№ 1765
гр. Варна, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:С. Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от С. Тодорова Въззивно гражданско дело №
20213100501858 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
1. въззивна жалба на ХР. СТ. Г. с ЕГН ********** и ЮЛ. ИВ. Г. с ЕГН **********, и
двамата от гр.Варна, чрез пълномощник адв.СТ. ИЛ. ЗЛ., АК Варна, срещу Решение №
261250 от 09.04.2021г., постановено по гр.д.№ 14641/2019г. по описа на ВРС, В
ЧАСТТА, в която ХР. СТ. Г. с ЕГН ********** и ЮЛ. ИВ. Г. с ЕГН **********, и
двамата от гр.Варна СА ОСЪДЕНИ да заплатят на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Хаджи Димитър" №14, ет.1,
ап.3 сумата от 5000 лева, представляваща изплатена цена по Договор за покупко-
продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№9349/12.09.2014г. на
нотариус С. Д. с рег.№363 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху
сумата от подаването на исковата молба – 12.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата и
2. въззивна жалба на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.Хаджи Димитър 14, ет.1 ап.3, представлявано от управителя
Т. Н. К., чрез пълномощник адв.И.З., гр.Варна, ул.Възраждане 1, срещу Решение №
261250 от 09.04.2021г., постановено по гр.д.№ 14641/2019г. по описа на ВРС, В
1
ЧАСТТА, в която Е ОТХВЪРЛЕН иска на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК ********* срещу
ХР. СТ. Г. с ЕГН ********** и ЮЛ. ИВ. Г. с ЕГН ********** за заплащане на сумата
от 300 лева, представляваща разноски по прехвърлянето на МПС и сумата от
4763,40лева, представляваща заплатена застрахователна премия по договор за
застраховка „Каско“ и „Злополука“ от 01.12.2014г. със ЗАД „Армеец“.
В жалбата на ХР. СТ. Г. и ЮЛ. ИВ. Г. се излага, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че сключения договор за покупко-
продажба на МПС № 9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. е развален по силата на чл.87, ал.3
от ЗЗД, както и че цената по договора е заплатена от ищеца на ответника. Настоява се, че от
страна на купувачите липсва виновно неизпълнение, за което да носят отговорност пред
купувача. Същите не са знаели, че пълномощникът на продавача сключва сделка с нищожно
пълномощно. Същевременно се твърди, че купувачът е бил недобросъвестен, като се сочи,
че процесният автомобил е прехвърлен по указание на адв.В. Б. и адв.И.З., които от своя
страна са свързани лица с „КТМ ЕКС“ ЕООД. Налице е осведоменост на ответника „КТМ
ЕКС“ ЕООД относно двете привидни покупко-продажби, с които се цели да се осуети
евентуална конфискация на автомобила от трето лице. Тъй като „КТМ ЕКС“ ЕООД е
наясно с правата на В. С. върху автомобила, е недобросъвестен купувач, поради което няма
право да развали договора за продажба по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД. На следващо място,
жалбоподателите се позовават на събраните гласни доказателства посредством разпита на
св. В. П., събрани по реда на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, с които се установява, че цената по
договора не е платена. Оспорват се показанията на св.В.Б. поради предубеденост и
заинтересованост, тъй като тя е указала сключването на двата договора, като с уважаването
на иска се увеличава имуществото на ищеца, съотв. на свидетеля, който е акционер в
дружеството, което е едноличен собственик на капитала на ищеца. Искането е за отмяна на
първоинстанционното решение в осъдителната част и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК *********, е
депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Като цитира разпоредбите на
чл.183 и чл.188 от ЗЗД, счита, че законът не освобождава ответниците от отговорност,
вследствие на незнанието им, че пълномощникът на праводателката им действа с нищожно
пълномощно. Позовава се на извода на съда, че купувачът има правото да се освободи от
облигационна връзка като развали договора, дори когато е недобросъвестен, защото е
налице хипотезата на пълна осъществена евикция. Счита, че по отношение на свидетелските
показания на св.П. е приложима разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Противопоставя се
на твърдението, че с двете привидни покупко-продажби се цели осуетява на евентуална
гражданска конфискация от държавата, които противоречало на постановеното с Решение №
083/14.07.2016г. по гр.д. № 2497/2015г. на ВОС. Молбата е за потвърждаване на атакуваното
решение и присъждане на разноски.
В жалбата на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК ********* се счита, че решението в
отхвърлителната част по иска е незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че ищецът не
е провел пълно и главно доказване на стойността на платените от него и претендирани суми
2
за заплатено застрахователно обезщетение и данъци и такси по прехвърлянето, доколкото
ищецът е представил документи за друго МПС, както и не е представена необходимата
информация от нотариуса по сделката. Сочи се, че съдът не е отчел обстоятелството, че след
пререгистрация в КАТ, на процесното МПС е даден друг номер – В 2591ВА, а номерът на
рамата VIN не се променя, което дава възможност МПС да се индивидуализира, независимо
от пререгистрацията. Счита се за процесуално нарушение отказа на исковия съд да назначи
съдебно-счетоводна експертиза която въз основа на собствени изчисления да даде отговор
какъв е размера на разноските по прехвърлянето на МПС, съотв.платени ли са и от кого.
Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаване
на иска изцяло.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемите ХР. СТ. Г. и ЮЛ. ИВ. Г., депозират писмен
отговор, с който оспорват въззивната жалба. Поддържа се възражението, че от трите
квитанции не може да се направи връзка, че е извършвано плащане по повод процесния
автомобил с ДР № **** **, а представянето едва с въззивната жалба на Договор за
застраховка от 01.12.2014г. е преклудирано, по силата на чл. 266, ал.1 от ГПК. Поддържа се
възражението, че застрахователната премия и разноските по подписване на договора не се
включват в реституцията по чл.55, ал.1 от ЗЗД, а не могат да се търсят и по реда на чл.192,
ал.1 от ЗЗД, доколкото ищецът е недобросъвестен, тъй като е знаел, че купува от
несобственик, а освен това се е ползвал от застрахователната услуга. Счита, че претенцията
за заплащане на разноските по прехвърлянето се установява с писмени доказателства,
каквито не са ангажирани от ищеца, както и не се съдържат при нотариуса, съгл.
депозираната справка. Намира за неотносимо към спора представеното с въззивната жалба
писмо от ОД на МВР, доколкото в него не са изложени факти и обстоятелства, които имат
връзка с правния спор. Молбата е за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане
на разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с
жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадени са в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
3
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Производството по гр.д. № 1464 по описа на Районен съд Варна е образувано по
молба на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК ********* гр.Варна, с която срещу ХР. СТ. Г. ЕГН
********** и ЮЛ. ИВ. Г., ЕГН********** е предявен иск за присъждане на сумите, както
следва : сумата от 5000 лв., представляваща изплатена цена по Договор за покупко-продажба
на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. с рег.
№363 на Нотариалната камара, развален с отправено едностранно изявление до продавачите,
поради това, че продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице; сумата от 300 лв.,
представляваща разноски по прехвърлянето на МПС и сумата от 4763.40 лв, представляваща
заплатена застрахователна премия по договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ от
01.12.2014г. със ЗАД „Армеец“, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на
исковата молба – 12.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 189, ал.1,
изр.второ във вр.чл.188 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че на 12.09.2014г. в гр.Варна е сключен договор за
покупко-продажба на МПС между Х.Г. и Ю.Г., като продавачи от една страна, и „КТМ
ЕКС“ ЕООД ЕИК *********, като купувач от друга страна. Договорът бил с нотариална
заверка на подписите рег. №9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. с рег.№363 на Нотариалната
камара, по силата на който на ищецът бил продаден л.а.“БМВ“, модел“Х Реихе“, ДК № В
**** **, двигател №******** и рама № ***************** за сумата от 5000 лева,
изплатена на продавачите в деня на подписване на договора, ведно с всички такси за
нотариалното прехвърляне и пререгистрация на лекия автомобил в КАТ, в размер на 300
лева. На 01.12.2014г. ищецът сключил със ЗАД „Армеец“ договор за застраховка „Каско“ и
„Злополука“, за което заплатил застрахователна премия от 4763.40 лева.
Сочи се, че с решение по гр.д. №2497/2015г. на ВОС е прогласена нищожността на
договора за покупко – продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите с
рег.8374/21.08.2014г. на нотариус Д. С., рег.№363 на НК, с район на действие ВРС, с който
В. С. С., действаща чрез пълномощника си В. К. П., е продала на Х. и Ю. Г.и процесния
автомобил за сумата от 5000 лв., поради сключването му от лице без представителна власт и
непотвърждаването му от представлявания, на основание чл.42 ал.2 ЗЗД, по иска на В. С.
против ответниците Г.и.
Настоява се, че доколкото Г.и не са били собственици на процесния автомобил, те не
са прехвърлили собствеността му на ищеца. Твърди се, че същите са неизправна страна по
договора, като с исковата молба се прави изявление за разваляне на договора за покупко-
продажба с нотариална заверка на подписите рег. №9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. с
рег.№363 на Нотариалната камара, на осн. чл.87 ЗЗД, и се иска връщане на получената цена,
ведно със сторените разноски по прехвърлянето и застрахователната премия по застраховка
„Каско“ на вещта. Молбата е за уважаване на исковата претенция и за присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК в писмения отговор ответниците оспорват иска по основание
и размер. Считат, че липсва виновно неизпълнение на договора от страна на ответниците,
4
поради което същият не може да бъде развален по реда на чл.87 от ЗЗД, тъй като те не са
знаели, нито са могли да предположат, че пълномощникът на продавача, сключва сделка с
нищожно пълномощно. Сочи се, че купувачът е бил недобросъвестен, като
недобросъвестността му се установява от твърденията на В. П., депозирани чрез писмен
отговор по гр.д. 2497/2015г. на ВОС, в който се излагат обстоятелства, свързани с
извършването на двете последователни сделки за покупко - продажба на процесния
автомобил. Твърди се, че по сделката, предмет на настоящата искова претенция няма реално
заплатена цена от 5000лева. Излага, че ищцовото дружество, адв. В.Б. и адв. И.З. за свързани
лица, а процесният автомобил е прехвърлен по указния на адв. Б. и адв. З. първо на
ответниците, а впоследствие на ищцовото дружество. Твърди се привидност на покупко –
продажбите с цел да се осуети конфискацията на процесния автомобил от Държавата. Като
се позовава на разпоредбата на чл.192, ал.1 от ЗЗД, доколкото за купувачът се твърди, че е
недобросъвестен, знаейки че купува от несобственик, се твърди, че същият не може да иска
заплащане на разноските във връзка със сключения договор. Оспорва, че е сключен договор
за застраховка „Каско“ и „Злополука“, за което ищецът е заплатил застрахователна премия
от 4763.40 лева, която също не подлежи на връщане. От друга страна заявява, че ако такъв
договор е сключен, то не може да се търси отговорност на ответниците за тази сума,
предвид, че ищецът реално е получил престация – застрахователно покритие. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
Видно от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за
покупко-продажба от 12.09.2014г. с нотариална заверка на подписите рег.
№9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. с рег.№363 на Нотариалната камара Х.Г. и Ю.Г.
продават на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК ********* МПС „БМВ X Реихе“ с рег.№ **** **, с
рама №*****************, двигател №********, цвят черен металик за сумата от 5000
лева, която е изплатена на продавачите в деня на подписване на договора (чл.4). Съгласно
чл.3.1 в същия момент е предадено и владението върху предмета на договора.
С влязло в законна сила на 15.09.2016г. решение № 983 от 14.07.2016г., постановено
по гр.д. № 2497/2015г. по описа на ВОС по иск на В. С. против ответниците Х.Г. и Ю.Г., е
прогласен за нищожен договора за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите с рег.8374/21.08.2014г. на нотариус Д. С., рег.№363 на НК, с район на действие
ВРС, с който В. С. С., действаща чрез пълномощника си В. К. П. продава на Х.Г. и Ю.Г.
л.а.“БМВ“, модел“Х Реихе“, ДК № В **** **, двигател №******** и рама №
***************** за сумата от 5000 лв., поради сключването му от лице без
представителна власт и непотвърждаването му от представлявания на основание чл.42 ал.2
ЗЗД.
Пред исковия съд са ангажирани от страните гласни доказателства посредством
показанията на св. В. П., воден от ответната страна за установяване твърдението за знание на
ищеца, че купува процесния автомобил от несобственик, както чрез разпита на водения в
условията на реципрочност от ищеца св. В. Б.. Св. П. изнася, че бил упълномощен от В. С.
във връзка с продажбата на процесния автомобил по искане на адв.Б. и адв.З. с оглед
5
осуетяване отнемането му от „Комисията Кушлев“. Твърди, че няколко седмици след
първата сделка, по настояване на адв.Б. била осъществена и втората разпоредителна сделка
в полза на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК *********. Твърди, че пари не били вземани, тъй като
сделката била абсолютна фиктивна. Св.Б. твърди, че сумата по процесната сделка е
заплатена от управителя на дружеството; твърди, че св.П. не е посещавал дома й.
Правни изводи : Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗЗД продавачът отговаря, ако
трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат
да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това.
Съгласно чл. 189, ал.1 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето
лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.87 от ЗЗД. В този случай
продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена ида му заплати разноските по
договора, както и необходимите и полезните разноски за вещта.
Съгласно чл.192, ал.1 от ГПК, ако купувачът е знаел по време на продажбата за
правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената.
При евикция е налице неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли
правото на собственост поради противопоставими права на трети лица и затова купувачът
може да развали договора за продажба по реда на чл.87 от ЗЗД и да иска връщане на
платената цена, както и разноските по договора. В искането за връщане на даденото поради
неизпълнение на договора имплицитно се съдържа и искане договора да бъде развален.
Исковата молба има значението на покана, при положение, че към момента на
постановяване на решението правоотношенията между страните сочат на неизпълнение от
страна на длъжника по сключения договор (Решение № 706/30.12.2010г. по гр.д. №
1769/2009, ВКС, трето г.о.).
От доказателствата по делото се установява, че в настоящия случай е налице
евентуална евикция, доколкото продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, но
купувачът все още не е отстранен от вещта с влязло в сила решение по иск, иницииран от
действителния собственик.
За упражняването на правото на иск по чл.189, ал.1 от ЗЗД е без значение дали има
реализирана евикция или тя е предстояща, тъй като има пълно неизпълнение на
задължението на продавача да прехвърли собствеността. Следователно, предвид наличието
на решение, с което по безспорен начин се установят правата на трети лица по отношение
на процесната вещ, то искът на последния купувач е допустим, доколкото действителния
собственик бави предявяването на иска за собственост.
Същевременно в съдебната практика се приема, че и недобросъвестният купувач
може да развали продажбата по реда на чл.87 от ЗЗД, но при съдебно отстранение може да
иска само връщане на цената (Решение №224 от 18.10.2017г. на ВКС по гр.д. № 4402/2016г.,
четвърто г.о.). по изложените съображения възражението на ответника за недопустимост на
иска остава недоказано.
Не се установява недобросъвестност на купувача по сделката към момента на
6
сключването й, изразяваща се в знанието му, че трети лица притежават право на собственост
или други вещни права върху имота. Принципно не съществува законова презумпция за
наличието на такова знание, което трябва да е налице към момента на сключване на
договора. В тежест на продавачът, който го твърди, е да докаже, че купувачът е знаел за
правата на третото лице. Така изнесеното в показанията на св.П., че двете сделки са
симулативни и целят осуетяване гражданската конфискация на вещта не кореспондират със
събраните доказателства по делото. Съответно твърдението на ответната страна, че адв. Б.,
която към момента на сделката е акционер в дружеството, едноличен собственик на
капитала на дружеството-купувач е организирала от името на В. С. реализиране на двете
сделки, също остава недоказано. В този смисъл възражението на ответника за
недобросъвестност на купувача е неоснователно.
На следващо място не се доказва твърдението на ответника, че сделката е
симулирана, тъй като страните не са желали настъпването на последиците й, както и това,
че цена не е плащана. По правило симулацията се доказва с обратен документ, т.нар.
контралетър, който е напълно достатъчен за разкриване на симулацията. Такъв документ по
делото не е представен, нито се твърди да е съставен. Липсват твърдения, съотв. по делото
не се установява и наличието на „начало на писмено доказателство“ в смисъл на документ,
изходящ от една от страните по делото (противната страна) или пък удостоверяващ нейно
изявление пред държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна, в
който случай, за да се постигне пълно доказване на симулацията, се допускат свидетелски
показания. Съвременно, свидетелските показания на св.П. в частта относно неплащане на
вписаната в договора продажна цена, не могат да бъдат кредитирани, тъй като не са събрани
по реда на чл.164, ал.2 във вр.ал.6 от ГПК, доколкото със същите се цели опровергаване на
верността на изходящ от страната частен документ.
Следователно налице е действителен договор, по който има пълно неизпълнение на
задължението на продавача да прехвърли собствеността. С получаване на препис от
исковата молба ответникът е уведомен за волята на ищеца и договорът се счита развален,
като от този момент за ответника възниква отговорността за неизпълнение на сключения
договор като възстанови претендираните суми, от които платената цена, разноските по
договора и необходимите и полезни разноски за вещта.
Доколкото по делото ищецът не е ангажирал писмени доказателства, удостоверяващи
извършени разноски (за нотариални такси) по договора, както и не е представил в
законоустановените процесуални срокове доказателства за реализирани полезни разноски, за
каквито могат да се приемат разходите за запазване целостта (съотв. компенсиране на
стойността при евентуално погиване) на вещта посредством застраховането й, то искът е
основателен и доказан до размера на сумата от 5000 лева, представляваща продажната цена
по договора за покупко-продажба.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва
бъде потвърдено.
С оглед резултата по спора сторените от страните разноски остават за тях така, както
7
са ги сторили.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261250 от 09.04.2021г., постановено по гр.д.№
14641/2019г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8