ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник
19.08.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на деветнадесети август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. КОВАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РОМАН НИКОЛОВ
мл.
съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 458 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 69/21.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 653/2018 г. по
описа на РС-гр. Р., първоинстанционният съд е признал за установено по
отношение на Ц.Г.С., с ЕГН: ********** и З.Г.С., с ЕГН: **********, че Д.С.М.,
с ЕГН: **********, е собственик на недвижим имот с площ от 213 кв.м.,
представляващ част от поземлен имот, находящ се в населената част на с. Г. д.,
община З., обл. П., с площ от 330 кв.м., съставляващ
имот с планоснимачен номер 17 по кадастралния план на
селото, в кв. 3 по плана на същото село, обозначен с жълт цвят на комбинираната
скица – приложение № 2 към заключението на съдебно-техническата експертиза с
вх. № 1190/12.03.2019 г. на вещото лице Р. С., заключена между буквите АБВГ,
която скица приподписана от съда, представлява
неразделна част от решението.
Със същото решение Ц.Г.С. и З.Г.С. са
осъдени да предадат на Д.С.М. владението върху описания по-горе недвижим имот.
Предвид изхода на делото Ц.Г.С. и З.Г.С.
са осъдени и да заплатят на Д.С.М. сумата от 1312 лева – разноски в
производството.
Производството
пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба с вх. № 2722/13.06.2019
г. (п.к. 11.06.2019 г.), подадена от Ц.Г.С. и З.Г.С., с която първоинстанционното решение се оспорва изцяло като
необосновано и незаконосъобразно – постановено в противоречие с материалния закон
и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази
връзка се твърди, че съдът неправилно е указал на жалбоподателите
установяването на кои обстоятелства по делото е в тяхна доказателствена тежест.
Твърди се и че в доклада си районният съд не е посочил за кои факти ответниците
не сочат доказателства. Обръща се внимание, че решаващият състав не е обсъдил
обстоятелството, че между имот с пл.сн. № 17 и имот с
пл.сн. № 17А по плана на с. Г.д. има изградена
ограда, която съществува в продължение на повече от 10 години. В тази връзка се
твърди, че районният съд неправилно не е приел възражението на жалбоподателите
за изтекла в тяхна полза придобивна давност. По тези
съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, като
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Претендират
се разноски и пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК
от насрещната страна – Д.С.М.,
чрез пълномощника му адв. Л.Р. е постъпил отговор с вх. № 3156/03.07.2019 г. на
въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат
се подробни доводи за правилност и обоснованост на атакуваното решение, както и
за правилно разпределена от съда доказателствена тежест. Акцентира се върху
обстоятелството, че основателността на предявения иск следвала безспорно от
събраните по делото доказателства, подробно обсъдени от решаващия състав. С
тези аргументи се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират
се разноски за производството пред въззивния съд. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително
са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).
По повод
направените във въззивната жалба оплаквания
за допуснати от първата инстанция нарушения – изразяващи се в непълен доклад по
делото и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, то настоящият
състав намира, че същите следва да се приемат за неоснователни. Посоченият
извод следва на първо място от обстоятелството, че така наведените в жалбата
възражения не са конкретизирани, доколкото липсват твърдения в какво точно се
изразява непълното разпределение на доказателствената тежест, както и относно
това за кои факти жалбоподателите считат, че не са им дадени указания по чл.
146, ал. 2 от ГПК. Независимо от констатираната неяснота предвид предмета на
иска и твърденията на жалбоподателите, въззивният съд намира, че изложените
възражения се отнасят до факта на изтекла в тяхна полза придобивна
давност. По отношение на този факт обаче не са налице посочените в жалбата
нарушения при изготвяне на доклада по делото. В тази връзка следва да се
отбележи, че с последния (стр. 63 от първоинстанционното дело) районният съд
изрично е указал на жалбоподателите, че като ответници
следва да докажат възражението си, че са придобили процесния недвижим имот по
давност като са упражнявали фактическа власт върху него в продължение на
твърдения от тях период. Същевременно за установяване на това обстоятелство на
ответниците по тяхно искане е допуснат и един свидетел – за установяване от
кога същите владеят имота, какви действия по владение са извършвали и какви са
границите на имота. В този смисъл не е налице и липса на указание по чл. 146,
ал. 2 от ГПК. По тези съображения и възраженията на жалбоподателите за
допуснати с доклада по делото процесуални нарушения не могат да бъдат
възприети. В тази връзка само за пълнота въззивният съд намира за нужно да
отбележи, че с доклада по делото съдът указва на страните единствено за кои
факти не сочат доказателства. Когато страните сочат такива доказателства,
какъвто е настоящият случай, но при преценка им решаващият състав е достигнал
до извода, че тези доказателства не установяват съответните твърдения, не е
налице хипотезата на чл. 146, ал. 2 от ГПК.
С въззивната жалба и отговора не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити
обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване
не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства
поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на
процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното
Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на жалбоподателите Ц.Г.С. и З.Г.С. за допуснати от първата инстанция нарушения
– изразяващи се в непълен доклад по делото и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат
към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието: http://mediator.mjs.bg/ или
към Центъра за спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с
координатор – г-жа Даниела Петрова) като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.09.2019 г. от 10,20 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.