№ 1539
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100502440 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А. С. У. и „Д. 07“ ООД чрез адвокат И. Р.
срещу постановление от 05.10.2022 г. и разпореждане от 04.10.2022 г. на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Х. Г. по изпълнително дело № 20228920400858, с което са определени
разноски за заплащане от страна на жалбоподателите.
В жалбата се твърди на първо място, че въпреки приетото надвнасяне на сума от 114,84
лева за месец септември 2022 г. и разпореждане на ЧСИ същата да бъде върната, то това не
само, че не е сторено, но за следващия месец – октомври 2022 г. – отново е надвзета същата
сума. Излага се, че таксата по член 26 от ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена, тъй като не
съответства на действителния размер на дълга, както и в масата на дълга е включено
дължимото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Също така се сочи, че
разноските следва да бъдат разпределени между двамата длъжници в съответствие с
извършените действия.
Моли се за отмяна на разпореждането от 04.10.2022 г. в частта за разноските по член
26 от ТТРЗЧСИ за горницата над 1 628,74 лева до 2 033,42 лева; за отмяна на постановление
за разноски от 05.10.2022 г., с което са изчислени обикновени такси и разноски в размер на
453 лева; за произнасяне по неправомерна надвзетата сума от 114,84 лева за месец октомври
2022 г.
Насрещната страна не е депозирала отговор по жалбата.
Съдебният изпълнител е представил мотиви по реда на член 436, алинея 3 от ГПК, в
които е изложил аргументи за неоснователност на депозираната жалба, в частта, с която се
оспорва определената такса по член 26 от ТТРЗЧСИ недопустима като просрочена, както е
недопустима и в частта, с която се иска да не се приема за събиране сума по изпълнителен
лист, тъй като същият е издаден незаконосъобразно от съда. Във връзка с изложените
доводи за несеквестируемост – ЧСИ е уважил искането. Излага се, че ЧСИ е съобразил, че
1
заплатените такси и разноски, включително и за одвокатско възнаграждение, не се включват
в понятието материален интерес. Набляга се върху обстоятелството, че съдебният
изпълнител не е правораздавателен орган и не може да се произнася досежно материалното
правоотношение, а е длъжен да приеме за събиране сумите по представените от взискателя
изпълнителни листи.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Изпълнителното производството е образувано по молба на „Б. груп“ ООД против А. С.
У. и „Д. 07“ ООД въз основа на изпълнителен лист № 264731 от 17.11.2021 г. по ч.гр.д.№
17207/2017 г. по описа на ВРС, с който длъжниците са осъдени солидарно да заплатят на
взискателя сума в размер на 1 920 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2017 г.;
сума в размер на 13 537,80 лева ведно със законната лихва, считано от 10.11.2017 г.; сума в
размер на 309,16 лева, представляваща разноски за производството пред СРС и сума в
размер на 821,49 лева, представляваща разноски за производството пред ВРС; и въз основа
на изпълнителен лист от 28.02.2020 г. по гр.д.№ 4053/2018 г. по описа на СРС – 51 състав, с
който длъжниците са осъдени да заплатят на взискателя сума в размер на 309,16 лева,
представляваща разноски за производството пред СРС и сума в размер на 821,49 лева,
представляваща разноски за производството пред ВРС.
С образуване на делото е изпратена ПДИ до длъжниците, редовно връчени на
19.09.2022 г. С ПДИ са приети следните такси и разноски за всеки един от длъжниците:
неолихвяема сума от 309,16 лева – разноски в исковото производство; неолихвяема сума от
821,49 лева – разноски в исковото производство; неолихвяема сума от 154,48 лева –
разноски пред СРС; неолихвяема сума от неолихвяема сума от 410,75 – разноски пред ВРС;
неолихвяема сума от 720 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; сума
от 2 033,42 лева – такси по член 26 от ТТРЗЧСИ.
На 21.09.2022 г. по изпълнителното дело е депозирано възражение с вх.№ 31608 срещу
разноските, определени в ПДИ, а именно: сумата от 154,48 лева, сумата от 410,75 лева;
сумата от 720 лева и сумата от 2 035,90 лева.
С разпореждане от 04.10.2022 г. ЧСИ е оставил без разглеждане възражението, че
върху присъдените разноски не се начислява лихва и това досежно дължимостта на сумите
по изпълнителните листи; намалил е на основание член 78, алинея 5 от ГПК разноските за
адвокатско възнаграждение, приети в полза на взискателя от 720 лева на 200 лева; оставил е
без уважение възраженията по член 26 от ТТРЗЧСИ и е разпоредил да бъде възстановена на
А. У. сумата от 114,84 лева, като я е задължил да представи банкова сметка, по която да бъде
преведена сумата.
С постановление за разноски от 05.10.2022 г. ЧСИ е определил разноски общо в размер
на 453 лева, от които 24 лева с ДДС, представляваща такса по член 1 от ТТРЗЧСИ; 60 лева с
ДДС по член 3 от ТТРЗЧСИ; 60 лева с ДДС по член 4 от ТТРЗЧСИ; 192 лева с ДДС по член
5 от ТТРЗЧСИ; 90 лева с ДДС по член 9 от ТТРЗЧСИ и 27 лева с ДДС по член 31 от
ТТРЗЧСИ.
Дължимостта и размерът на разноските, извършени в хода на изпълнителното
производство, които съдебният изпълнител приема и признава на взискателя, и, които
подлежат на заплащане от длъжника, следва да бъдат определи с нарочен акт, който
подлежи на самостоятелно обжалване, съгласно разпоредбата на член 435, алинея 2,
изречение последно от ГПК. ПДИ, с която на длъжника всъщност се съобщава
постановлението, не подлежи на самостоятелно обжалване, доколкото не представлява акт,
с който се определят разноските. В конкретния случай се обжалва разпореждането на ЧСИ
от 04.10.2022 г., с което е оставил без уважение възраженията на длъжниците по член 26 от
ТТРЗЧСИ, поради което жалбата е депозирана в срока по член 436, алинея 1 от ГПК и
2
същата не се явява просрочена.
На първо място следва да бъде отбелязано, че не е в правомощията на съдебният
изпълнител да прави ревизия на съдебния акт, въз основа на което е издаден изпълнителния
лист, респективно да не включва в задълженията на длъжника суми, за които прави
преценка, че не се дължат. Безспорно е от материалите по изпълнителното дело, че
взискателят е представил два изпълнителни листа, описани по-горе, в които сумите от
309,16 лева, представляваща разноски за производството пред СРС и от 821,49 лева,
представляваща разноски за производството пред ВРС, се дублират. Този проблем обаче не
би могъл да се реши от ЧСИ, а длъжниците следва да предприемат действия по реда на ГПК
за установяване дали се дължат или не тези суми.
На следващо място – в двата обжалвани акта не е налице произнасяне досежно
твърдяното от жалбоподателката А. У. надвземане на сумата от 114,84 лева за месец
октомври 2022 г. ЧСИ се е произнесъл за възстановяване на сума в същия размер за месец
септември 2022 г., като е задължил жалбоподателката да посочи банкова сметка, по която
описаната сума да бъде преведена.
Задължението на длъжника за разноски в изпълнителното производство е уредено в
член 79, алинея 1 от ГПК и разноските са за сметка на длъжника, освен в изрично
предвидените в алинея първа случаи. Таксите по изпълнението се събират за извършване на
изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа
– член 78, алинея 1 от ЗЧСИ. В конкретния казус ЧСИ е определил разноски с
постановлението си от 05.10.2022 г. за образуване на изпълнително дело; за извършване на
справки за длъжниците и имуществото им; за изпращане по пощата на призовки, преписи от
жалби, уведомления и книжа; за изготвяне и връчване от ЧСИ или от негов служител на
покани, призовки, преписи от жалби, уведомления или книжа; за налагане на запори; за
допълнителни разноски по член 31 от ТТРЗЧСИ. Всички такси са за действително
извършени действия по делото, което се установява от преписката.
Адвокатското възнаграждение съставлява разноски по изпълнението, които се дължат
от длъжника на основание член 79, алинея 1 от ГПК, но не са част от „паричното вземане”
по смисъла на член 26 от ТТРЧСИ. Като такова следва да се има предвид само вземането по
изпълнителния лист - предмет на принудително изпълнение. Дължимата сума по
изпълнителните листи е в размер на 24 575,27 лева и съобразно член 26, буква „г“ от
ТТРЧСИ таксата е в размер на 1 694,52 лева /820 лева + 874 лева/, към която сума следва да
се прибави и дължимият ДДС. С оглед на това настоящият състав намира, че следващата се
такса по точка 26, буква „г“ от ТТРЧСИ е в размер на 2 033,42 лева, каквато сума е
определена и от ЧСИ още в призовката за доброволно изпълнение.
Изложеното води до извод за неоснователност на жалбата и потвърждаване
обжалваните актове на ЧСИ.
Водим от горното и на основание член 437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.10.2022 г. и постановление от 05.10.2022 г. на
3
частен съдебен изпълнител Х. Г. по изпълнително дело № 20228920400858, с което са
определени разноски за заплащане от страна на жалбоподателите А. С. У. и „Д. 07“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание член 437,
алинея 4, изречение второ от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4