Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………15.08.2019 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………деветнадесети
юли..………….………...…….……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Д.………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 3759…по описа за………….….…………2018 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД гр. Стара
Загора твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по
реда на чл. 410 ГПК за вземанията си към Н.Р.И. и Д.Р.И., в размер на 138,75
лв. главница и 34,32 лв. лихва за забава за периода 06.08.2015 г. – 11.01.2018
г. В резултат на това било образувано ч. гр. д. № 327/2018г. по описа на
Старозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение, като била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но връчване на заповедта е било извършено
на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, тъй като длъжниците не били открити на техния
постоянен и настоящ адрес, не е установен техен работодател. Поради това бил
предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК. Ищецът сочи, че на
името на починалия баща на ответниците имало открита партида с абонатен № 18282
за имот находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Д-р Тодор Стоянович“ № 26, вх. „Б“,
ет. 2, ап. 4. Задълженията на ответника за посочения обект възлизали на 377,27
лв., представляващо задължение за доставена, отведена и пречистена вода по
издадени квитанции за периода от 03.01.2007 г. до 01.05.2015 г. и с отчетен
период по квитанциите от 03.01.2007 г. до 01.05.2015 г. Ищецът признава, че на
06.08.2015 г. ответниците заплатили сумата от 300,00 лв., като дължима останала
138,75 лв. главница, които не били заплатени. Поради това моли съда да признае
за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 138,75 лв.,
представляваща стойността на доставената, отведена и пречистена вода за обекта
на потребителите за периода 01.03.2015 г. до 01.05.2015 г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /12.01.2018г./, до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответниците чрез назначения им особен представител е подал отговор на исковата
молба, в който заема позиция за неоснователност на иска. В подадения отговор
оспорва наличието на облигационно отношение между ответниците и ищеца, тъй като
ответниците не били собственици или ползватели на имота на адрес: гр. Стара
Загора, ул. „Д-р Тодор Стоянович“ № 26, вх. „Б“, ет. 2, ап. 4, а имали различен
постоянен и настоящ адрес. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претендираната главница и лихва. Не били издадени фактури.
Не били представени карнети от които да се установявало количеството потребена
вода, нито имало подпис на потребителите. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Старозагорски районен съд, VII
граждански състав, е бил сезиран с положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 198о от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните по делото, че индивидуалният водомер за процесния обект с
абонатен номер 18282 и адрес: гр. Стара
Загора, ул. „Д-р Тодор Стоянович“ № 26,
вх. „Б“, ет. 2, ап. 4 е повреден,
като поради това за претендирания в исковата молба период, количествата вода по
карнетите не е отчитана поради повредата и претендираните суми са получени след
служебно начисляване по реда на Наредба № 4. Освен това ищецът още в исковата
си молба признава доброволно плащане на сумата от 300,00 лв. от страна на
ответниците на дата 06.08.2015 г. С оглед на това в съдебно заседание след
поставен от съда въпрос по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК ищецът уточни исковата
молба, като заяви, че претендира сумата от 138,75 лв. за периода 01.03.2015 г.
– до 01.05.2015 г. – по последните три квитанции /от месец март, април и май
2015 г./, като по квитанцията от 01.03.2015 г. претендира само остатък от 32,52
лв.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че задължението за ползвана питейна и отведена канална
вода за периода от 03.01.2007 г. до 01.05.2015 г. е в размер на 377,27 лв.
/като са заплатени 300,00 лв./ за 155 куб.м. вода. Точка две от заключението на
експертизата няма да бъде обсъждана поради направеното оттегляне на иска от
ищеца за заплащане на мораторна лихва. С оглед обаче на обстоятелството, че за
безспорен между страните бе обявен факта, че процесният водомер е бил
повреден за исковия период /т.е. показанията в карнените са нула куб.м.
