Решение по дело №1098/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 206
Дата: 30 декември 2021 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Минка Кирчева
Дело: 20213230201098
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Добрич, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минка Кирчева
при участието на секретаря Ирена Р. Иванова
като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно
наказателно дело № 20213230201098 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ ТТ – Сервиз „ ООД, гр. Добрич, ЕИК: ***
срещу НП № 105/2021г. от 27.08.2021г., издадено от Директора на
Териториална дирекция Митници Варна, с което на жалбоподателя, загдето
не е издал регистриран електронен акцизен данъчен документ по смисъла на
чл. 4, т. 50 от ЗАДС до 10.05.2021г. и е нарушил разпоредбите на чл. 84, ал. 8
във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 15 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗАДС, осъществявайки
състава на нарушение по чл. 112, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАДС, на основание
чл. 112, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАДС му е наложена имуществена санкция в
размер на 200лв. С жалбата се иска НП, като незаконосъобразно да бъде
изцяло отменено, поради обективна несъставомерност с вмененото
административно нарушение.
В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален
представител на жалбоподателя, поддържа жалбата.
Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира
наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано да бъде
потвърдено.
1
Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима като депозирана в
законоустановения 7-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална
легитимация /л. 33 от Преписка № 105/2021г. на Агенция „ Митници „ ТД
Северна морска /.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган
в присъствие на законен представител на наказаното лице и двама свидетели.
Надлежно е връчен и съдържа задължителните реквизити по чл.42 от ЗАНН.
НП е издадено в рамките на законоустановеният срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН,
от компетентен административнонаказващ орган, предвид приложената по
делото Заповед ЗАМ-1084/32-246797/02.08.2021г. на Директора на Агенция „
Митници „ и съдържа задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
От фактическа страна:
При извършена проверка на регистрираните електронни акцизни
данъчни документи в системата БАЦИС/ Българска акцизна централизирана
информационна система / във връзка с подадена от жалбоподателя Акцизна
декларация за енергийни продукти и електрическа енергия за период
01.04.2021г.-30.04.2021г., св. Й.Й. – старши инспектор в ТД на АМ, отдел „
Акцизна дейност „, Сектор „ Обслужване „ установил, че наказаното лице не е
издало регистриран електронен акцизен данъчен документ за посочените в
декларацията стоки, освободени за потребление през месец април 2021г., в
срок до 10.05.2021г. Документът бил регистриран на 31.05.2021г.
Предвид констатираното нарушение, св. Й. образувал процесното
административнонаказателно производство, като съставил на 07.07.2021г., в
присъствието на законен представител на дружеството и свидетелите А.Ч., и
А.М. – държавни инспектори в ТД на АМ, отдел „ Акцизна дейност „, Сектор
2
„ Обслужване „, АУАН № 116, с който вменил на юридическото лице, че не е
издало регистриран електронен акцизен данъчен документ по смисъла на чл.
4, т. 50 от ЗАДС до 10.05.2021г. и е нарушило разпоредбите на чл. 84, ал. 8
във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 15 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗАДС, с което е
осъществило състава на нарушение по чл. 112, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАДС.
Въз основа на така съставения АУАН, на 27.08.2021г. било издадено
обжалваното НП № 105/2021г. от Директора на ТД Митница Варна, с което за
описаното в АУАН административно нарушение, на основание чл. 112, ал. 3
във вр. с ал. 1 от ЗАДС на жалбоподателя била наложена имуществена
санкция в размер 200лв., тъй като начисления акциз с процесната декларация
възлизал на 2.05лв., а 5% от същия се равнявал на 0.10лв.
Разпитани в качеството на свидетели Й.Й., който с категоричност
заявява, че нарушение от този вид е първо за жалбоподателя, А.Ч. и А.М.
потвърждават констатациите в АУАН и законосъобразното му съставяне.
Съдът изцяло кредитира гласните доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетелите, като обективни, непротиворечиви и взаимодопълващи се.
Съдът изцяло кредитира и приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: АУАН№
116/07.07.2021г., Преводно нареждане от жалбоподателя за заплатения акциз
в размер на 2.05лв., Разпечатка от БАЦИС на е-АДД с УКН
0000000006085036/31.05.2021г., копие от акцизна декларация за енергийни
продукти и електрическа енергия вх. BG 002000/01-00581/11052021, покана за
съставяне на АУАН и НП № 105/2021г., издадено на 27.08.2021г.
Предвид гореизложеното, съдът приема за безспорно доказано, че
жалбоподателят с бездействието си към 10.05.2021г. е нарушил разпоредбите
на чл. 84, ал. 8 във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 15 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗАДС, с
което е осъществил състава на нарушение по чл. 112, ал. 3 във вр. с ал. 1 от
ЗАДС.
Независимо че административното нарушение, за извършването на
което е издадено наказателното постановление, е формално по своя характер
и за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредни
последици, случаят може да бъде преценен като маловажен. Разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН / действаща към датата на деянието / не поставя ограничение,
с оглед вида на нарушенията - резултатни или формални. В този смисъл, не
3
може да се обоснове извод, че само поради обстоятелството, че в състава на
нарушението не се включва настъпване на общественоопасни последици,
извършването на това нарушение не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай. Преценката дали извършеното административно
нарушение е маловажен случай се прави, с оглед на засегнатите от деянието
обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в
резултат от деянието общественоопасни последици, всички обстоятелства,
при които деянието е намерило проявление в обективната действителност:
време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за
осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да
пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за
други извършени нарушения.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН / действаща към датата на деянието /
предвижда, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност, а не на
целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение е дефинирано в чл. 6
от ЗАНН. В разпоредбите на чл. 28 и чл. 39, ал.1 от ЗАНН, законът си служи
още с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения. При
извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
„маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен“
случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от
ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност
освобождава от административнонаказателна отговорност, а това
освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в
закона „може“ не обуславя действие при „оперативна самостоятелност“, а
означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на
4
наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а
именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени
законови последици.
Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по
приложението на чл. 6 ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван
в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде
обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г., по т. н. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на Върховния касационен съд.
При формалните нарушения, по аргумент от чл. 93, т.9 от НК, следва да
се преценя конкретното отражение на дадено нарушение върху обществените
отношения /морална укоримост и др./ В случая процесното нарушение е
формално, а в подадената със закъснение декларация е отразен общ размер на
акциза 2.05лв., което безспорно води до извод за маловажност на
извършеното нарушение, поради което са налице предпоставки за
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и отмяна на обжалваното
НП.
Предвид императива на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН съдът приема, че е
неприложима разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН / влязла в сила на
23.12.2021г. /, поради което и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 105/2021г. от 27.08.2021г., издадено от Директора на
5
Териториална дирекция Митници Варна, с което на „ ТТ – Сервиз „ ООД, гр.
Добрич, ЕИК: ***, загдето не е издал регистриран електронен акцизен
данъчен документ по смисъла на чл. 4, т. 50 от ЗАДС до 10.05.2021г. и е
нарушил разпоредбите на чл. 84, ал. 8 във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 15 във вр. с чл.
84, ал. 3 от ЗАДС, осъществявайки състава на нарушение по чл. 112, ал. 3 във
вр. с ал. 1 от ЗАДС, на основание чл. 112, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАДС му е
наложена имуществена санкция в размер на 200лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от
уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6