Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІХ-ти
касационен състав, в публичното заседание на девети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ
ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Елена Воденичарова
в присъствието на прокурор Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.нак.дело № 1413/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба
на Областна дирекция на МВР - Варна против Решение № 559/09.04.2020г.,
постановено по нахд № 5156/2019г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 19-0819-005093/17.09.2019г.
на Началник
група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция. Жалбоподателят счита решението за
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон;
изразява несъгласие с изводите на съда, че не е дказано настъпването на ПТП и
участнието на Т. в него; налице е пълно, точно и ясно описание на нарушението.
Поради изложеното моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови
друго, с което да потвърди НП. В съдебно заседание и по съществото на спора
касаторът не изпраща представител. В депозирани по делот писмени бележки, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна, чрез
пълномощника си оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за двете
инстанции, съобразно представения списък.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Варненският административен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния
срок поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи
на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните
правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна.
Производството
пред ВРС е
образувано по жалба на И.С.Т.
против Наказателно
постановление № 19-0819-005093/17.09.2019г. на Началник група към ОДМВР Варна,
сектор Пътна полиция. За да отмени процесното НП, първостепенният съд е приел
за установено следното от фактическа страна:
На 17.09.2018год.
около 17.20часа в гр.Варна, бул.Осми приморски полк, Т. управлява
лек автомобил „Хюндай Аксент” с рег. № В **** КВ, собственост на П. Р. Д., като се движи с
несъобразена скорост с пътните условия, характер и интензивност на движение,
застига и блъска спрелия пред него лек автомобил с рег. № В **** ВН - ПТП с
материални щети по двата автомобила. След уведомяване на КАТ Варна ПТП е
обслужено по преписка УРИ 819000-37965/02.10.2018год., като е бил издирен
собственика на автомобила, който е попълнил декларация за предоставяне на
информация във връзка с чл.188 от ЗДвП, въз основа на която е бил издирен
водача на автомобила И.т..
Процесното наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН № 936912/16.01.2019год. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя,
изпратен е бил за връчване, като жалбоподателя е отказал да подпише акта, както
е да получи препис от същия.Отказа е удостоверен с подписа на един свидетел
индивидуализиран с три имена, ЕГН и адрес. Липсват отразени възражения,
в съответния раздел на акта, нито такива са постъпили в тридневния срок,
съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН е издадено и процесното
наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка е установена
въз основа на събраните по делото доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната
взаимносвързаност са логически и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
За да
постанови решението си ВРС е приел, че обжалваното НП е издадено от компетентен
орган. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и на НП, като последното е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. За да отмени НП районният съд е приел,
че същото е необосновано. Направил е извод, че възникването на ПТП и участието
в него на Т. не е безспорно установено. Приел е също така, че по делото не е
доказано, че Т. е напуснал мястото на произшествието защото така е поискал, без
да уведоми органите на МВР.
Така постановеното решение е правилно по
следните съображения:
Настоящият касационен състав
счита, че правилно районният съд е приел, че не е доказано по безспорен и
категоричен начин визираното нарушение, за което е ангажирана административно
наказателната отговорност на лицето. Районният съд е изложил подробни мотиви по
приложението на материалния закон. Направените изводи от решаващият съд се
споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната
обоснованост в делото са налице доказателства.
Съдът е разпитал свидетели, за да установи фактическата обстановка по делото.
Събраните писмени доказателства, възраженията на страните и показанията на
свидетеля са обсъдени от ВРС. Наведените
в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от
страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока.
Настоящият касационен състав не
намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни
основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Пълномощника на ответната страна е
направил искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение за двете
инстанции.Предвид изхода на спора основателно е искането за адвокатско
възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. Идскането за разноски
за производството пред ВРС е неоснователно, предвид т.11 от Тълкователно дело №
6/2012г. на Върховният касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданска и Търговска колегия, съгласно която претенцията за
разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция. В случая видно от данните по делото в производството пред ВРС не е
било направено искане от адв.Д. за присъждане на разноски.
Поради това в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер
на 300лв. – адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на касатора
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като изплатеното
възнаграждение кореспондира с минималния размер по чл.8, ал.1, т.1, вр.§2а от
ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията, действаща към момента на издаване на фактурата и извършване на
плащането.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК,
Варненски
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
559/09.04.2020г., постановено по нахд № 5156/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Варна да заплати на И.С.Т., ЕГН ********** *** сумата от
300лв./триста/, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането на И.С.Т., ЕГН **********
*** за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.