поради липсата на възможност за отчитане/ и необходимостта от служебно
изчисляване на дължимите от ответниците суми по реда на Наредба № 4 бе
изслушано допълнително заключение на съдебно счетоводната експертиза, като от
него както и от обясненията на вещото лице дадени в съдебно заседание се
установиха два начина на изчисляване на дължимата сума по трите процесни
квитанции – 1/ по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 вр. чл. 39, ал. 6 от Наредба
№ 4 сумата би била 239,72 лв. с ДДС -
хипотеза на липсващ водомер и 2/ по реда на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4 сумата
би била 81,72 лв. с ДДС, тъй като последното изчисление е по 10 куб.м. на месец,
както посочи вещото лице.
От приложеното частно гражданско дело № 327/2018 г. по
описа на Старозагорски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК
съдът е издал заповед за изпълнение № 208/17.01.2018 г. за изпълнение на парично
задължение, за сумата 138,75 лева за главница за доставка на питейна вода и отведена
канална вода, за периода от 03.01.2007 г. до 01.05.2015 г., с 34,32 лева лихва
за периода от 06.08.2015 г. до 11.01.2018 г. и законна лихва върху главницата,
считано от 12.01.2018 г. г. до изплащане на вземането, както и сумата от 325,00 лева разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка Старозагорски районен съд намира от
правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален
положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той
може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за
установено срещу длъжника съществуването на вземането му.
За основателността на предявения иск ищецът следва да
установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги
при общи условия; 2. реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през
посочения в исковата молба период; 3. стойността на доставените ВиК услуги в
претендирания в исковата молба размер.
Действително особеният представител на ответниците
оспори възникването на основанието
за плащане на процесната искова сума /с твърдения за липса на смяна на
партидата, че ответниците не са нито собственици или ползватели на процесния
обект, липса на реално осъществено ползване на услуги предоставяни от ищеца,
както и направи възражение за изтекла погасителна давност за част от
главницата/, но тъй като по делото е безспорно установено, че ответниците са
заплатили доброволно сума в размер на 300,00 лв. за погасяване на задължение за
заплащане на предоставена и отведена питейна и канална вода по процесните
квитанции, настоящата съдебна инстанция приема, че ответниците са признали настъпването на всички правнорелевантни факти, от
които възниква по
основание претендираното главно притезателно право, а именно - 1. наличие на облигационно правоотношение с
ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи
условия; 2. реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения в
исковата молба период, като съдът намира,
че единствено не е признат размера на задължението с оглед на два факта
– наличието на частично плащане и липса на плащане в следващите четири години
на претендирания остатък. Това е така, защото преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на
диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от
страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет.
Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на
делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите
твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни
от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на
права, които не са спорни /така решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. №
952/2010 г., IV г.о./. Следва да се посочи, че ответниците в процеса се представляват от особен
представител, който изразява принципна позиция по допустимостта и
основателността на иска, но самото извънсъдебно
поведение на ответниците се изразява в
заплащане на задължението им, т.е. ответниците в нито един момент не са заели позиция за изначална недължимост на процесните суми по
основание, а извънсъдебно са погасили част от своето задължение чрез плащане. Поради това направеното извънсъдебно признание ще бъде ценено с оглед разпоредбата на чл.
175 ГПК, т.е. съгласно всички обстоятелства по делото /така решение №
271/03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г.о./. Също в решение №
527/15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 943/2010 г., IV г. о. е прието, че изявлението, с което се признава
съществуването на дълга е извънсъдебно признание /както е в случая/, което
съдът преценява с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че възражението за изтекла
погасителна давност направено в отговора на исковата молба се явява
неоснователно от една страна предвид на извършеното доброволно плащане на
300,00 лв. и от друга страна поради липсата на посочване от платците кои техни
задължения погасяват /арг. чл. 118 ЗЗД и чл. 76, ал. 1,предл. трето ЗЗД in fine/. Неправилно
е разбирането, че погасените по давност задължения не съществуват в правния мир
и и погасяването на такива задължения се явява без основание между страните по
облигационната връзка, тъй като тези задължения продължават да съществуват като
т.нар. „естествени задължения“, отпада единствено правото на кредитора да иска
и осъществи принудителното им изпълнение.
Поради това основния правен спор между страните се
свежда до определяне на размера на задължението по квитанциите от месеците
март, април и май 2015 г., тъй като по тях не е налице плащане от страна на
ответниците. В тази връзка както се посочи вещото лице предложи два варианта за
определяне на размера на задължението - 1/ по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 вр.
чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 сумата би била 239,72 лв. с ДДС - хипотеза на липсващ водомер и 2/ по реда на
чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4 сумата би била 81,72 лв. с ДДС, тъй като последното
изчисление е по 10 куб.м. на месец, както посочи вещото лице.
Проблемът в случая се състои в това, че процесният
водомер е бил неизправен, докато служебно начисляваните суми са определяни като
за липсващ водомер. Безспорно е между страните по делото /а и бе обявено за
безспорно с доклада на съда/, че в случая е налице повреден индивидуален
водомер, хипотеза неуредена в Наредба № 4, като настоящият съд не споделя тезата на ищеца, че повреденият
индивидуален водомер се приравнява на липсващ водомер, а споделя тезата на
особения представител на ответниците за начина на изчисление на задълженията по
следните съображения:
За претендирания период март-май 2015 г. /по квитанции
от март, апрли и май 2015 г./ ищцовото дружество няма основание за служебно
начисляване на вода като при липсващ водомер, защото съгласно чл. 26, ал. 2 от
Общите условия при повреда на индивидуален водомер ВиК операторът начислява
количеството изразходена вода според средномесечния разход за съответния
период. Нормата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на Министерство
на регионалното развитие и благоустройството, според която служебно начисляване
на вода по твърдо дефинирани показатели /в частност по 5 куб.м за всеки
обитател при нетоплофицирано жилище/ от ВиК-оператора е допустимо само по изключение за потребители, които
нямат монтирани индивидуални водомери. Следователно горната крайна мярка се
прилага само и единствено при липса на монтиран водомер, но не и при неизправен
такъв. Според разпоредбата на чл. 39, ал. 8 от горната Наредба при повреден
водомер на водопроводното отклонение служебно се начислява количество
изразходвана вода, определено обаче въз основа на средния месечен разход от
редовно отчетените съответни периоди на предходната година. Тази разпоредба
касае само повредени водомери на водопроводно отклонение /общи водомери в
сградите с имоти на повече от един потребител/, но не и повредени индивидуални
водомери /монтирани в жилищата на отделните потребители/. В Наредбата липсва
регламентация при хипотеза на неизправен индивидуален водомер. Очевидно
е обаче, че нормативният акт позволява крайната мярка /служебно месечно
начисляване по твърдо определени показатели-в частност по 5 куб.м вода на всеки
обитател/ само при пълна липса на монтиран водомер. Нормативният акт позволява
служебно начисляване на вода само при повреден общ водомер,но не в горните
размери, а при по-облекчен режим - въз основа на средномесечния разход за същия
период на предходната година, т.е. при отчитане на средното обичайно количество
ползвана вода от потребителя. ВиК-операторът би могъл в краен случай да
начислява служебно вода при повреден индивидуален водомер само въз основа на
средномесечното потребление на абоната за същия период на предходната година, а
не по правилото по 5 куб.м вода на обитател. В подкрепа на горните изводи
по тълкуването на Наредба № 4 следва да се цитират и променените клаузите на
сега действащите ОУ на „ВиК“ ЕООД-гр. Стара Загора,одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-09/11.08.2014 г., а именно тези на чл. 25, ал. 8 и чл. 26, ал. 2 от ОУ, които
са в унисон с нормативната уредба в отрасъла. Така според чл. 25, ал. 8 от сега
действащите ОУ само при липса на индивидуален водомер /не и при неизправен
такъв/ месечното количество вода се определя чрез служебно начисляване на
определени куб.м, а според чл. 26, ал. 2 при повреждане на индивидуален водомер
се начислява служебно количество вода според средномесечния разход за
съответния период от предходната година за срока на задължителното предписание
за отстраняване на повредата, регламентирано вече изрично с чл. 20, ал.1 от ОУ
от 2014 г., като само след неизпълнение на предписанието, връчено по надлежния
ред на потребителя, се прилага служебното начисляване по правилото на чл. 25,
ал.8 от ОУ, т.е. по изключение. Тези клаузи, съобразени с разпоредбите
на Наредба № 4/2004 г., водят до извода, че повреденият водомер се приравнява
на липсващ само по изключение свързано с даване на предписание на потребителя
от доставчика на ВиК услуги и неговото неизпълнение.
Ищцовото дружество обаче в хода на производството не
представи нито едно доказателство, че е дало предписание на потребителя за
отстраняване на повредата на водомера. В
случай на повреда на индивидуален водомер е предвидена специална процедура в
чл. 33, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. действала през горния период. Според
цитираната разпоредба при повреда на индивидуален водомер представителят на
оператора трябва да направи предписание за отстраняване на повредата и за срока
на отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. Предписанието трябва
да е в писмена форма и да е връчено на абоната. За задължителността на
писмената форма се съди от разпоредбата на чл. 67, ал.1 от ОУ от 2014 г., според
която всички предизвестия и уведомления на ВиК-оператора следва да са в писмена
форма, като по арг. от разпоредбите на чл. 67, ал. 2, т.1-5 и чл. 67, ал. 3 от
ОУ операторът е длъжен да връчи на потребителя писмени съобщения във връзка с
неизпълнение на негови задължения по договора, вкл. и по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка,нотариална покана или телеграма с удостоверено
съдържание. Спазването на горната процедура по уведомяване е необходимо от една
страна с оглед доказване при бъдещ спор наличното неизпълнение на задълженията
от страна на потребителя, а от друга е нужно като правопораждащ факт за
прилагане на предвидени в ОУ или други приложими нормативни актове на
санкционни последици спрямо потребителя при неизпълнение на негови задължения, за
които последици последният следва да е също надлежно предупреден. Изпълнението
на горната уведомителна процедура спрямо ответниците не е удостоверено в хода
на делото с представено предписание, което да е било връчено на абоната.
Липсата на доказателства за както за наличие на предписание, така и за надлежно
проведена уведомителна процедура, касаеща периода 01.03.2015 г.-01.05.2015 г.,
лишава ищцовото дружество от правото да „санкционира“ ответниците по делото, като
й начисли през процесния период служебно консумация на вода по реда на чл. 26,
ал. 2, предл. второ вр. чл. 25, ал. 8 и 10 от ОУ – в хипотеза на липсващ
водомер, което се прилага по изключение. ВиК-операторът не може да се възползва
от собственото си неизпълнение на установената в чл. 33, ал.2 от Наредба №
4/2004 г. на МРРБ процедура по уведомяване на абоната за констатирана повреда на
водомера, защото с неизпълнението на същата операторът поставя абоната в
неравностойно положение и под угрозата да бъде санкциониран за неотстранена
повреда, за която не е бил надлежно известен. Според цитираната разпоредба
потребителят има задължение да поправи или подмени повредения индивидуален
водомер, но за да изпълни това си задължение той следва да е надлежно уведомен,
да му е предоставен срок да го стори, като едва при налично информирано
неизпълнение в указания срок следва да настъпят неблагоприятните последици от
неизпълнението и начисляване на сучи според изключението – като при липсващ
водомер. Поради изложеното при изчислението на дължимото количество вода
следва да се прилага чл. 26, ал. 2, изр. първо от ОУ – изчисляване на
количеството вода според средномесечния разход, поради липсата на предписание
явяващо се предпоставка за прилагане на санкцията на чл. 26, ал. 2, изр. второ
ОУ. Следователно съдът възприема варианта изчислен от вещото лице за размер на
задължението на ответниците в размер на 81,72 лв. за процесните три квитанции
/неоспорено от страните по делото/.
С оглед всичко гореизложено, искът с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 198о ЗВ е частично основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 81,72 лв., като до пълния претендиран размер от 138,75 лв.
бъде отхвърлен.
Що се отнася до акцесорния иск за
заплащане на лихва за забава то е налице прекратяване на производството в тази
му част /определение от о.с.з. на 05.06.2019 г./ поради оттегляне на иска на
основание чл. 232 ГПК, като само заповедта за изпълнение в тази й част следва
да бъде обезсилена с настоящото решение. Това се налага, защото поради пропуск съдът не е обезсилил издадената
по ч.гр.д. № 327/2018 г. заповед за изпълнение по отношение на законната лихва
предмет на оттегления иск. Съгласно т. 13 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при
прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422, респ. чл. 415,
ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, като
компетентен да стори това е исковият съд, който е постановил определението за
прекратяване на производството по иска.
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените в исковото производство разноски за платена държавна такса
/основата за изчисление е в размер на 25,00 лв., тъй като ищецът е внесъл държавна такса в размер на 75,00 лв.
за исковото производство, но същата над размера на 25,00 лв. се явява
надвнесена и поради това не може да се възложи на ответника да отговаря за надвнесена
от ищеца държавна такса/, възнаграждение за вещо лице, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител в размер на 413,15 лв. и
за адвокатско възнаграждение и държавна такса в заповедното производство в
размер на 153,45 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответниците
съразмерно уважената част от иска.
Доколкото по делото не са претендирани и не са
представяни доказателства за направени разноски от назначения особен
представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ по отношение
на Н.Р.И., ЕГН: ********** и адрес: *** и Д.Р.И., ЕГН: ********** и адрес: *** съществуването
на вземането на „ВиК“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, за сумата от 81,72 лв. /осемдесет и един лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща главница за потребени ВиК услуги по квитанции №
**********/01.03.2015 г., № **********/01.04.2015 г. и № **********/01.05.2015
г. за имот находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Д-р Тодор Стоянович“ № 26, вх.
„Б“, ет. 2, ап. 4, партида № 18282, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението – 12.01.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 208/17.01.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 327/2018 г. по
описа на Старозагорски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за потребени
ВиК услуги за разликата над сумата от
81,72 лв. / осемдесет и един лева и
седемдесет и две стотинки/ до пълния предявен размер от 138,75 лв. /сто тридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ лева/,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Р.И., ЕГН: ********** и адрес: *** и Д.Р.И., ЕГН: **********
и адрес: *** да заплатят на „ВиК“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Стара Загора,
ул. „Христо Ботев“ № 62, сума в размер на 413,15
лв. /четиристотин и тринадесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща
част от направените в исковото производство съдебни разноски и сума в размер на
153,45 лв. /сто петдесет и три лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща част от направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 327/2018 г. по
описа на Старозагорски районен съд съдебни разноски, съразмерно на уважената
част от иска.
ОБЕЗСИЛВА
ЧАСТИЧНО на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 208/17.01.2018
г., издадена по ч.гр.д. № 327/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, с
която е разпоредено длъжниците Н.Р.И.,
ЕГН: ********** и адрес: *** и Д.Р.И., ЕГН: ********** и адрес: ***
съществуването на вземането на „ВиК“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, да заплатят на
кредитора „ВиК“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, сумата от 34,32 лв. /тридесет и четири
лева и тридесет и две стотинки/ представляваща лихва за забава от 06.08.2015 г.
до 11.01.2018 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта му, с
която е обезсилена частично заповедта за
изпълнение има характер на определение и подлежи на обжалване с въззивна частна
жалба в седмичен срок от връчването пред Старозагорски окръжен съд.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: