Определение по дело №2537/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 248 ГПК.

С молба вх. № 2629/12.02.2024г. подадена от А.С.В. чрез адв. Ст.В. е поискано изменение на Решение № 1247/08.02.2024г. постановено по настоящето дело в частта му за разноските присъдени в полза на ответника по жалба – Община Брезово за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 1000 лева като същите бъдат намалени до размера на сумата от 300 лева, който представлявал нормалният размер на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

С молба вх. № 3592/26.02.2024г. подадена от Община Брезово чрез адв. Н.К. искането се оспорва по изложени съображения затова, че разноските, които са присъдени не касаят юрисконсултско представителство, а адвокатско възнаграждение.

Съдът след като се запозна със становищата на страните намира следното.

Молбата за изменението на Решението в частта му за разноските е редовна и допустима.

С Решение № 1247/08.02.2024г. съдът е присъдил минимално адвокатско възнаграждение в полза на Община Брезово в размер на сумата от 1000 лева с оглед изхода на спора по делото и на основание чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като е прието, че разноските за адвокатско възнаграждение са действително извършени съгласно представения договор за правна защита и съдействие на л. 30 от делото, в който е отразено, че хонорарът е заплатен по банкова сметка.

***.01.2024г. по дело С-438/2022 на СЕС, което се явява последващо на Решенията по дела С-427/2016 и С-428/2016 се налага извода затова, че правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК /че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът не може да пада под минимума уреден в Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения/ е неприложимо. Това е следва пряко от Решението от 25.01.2024г. по дело С-438/2022 на съда в Люксембург, посветено на минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно това Решение член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази Наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Според Решения по дела С-427/2016 и С-428/2016 на СЕС националният съдебен орган е необходимо да прецени дали ограниченията в правната уредба (т.е. въвеждането на минимум на адвокатските възнаграждения) се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на легитимни цели. Критерий за тази преценка е общия контекст, в който Наредбата на Висшия адвокатски съвет проявява последиците си както и всички относими обстоятелства, с които националният съд разполага, спрямо които правилата, налагащи минимално адвокатско възнаграждение, могат да се считат за необходими за осигуряване на изпълнението на легитимната цел.

Следователно Решенията на СЕС се явяват вторичен източник на национален правопорядък като националният съд е длъжен да ги прилага пряко като основание за неприлагане на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв в случаите в които след преценка на всички относими обстоятелства може да се установи липсата на изпълнението на легитимна цел.

По отношение въпроса за разноските сторени от ответника в хода на настоящето производство е налична следната фактология:

Първо, договорът за правна защита и съдействие по който е изплатено адвокатското възнаграждение е сключен на 25.01.2024г. / четири дни преди датата на съдебното заседание – 29.01.2024г./

Второ, по делото е проведено едно съдебно заседание на 25.01.2024г. на което се е явил процесуалният представител на ответника – адв. К. като заседанието е продължило 13 минути от 15:30 часа до 15:43 часа. На 29.01.2025г. е входирано искане за достъп до електронната папка на делото като до този момент няма данни да са били извършвани справки по делото и запознаване с доказателствените материали по него / на корица Приложение № 4 към 74, ал.1 от ПАРОАВАС липсва отбелязване на някоя от страните делото да е било предоставяно/. По делото не е депозиран писмен отговор на жалбата, извън административната преписка не са приобщени други доказателства, респ. по доказателственото искане на адв. К. за изискване на информация от служба ГРАО жалбоподателят е заявил, че не оспорва обстоятелството за което е поискано доказателственото средство, приета е извадка от сайта на ГРАО;

Трето производството по делото не е с фактическа и правна сложност като касае обжалване на отказ за предоставяне на обществена информация по чл. 40, ал.1 ЗДОИ за брой адресно регистрирани лица на с. Зелениково и брой на регистрираното население. Фактическата сложност на делото предполага наличието на спорни обстоятелства и интерпретация на различни доказателствени източници, а правната сложност е свързана с анализ на правопорядъка, относим към конкретната фактология и извеждането на задължителната уредба на съответните отношения, вкл. чрез съпоставяне на относимата съдебна практика към сходни случаи.

Следователно като се има предвид и Становището на Председателите на Адвокатските колегии в страната прието от Общото събрание на адвокатите на 24.02.2024г. съгласно което конкретната преценка себестойността на адвокатската услуга под минимума уреден в Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения следва да държи сметка за обстоятелства по т.1 до т.4 вкл. съдът намира, че присъдената сума от 1000 лева адвокатско възнаграждение макар и в минимален размер се явява прекомерна и несъответна на сложността на производството, продължителността му, извършените процесуални действия и не може да се считат за необходима за осигуряване на изпълнението на легитимна цел съгласно указанията дадени в Решенията по дела С-427/2016 и С-428/2016 на СЕС.

В тази връзка не може да не се отбележи, че присъждането на разноски в минимален размер от 1000 лева в тежест на жалбоподателя по същество е от естество да се възприеме като парична санкция поради неоснователността на жалбата му и би съставлявало евентуален контрамотив за него от подаването на нови жалби срещу актове на общинската администрация с което неоснователно би се ограничил достъпа му до правосъдие, което е недопустимо.

Същевременно именно с оглед на Становището на Председателите на Адвокатските колегии в страната прието от Общото събрание на адвокатите на 24.02.2024г. при отчитане справедливото и достойно адвокатско възнаграждение съпоставено с положения труд по конкретното производство настоящата инстанция намира, че следва възнаграждението да бъде редуцирано до сумата от 300 лева.

Отхвърлят се доводите на жалбоподателя затова, че тази сума е съответна на юрисконсултското възнаграждение, до колкото правния статут на юрисконсулта и адвоката се различават по това, че в единия случай се касае до свободна професия, а в другия случа до престация на труд по трудово правоотношение.

Предвид на гореизложеното Решение № 1247/08.02.2024г. следва да бъде изменено в частта му за разноските като присъденото адвокатско възнаграждение в полза на Община Брезово бъде намалено от 1000 лева на 300 лева.

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ Решение № 1247/08.02.2024г. постановено по адм.дело № 2537/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив КАТО НАМАЛЯВА присъдените в полза на Община Брезово разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на сума от 1000 лева до размера на сумата от 300 лева;

Определението е окончателно.

Съдия: