№ 1257
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна С.а
като разгледа докладваното от Румяна С.а Въззивно гражданско дело №
20221100504884 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника А.А.С. срещу разпореждане от 19.01.2022 г., с
което ЧСИ Н.М. е отказал да уважи искането на длъжника за прекратяване на изпълнително
дело № 20178410404955 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят счита отказа на съдебния изпълнител за неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни
действия след 27.06.2017 г., съответно перемпцията е настъпила ex lege /по право/ на
27.06.2019 г., тъй като не са извършвани изпълнителни действия. Тоест изпълнителното
производство е прекратено по право на 28.06.2019 г. – първия ден след настъпване на
преклузивния двугодишен период. Посочва, че след прекратяване на изпълнителното
производство по право на 27.06.2019 г., всички предприети изпълнителни действия по
делото се обезсилват по право. Предвид изложеното иска да се отмени постановлението от
19.01.2022 г. и да се прогласи прекратяване на изпълнително дело № 20178410404955 по
описа на ЧСИ Н.М. поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Претендира
разноски.
С писмено възражение взискателят „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. Твърди, че още с молбата за образуване на съдебния изпълнител е направил
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, извършване на опис и оценка на вещ, присъединяване на изпълнителното дело и
т.н. – всички необходими изпълнителни действия до постъпването на парични суми за
погасяване на задължението. Счита, че съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
1
искания нов способ.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита
жалбата за допустима, но неоснователна. Посочва, че няма изтекъл двугодишен срок, който
да води до прекратяване на производството по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия и мотивите на
съдебния изпълнител, намира следното:
Изпълнително дело № 20178410404955 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано по молба,
подадена на 08.06.2017 г. от „Т.С.“ ЕАД срещу А.А.С., въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 06.02.2017 г. по гр.д. № 47919/2016 г. на СРС, 55 състав.
С молба за образуване на делото взискателят е възложил на основание чл. 18, ал. 1 от
Закона за частните съдебни изпълнители на съдебния изпълнител изцяло да проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и
други, както и да определи начина на изпълнението. Поискал е да бъдат предприети
изпълнител действия за събиране на вземането му.
С разпореждане от 08.06.2017 г. на ЧСИ Н.М. са изпратени съобщения и искания за
справки, покана за доброволно изпълнение, както и е насрочен опис на движимо имущество
на длъжника за 18.08.2017 г.
С разпореждане от 20.06.2017 г. е наложен запор върху вземания на длъжника А.А.С.
за суми по банкови сметки /левови и валутни/, открити в „Банка ДСК“ ЕАД и „Ю.Б.“ АД. На
27.06.2017 г. е получен отговор на запорното съобщение от „Ю.Б.“ АД.
На 05.09.2018 г. е изпратено от ЧСИ Н.М. съобщение до А.С., с което се уведомява
длъжника, че е насрочен опис на движимо имущество, който ще се състои на 19.10.2018 г.
На 20.05.2019 г. е изпратено от ЧСИ Н.М. съобщение до А.С., с което се уведомява
длъжника, че е насрочен опис на движимо имущество, който ще се състои на 27.06.2019 г.
С молба от 03.09.2019 г. взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал да бъде извършена
справка в НАП, с оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника,
както и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника.
С молба от 14.10.2021 г. взискателят е поискал извършване на справки и насочване на
изпълнение.
С молба от 11.11.2021 г. длъжника е поискал от съдебния изпълнител да констатира
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С
разпореждане от 15.11.2021 г. ЧСИ Н.М. е отказал да уважи искането.
С молба от 17.01.2022 г. А.А.С. е поискал отново да се прогласи прекратяване на
изпълнителното производство по право спрямо длъжника.
С обжалваното разпореждане, постановено на 19.01.2022 г. ЧСИ Н.М. е отказал да
уважи искането за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
В чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното
производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба
срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. В ал. 2 на същата
разпоредба са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна на
длъжника.
С изменението на чл. 435, ал. 2 с бр. 86 на ДВ от 27.10.2017 г. се включи изрично в т.
6 право на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.
2
В разпореждане от 19.01.2022 г. по искането на длъжника съдебният изпълнител е
отказал да уважи искането на длъжника А.А.С. за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изяснен въпросът с
перемпцията на изпълнителното производство и кои действия на взискателя съставляват
искане за извършване на изпълнителни действия. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. За да е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
трябва взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното
същинско изпълнително действие по изпълнителното дело.
Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предполага бездействие на взискателя да
поиска извършването на изпълнителни действия в установения от закона срок. Обратно
всяко искане за такива действия прегражда възможността за прекратяване на
изпълнителното производство, като е без значение дали се касае за способи, които вече са
били приложени или за нови. В разглеждания случай с молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ предприемане на
изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Такива действия са предприети по
изпълнителното дело от една страна от взискателя по искане от 08.06.2017 г.; от друга
страна – от съдебния изпълнител на 05.09.2018 г. и 20.05.2019 г. по насрочване на нови
описи на движими вещи, както и след това по искане на взискателя на 03.09.2019 г. и
14.10.2019 г. Следователно от образуване на делото през 2017 г. периодично и в рамките на
срок по-кратък от две години са били извършвани изпълнителни действия от страна на
взискателя или съдебния изпълнител, с оглед възлагането по чл. 18 ЗЧСИ.
Предвид изложеното не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която изисква
взискателят да не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, което в случая не е налице. Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и
подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от длъжника А.А.С. срещу разпореждане от
19.01.2022 г., с което ЧСИ Н.М. е отказал да уважи искането на длъжника за прекратяване на
изпълнително дело № 20178410404955 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4