№ 502
гр. Велики Преслав, 05.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в закрито
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20233610100426 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото гр.д. № 426/2023 год. по описа на Районен съд – Велики
Преслав е образувано по искова претенция с правно осн. чл. 127а, ал. 2 от СК, депозирана от
И. П. И., в качеството й на майка и законен представител на роденото от съвместното
съжителство между страните малолетно дете П.П.Д. срещу П. Д. П. за постановяване на
решение, с което бъде дадено разрешение на майката, заместващо съгласието на бащата, за
издаване на личен документ – паспорт, необходим за пътуване в чужбина на детето и за
даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето, придружавано от своята
майка или от упълномощено от нея лице да пътува или да пребивава в чужбина - до
Федерална Република Германия и всички останали страни от Европейския съюз без
ограничение на броя на пътуванията за срок от 5 години, считано от постановяване на
съдебното решение.
По делото са разменени книжа, като в предоставения срок ответникът не е депозирал
писмен отговор.
Съдът, като прецени твърденията на страните и доказателствата по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
От писмените доказателства в процеса се установява, че и двамата родители са граждани
на Република България, както и тяхното дете също е български гражданин.
Ищцата сама е заявила в депозираната от нея искова молба, че живее и работи в
Германия, като и към настоящия момент детето се намира в Германия. Видно от
ангажираното удостоверение за раждане детето П.Д. е с месторождение в Германия,
Фрайбург им Брайсгау.
Установява се от адресираното до ищцата от Служба за обслужване на граждани и
1
управление на информация, Фрайбург в Брайсгау писмо в превод на български език, че
ищцата и детето й са регистрирани на адрес в град Фрайбург в Брайсгау, като обитават
самостоятелно жилището. Детето е регистрирано на този адрес от раждането си.
Видно от приложеното към исковата молба писмо от юли месец 2023 год. детето П.Д. е
прието като ученичка в 1С клас на Образователен дом Адолф Райхвайн, Фрайбург като
родителите са уведомени, че следва да го запишат в учебното заведение на 13.09.2023 год.
Съдът, като анализира твърденията на ищцата и представените писмени доказателства
констатира, че не е компетентен да се произнесе по възникналия спор.
В случая депозираната в настоящото производство искова претенция попада в
предметния обхват на Регламент № 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебните решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност. В този смисъл е и приетото в Решение на съда на ЕС по дело №
С – 215/2015 г., а именно: Искът на единия родител, съдът да замести липсващото съгласие
на другия родител за пътуване на детето им извън държавата - член по неговото пребиваване
и за издаване на паспорт на името това дете, попада в материалното приложно поле
на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и по делата, свързани с
родителската отговорност, въпреки, че съдебното решение, постановено по иска, ще трябва
да бъде взето предвид от органите на държавата - член, на която въпросното дете е
гражданин в рамките на административното производство за издаване на паспорт.
Според чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 общата подсъдност по искове за
родителската отговорност за детето е на съдилищата на държавата - членка на ЕС, на
територията на която детето има обичайно местопребиваване по времето, когато е предявен
искът.
В чл. 2 от Регламент (ЕО) 2201/2003 г. не се съдържа легална дефиниция на термина
"обичайно местопребиваване" за целите на този регламент, но съгласно решение на съда на
ЕС /ІІІ състав/ от 02.04.2009 г. по дело С-523/07, постановено по преюдициално запитване,
понятието за обичайно местопребиваване по смисъла на чл. 8, § 1 от него трябва да се
тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена
интеграция на детето в социалната и семейна среда. За тази цел трябва по-специално да се
вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на
територията на държава-членка, както и причините за преместване на семейството в тази
държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето
в посочената държава. В решение на съда на ЕС по дело С-497/2010 г., образувано по повод
преюдициално запитване по тълкуването на чл. 8 и чл. 10 от Регламент № 2201/2003 г. на
Съвета също е прието, че понятието "обичайно местопребиваване" трябва да се тълкува в
смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и
семейна среда.
2
От твърденията на страните и събраните доказателства безспорно се установи, че детето
още от самото си раждане живее в Германия, като е записано и посещава училище в
Германия. Населеното място в Германия, където пребивава, е мястото, в което се е
приобщило към съществуващата там социална среда и създадената му там семейна среда,
т.е. това е обичайното местопребиваване на детето.
Според чл. 8 § 2, параграф 1 се прилага при спазването на условията на членове 9, 10 и
12.
Не са наведени твърдения, относими към специалните хипотези на чл. 9 – 11 от
Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г.
Чл. 12 от Регламента, от друга страна, урежда т.нар. „пророгация на компетентност“. В
чл. 12 §1 е уредено общото правило за пророгация на компетентност по отношение на
родителската отговорност в производство относно развод, законна раздяла и
недействителност на брака, каквото настоящото не е.
Правилото на чл. 12 § 3 урежда хипотезата на отклонение от общото правило за
пророгация на компетентност по отношение на родителската отговорност в производството,
което е различно от това по смисъла на параграф 1, когато: а) детето има основна връзка с
тази държава-членка и особено по силата на факта, че единият от носителите на
родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази държава-членка, или
че детето е гражданин на тази държава- членка; и б) компетентността на съдилищата е била
изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на
родителска отговорност, към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето.
Предпоставките, посочени по-горе следва да са налице кумулативно.
В случая, доколкото ответникът изобщо не е депозирал писмен отговор на исковата
молба, то не може да се приеме, че е налице изрично или мълчаливо приемане на
компетентността на българския съд, поради и което производството по настоящата искова
претенция следва да се прекрати, като българският съд следва да обяви, че не притежава
международна компетентност да се произнесе по нея. В тази връзка съдът намира за
необходимо да отбележи още, че в цитираното по-горе Решение на съда на ЕС по дело № С
– 215/2015 г. е възприето, че фактът, че ответникът или служебно назначения му
процесуален представител не е повдигнал възражение за липса на международна
компетентност, поради невъзможността на последния да се връчи препис от исковата молба
в никакъв случай не може да се приравни на „приемане изрично или по друг начин“ на
компетентността на българския съд (в случая препис от исковата молба е връчен на майката
на ответника, доколкото същият трайно пребивава в чужбина).
В преамбюла на Регламент 2201/2003 г. на Съвета, съображение 12 се уточнява, че
основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност,
създадени с настоящето решение, са оформени в светлината на най-висшия интерес на
детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентността на първо
място трябва да се отнася към държавата-членка по обичайното местопребиваване на
3
детето, освен в някои случаи на промяна на пребиваването на детето по силата на
споразумения между носителите на родителската отговорност. Съображение 19 посочва, че
изслушването на детето играе важна роля в прилагането на настоящия регламент, въпреки
че този инструмент не цели да измени приложимите национални процесуални норми.
Както беше отбелязано по-горе, от самото си раждане, повече от 6 години детето живее в
Германия, интегрирано е в социалната и семейна среда там, а българският съд няма най-
тясна връзка с него и трудно би преценил най-добрия му интерес (в този смисъл
Определение на Съда (шести състав) от 16 януари 2018 година по дело C-604/17 (PM
срещу AH), дадено по преюдициалното запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от
ВКС с акт от 20.10.2017г.; Определение № 156/10.04. 2018г., постановено по ч.гр.дело №
1109/2018год. по описа на ВКС, III г.о.)
Не бяха ангажирани никакви доказателства, опровергаващи извода, основан на
съвкупната преценка от обсъдените по-горе специфични за конкретния случай фактически
обстоятелства относно определяне на обичайното местопребиваване на малолетното дете на
територията на чуждата държава. Напротив, майката на детето категорично заявява, че и
към настоящия момент се намира заедно с детето си на територията на Германия, където то
ще учи, а тя самата работи. Установи се, че обичайното местопребиваване на детето от
самото му раждане, а и към датата на подаване на исковата молба е в Република Германия, а
не в Република България. В заключение настоящият съдебен състав е на мнение, че при
преценка на висшия интерес на детето, не може да бъде направен извод, че е в негова
изключителна полза делото да бъде гледано от български съд, доколкото от раждането си
детето е отглеждано в Германия, поради което специализираните власти на посочената
държава имат поглед върху неговото развитие и могат да дадат аргументирано становище по
съществото на спора (така Определение № 543 от 28.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1108/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 306/19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 1270/2022 г., ІV гр.
О., ГК на ВКС).
За своята международна компетентност съдът следи служебно при всяко положение на
делото и в тази връзка следва да се има предвид, че правото на Европейския съюз има
примат на над националните законодателства на държавите-членки. Съгласно чл. 17 от
Регламент (ЕО) № 2201/2003, когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което
той по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на
друга държава-членка, той служебно се обявява за некомпетентен.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че във висш интерес на детето и изхождайки от
общия принцип за закрила интересите на детето, както и с оглед критерия за близост,
международно компетентен да се произнесе по този иск е германският съд.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА съгласно Регламент /ЕО/ № 2201/2003, че българският съд е НЕ Е
4
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от И. П. И., ЕГН: **********, пост. адрес: гр. С.,
общ. С., обл. Ш., ул. „Ц.К.“ № 2, вх. 1, ет. 5, ап. 20, в качеството й на майка и законен
представител на роденото от съвместното съжителство между страните малолетно дете
П.П.Д., ЕГН: ********** срещу бащата на детето П. Д. П., ЕГН: **********, пост. адрес:
гр. Н.П., общ. Н.П., обл. Ш., ул. “В.“ № 17А иск за постановяване на решение, с което бъде
дадено разрешение на майката, заместващо съгласието на бащата, за издаване на личен
документ – паспорт, необходим за пътуване в чужбина на детето и за даване на разрешение,
заместващо съгласието на бащата, детето, придружавано от своята майка или от
упълномощено от нея лице да пътува в чужбина - до Федерална Република Германия и
всички останали страни от Европейския съюз без ограничение на броя на пътуванията за
срок от 5 години, считано от постановяване на съдебното решение с правно осн. чл. 127а,
ал. 2 от СК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 426 по описа за 2023 година на Районен
съд – Велики Преслав, поради неподсъдността му на българския съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните с частна жалба пред Ш.ски окръжен съд.
ПРЕПИС от същото да се изпрати на ищцата чрез процесуалния й представител и на
ответника, на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5