л.36-143.
По
делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът я възприема като обективно и компетентно дадена.
Установяванията на същата ще бъдат обсъдени в мотивите на решението.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, разгледаната по същество е неоснователна.
Не са налице доказателства,
че жалбоподателката не е намерена на адреса за кореспонденция, след най-малко
две посещения през 7 дни, и тези обстоятелствата да са удостоверени с протокол
за всяко посещение на адреса за кореспонденция, каквито са изискванията на
чл.32, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Изпращане на писмо с обратна разписка, върнало се с
отбелязване, че пратката не е потърсена не може да замести посочените
задължения, поради което въпреки че е поставено съобщение на таблото в Община
Варна, не е налице редовно връчван АУЗД
по реда на чл. 32, ал.6 от ДОПК. Не са налице доказателства, че АУЗД е връчен
по-рано от 19.01.2022 г., поради което законосъобразно директор на дирекция
„Местни данъци“ е приел жалбата по административен ред от 27.01.2022 г за
допустима. В срока по чл.155,
ал.1 от ДОПК, с писмо рег. № МД-Т22001025ВН_001ВН/28.01.2022 г. се е произнесъл
директорът на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна. Писмото е съобщено на
жалбоподателката на 14.02.2022 г. Жалбата по съдебен ред е подадена на 24.02.2022
г. от надлежна страна в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на
задължителното административно обжалване, поради което е допустима. За пълнота
на изложението съдът отбелязва, че поради непосочване в писмо рег. №
МД-Т22001025ВН_001ВН/28.01.2022 г. издадено от директор на Дирекция „Местни
данъци“ в Община Варна пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване на
основание чл.140, ал.1 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК срокът за оспорване се е
удължил на два месеца, но в случая жалбоподателката е спазила предвидения срок
по чл.156, ал.1 от ДОПК за оспорване.
Задълженията за
данък върху недвижими имоти и ТБО представляват публични общински вземания,
което е регламентирано с чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата
на чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон.
В случая
размера на данъка е определен въз основа на подадена декларация за недвижими
имоти – земя, сграда и паркомясто /гараж/. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на
данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, се установява от орган по приходите, както и когато не е подадена декларация
или задължението не е платено в срок /чл.107, ал.3 от ДОПК/. Следователно
компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в
хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по
приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, а съгласно
алинея 3 в производствата по алинея 1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че
служителите по алинея 3 се определят със заповед на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда
на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.
Процесният АУЗД
е издаден от К.С.Д.– ст. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ Община
Варна, с оглед установяване, че за процесните имоти, декларирани с Декларации
по чл. 14 от ЗМДТ не са внесени дължимите ДНИ и ТБО.
Със
Заповед № 2888/15.07.2019 г. издадена от зам. - кмет на Община Варна, на
основание издадена заповед за заместване № К-045/12.07.2019 г., е определил на
основание чл. 44 ал. 1 т. 2 ЗМСМА вр. чл. 4 ал. 3 и 4 ЗМДТ длъжностните лица от
общинската администрация с права и задължения на органите по приходите, които
да извършват установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса
битови отпадъци, като в т.5 е посочено,
че това са старшии инспектор „Контролно-ревизионни дейности“. Съгласно чл.9б и
чл. 4 ал. 4 от ЗМДТ, оспореният по делото АУЗД е издаден от компетентен
административен орган.
АУЗД
предмет на спора е издаден в изискуемата писмена форма, посочено е че се издава
на основание чл.107, ал.3 от ДОПК вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ. В съдържанието на
АУЗД са посочени размера на задълженията, данъчни периоди и недвижимите имоти,
за които се отнасят, както и техният адресат. С оглед установеното АУЗД е
издаден при спазване на процесуалните правила.
Няма спор, че
жалбоподателката е собственик на имотите към периодите, за които са определени
задълженията 01.01.2014 г. - 31.03.2015 г., поради което законосъобразно в
съответствие с чл. 11, ал.1 от ЗМДТ с АУЗД е определено, че тя е задължено лице
за ДНИ и ТБО.
На основание чл.19, ал.1 от ЗМДТ - данъкът се определя върху данъчната оценка
на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към
1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на
същата година.
Чрез ССЕ отговор 1,
приложение №1, 2 и 3 е установено, че за 2014 г. размера на ДНИ е 67,43 лева и ТБО е 55,21 лева; за 2015 г. /до
31.03.2015 г./ размера на ДНИ е 16,85 лева и ТБО 13,77 лева. Следва, че
задълженията са определени в съответствие с чл.19, ал.1 от ЗМДТ по отношение на
ДНИ и чл. 66,
ал.1, т.4 от ЗМДТ действала към 2014 г. и 2015 г. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от
2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) по
отношение на ТБО, както и лихвите относно посочените задължения, в съответствие
с направените плащания. Също така съобразено е, че жилището е основно за
жалбоподателката и е спазена нормата на чл.25, ал.1 от ЗМДТ, като дължимия
данък само за жилището е намален с 50 на сто /видно от Приложение 2 към ССЕ, за
2014 г. при данъчна оценка за жилището
45254,80 лв. и данък 2 промила е определен дължим данък 45,25 лева и за
2015 г. при данъчна оценка за жилището 45027,42 лева и данък 2 промила е
определен данък 45,03 лева/.
С декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ
жалбоподателката е декларирала имотите, относно които съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ е изчислена данъчната основа и дължимия ДНИ и ТБО за процесните периоди. Задълженията
за ДНИ и ТБО са публичните задължения,
съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. За 2014 г. давността по чл.171, ал.1
от ДОПК е започнала да тече на 01.01.2015 г. и е била до 01.01.2020 г., за
задълженията за 2015 г., давността е започнала да тече на 01.01.2016 г. и е била до 2021 г. АУЗД е
издаден на 07.09.2019 г. в предвидения давностен срок, с който е прекъсната
давността – чл. 172, ал.2 от ДОПК. Към момента не е изтекла и абсолютната
давност от 10 години, предвидена с чл.171, ал.2 от ДОПК. С оглед установеното
законосъобразно е определен размер на задълженията с АУЗД и е неоснователен доводът,
че задълженията са погасени по давност.
В случай, че
жалбоподателката има претенции, че преведени суми от съдия изпълнител в полза
на Община Варна са отнесени за други задължения, а не за настоящите, следва да се
проведе производство за прихващане или възстановяване предвидено с чл.128 – 132
от ДОПК, като в настоящото производство такова прихващане или възстановяване е
недопустимо да се извърши по арг. на чл.129, ал.7 от ДОПК, с която норма е
предвидено самостоятелно обжалване на акта за прихващане или възстановяване.
Съгласно
приложимата към 2014 г. – 2015 г. редакция на чл. 62 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр.
153 от 1998 г.) - Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на
чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване.
С процесния АУЗД е определена ТБО относно
трите компонента. От представените доказателства се установява, че дейностите
за процесните периоди са извършени и имотите попадат в зоната на извършването
им. Установено е извършване на:
сметосъбиране
и сметоизвозване – представени са предавателни протоколи за събиране и
транспортиране на битови отпадъци в район „Приморски“ до депо за обезвреждане;
обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения – отчет за количеството приети отпадъци в
регионално депо за неопасни отпадъци в с. Въглен, протоколи за реално приети
количества отпадъци в депо за неопасни отпадъци с. Въглен;
чистота на териториите за
обществено ползване – представени са приемо – предавателни протоколи за почистване
на уличните платна, площадите, парковете и други територии за обществено
ползване.
Съгласно
чл. 66, ал.1, т.4 от ЗМДТ действала към 2014 г. и 2015 г. (Изм. и доп. - ДВ,
бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.)
Таксата се определя в годишен размер за всяко
населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка
за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: почистване на уличните
платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места,
предназначени за обществено ползване.
От представените доказателства се
установява, че са извършени дейностите по трите компонента поради което ТБО е
определена за всяка от процесните години
в съответствие с приложимите Наредби на Общински съвет – Варна за определяне на
местни данъци и такси на територията на Община Варна.
От изложеното следва, че оспорения АУЗД
е законосъобразен, поради което следва да се отхвърли жалбата.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора искането на жалбоподателката за присъждане на
сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно по арг. на
противното на чл.161, ал.1 от ДОПК.
Материалния интерес по спора е в размер на 127,81 лева. Минималното
възнаграждение за адвокат спрямо материалния интерес по спора, определено на
основание чл.8, ал.1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. /изм.
и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г., в редакцията действала към 01.11.2022 г. –
датата на приключване на съдебното дирене/ е в размер на 300 лева. От ответника е
направено искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. С оглед
отхвърляне на жалбата, дължимото възнаграждение за юрисконсулт, съобразно
чл.161, ал.1 от ДОПК е в размер на 300 лева. Следва жалбоподателката да бъде
осъдена да заплати в полза на Община Варна сумата от 300 лева.
На
основание чл. 160, ал.7 от ДОПК решението е окончателно.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Д.П.К. ЕГН ********** срещу Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-7159-1/05.09.2019
г. издаден от ст. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна,
потвърден с писмо рег. № МД-Т22001025ВН_001ВН/28.01.2022 г. издадено от
директор на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, с който са определени
задължения за данъци върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2014 г. и
2015 г. в размер на 85,40 лева – главница, 42,41 лева – лихва, общо 127,81
лева.
ОСЪЖДА Д.П.К. ЕГН ********** *** сумата
от 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение
за юрисконсулт.
СЪДИЯ: