Решение по дело №16930/2015 на Софийски градски съд

 

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                              гр. София, 01.07.2019 г.

 

                   

                     В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в   в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

            

                                     Председател: Росен Димитров

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 16930 по описа  за 2015 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

 

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1  от  Кодекса за застраховането/отм./.

         Ищците  М.К.Б., ЕГН **********, Н.Н.Б., ЕГН ********** и Д.Н.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Х.К.са предявили против ЗД „Б.И.“ АД, *** – искове за обезщетение за търпени неимуществени вреди –  мъки и страдания от смъртта на Н.А.Б. – съответно съпруг на първата ищца и баща на останалите двама, настъпила  при ПТП на 05.07.2013 г. в размер обявен в доклада по делото и приет без възражения на по 135 000 лв. за всеки от ищците / частични размери от общи такива за всеки от ищците от по 200 000 лв./, ведно със законната лихва върху главниците от датата на деликта – 05.07.2013 г.  до окончателното им изплащане .

Ищците твърдят, че вина за ПТП-то , при което е настъпила смъртта на Н.А.Б. има водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с per. № *******А.Д.А., което е установено с влязла в сила присъда на Окръжен съд гр. Велико Търново по НОХД № 96/2017 г .  Твърдят също,че за горния автомобил е имало валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.

Ищците поддържат  чрез своя пълномощник предявените искове и претендират присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Ответникът ЗД „Б.И.” АД, *** оспорва исковете по основание и по размер с аргумент, че въобще не е налице деликт и също,че ищците не са правоимащи да претендират обезщетения,тъй като единствено вина за катастрофата има техния наследодател.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,тъй като е управлявал лекия автомобил в нарушение на правилата за движение по пътищата. В условията на евентуалност, прави възражение и за независимо съизвършителство на вредата от страна на Агенция „П.И.“ ,поради неправилно поставеното преградно съоражение като излага съображения в тази насока.

Помагачът на ответника АГЕНЦИЯ „П.И.“ също оспорва исковете с аргумента,че вина за настъпване на катастрофата носят единствено и само водачите и на двата автомобила. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни н недоказани,а в условията на евентуалност, моли да се приеме, че е налице съпричиняване на вредата от двамата водачи на лекия и товарния автомобил.

При положение, че съдът уважи искковете, моли в мотивната част на съдебното решение, да се приеме за установено, че не са налице факти, които да обосноват отговорността на Агенция „П.И.“ към ответната страна ЗД „Б.И.“ АД.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Протокол за оглед на ПТП ведно с фотоалбум и присъда № 49 от 24.04.2017г. постановена по НОХД № 96/2017г. на Великотърновския окръжен съд влязла в сила на 22.02.2018 год. се установява, че на 05.07.2013 г. около 16.35 ч. на ГП ІІ-55 при км 0+400, в района на, гр.Дебелец, е настъпило ПТП, при което движещият се в посока от гр.Гурково към гр.Велико Търново лек автомобил „Опел Астра“, с per. № ******, управляван от Н.А.Б., теглен с мека връзка - метално въже от лекотоварен автомобил „Пежо Боксер“ с per. № ******, управляван от А.Д.А. се е блъскал челно в стоманена предпазна ограда /СПО/ монтирана от лявата страна по посока на движението, вследствие на което е причинена смъртта на водача на Опела Н.А.Б..

А.Д.А. е признат за виновен за катастрофата с горната присъда, като е прието, че същия виновно е нарушил чл. 15, ал. I- ва от ЗДвП - не се движил възможно най- дясно на платното за движение; чл. 85, ал. 2- ра, предд 2- ро от ЗДвП- като предприел теглене с гъвкава връзка на моторно превозно средство, което било с неизправна кормилна и спирачни уледби поради неработещ двигател, при което не са работели пневмоспускателя на спирачната уредба и хидроусилвателя на кормилната уредба; чл. 87, ал. 4 от ЗДвП - с управлявания от него товарен автомобил осъществил теглене при намалена видимост под 50 м.

Прието е за безспорно, че за  „Пежо Боксер“ с peг. № ******е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество .

От удостоверение за наследници на л.34 от делото  се установява, че Н.А.Б. е починал на 05.07.2013 год., че М.К.Б. е била негова съпруга, а Н.Н.Б. и Д.Н.Б.-негови деца.

от приетата по делото КСМАТЕ, чието заключение съдът възприема като професионално и безпристрастно се установява, че процесното ПТП е настъпило на 05.07.2013 г. около 16,35 ч. на Гл.път ІІ-55 (км.0,400) при мокра пътна настилка , при което движещият се в посока гр.Гурково към гр. В.Търново лек авт. „ Опел Астра“ дк № ******, управляван от Н.А.Б. е бил теглен с метално въже от друг лек автомобил - „ Пежо Боксер“ per. № ****** с водач А.Д.А..

Скоростта на автомобилите е била 53,74 км/ч.

Достигайки на разстояние от 32 метра от мястото където двете пътни ленти се преобразуват в две самостоятелни пътни платна Пежо Боксер продължава движението си за гр. В.Търново, а Опел Астра отклонява посоката си на движение в ляво, изнася се в страни на 3,24 метра от теглещия го автомобил и се удря челно в предпазната еластична ограда, разделяща двете разнопосочни пътни платна. Челната страна на предпазната ограда навлиза в двигателното отделение, пробожда арматурното табло и излиза през стъклото на задната лява врата. Куката окачена за теглича на товарния автомобил се изпрошва от въжето. Водачът на товарния автомобил възприема прекъсването на връзката във въжето по звука и промяната на скоростта на автомобила и преустановява неговото движение в дясната страна на пътното платно на разстояние от порядъка на 70 метра от началото на удара.

От съприкосновението с навлязлата в лекия автомобил мантинела / на 0,70м. от левия му габарит и на 0,45 м над равнището на пътя и излиза през стъклото на лявата задна врата/ Н.А.Б.  е получил голяма проникваща към гърдите разкъсно-контузна рана с голям вход и изход на гръдния кош, разкъсване на белите дробове. разкъсване на сърцето, двустранно натрошаване на ребра в няколко линии, счупване на гръдната кост, прекъсване на гръбначния стълб,травматична ампутация в горната част на дясната подбедрица и разкъсно-контузна на тилната част на главата. Смъртта му е настъпила мигновено и е била неизбежна.Според експерта-автотехник в момента, когато водачът на тегления автомобил е бил изместен вляво от теглещия автомобил и е имал възможност да види насрещното препятствие е имал възможност да сигнализира водачът на теглещия автомобил.

Изслушана е и е приета повторна АТЕ. Според нейното заключение скоростта на движение на двата автомобила преди настъпване на пътнотранспортното произшествие е била V0 = 12,62 м/сек = 45,45 км/ч. Лекия автомобил е започнал да се отклонява вляво на разстояние 21,26 м преди достигане на началото на стоманената предпазна ограда тегленият лек автомобил започва да се отклонява наляво и впоследствие левите му ходови колела попадат отляво на бетонната стена. Мантинелата е проникнала в предната лява част на лекия автомобил на 0,6 м вляво от дясната му страна и на 0,33 м над пътната повърхност, навллязла е в двигателното отделение, преминава през арматурното табло, тялото на водача, облегалката на седалката му и е излязла от автомобила през стъклото на задната лява врата. Според експерта,част от мантинелата, която при огледа е открита зад автомобила е била паднала преди това. От момента  на започване на отклоняването на лекия автомобил наляво до съприкосновението с мантинелата са изминали около 1.7 секунди и според вещото лице ударът е бил непредотвратим и за двамата водачи.

По делото е приета и СТЕ, чието заключение съдът възприема за обективно и професионално. От него се установява,че стоманената предпазна ограда, в която се е блъснал автомобила „Опел „Астра“ не е изградена правилно и не отговаря на „Техническите спецификации“, одобрени от АПИ, относно зануляването на крайните секции.

Според спецификациите крайните секции на единична или двойна мантинела /Стоманено-предпазната ограда - СПО/, трябва да бъде наклонена към терена и долния ръб на крайната шина трябва да е на 100 мм над нивото на терена и крайното стълбче трябва да е бетонирано и ако това е било направено то при удара на автомобил със СПО е невъзможно да се получи проникване на шината в автомобила, а ще се получи качване на автомобила върху оградата, което ще доведе до материални щети по автомобила и евентуални натъртвания и охлузвания на водача вътре в купено, степента на които е в зависимост от това дали водача е е колан или не, но в никакъв случай такъв резултат, както в конкретното ПТП.

От показанията на св. Д.К.се установява ,че починалия Н.А.Б.  е живеел в едно домакинство със съпругата си и децата в гр.Горна Оряховица и те всичките много тежко приели загубата му, тъй като били задружно и сплотено семейство и имали отношения на обич и разбирателство. М. била в шок от неочакваната новина,не искала да повярва,че е истина,постоянно плачела и спряла да се храни.Имала и здравословни проблеми. И досега продължава да скърби за него, децата му също не могат да преодолеят загубата на баща им.

Свидетелят Д.М.установява,че смъртта на съпруга й коренно преобърнал живота на М.,изолирала си от хората и постоянно плачела.Имала притеснения за издръжката на децата си след смъртта на Н.,имала и здравословни проблеми-зъбите й започнали да падат от стреса.

Свидетелят А./делинквент/ установява,че при тегленето на лекия автомобил се е движел в дясната част на пътното платно,но тъй като микробуса е бил по-широк от тегления лек автомобил нямал постоянна видимост към него.

По делото са представени договор от 15.10.2010 г. на изпълнителя по текущ ремонт и зимно поддържане „Пътни строежи-Велико Търново“ АД с подизпълнителя „Симинвест“ ООД, гр. Перник с предмет: „Демонтаж, монтаж, ремонт и възстановяване на ел. предпазна ограда за автомобилен път и мостово съоръжение на обекти на Възложителя“; декларация за съответстви 047СП/15.05.2013г. за еластична стоманена предпазна ограда СПО-97 - пъхна; ЕС сертификат за съответствие 1853-CPD-008 за СПО-97 с клас на задържане при удар № 2 и степен на силата на удара А съгласно БДС EN 1317-2:2010; технически характеристики на СПО-97 - приложение към сертификата; сертификат за качество № 51/16.11.2011г., съгласно БДС EN 10204 и БДС EN 1317 от „ЗПТ“ АД и декларации за съответствие

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 226,ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД , според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане, като с оглед представената присъда по НОХД № 96/2017г. на Великотърновския окръжен съд влязла в сила на 22.02.2018 год. и по силата на чл.300 ГПК съдът приема за установено противоправното деяние и вината на водача на „Пежо Боксер“ с per. № ******  А.Д.А. изразяващо се в нарушаване на множество правила за движение по пътищата свързани с правилото за движението на автомобила максимално вдясно на пътното платно,а също такива при теглене на автомобили подробно посочени в присъдата.

Доказани са предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът,  че смъртта на Н.А.Б. е настъпила като пряко следствие на телесните увреждания от катастрофата. Факта на сключен с ответното дружество застрахователен договор за гражданска отговорност за „Пежо Боксер“ с per. № ****** е обявен за безспорен.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за претърпени неимуществени вреди са основателни.

Техните размери следва да се определят съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД- по справедливост при отчитане наличието на обстоятелствата по чл.51,ал.2 ЗЗД.

Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия са основателни,доколкото на практика нарушенията допуснати от водача на теглещия автомобил посочени в присъдата важат в пълна степен и за водача на тегления такъв. В допълнение съдът намира,че неспазването на допустимата скорост за движение при теглене с гъвкава връзка също има отношение към настъпването на катастрофата,тъй като превишението е с 20 % над допустимото.

При това положение съдът приема съпричиняване в размер на 50 %.

Установено е,че пострадалия е живеел заедно своите съпруга и деца в много добри и близки отношения. Внезапната и нелепа смърт е причинил мъки и страдания и ги е лишил от грижите и вниманието,които той е имал за тях приживе. Съпругата на пострадалия страда от загубата,тъй като Никола е бил добър съпруг и нейна опора в живота и в старините й. Децата на починалия /всичките пълнолетни/ са преживяли тежко загубата на баща им, отношенията им били близки-живеели са в един дом.

Според настоящия състав справедливото обезщетение за търпените болки, мъки и страдания за неговата съпруга е 100 000 лв.,а за децата му по 80 000 лв. Тези размери на обезщетенията са съобразени с установените по делото правно релевантни факти-близки  и добри семейно отношения със съпругата и  с децата му , а също със социално-икономическите условия в страната и установената съдебна практика по подобни случаи за 2013 год.,както  и възрастта на пострадалия.След приспадане приетия процент съпричиняване ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на първата ищца сумата от 50 000 лв., а на останалите двама по 40 000 лв., като обезщетение за търпените мъки и страдания от смъртта на  Н. Б., ведно със законната лихва върху тези суми считано от датата на деликта-05.07.2013 г. до датата на окончателното им изплащане.

Над уважените размери до претендираните такива от по 135 000 лв. за всеки от ищците / частични размери от общи такива за всеки от ищците от по 200 000 лв./,  исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Възражението за независимо съизвършителство направено от ответника също е основателно.Според съда на този опасен участък от пътя „зануляването“ на мантинелата е било задължително,независимо от това дали участъка е бил част от специалната републиканска пътна мрежа,посочена във възражението на помагача. На л.176 до л.212 от делото са приложени Технически правила за ограничителни системи за пътищата от Републиканската пътна мрежа действащи към датата на ПТП-то,където в т.3.3.3. изрично е посочено,че  скосяването към основата на мантинелите се извършва задължително и за обезопасяване на опасни места и като пример за такова е дадена фигура 12, която като разположение е почти идентична с пътната обстановка, при която е станала катастрофата /л.198 от делото,горната фигура/.

Въпросния край на мантинелата не е бил скосен според изискванията и е проникнал в купето на лекия автомобил. Няма разминаване между експертизите относно височината на проникването,тъй като то е 30 см. за долния край на мантинелата и около 60 см. за горния й край.  

Поради тази причина и с оглед категоричното становище на заключението по СТЕ , че ако мантинелата е била занулена според изискванията, то в никакъв случай тя не би проникнала в купето на автомобила и съответно не би се стигнало до смъртта на пострадалия Б., съдът намира, че съществена вина за вредоносния резултат има и Агенция „П.И.”, поради факта, че съоръжението не е било монтирано съгласно действащите към момента спецификации. Според съда съизвършителството на помагача е в размер на 40%.

По разноските:

Доказателства за сключени договори за правна помощ между ищците и адв.И.няма по делото,поради което не се присъждат разходи за адвокатско възнаграждение,вкл. и такова по реда на чл.38 от ЗА.Други разноски ищците не са претендирали.

При този  изход на делото с оглед отхвърлените части от исковете и уважаване възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника до размер на 1/3 от платеното с ДДС ищците следва да заплатят на ответника разноски за  адвокатско възнаграждение както следва: М.К.Б. 2748 лв. и 167 лв. разноски за експертиза,а останалите двама ищци Н.Н.Б. и Д.Н.Б. по 3064 лв. и по 192 лв. разноски за експертиза.

ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 5200 лв.

 Водим от горното, съдът   

 

                                    Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ***, със съдебен адрес:*** да заплати поотделно на Н.Н.Б., ЕГН ********** и Д.Н.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Х.К.на основание чл. 226, ал.1  от  Кодекса за застраховането/отм./ във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди следствие смъртта на  баща им Н.А.Б. настъпила при ПТП на 05.07.2013 год. в размер на по 40 000 лв. ведно със законната лихва върху тези суми от 05.07.2013 год. до окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявените искове над уважените размери до претендираните такива от по 135 000 лв. / общ размер от по 200 000 лв./  като неоснователни.

ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ***, със съдебен адрес:***  да заплати на М.К.Б., ЕГН ********** чрез пълномощника й адв. Х.К.на основание чл. 226, ал.1  от  Кодекса за застраховането/отм./ във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди следствие смъртта на съпруга й Н.А.Б. настъпила при ПТП на 05.07.2013 год.  в размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 05.07.2013 год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 135 000 лв. /общ размер от 200 000 лв./  като неоснователен.

ОСЪЖДА ищците да заплатят на ответника разноски както следва: М.К.Б. сумата от 2748 лв. за  адвокатско възнаграждение и 167 лв. разноски за експертиза,а останалите двама ищци Н.Н.Б. и Д.Н.Б. суми от по 3064 лв. за  адвокатско възнаграждение и по 192 лв. разноски за експертиза.

ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ЕИК № *******да по сметка на СГС държавна такса в размер на 5200 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на АГЕНЦИЯ „П.И.”, гр.София,бул.“****** с БУЛСТАТ *******-трето лице ,помагач на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването им  пред САС.

 

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: