Определение по дело №521/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

№

 

гр. ЛОВЕЧ, 23.10.2020 г.

 

Окръжен съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  1. ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                 2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 521 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 418, ал. 4 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Уникредит Булбанк“ АД срещу Разпореждане № 260105 от 24.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1091 по описа за 2020 г. на Районен съд – Ловеч, в частта, в която съдът отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 0,16 лв., представляваща неустойка за просрочена редовна лихва за периода 23.07.2018 г. – 31.07.2020 г., 376 лв., представляваща неустойка за просрочена главница по договор за кредит за периода 23.07.2018 г. – 31.07.2020 г. и 72 лв., представляваща начислени разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение до длъжника, като неоснователно и незаконосъобразно. Сочи, че претендираните вземания са начислени в изпълнение на сключения между страните договор за кредит и поради изпадането в забава на длъжника. Моли разпореждането да се отмени в обжалваната част, като заявлението се уважи изцяло.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок -разпореждането е получено от заявителя на 02.09.2020 г., а жалбата е подадена на 09.09.2020 г. /видно от п. кл., намиращо се на л. 9 от делото/, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с нея частично е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл. 418, ал. 4 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 1091/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:

Със заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за означените в него суми, включая и за следните суми: 0,16 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва; 376,11 лв. – неустойка за просрочена главница; и 72 лв. – дължими разходи за уведомяване.  

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че горепосочените вземания произтичат от извлечение от счетоводните книги към 31.07.2020 г. относно парични задължения, начислени по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 564/0980/42310263 от 15.07.2016 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, в качеството на кредитор, и Д.П., в качеството ѝ на кредитополучател. В изпълнение на посоченото заявителят е превел по банкова сметка *** П. сумата в размер на 2000 лв., като последната се е задължила да я погаси, ведно с дължимата договорна лихва, в срок. Страните са постигнали съгласие и относно вида, размера и начина на начисляване на лихвите и таксите, които се дължат върху предоставената в заем сума. Определен е и крайният срок за погасяване на кредита – 15.07.2017 г.

Уточнява се, че Димитрова не е изпълнила основното си задължение по Договора, а именно да изплаща в срок дължимите месечни вноски, като към 15.07.2019 г. е изпаднала в забава. В тази връзка и по силата на Договора на Димитрова са начислени неустойка за просрочена главница и неустойка за просрочена лихва. Заявителят е направил и разход за изпращане на покана за доброволно изпълнение, за което е направил разход в размер на 72 лв., посочени в извлечението от счетоводните книги.  

Към заявлението са приложени Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 564/0980/42310263, Покана за доброволно изпълнение и Извлечение от счетоводните книги по отношение на Д.П. - кредитополучател.

Първоинстанционният съд мотивирал оставянето без уважение на заявлението в обжалваната част, тъй като претендираните неустойки са начислени в противоречие на императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК, както и че в договора не е предвидено задължение за банката да изпраща покана за доброволно изпълнение.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на проверяваната инстанция по следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, в редакцията й към момента на подаване на заявлението, заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. 

Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че с оглед качеството на заемателя е налице потребителски договор по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо конкретния договор - договор за паричен заем, във връзка с който е възникнало процесното вземане, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на кредитополучателя-потребител кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата. Видно от твърденията в заявлението възникването на вземането за неустойки за просрочие на главницата и лихвата са обусловени единствено от изпадането в забава на длъжника, поради което представляват обезщетение за забавено изпълнение. Следователно клаузите на основание, които са начислени претендираните неустойки, се явяват нищожни поради противоречието с посочената императивна разпоредба на закона, а сумите недължими.

Що се касае до претенцията за направени разноски в размер на 72 лв. за изпратена покана за доброволно изпълнение, съдът счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че същата е недължима, доколкото както в сключения между страните договор, така и в закона липсва задължение за кредитора за изпращане на покана за доброволно изпълнение преди да се премине към събиране на вземането по съдебен ред. С оглед на посоченото, макар, видно от приложените извлечения от счетоводните книги, този разход да е действително направен от кредитора, съдът счита, че липсва основание същият да бъде възложен на длъжника. Посоченото се потвърждава и от разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 и 3 от ЗПК, в която се сочи, че в ГПР не се включват разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник, каквито безспорно биха били например разходите за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез изпращане на съобщение.

По изложените съображения жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното разпореждане се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :              

                          

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260105 от 24.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1091 по описа за 2020 г. на Районен съд – Ловеч.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………           ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….

                                                                                                                        

                                                                                                                           2…………………………..