РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330104307 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД
от Н. М. Й., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. В.М. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от *****, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 01.01.2018 г. в гр. Х. на кръстовището на **** и
източния край на почивна станция „****“ при управление на лек автомобил ****ИВ. Т. В.
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпзливост е причинил телесни
повреди на возещите се в автомобила Н. М. Й. и Ил. Н. Д., за което ИВ. Т. В. бил осъден с
Присъда № ***** г. по НОХД № 5990/2018 на Районен съд гр. Пловдив. Във връзка с
описаното ПТП била образувана щета № ***** г. Образувано било търговско дело № 962 по
описа за 2018 г. на ПОС, приключило с Решение от 26.02.2020 г. С Решение по в.т.д. №
304/2020 г. на Апелативен съд Пловдив решението на ПОС е потвърдено в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и обезщетение за имуществени вреди. При определяне на
размера на дължимото обезщетение съдът е имал предвид следните увреждания: счупване
на тялото на дясната бедрена кост, което е довело до трайно затруднение на движенията на
десет долен крайник, както и счупване на носните кости, което е характеризирано като
разстройство на здравето. Неговото лечение продължило 2-3 месеца, като извършената му
операция била с цел наместване и фиксация на счупена дясна бедрена кост. Посочва се, че за
тези вреди, ищецът е бил обезщетен.
В исковата молба се твърди, че във връзка с претърпяното счупване на бедрената кост
и поставена метална остеосинтеза на 19.10.2020г. Н.Й. постъпил в „УМБАЛ Еврохоспитал
Пловдив“ ООД за отстраняване на металните тела. Операцията била извършена на
1
20.10.2020 г. под обща анестезия, като непосредствено след същата ищецът изпитвал
интензивни болки и страдания. Изписан бил на 22.10.2020 г. с назначени контролни
прегледи – един за махане на конците и още два следоперативни прегледа. Препоръчано
било да се сменят превръзките през ден, както и провеждане на ЛФК и физиотерапия. Видно
от представения болничен лист за временна неработоспособност ищецът бил в отпуск от
19.10.2020 г. до 21.11.2020 г. през което време била извършена операцията и той се
възстановявал в дома си. Твърди се, че настъпилите увреждания са вследствие на травмата,
получена при ПТП. На 30.11.2020 г. ищецът предявил към ответника претенция за
заплащане на обезщетение, като впоследствие получил становище от застрахователя, че
лицето вече е обезщетено. Ищецът твърди, че описаните увреждания не били обезщетени по
съдебен ред. Формулирано е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 10 000 лева – неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.12.2020 г. – датата на отказ от застрахователя до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че претендираните от
ищеца вреди към настоящия момент са обезщетени. Възразява за съпричиняване на
вредоностния резултат от страна на ищеца, тъй като същият пътувал без поставен колан,
като е съзнавал и обстоятелството, че се качва да пътува в автомобил, управляван от
алкохолно повлиян и неправоспособен водач. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото доказателства и приложеното т.д. № 962/2018г. по описа на
ПОС се установява, а и между страните не е спорно, че с влязла в сила Присъда № *****г.
постановена по НОХД № 5990/2018г. по описа на РС-Пловдив лицето И. Т. В. е признат за
виновен за това, че на 01.01.2018г. в гр. Х., при управление на л.а. марка „*****, е нарушил
правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост телесна повреда на
повече от едно лице- на Ил. Н. Д. – тежка телесна повреда, изразяваща се в травматично
разкъсване на черния дроб, с вторично умъртвяване на чернодробна тъкан, образуване на
възпалителен процес и др., а на ищеца –Н. М. Й. е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост, довело до трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник за период от повече от 30 дни, като деянието е било
извършено в пияно състояние, а МПС-то е било управлявано без необходимата
правоспособност.
С влязло в сила Решение № 117/26.02.2020г., постановено по т.д.
№ 962/2018г. по описа на Пловдивския окръжен съд ответното дружество „БУЛ ИНС“ АД е
осъдено да заплати на ищеца Н. М. Й. сумата от 20 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди- болки и страдания, както и сумата от 1980 лева обезщетение за претърпени
имуществени вреди – заплатени медицински консумативи, които вреди са претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 01.01.2018г. в гр. Х. по вина на ИВ. Т. В. при управление на
л.а. марка „****** ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2018г. до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 60 000 лева, като недоказан и неоснователен.
Срещу отделни части на така постановеното Решение са постъпили въззивни жалби и
от двете страни, въз основа на които е образувано в.т.д. № 304/2020г. по описа на
Пловдивския апелативен съд. С така постановения съдебен акт въззивната инстанция е
приела, че определения на ищеца Н.Й. размер на обезщетението за неимуществени вреди е
справедлив и за него страните не спорят, но е приел за основателно направеното от
ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като е приел,
2
че обезщетението следва да се намали с 50% /от 20 000 лева на 10 000 лева/, на колкото общо
е оценил приноса на пострадалите лица, изразяващ се в пътуване в автомобил управляван от
водач употребил алкохол и без свидетелство за правоуправление, за което те са имали
съзнание, както и без поставени предпазни колани.
При така постановените съдебни актове и приложение на разпоредбата на чл. 300 от
ГПК настоящия съдебен състав следва да приеме за установен, както факта на настъпване на
ПТП, противоправността на деянието, извършено от ИВ. Т. В., неговата вина, факта на
настъпване на описаните увреждания на ищеца Н.Й., претърпените от него болки и
страдания, наличието на причинна връзка между тях и противправното деяние, размера на
определеното му обезщетение от 10 000 лева, както и наличието на съпричиняване от страна
на ищеца на вредоносния резултат и процента на принос – 50%. По отношение на всички
тези факти са налице влезли в сила съдебни актове,които обвързват съдът и страните.
Установява се също от приложената на л. 9 от делото претенция, че ищецът, във връзка
с претърпяна оперативна интервенция на 19.10.2020г. за отстраняване на поставените при
предходната операция метални тела е предявил пред ответния застраховател искане за
обезщетяване на претърпените нови болки и страдания в размер на 20000 лева, което е
оставено без уважение от ответника, по съображения, че претърпените имуществени и
неимуществени вреди са изцяло обезщетени, с което окончателно са уредени отношенията
по погасяване на Гражданската отговорност, във връзка с настъпилото застрахователно
събитие.
Така основният спорен по делото въпрос се концентрира относно това, претърпял ли е
ищецът неимуществени вреди-болки и страдания в пряка причинна връзка с претърпяното
ПТП и полученото счупване на дясната бедрена кост, които да не са обезщетени в хода на
предходното съдебно производство и евентуално какъв би бил размерът на справедливото
им овъзмездяване.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
извършена от вещите лица С.М. и д-р Д.М. се установява следното:
Извършената оперативна интервенция на 20.10.2020г. в УМБАЛ “Еврохоспитал“ гр. П.
е част от лечението при прилагането на интрамедуларна заключваща остеосинтезна система,
като избор на лечение при напречни счупвания на дългите тръбести кости и представлява
поетапно отключване на интрамедуларния заключващ пирон с цел ускоряване на
калусообразуването, чрез образуване на пиезоелектричен ефект при дразненето на краищата
на фрактурата при натоварване на крайника по оста му. Според вещото лице д-р М., при
младите индивиди отстраняването е задължително,тъй като все още има растеж на костите,
но задължителноста е в кавички, тъй като лекарите обясняват метода на лечение, което се
указва препоръчително за пациентите. С случая, по време на оперативната манипулация
единият от заключващите винтове се е счупил в отвора на пирона, което е не често
случващо се усложнение и се дължи на „умора на метала“, не е могло да се осъществи до
край плануваната оперативна интервенция, поради това, че за да се отстрани счупения
метален винт трябва да се прави нова фрактура на бедрото. След изписването от УМБАЛ
„Еврохоспитал“ лицето е провеждало рехабилитация, но не може да представи документи за
това.
Лицата, при такива планови оперативни отстранявания не изтърпяват болки и
страдания по принцип, тъй като по време на оперативната намеса те са под анестезия, а след
операцията се прилагат болкоуспокояващи медикаменти за подтискане на болката.
Според вещото лице, ищецът в „сегашното си състояние“ е напълно възстановен,
като се изключат субективните оплаквания, за което се предполага, че ще отшумят след
периодично и планово провеждане на рехабилитационни мероприятия в оторизирани
лечебни заведения.
3
Според вещото лице С.М. водачът ИВ. Т. В. е управлявал л.а. „***** по ул. „****“ в
гр. Х. в посока от запад на изток със скорост около 74-75 км/ч. В автомобила са пътували
Ил. Н. Д.- пътник на предна дясна седалка и Н. М. Й. – пътник на задна седалка. При
навлизане в ляв завой, водачът изгубил контрол над автомобила и така последния напуснал
платното за движение от дясно, навлязъл в тревна площ, като след около 22-23 м. се ударил
в крепостна стена. Ударът е настъпил предната част на автомобила. Последният е снабден с
предпазни колани за местата на водача и всички пътници.
Според вещото лице статистиката показва, че при правилно поставен предпазен колан,
за пътник на задната седалка при челен удар степента на защита по отношение на бедрата е
добра, а при липса на колан, степента на защита е лоша, т.е може да се очаква, че при
правилно поставен предпазен колан, вероятността от получаване на травми в по-лека или
никаква степен е голяма. При устните разяснения в съдено заседание вещото лице поясни, че
няма обективни данни дали лицето е било с поставен предпазен колан или не, поради което
и отговорът се базира на статистически данни.
Съдът кредитира заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси
и неоспорено от страните.
За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените неимуществени
вреди ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. *****
/обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 11.11.2021г./.
От показанията на същата се установява, че е братовчедка на ищеца, работи заедно с
него и живеят в съседни сгради, като поддържат близки отношения. За катастрофата
разбрала от майка си и по спешност се прибрали със съпругата си от А., където празнували
Н. г. Н. бил в болница със счупени крак и нос. През 2020г. се опитали да му извадят
помощните средства от крака, но се оказало, че единия пирон е счупен и не могат да го
извадят ако не счупят отново крайника. След операцията изпитвал силни болки и не можел
да си стъпи на крака. Бил в болнични след изписването и заминал за Сопот за да се грижат за
него майка му и баба му. При смяна на времето или при преумора започвал да куца,
физиономията му се сменяла и имал силни болки.
Ответната страна също ангажира гласни доказателства посредством показанията на св.
И.Д. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 13.01.2022г./.
От показанията на същия се установява, че е участвал в процесния инцидент на
01.01.2018г. Стоял отпред на пасажерското място, колата управлявал И., а отзад стоял Н.Й..
Катастрофата се случила около 01-02 часа сутринта. Тръгнали за алкохол и безалкохолни
напитки и И. се опитал да вземе един завой с голяма скорост. После няма спомен, събудил се
в болницата. Когато се качили в автомобила били подпийнали и не знаели, че шофьора няма
книжка. Той и Н. били с поставени колани, дори на него му останал белег от колана.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите споделят
пред съда непосредствените си възприятия относно установените от тях
факти,свидетелстват за различни обстоятелства, поради което е безпредметно да се подлагат
на анализ за противоречие.
Относно твърдението на свидетеля, че по време на катастрофата ищецът е бил с
поставен предпазен колан, съдът намира, че по този въпрос не следва в хода на настоящия
процес да се събират доказателства и същия да се обсъжда, доколкото е налице влязло в
сила Решение на Апелативен съд - Пловдив, с който е прието 50% съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца поради липсата на поставен предпазен колан.
Недопустимо е в хода на настоящото производство да се пререшава и обсъжда повторно
наличието или липсата на съпричиняване. Единственото основание за изменение на
Решението на първоинстанционния съд при предходен процес за обезщетяване на
4
претърпените от ищеца неимуществени вреди е извода на въззивната инстанция за
наличието на съпричиняване и намалянето на размера на определеното обезщетение с 50%.
Без значение за силата на присъдено нещо е липсата или наличието на нарочен диспозитив в
съдебния акт за възражението за съпричиняване, щом решаващия извод на съда се гради на
това.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
При приложение на разпоредбата на чл. 300 от ГПК настоящия съдебен състав следва
да приеме за установен факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието,
извършено от ИВ. Т. В., неговата вина, факта на настъпване на описаните увреждания на
ищеца Н.Й., претърпените от него болки и страдания, наличието на причинна връзка между
тях и противправното деяние, размера на определеното му обезщетение от 10 000 лева,
както и наличието на съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат и
процента на принос – 50%. По отношение на всички тези факти са налице влезли в сила
съдебни актове,които обвързват съдът и страните.
Единственият спорен по делото въпрос се концентрира относно това, претърпял ли е
ищецът неимуществени вреди-болки и страдания в пряка причинна връзка с претърпяното
ПТП и полученото счупване на дясната бедрена кост, които да не са обезщетени в хода на
предходното съдебно производство и евентуално какъв би бил размерът на справедливото
им овъзмездяване.
В тази връзка, от приетите по делото писмени доказателства и заключението на
комплексната експертиза се установява по категоричен начин, че на 20.10.2020г. на ищеца
Н.Й. е извършена оперативна интервенция в УМБАЛ “Еврохоспитал“ гр. П., която е част от
лечението при прилагането на интрамедуларна заключваща остеосинтезна система, като
избор на лечение при напречни счупвания на дългите тръбести кости и представлява
поетапно отключване на интрамедуларния заключващ пирон с цел ускоряване на
калусообразуването, чрез образуване на пиезоелектричен ефект при дразненето на краищата
на фрактурата при натоварване на крайника по оста му. Тази интервенция, макар да е част от
лечението на ищеца, не би могла да е обхваната от размера на определеното му при
предходния процес обезщетение, тъй като е новонастъпил факт. Макар вещото лице да сочи,
че при подобни планови интервенции лицата не търпят вреди, тъй като са под анестезия, то
според настоящия съдебен състав всяка оперативна интервенция причинява неимуществени
вреди под формата на неудоство, притеснение, престой в болнично заведение, дискомфорт и
други типични негативни преживявания. Необходим е и възстановителен процес, който е
свързан с промяна на ежедневието, невъзможност за определен период от време да се
извършват обичайните ежедневни дейности, ползването на отпуск поради
неработоспособност и т.н. В тази връзка и за установяване на тези вреди ищецът ангажира и
гласни доказателства посредством показанията на св. *****
Всички тези вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите
увреждания на ищеца при процесното ПТП и следва да бъдат обезвъзмездени посредством
справедлив паричен еквивалент. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди при приложение на критерия на чл. 52 от ЗЗД съдът отчете факта, че
извършената на ищеца интервенция е рутинна и не се касае за настъпило усложнение, а за
част от лечението при напречни счупвания. Ищецът е имал кратък болничен престой, като
към настоящия момент е напълно възстановен. Отчете се от съда и ниския интензитет на
претърпените от ищеца болки и страдания /видно от заключението в медицинската му част/.
Преценявайки тези обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира
предявеният иск за основателен до размера от 4 000 лева, който се явява съобразен с
процесната фактическа обстановка и реално претърпените неимуществени вреди. Още
повече, че тук следва да се вземе под внимание факта, че ищецът вече е обезщетен за
5
претърпените от деликта неимуществени вреди със сумата от 10 000 лева, а претендираните
в настоящия процес вреди съставляват необходима част от лечението за цялостното му
възстановяване, а не са претърпени в следствие на усложнение.
Както съдът изложи съображения по-горе, в случая е налице влязло в сила Решение
на Апелативен съд - Пловдив, с който е прието 50% съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, поради което и определеното му обезщетение следва да се намали с 50%
и същото да се присъди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.12.2020г. /датата на отказ на застрахователя да изплати обезщетение/ до
окончателното изплащане. За разликата над уважения размер на обезщетението за
неимуществени вреди до претендирания от ищеца размер от 10 000 лева искът ще се
отхвърли, като неоснователен и недоказан по размер.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на претенциите, на всяка
от страните се дължат разноски, но по съразмерност, съответно на уважената и на
отхвърлената част от иска. Такива се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от
ГПК, а по делото са налице и доказателства, че са реално направени, като ищецът не дължи
и не е направил такси и разноски за производството. Направено е искане от пълномощника
му- адв. В.М. за определяне на възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА съобразно уважения
размер на иска, което възлиза на сумата от 370 лева /изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата/ и заплащането му ще се възложи в тежест на ответната страна.
Ответника също има право на разноски, които, изчислени съразмерно с
отхвърлената част от иска възлизат на сумата от 1284,80 лева и заплащането им ще се
възложи в тежест на ищеца.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от **** да заплати на Н. М. Й. с
ЕГН: **********, с адрес в ******* сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.12.2020г. до окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер до
претендирания размер от 10 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от **** да заплати на адв. В.Д. М. с
ЕГН: **********, с адрес на упражняване на дейността в ****** сумата от 370 лева /триста
и седемдесет лева/, представляваща определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. М. Й. с ЕГН: **********, с адрес в ***** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от ***** сумата от 1284,80 лева /хиляда двеста осемдесет и четири лева
и осемдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
7