№ 628
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110215500 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“№23, представлявано от П.П. –
изпълнителен директор и М.Ц. – председател на УС срещу наказателно
постановление (НП) №91/24.09.2024 г. на директора на Регионална инспекция
по околната среда и водите (РИОСВ) - гр. София, с което му е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 50 000, 00
(петдесет хиляди лева) лв. на основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС) за нарушение на чл.123в, т.2, във вр. с чл.164, ал.1 от
ЗООС.
С жалбата се моли за отмяна изцяло на наказателното постановление, като се
счита, че е неправилно, незаконосъобразно, издадено при съществени
нарушения на производствените правила, регламентирани в ЗАНН и НПК.
Твърди се противоречие от фактическа страна в обстоятелствената част на
НП, наличие на пълна неяснота по отношение на това какво нарушение се
твърди, че е извършено и коя правна норма е нарушена с него, неяснота
относно време на извършване на така твърдяното нарушение, необоснованост
на размера на санкцията. Твърди се, че е налице маловажност на случая и
1
предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуален представител
на жалбоподателя. По същество процесуалният представител на
жалбоподателя пледира за прилагане разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН и в
условията на евентуалност да бъдат уважени останалите съображения,
изложени в жалбата. Претендират се разноски за процесуално
представителство.
За РИОСВ - гр. София в съдебно заседание се явява процесуален
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, издадено при
спазване на материалния и процесуалния закон. Липсвали данни дружеството
да е уведомило РИОСВ – София с доклад, обосноваващ причините за
неизправност на автоматичната система за непрекъснати измервания, в т. ч. за
предприети мерки по отстраняването й както и мерки за подобряване на
експлоатационната надежност на автоматичната система. Не се претендират
разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С решение №43/2005 г. на 15.04.2005 г. на министъра на околната среда и
водите е издадено разрешение на „Топлофикация София“ АД, обект ТЕЦ
„София“ – гр. София, с регистрационен №43/2005 за оператор:
„Топлофикация София“ АД, ТЕЦ „София“ относно следните инсталации и
съоръжения: горивна инсталация ТЕЦ „София“ и инсталация за производство
на водород. Подписано е също от министъра на околната среда и водите на
15.04.2005 г. и комплексно разрешително №43/2005 г. за оператор
„Топлофикация София“ АД, обект ТЕЦ „София“ – гр. София за експлоатация
на действащи инсталации и съоръжения за следните промишлени дейности:
горивна инсталация ТЕЦ „София“ и инсталация за производство на водород, в
което условие 9.6.2. е посочено, че: „Притежателят на настоящето
разрешително да извършва собствени непрекъснати измервания, съгласно
изискванията на глава 6 от Наредба №6/26.03.1999 г. за реда и начина на
измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух
от обекти с неподвижни източници и Инструкция №1 от 03.07.2003 г. за
2
изискванията към процедурите за регистриране, обработка, съхранение,
представяне и оценка на резултатите от собствените непрекъснати измервания
на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с
неподвижни източници, и собствени периодични измервания, съгласно
изискванията на глава 5 от същата наредба“.
В РИОСВ е постъпил на 26.02.2024 г., с вх. №3959/26.02.2024 г. утвърден
годишен доклад на „Топлофикация София“ ЕАД относно обект ТЕЦ „София“
за 2023 г. „комин №2“ и „комин №3, енергийни котли №№6, 7, 8 и 9“.
Приложени са таблици с данни.
След като постъпила горната информация бил изготвен от РИОСВ-София
протокол №1-С-ЕЧ-ГД/2023 г. от 15.03.2024 г. за оценка на резултатите от
проведени собствени непрекъснати измервания (СНИ) на емисиите от комин
№2 и 3 на източник: енергийни котли №6, 7, 8 и 9 към обект ТЕЦ „София“,
съгласно годишен доклад вх. №3959/26.02.2022 г. за периода 01.01.2023 г. –
31.12.2023 г. Неговото заключение е, че средномесечните стойности за
периода на експлоатация по отношение на замърсителите за въглероден оксид
превишава допустимият брой от 240 часа за 2023 г., тъй като автоматичната
система за СНИ не е функционирала в продължение на 252 часа за година
2023 г., което е с 12 часа над позволената норма от 240 часа за година по
показател въглероден оксид.
Изпратена е покана от директора на РИОСВ - гр. София до представляващия
„Топлофикация София“ ЕАД – изпълнителен директор А.А., за явяването му
на 29.03.2024 г. в 12:00 ч. в РИОСВ или изрично упълномощен представител
за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 29.03.2024 г. от свидетеля Н. М. – началник отдел „Контрол на
компонентите и факторите на околната среда“, дирекция „Контролна и
оперативна дейност“ при РИОСВ-София, оправомощен въз основа на Заповед
№РД-69/05.07.2023 г. на директора на РИОСВ- София, касаещ обект ТЕЦ
„София“ на „Топлофикация София“ ЕАД за 2023 г. от СНИ на емисиите за
нарушение с правна квалификация по чл.123в, т.2, във вр. с чл.164, ал.1 от
ЗООС. Същият е връчен на упълномощения представител на дружеството-
жалбоподател на 29.03.2024 г., т.е. на датата на съставянето на АУАН.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление от
3
директора на РИОСВ-гр. София.
Установява се, че срещу жалбоподателя има издадено НП №38/07.07.2016 г.
на директора на РИОСВ-София за административно нарушение по чл.125,
ал.1, т.2 от ЗООС, влязло в законна сила на 20.07.2016 г. Също така има
издадено НП №33/11.07.2017 г. на директора на РИОСВ-София за
административно нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС, което е изменено с
решение №2498 от 13.04.2018 г. на АССГ по КНАХД № 993/2018 г. в частта
относно размера на имуществената санкция, която е намалена до 10 000 лв. и
същото е влязло в законна сила на 13.04.2018 г. Срещу жалбоподателя има
издадено НП №63/13.09.2019 г. на директора на РИОСВ-София за
административно нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС, което е влязло в
законна сила на 25.09.2019 г.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, представени по административнонаказателната
преписка, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.
Относно показанията на свидетеля М. съдът ги е взел предвид относно начина,
по който е извършила констатациите и за какво и срещу кого е съставил
констативния протокол, какво е взел предвид при съставянето на същия.
От така изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес
да обжалва наказателното постановление и в законоустановения
четиринадесет дневен срок, като същата се явява основателна, поради
следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН №38 от 29.03.2024 г. и издаденото
въз основа на него НП №91/24.09.2024 г. на директора на РИОСВ-гр. София, с
изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
АУАН е съставен от съответното компетентно длъжностно лице –
контролиращо длъжностно лице към РИОСВ-София. Компетентността му се
извлича от посоченото в разпоредбата на чл. 167 от ЗООС.
Налице е компетентност от страна на издалия наказателното постановление,
доколкото неговата компетентност, произлиза по силата на закона, а именно
4
въз основа на делегираните му права с нормата на чл.168 от ЗООС.
НП съдържат всички реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН и в него
словесно е описано административното нарушение, което словесно описание
съответства на посочената правна квалификация на административното
нарушение. Налице е идентичност в словесното описание на
административното нарушение и посочената за него правна квалификация в
НП.
Съдът служебно не констатира пороци в наказателното постановление, както
и липсващи задължителни реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН.
Обстоятелствено и подробно е посочено, както в АУАН, така и в
наказателното постановление нарушението, обстоятелствата, при които е
осъществено, време и място на извършването му.
В случая не е изтекъл тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН от
откриване на нарушителя, тъй като същото е констатирано по време на
преглед на изпратения на 26.02.2024 г. годишен доклад за СНИ за 2023 г. на
„Топлофикация София“ЕАД, като за тази проверка е съставен протокол №1-С-
ЕЧ-ГД/2023 г. на 15.03.2024 г. и към датата на съставяне на АУАН на
29.03.2024 г. не е изтекъл тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.1, изр.2-ро
от ЗАНН. Предвид което не са налице основания административно-
наказателното производство да бъде прекратено, съобразно посоченото в
нормата на чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН.
НП е издадено на 24.09.2024 г., т.е. в шестмесечния срок след съставянето
на АУАН, като е спазена нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.41 от Инструкция №1: „Не се допуска в
рамките на календарната година експлоатация на съответната инсталация
повече от 10 денонощия без функционираща апаратура за СНИ.“
Съгласно чл. 50, ал. 5 от Наредбата: „В случай, че собственикът или
ползвателят на обекта е експлоатирал инсталация, подлежаща на СНИ повече
от общо 10 денонощия в рамките на една календарна година, без
функционираща АС за СНИ или че от АС за СНИ са отчитани невалидни
резултати, то той е длъжен незабавно след изтичане на този срок да представи
на директора на съответната РИОСВ доклад, обосноваващ причините за
неизправността на АС за СНИ, предприетите мерки за отстраняването им,
5
както и мерки за подобряване на експлоатационната надеждност на АС за
СНИ.“ Като в случая не се твърди, че е имало проблем с инсталацията за СНИ,
респективно, че е представен на Директора на РИОСВ доклад, обосноваващ
причините за неизправността й, предприетите мерки за отстраняването им,
както и мерки за подобряване на експлоатационната надеждност на АС за
СНИ.
Съгласно чл.123в, т.2 от ЗООС: „Операторът на инсталацията е длъжен да: 2.
изпълнява условията в комплексното разрешително“.
В случая съгласно разрешително №43/2005 г. за оператор „Топлофикация
София“ АД, обект ТЕЦ „София“ – гр. София за експлоатация на действащи
инсталации и съоръжения за следните промишлени дейности: горивна
инсталация ТЕЦ „София“ и инсталация за производство на водород, в
условие 9.6.2. е посочено, че: „Притежателят на настоящето разрешително да
извършва собствени непрекъснати измервания, съгласно изискванията на
глава 6 от Наредба №6/26.03.1999 г. за реда и начина на измерване на
емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с
неподвижни източници и Инструкция №1 от 03.07.2003 г. за изискванията към
процедурите за регистриране, обработка, съхранение, представяне и оценка на
резултатите от собствените непрекъснати измервания на емисиите на вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни
източници, и собствени периодични измервания, съгласно изискванията на
глава 5 от същата наредба“.
Установява се от събраните по делото доказателства, че към 23.09.2023 г.
часовете на работа на апаратурата за СНИ за измерване по показател
въглероден оксид превишава допустимия брой от 240 часа за 2023 г., а именно
не е функционирала в продължение на 252 часа, което е с 12 часа над
позволената норма по показател въглероден оксид.
Посочен е от административно-наказващия орган правилно и правния субект
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, който е привлечен като нарушител, като
оператор на апаратура за СНИ и следва да носи административно-наказателна
отговорност.
Административно-наказващият орган при налагане на административното
наказание е съобразил обстоятелството, че се санкционира ЮЛ и е наложена
имуществена санкция, в съответствие с изискването, посочено в разпоредбата
6
на чл.83 от ЗАНН, при неизпълнение на задължения от страна на ЮЛ към
държавата при осъществяване на дейността му, което е отразено в атакуваното
наказателно постановление.
Наложена е при спазване изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН,
съответстващата на нарушението санкция по чл.164, ал.1 от ЗООС за
неизпълнение на изискванията по чл. 123в на оператора на инсталацията -
юридическо лице или едноличен търговец - имуществена санкция от 10 000 до
500 000 лв.
Касае се за обективна безвиновна отговорност на ЮЛ (чл. 83 ЗАНН).
Санкцията обаче наложена дружеството-жалбоподател не е съобразена с
обстоятелствата предвидени в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и това, че
липсват данни за други нарушения, по влезли в сила наказателни
постановления, преди това. Посочените три НП са влезли в сила съответно на
20.07.2016 г., 13.04.2018 г. и 25.09.2019 г., т.е. преди повече от пет години
относимо към датата на административното нарушение по атакуваното НП и
няма как да се релевират като утежняващи отговорността. Въз основа на броя
на часовете, през които не е функционирала СНИ през 2023г.: 12 часа, което е
минимално над допустимите, то неправилно наказващият орган е наложил
имуществена санкция много над предвидения минимален размер.
Размерът на имуществената санкция предвидената в санкционната норма
чл.164, ал.1 от ЗООС е в размер от 10 000 лв. до 500 000 лв. Ето защо съдът
намира, че доколкото следва да бъде приложен правилно закона, в случая
чл.27, ал.2 от ЗАНН и отчетени всички обстоятелства във връзка с
конкретното нарушение, както и като взе предвид, че нарушението е първо от
този вид, което нарушение се приема от съда, предвид тези факти, че не е с
висока обществена опасност и посоченото по-горе липса на данни за други
нарушения от този вид от страна на дружеството, с влезли в сила наказателни
постановления към датата на деянието, тъй като посочените са влезли в сила
преди повече от пет години към датата на административното нарушение,
размерът на имуществената санкция следва да бъде минималната предвидена
в закона.
Поради което наказателното постановление следва да изменено в
санкционната му част и размерът на имуществената санкция да бъде намалена
от 50 000 лв. на 10 00 лв. Като съдът счита, че с така определеното по вид и
7
размер административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1
и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване
предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
С оглед на вида на извършеното нарушение и обществените отношения,
които засягат не следва да се приема, че е налице маловажност на случая и не
следва да се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН. В случая с процесното
нарушение са засегнати обществените отношения, свързани с опазването на
околната среда и касаят защитата на здравето на хората, съгласно
прогласеното в чл. 1 от ЗООС. Процесният случай не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от други нарушения от процесния вид, като
законодателят е отчел, че за този вид нарушения опасността е висока,
предвиждайки висок размер на санкциите от 10 000 до 500 000 лева при
неизпълнение на изискванията по чл. 123в от ЗООС. Визираното в НП
нарушение не е резултатно, поради което липсата на вредоносен такъв не го
квалифицира като маловажно, тъй като това не е обстоятелство от категорията
на смекчаващите.
Ето защо в останалата му част наказателното постановление като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП
разноски се следват на въззиваемата страна. Това е така, доколкото
административното нарушение се явява установено, в случая следва да се
приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени. Въззиваемата страна се е представлявала от
юрисконсулт на РИОСВ-София, който се е явил в проведените съдебни
заседания, но същият изрично не претендира разноски до приключване на
съдебното следствие и не следва произнасяне в тази насока. Крайният момент,
в който могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по аргумент от
чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към
която пък препраща разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и
съдът не се произнася по същите.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №91/24.09.2024 г. на директора на
РИОСВ-гр. София, като намалява размера на имуществената санкция от 50
000 лв. на 10 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №91/24.09.2024 г. на директора
на РИОСВ-гр. София, в останалата му част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени в НПК по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9