Решение по дело №84/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от Х. А. К., с постоянен адрес [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник адв. Х. И. Х. – ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1670-000024/28.01.2025 г., издадена от Х. Н. С. на д. с. п. към ОДМВР – ***, Р. у. – ***, упълномощен със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОДМВР – ***, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б “в“ от Закона за движението по пътищата – Временно отнемане на СУМПС до успешно полагане на проверочен изпит.

В жалбата е посочено, че оспорващият е спрян от служители на Р. у. – *** заради това, че не са били включени късите светлини на управляваното от него МПС. След това е бил отведен в Р. у. – ***, където бил изпробван за у. на н., като тестът бил отрицателен. Посочва, че след това полицаите започнали да го изпитват по Закона за движението по пътищата, след което му съставили акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който била издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която му е отнето СУМПС. Жалбоподателят заявява, че действително е извършил нарушението, за което са го спрели полицаите, но оспорва правото им да го изпитват за това дали е запознат със Закона за движението по пътищата. Счита, че нарушението, което е извършил, като не е включил късите светлини на автомобила, е маловажно и е извършено поради н. и н., а не поради незнание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед като противоречаща на материалния закон. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. А. К. се представлява от процесуален представител адв. Х. Х., който поддържа жалбата, като излага допълнителни съображения относно незаконосъобразността на оспорената заповед и моли за отмяната й. Претендира за присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък.

Административният орган – с. п. към ОДМВР – ***, Р. у. – *** Х. Н. С., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Не взема отношение по жалбата.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2025 г. около 14.00 часа в [населено място], на [улица], жалбоподателят Х. А. К. управлявал л. а. „Мерцедес ЦЛС 350“ с рег.№ [рег. номер] в посока към [улица]без включени задължителни къси светлини, поради което бил спрян от служители на полицията в близост до м. „О.“. Полицаите отвели К. в РУ – ***, където бил изпробван с техническо средство за у. на н. в. или техни аналози, като пробата била отрицателна. На К. били зададени контролни въпроси от Закона за движението по пътищата за значението на пътни знаци от група задължителни, предупредителни и забранителни, за които същият заявил, че не знае тяхното значение, а именно: пътен знак В2 ( забранено влизането в двете посоки); за пътен знак В28 (забранено паркирането); пътен знак Г1 (след знака само направо); пътен знак Г11 (преминаването отдясно или отляво на знака); пътен знак В34 (край на забраните въведени с пътни знаци); пътен знак Б1 (пропусни движещите се по път с предимство); пътен знак А40 (внимание участък с концентрация на ПТП) и за пътен знак А12 (неравности по платното за движение).

За извършеното административно нарушение на Х. А. К. бил съставен АУАН серия GA № 3578961/28.01.2025 г. от Х. Н. С., на д. с. п. към ОДМВР – ***, РУ – *** (л. 13 от делото). АУАН бил връчен незабавно на К., който отказал да го подпише. При връчването му било иззето СУМПС В. с № ******************.

На основание съставения АУАН серия GA № 3578961/28.01.2025 г. и в съответствие със заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на директора на ОДМВР – *** (л. 22 - 23), Х. Н. С. на д. с. п. към ОДМВР – ***, Р. у. – ***, издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1670-000024/28.01.2025 г., с която на Х. А. К. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б “в“ от Закона за движението по пътищата – Временно отнемане на СУМПС до успешно полагане на проверочен изпит (л. 15 – 16).

Заповедта била връчена лично срещу подпис на Х. А. К. на 28.01.2025 г., който я оспорил директно пред Административен съд – Сливен, с жалба вх.№ СД-01-01-409/30.01.2025 г. (л. 2 – 3).

Към доказателствата по делото са приобщени: справка за нарушител/водач на управлявалия процесния автомобил Х. А. К. (л. 20 - 21); 2 бр. докладни записки (л. 17 – 19); служебна бележка вх.№ 343р-4834/27.03.2025 г., удостоверение за п. с. „М. а.“ и МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. за определяне на служби за контрол по ЗДвП (л. 34 – 38); наказателно постановление № 25-0804-000723/18.02.2025 г. и квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство (л. 39 – 40).

В хода на съдебното производство бяха разпитани като свидетели лицата А. Н. А. – б. на жалбоподателя и М. Х. Г. – р. на жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на директора на ОДМВР – ***, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и заемащите м. и. д. в з. „П. п. д.“ в РУ при ОДМВР – ***, успешно положили изпит, съгласно МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед рег.№ 8121з-1656/07.12.2021 г. на главния секретар на МВР и разпоредително писмо 3286р-60823/15.12.2021 г. на ГДНП, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, за установените от тях нарушения със съставен АУАН на място на нарушението при условията на чл. 172, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП.

От представената по делото служебна бележка вх.№ 343р-4834/27.03.2025 г. се установява, че издателят на процесната заповед Х. Н. С. з. м. и. д.: с. п. /ВПА/ в г. „П. – п. д.“, с. „О. п.“, Р. у. – *** при ОДМВР – ***.

Съобразно з. от него д. с. п. С. попада сред категорията лица изброени в т. 2.5 от заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на директора на ОДМВР – ***, които имат право да издават ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т. 6 от ЗДвП, но единствено за установените от тях нарушения със съставен АУАН на място на нарушението при условията на чл. 172, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, която е относима към процесния случай гласи: „В случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.“

От съдържанието на посочения текст се установява, че сред изброените в т. 2.5 от заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на директора на ОДМВР – *** хипотези липсва тази, при която прилагането на ПАМ е за водач „който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит“ – посочена в разпоредбата на чл. 171, т. 1, бук. "в" от ЗДвП.

С процесната заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б “в“ от Закона за движението по пътищата – Временно отнемане на СУМПС до успешно полагане на проверочен изпит, т.е. за това, че е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение.

От изложеното следва, че в конкретния случай не са били налице посочените в т. 2.5 от заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на директора на ОДМВР – *** предпоставки, при наличието на които с. п. Х. Н. С. е имал правомощието да издаде процесната заповед, поради което следва да се приеме, че същата е издадена от некомпетентен орган.

В този смисъл оспорената заповед се явява нищожна, като издадена при липса на компетентност - нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, като според ал. 2 е длъжен да обяви нищожността на оспорения акт, дори да липсва искане за това.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспореният административен акт следва да бъде обявен за нишожен.

При този изход на делото и съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза, за внесена държавна такса в размер на 10 лева и изплатено възнаграждение на адвокат в размер на 600 лева, се явява основателно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1670-000024/28.01.2025 г., издадена от Х. Н. С. на д. с. п. към ОДМВР – ***, Р. у. – ***, упълномощен със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОДМВР – ***, с която на Х. А. К., с постоянен адрес [населено място], [улица] наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б “в“ от Закона за движението по пътищата – Временно отнемане на СУМПС до успешно полагане на проверочен изпит.

ОСЪЖДА ОД на МВР – *** да заплати на Х. А. К., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 610,00 (шестстотин и десет) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.