РЕШЕНИЕ
№ 583
гр. Варна, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100500511 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „МиБМ Експрес“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище гр. София, подадена чрез процесуален представител,
срещу Решение № 4105/18.11.2024 год., постановено по гр. дело №
20233110113537 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което са уважени
предявени от Р. С. С. от гр. Варна срещу дружеството-въззивник обективно
кумулативно съединени искове по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 226, ал. 2 КТ и
„МиБМ Експрес“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. София е осъдено
да заплати на Р. С. С. следните суми: сумата от 2526, 18 лева, представляваща
дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
поради придобиване право на пенсия, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2023 год. до
окончателното й изплащане; сумата 178, 32 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2526, 18
лева за периода 28.03.2023г. – 18.10.2023г., на основание чл. 86 ЗЗД; сумата от
1263, 09 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка за периода от 24.02.2023 г. до 24.05.2023 г., на основание чл.
226, ал. 2 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
1
горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2023г.
до окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което
решението е и необосновано.
Относно иска по чл. 222, ал. 3 КТ неправилно е прието, че основанието
за прекратяването на трудовия договор на ищцата е ирелевантно, като не е
съобразено, че ищцата не е представила пред работодателя си (дружеството-
въззивник) доказателства, че е придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, при което и работодателят е бил в невъзможност да прецени и
да приеме този факт за осъществен и съответно и да заплати на ищцата
предвиденото в нормата на чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение. Поради това счита,
че решението в частта му, с което искът по чл. 222, ал. 3 КТ е приет за
основателен и е уважен е неправилно. С оглед на горното неправилно е
уважен и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение по чл. 222, ал. 3
КТ.
По отношение на иска по чл. 226, ал. 2 КТ неправилно е прието, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.
327, ал. 1, т. 12 КТ, а не поради наложеното на ищцата дисциплинарно
наказание „Уволнение", както и че работодателят е задържал трудовата
книжка след получаването й на 24.02.2023г. до 25.05.2023 год. – датата, на
която ищцата е подала заявление за отпускане на пенсия. Оспорени са и
изводите на съда, че на дата 24.02.2023 год. работодателят бил получил и
трудовата книжка на ищцата за да бъде оформена, заедно с молбата й за
прекратяване на трудовия й договор. Този извод е направен въз основа на
показанията на доведената от ищцата свидетелка Г. И., без да бъде отчетено,
че е заинтересован и пристрастен свидетел – същата води дело с въззивника;
по жалба на въззивното дружество срещу свидетелката има висящо
наказателно производство, а свидетелката живее на съпружески начала със
сина на ищцата.
Неправилно и в нарушение на поцесуалните правила не са ценени
показанията на свидетеля Д.П., които са изцяло в опровержение на твърдяното
от ищцата и от които се установява, че незаконно задържане на трудовата
книжка на ищцата няма.
Твърди се още, че неправилно е счетена за неоснователна и заявената от
ответника (настоящ въззивник) под формата на възражение за съдебно
прихващане претенция по чл. 221, ал. 2 КТ със сумата от 325 лева.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, ищцата, настоящ въззиваем, Р. С., оспорва
2
жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът (ответник по исковете) не изпраща
представител; въззиваемата – ищец, през процесуален представител, оспорва
жалбата, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 222 ал. 3 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ.
В исковата си молба ищцата Р. С. С. от гр. Варна е навела следните
твърдения:
Работила е по трудово правоотношение с ответника „МиБМ Експрес“
ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. София, въз основа на трудов договор
от 17.10.2005 год. на длъжността „куриер“ на 4 часов работен ден, с уговорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 325 лева. През месец февруари
2023 год. изпратила до ответника молба за прекратяване трудовото й
правоотношение на основание 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст – получена от ответното дружество
на дата 24.02.2023г., при което и с получаването на молбата й за прекратяване
на трудовото й правоотношение същото е прекратено, считано от 25.02.2023
год. Твърди, че е работила в ответното дружество повече от 10 години през
последните двадесет години и с прекратяване на трудовото й правоотношение
за нея е възникнало правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3, изр. първо,
предложение второ от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за
срок от шест месеца, което не й е заплатено. С покана, получена от ответника
на 28.03.2023 год., ищцата поискала да й бъде заплатено и обезщетението по
чл. 222, ал. 3 КТ, но плащане не последвало. Навежда, че въпреки подадената
от нея молба за прекратяване на трудовото й правоотношение, на 31.03.2023 г.
й била връчена Заповед № 23-128/21.02.2023 г., изд. от управителя на
ответното дружество, за дисциплинарното й уволнение. Счита, че цитираната
заповед не е породила правни последици, тъй като трудовото й
правоотношение вече е било прекратено, предвид подадената от нея молба до
работодателя на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, получена от последния на
24.02.2023 г. Твърди също, че едновременно с молбата си за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, ищцата
изпратила на работодателя и трудовата си книжка, с оглед оформянето й и
предаването й обратно на ищцата. Предадената и получена от ответника на
24.02.2023 г. трудова книжка била върната обратно след оформянето й три
месеца по-късно – на 24.05.2023 г. Твърди, че през този период е била в
невъзможност да докаже трудовия си стаж и да започне работа при друг
работодател, както и да подаде документи за пенсиониране. Първата
възможност да подаде заявление за пенсиониране била на 25.05.2023 г., от
която дата занапред ще й бъде изплащана пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. За
периода от 25.02.2023 г. /датата на прекратяване на трудовия й договор/ до
25.05.2023 г., ищцата е била лишена от пенсия по вина на ответника.
3
Въз основа на наведените твърдения са и отправените искания: За
осъждането на ответника да й заплати следните суми – сумата от 2526, 18
лева, представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение поради придобиване право на пенсия, на основание чл. 222,
ал. 3 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.10.2023 год. до окончателното й изплащане;
сумата от 178, 32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 2526, 18 лева за периода 28.03.2023г. –
18.10.2023г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата от 1263, 09 лева,
представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за
периода от 24.02.2023 г. до 24.05.2023 г., на основание чл. 226, ал. 2 КТ, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2023г. до
окончателното й изплащане.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „МиБМ
Експрес“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. София, оспорва исковете.
Не оспорва, че на 17.10.2005г. между страните е бил сключен трудов договор,
по силата на който ищцата е назначена на длъжност „Куриер" с
продължителност на работното време 8 часа. С Допълнително споразумение
към трудовия договор от 01.03.2022г., работното време на ищцата е намалено
на 4 часа, намалено е и месечното й трудово възнаграждение, което от
посочената дата е определено на 325 лева. Твърди, че с влязла в сила Заповед
№23-128/21.02.2023г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение". Навежда, че към датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение (ответникът счита за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата 14.03.2023 год. – датата на връчване на заповедта
за дисциплинарното й уволнение) ищцата не е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, което обосновава и недължимост на
претендираното от нея обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Оспорва да е
получавал през месец февруари 2023г. молба за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ. Оспорва
ищцата да е предавала трудовата си книжка/книжки при започването й на
работа през 2005г., като твърди, че такива не са съхранявани в трудовото й
досие. След издаването на заповедта за дисциплинарното уволнение на
ищцата били направени опити за контакт с нея, за да й бъде връчена
заповедта, както и да предостави трудовата си книжка за оформянето й.
Твърди, че ищцата е представила нова трудова книжка през месец април 2023
год., която била своевременно оформена, но тъй като ищцата отказала да й
бъде изпратена чрез куриер, получила същата едва на 24.05.2023г., поради
което и ответникът счита, че не е налице незаконно задържане на трудовата
книжка на ищцата и право на обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ тя няма.
По тези съображения ответникът счита, че исковете са неоснователни и
настоява за отхвърлянето им.
Твърди се още, че тъй като трудовото правоотношение на ищцата е
4
прекратено поради наложеното й дисциплинарно наказание „Уволнение“, тя
дължи на ответника обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, който в случая е 30 дни, а
размера на обезщетението е 325 лева - брутното трудово възнаграждение на
ищцата за последния пълен отработен месец преди уволнението й.
В условията на евентуалност – в случай, че предявените от ищцата
искове бъдат счетени изцяло или частично за основателни, от ответника е
отправено възражение за прихващане на претендираните от ищцата суми със
сумата от 325 лева – дължимо от ищцата към ответника обезщетение по чл.
221, ал. 2 КТ.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа
предявените искове, а ответникът чрез процесуален представител оспорва
исковете, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Приети са за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване,
съобразно чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, следните факти: че повече от десет години
страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „куриер“ при ответника, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 325 лева; че трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено.
Въз основа на трудов договор от 17.10.2005г. ищцата е заемала
длъжността „куриер“ в ответното дружество при 8-часов работен ден с
основно месечно възнаграждение 250 лева и допълнително възнаграждение за
трудов стаж. С допълнително споразумение от 01.01.2017г. размерът на
основното месечно възнаграждение е променен на 460 лева.
С допълнително споразумение от 01.03.2022г. трудовото
възнаграждение на ищцата е определено на 325 лева за работа по график на 4
часа.
Със заповед № 23-128/21.02.2023г. на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ -
неявяване на работа за периода 03.01.2023г.-06.02.2023г. включително, без
уважителни причини. Заповедта е връчена на ищцата на 14.03.2023г., видно от
известие за доставяне (л. 92, гръб от делото на РС-Варна). Преди издаването
на заповедта за уволнение ищцата е поканена да даде писмени обяснения
съгласно чл. 193 КТ за неявяването си на работа в периода 03.01.2023г.-
06.02.2023г. – поканата й е връчена на 09.02.2023 год. – л. 93-гръб от делото на
РС-Варна.
В известие за доставяне на пратка с № PS90270025NZS, изпратена от
ищцата и получена от работодателя на 24.02.2023г., е вписано, че пратката
съдържа предаване на трудова книжка за нанасяне на стаж и молба за
напускане.
5
В известие за доставяне на пратка № PS90270025JJ8, изпратена от
ищцата и получена от работодателя на 28.03.2023г. е вписано, че пратката
съдържа молба за плащане на отпуск – чл. 224 и чл. 222 КТ и пращане на
трудовите книжки /2 бр./.
Представена е и молба от ищцата, с която е отправила искане до
работодателя, предвид прекратяване на трудовия й договор със заповед № 23-
128/21.02.2023г., да й бъдат изплатени полагащите й се обезщетения по
чл.222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения и по чл.224 КТ
за неползван платен годишен отпуск за 2021; 2022 и 2023 год. В молбата
ищцата е заявила и съгласие трудовите й книжки да й бъдат изпратени по
пощата с обратна разписка или по куриер на посочение в молбата адрес в гр.
Варна. Обсъжданата молба се съдържа в личното трудово досие на ищцата (л.
90 от делото на РС-Варна), представено по делото от ответното дружество, от
което следва извода, че тази молба е била изпратена с пратката с №
PS90270025JJ8 и получена от ответното дружество на 28.03.2023 год.,
съобразно и вписването в известието за доставяне на пратката под горния
номер относно съдържанието на пратката.
С декларация от 24.05.2023г. ищцата е декларирала, че е получила
трудова книжка „Продължение“, серия К № 1239442, издадена на 24.04.2023г.
От предоставената от НОИ ТП Варна информация от 06.02.2023г. /л. 95
от делото на РС-Варна/ въз основа на отправено запитване от управителя на
ответното дружество Мариан Наков с вх. 1056-03-18/31.01.2023г. по рег. НОИ
ТП Варна, е видно, че ищцата не получава лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст и към 06.02.2023г. не е подала заявление за отпускане на такава.
В личното трудово досие на ищцата /л. 98 от делото на РСВарна/ се
съдържа подадена от нея молба до работодателя от дата 18.02.2023 год., с
която тя е поискала работодателят да предприеме действия по прекратяване на
трудовото й правоотношение, поради придобито от нея право на пенсия по чл.
68, ал. 3 от КСО.
Според писмо (удостоверение) от 26.04.2024 год. от НОИ ТП Варна на
л. 179 от делото на РС-Варна ищцата Р. С. С. е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО на 03.06.2022
г. при навършване на възраст 66 години и 10 месеца.
С Разпореждане №6 по Протокол № 1382/10-11.10.2023г. на Директора
на НОИ ТП – Варна на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст от 25.05.2023г. по подадено на 25.05.2023г. заявление.
Представено е копие на трудова книжка серия К № 1239442, изд. на
24.04.2023г., като на заглавната й страница е изписан ръкописен текст
„Продължение“.
От постъпилата информация от Български пощи (л. 185 от делото на РС-
Варна) се установява, че куриерска пратка с известие за доставяне №
PS90270025NZS с подател ищцата е подадена на 23.02.2023г. и доставена на
24.02.2023г. Известието за доставяне е получено от ищцата на 09.03.2023г..
Куриерска пратка с известие за доставяне № PS90270025JJ8 с подател ищцата
6
е подадена на 24.03.2023г. и доставена на 28.03.2023г.. Известието за
доставяне е получено от ищцата на 03.04.2023г..
С декларация от 02.09.2005г. (л. 119 от делото на РС-Варна), съдържаща
се в личното трудово досие на ищцата, ищцата е декларирала, че е получила
трудовата си книжка 1 бр. + образци. Оригиналът на декларацията е приложен
на л. 222 от делото на РС-Варна.
От трудовия договор на ищцата, сключен на дата 17.10.2005 год.,
съпоставен с датата на обсъжданата декларация, е видно, че деклрацията
предхожда с повече от месец сключването на трудовия договор.
От заключението на ССчЕ, изслушано в първата инстанция, се
установява, че по фиш от ведомост за месец декември 2022г., предоставен от
счетоводството на ответника, брутното трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, който в случая е месец декември
2022 год., през който ищцата е отработила 19 от 19 работни дни, включва
следните начисления: основна работна заплата 355, 00 лв.; трудов стаж и
професионален опит (0.6% за 31г. - 18.6%) – 66, 03 лв. Общо БТВ: 421, 03 лв.
Размерът на претендираните обезщетения е: обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ
– шест брутни трудови възнаграждения – 2526.18 лв. Законната лихва върху
горната сума за периода 28.03.2023г. до датата на подаване на ИМ -
19.10.2023г. е в размер на 178, 32 лв.; обезщетение по чл. 226, ал. 3 вр. ал. 2 КТ
за периода от 24.02.2023г. до 24.05.2023г. – за три месеца – е в размер на 1263,
09 лв.
От заключението на съдебно-почерковата експертиза, изслушано в
първата инстанциия, се установява, че представената за изследване
Декларация от 02.09.2005 г. е изпълнена на лист формат А-4 с печатен и
ръкописен текст. С ръкописен текст са изписани имената „Р. С. С.",
длъжността „куриер", месторабота „МБМ експерт ООД, книжка „1" ,
„образци", и датата. Изследваният подпис е положен в дЯ.та част под текста
срещу текста „Подпис". Ръкописният текст и подписът срещу текста „Подпис"
в Декларация от 02.09.2005 год., са изпълнени от Р. С. С..
В показанията си свидетелката Г. И. (бивша снаха на ищцата, според
заявеното от свидетелката), ангажирана от ищцата, заявява, че е работила в
ответното дружество, уволнена е дисциплинарно преди около 4 години.
Познава ищцата; придружавала е ищцата, когато последната е изпратила по
пощата молба за напускане поради пенсиониране и трудова книжка в края на
месец февруари, около 22-23 февруари 2023г. Свидетелката помогнала на
ищцата да опише в разписката документите, които изпраща до дружеството,
защото „…ако не е описано, няма с какво да докажеш“. Около месец по –
късно изпратили и молба за изплащане на обезщетение при пенсиониране –
шестте заплати, които се дължат по закон, която молба също била описана в
разписката.
В показанията си свидетелят Д.П., служител в ответното дружество на
длъжност „Регионален мениджър за област Варна“ заявява, че познава ищцата
Р. С., била е служител на компанията. Правоотношението между нея и „МиБМ
7
Експрес“ ООД е прекратено в средата на месец март 2023г., поради
неявяването й на работа. Предаването на трудовата книжка на ищцата се
забавило, тъй като ищцата не я била представила. Ищцата била търсена
многократно, ежедневно, както по телефона, така и на адрес, включително и с
официална кореспонденция на дружеството. Според свидетеля ищцата е
представила трудовата си книжка в офис на дружеството в гр. Варна. Заявява,
че не знае кога ищцата е донесла трудовата си книжка, но след като била
представена от ищцата, три дни по – късно й била върната оформена срещу
„подпис на документ“.
От представените от ответника доказателства – Определение №
4480/06.04.2023 год. по в. гр. дело № 67/2023 год. по описа на СфГС, че към
горната дата свидетелката Г. И. е имала висящ гражданскоправен спор с
ответното дружестов по повод претендирани дължими трудови
възнаграждения. От Постановление на РП-Варна от 11.07.2024 год. по ДП №
348/2019 год. по описа на ОД МВР Варна е видно, че към дата 11.07.2024 год.
е било налице висящо наказателно производство за длъжностно присвояване,
образувано вероятно по сигнал/жалба на ответното дружество срещу
свидетелката Г. И., но от обсъжданото постановление на РП-Варна не може да
се направи еднозначен извод срещу кое лице или лица се води наказателното
преследване.
При преценката на показанията на свидетелката Г. И., съобразно чл. 172
ГПК, предвид горните писмени доказателства, индициращи на вероятна
заинтересованост, съдът кредитира показанията й в частта им, в която
свидетелката заявява, че е придружавала ищцата, когато последната е
изпратила по пощата до ответното дружество молбата си за напускане и
трудова книжка, както и когато е изпратила молбата си да й бъде изплатено
обезщетението от шест брутни заплати, тъй като показанията й в тази част се
подкрепят от писмените доказателства – обсъдените по – горе разписки за
изпратените от ищцата пошенски пратки до ответното дружество, с описание
на съдържанието на пратките. Налачието на спорове между свидетелката и
ответното дружество, вкл. и подадена жалба/сигнал до РП-Варна срещу
свидетелката, не са основание показанията й да бъдат изначално
дискредитирани и счетени за недостоверни. Съгласно чл. 172 ГПК
показанията на свидетелите, обхванати от цитираната разпоредба, се
преценяват с оглед всички други доказателства по делото, като се отчита
възможната им заинтересованост. В случая, както се изтъкна по – горе,
показанията на свидетелката Г. И. в посочените по – горе части се подкрепят
от писмените доказателства, обсъдени по горе, като по същество показанията
й са в подкрепа на фактите, установени от писмените доказателства. От друга
страна по делото няма нито едно доказателство, което да е в опровержение на
изнесеното от свидетелката.
По отношение на показанията на свидетеля Д. Пърлов, че ищцата е
представила лично трудовата си книжка в офис на дружеството в гр. Варна и
три дни по – късно й била върната срещу „подпис на документ“, извън
заявеното от този свидетел, по делото няма нито едно доказателство, което
дори и косвено да подкрепя показанията му. Обратно – показанията му се
8
опровергават от писмените доказателства – от описаното в разписките
съдържание на пратките, изпратени от ищцата и получени от ответника на
установените по – горе дати, както и от декларацията на л. 16 от делото на РС-
Варна от дата 24.05.2023 год., в която ищцата е декларирала, че е получила
трудовата си книжка, а също и от самата трудова книжка. Трудовата книжка е
с дата на издаване 24.04.2023 год., което сочи, че към тази дата тя е била у
работодателя, което е в опровержение на изнесеното от свидетеля, че три дни
след като ищцата била оставила лично книжката си за оформяне в офис на
дружеството в гр. Варна, книжката й е била върната срещу подпис. Отделно от
това показанията му се опровергават и от обсъдените по – горе разписки за
изпратените от ищцата пощенски пратки до ответното дружество, с описание
на съдържанието на пратките и по – конкретно – от разписката/известие с №
PS90270025NZS, в която е вписано, че получената от ответника пратка
съдържа трудова книжка за нанасяне на трудов стаж и молба за напускане,
като по делото няма нито едно доказателство, че получената от ответното
дружество пратка не е съдържала описаните документи. На следващо място
по делото няма нито едно доказателство, което да е в подкрепа на показанията
на свидетеля Д. П., че ищцата била търсена многократно, ежедневно, както по
телефона, така и на адрес, включително и с официална кореспонденция на
дружеството. Единствените доказателства, установяващи кореспонденция
между ответника и ищцата са разписките/известията за доставяне относно
връчените й по пощата искане за обяснения по чл. 193 КТ и заповедта за
дисциплинарното й уволнение, получени от ищцата съответно на 09.02.2023
год. и на 14.03.2023 год.
По тези съображения съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.
П. и не гради въз основа на тях никакви изводи относно релеванти за спора
факти.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По иска по чл. 222, ал. 3 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил
при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов
стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея
може да се изплаща само веднъж. Условията за присъждане на обезщетението
по чл. 222, ал. 3, изр. първо, предл. второ КТ са три: 1) Прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо от основанието за прекратяване; 2)
Към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 3) Да е придобил при същия
работодател или в същата група предприятия 10 години стаж през последните
20 години. В случая и трите предпоставки по отношение на ищцата са налице.
9
Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение,
по силата на което ищцата е заемала длъжността ”куриер” в ответното
дружество. Работодателят твърди, че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено със Заповед № 23-128/21.02.2023г., с която й е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Според ищцата трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ –
едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие от работник
или служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
03.06.2022г. и е работила при ответника повече от 10 години, като
основанието, на което е прекратено трудовото й правоотношение, е без
значение.
В случая, както към датата на връчване на заповедта за
дисциплинарното й уволнение (14.03.2023 год.) така и към датата на
получаването от ответното дружество на едностранното й изявление по чл.
327, ал. 1, т. 12 от КТ (24.02.2023г.) ищцата е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и е работила при ответника повече от 10 години,
поради което има право на увеличения размер на обезщетението по чл. 222,
ал. 3 КТ от шест месечни брутни заплати.
Установено е, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за
последния пълен отработен месец, предхождащ месеца на прекратяване на
трудовото й правоотношение чл. 228, ал. 1 КТ) е в размер на 421, 03 лева,
съответно обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на 2526, 18 лева.
Поради изложеното искът по чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от
2526, 18 лева е основателен и подлежи на уважаване.
Доводите на въззивника, че не били съобразени представените от него
удостоверения изх. № 279/21.09.2023 год. и 281/21.09.2023 год. (Образец УПИ
-3), както и уведомително писмо с изх. № 280/21.09.2023 год. от ответното
дружество до НОИ ТП Варна, от които не ставало ясно дали ищцата е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и кога ще
придобие това право, при което и ответното дружество било в невъзможност
да прецени дали ищцата е придобила това право и дали има право на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, съдът намира за неоснователни, тъй като
както се посочи по – горе, основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение не е сред условията за пораждане на правото на обезщетение
по чл. 222, ал. 3 КТ.
Относно акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 178, 32 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 2526, 18 лева за периода 28.03.2023г. – 18.10.2023г.:
Установено е по делото, че на 28.03.2023 год. ответникът е получил
отправеното от ищцата искане за заплащане на дължимото й обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ, като липсват доказателства сумата да й е била платена.
Установено е също, че размерът на законната лихва върху сумата от 2526, 18
лева за периода от получаването на поканата – 28.03.2023 год. до 18.10.2023
год. – подаването на исковата молба, е 178, 32 лева.
10
Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 178,
32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 2526, 18 лева за периода 28.03.2023г. – 18.10.2023г., също е
основателен и подлежи на уважаване.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал.3 КТ:
Съгласно чл. 226, ал. 2 КТ, в редакцията на нормата ДВ, бр. 100/1992
год. работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към
работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно
задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е
било прекратено. Според ал. 3 на чл. 226 КТ обезщетението по ал. 2 е в размер
на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника
или служителя.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е без
значение за основателността на иска по чл. 226, ал. 3 КТ. То има значение за
преценката относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение и
определянето на началния момент на забавата на работодателя за изпълнение
на задължението му по чл. 350, ал. 1 КТ.
Установено е по делото, че на 24.02.2023 год. ответникът е получил
изпратеното от ищцата едностранно изявление за прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, както и трудова книжка.
Установено е също, че към посочената дата (24.02.2023 год.) ищцата е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради това и
съдът приема, че в случая трудовото правоотношение на ищцата е прекратено
на 24.02.2023 год. – с получаването от ответника на изпратеното от ищцата
едностранно заявление за прекратяване на трудовото й правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – чл. 335, ал. 2 т. 3 от КТ.
Възраженията и доводите на ответника, че не е получавал молбата на
ищцата за прекратяване на трудовото й правоотношение са неоснователни. В
случая получаването на куриерската пратка с № PS90270025NZS не се
оспорва от ответника. В личното досие на ищцата не се съдържа посочената
молба, но ответникът след получаването на пратката не е възразил, че тя не
съдържа молба за напускане. По делото не са ангажирани никакви
доказателства, че пратката е съдържала други документи, а не описаните в
разписката или пък е получен празен плик.
Относно връчването по пощата са приложими нормативните актове,
които уреждат извършването на пощенските съобщения – Законът за
пощенските услуги /ЗПУ/ и Наредба №4 за пощенските съобщения /Наредба
№4/, която на основание §99 от Преходните и заключителни разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на ЗПУ /обн., ДВ, бр. 37/2006г./ е запазила
действието си след отмяната на Закона за съобщенията. Съгласно нормата на
чл. 34, ал. 1, т. 4 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ “препоръката” е
допълнителна услуга към универсалните пощенски услуги, а по смисъла на
§1, т. 10 Допълнителната разпоредба на същия закон “препоръка” е пощенска
услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове от загубване,
11
кражба и повреда, за което на подателя се издава документ за приемане на
пощенската пратка и по негово искане и известие – за доставянето й на
получателя”. Изискването за удостоверяване получаването на препоръчаната
пратка чрез известие за доставяне /т. нар. обратна разписка/ е скрепено с
императивни изисквания за връчване на същата, регламентирани в Наредба
№4. Съгласно чл. 57 от Наредба №4 препоръчаните пратки се доставят на
получателя на посочения адрес или в п. т. т. срещу подпис в служебната
разносна книга, а съгласно чл. 58, ал. 1 от същата, пратки, които се доставят по
домовете, се връчват лично на получателя, а в негово отсъствие – на
пълнолетен член от семейството му. Според чл. 64, ал. 1 от Наредба №4 при
доставяне на пощенски пратки с известие за доставяне получателят подписва
и известието, попълва датата на получаването и го предава на пощенския
служител. При този начин на връчване на съобщения, нормативните актове не
поставят други изисквания, като например тези, предвидени в чл. 44, ал. 1
ГПК, относно посочване на качеството на лицето, на което е връчено
съобщението. Това е така, тъй като съгласно чл. 58, ал. 3 от Наредба №4 при
връчване на пратките получателят удостоверява самоличността си, а
пълномощникът представя и съответно пълномощно. Поради това се приема,
че подписът върху обратната разписка принадлежи на надлежен получател.
Удостоверяването в разписката, че пратката е получена от адресата,
представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
обвързващ съда с материална доказателствена сила, която не е опровергана от
ответника – в този смисъл е Определение № 153/04.05.2006г. на ВКС по гр. д.
№114/2006г., ГК, IV-А г. о./.
При това положение и съобразно установеното по делото, че към дата
24.02.2023 год. ищцата вече е била придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, то и отправеното от нея до работодателя
изявление за прекратяване на трудовия й договор в хипотезата на чл. 327, ал.
1, т. 12 КТ е породило правния си ефект, а именно – да прекрати
съществуващото между страните трудово правоотношение, незвисимо от
волята на работодателя и без да са необходими каквито и да било действия,
съгласие или мнение от негова страна. В случая за прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ е
без значение и наличието на висящо дисциплинарно производство спрямо нея,
тъй като няма никаква пречка трудовото правоотношение между страните да
бъде прекратено на някое от предвидените в КТ основания преди
приключване на дисциплинарното производство. Доколкото изявлението на
ищцата за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 327, ал. 1, т.
12 КТ е достигнало до работодателя преди да й бъде връчена заповедта за
дисциплинарното й уволнение, то и трудовото й правоотношение е
прекратено именно на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ. Отделно от това в
случаите, в които работникът или служителят упражни добросъвестно
потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се
прекратява с достигането на изявлението до работодателя, като е без значение
дали работникът е притежавал това или не го е притежавал поради липсата на
12
съответните предпоставки на чл. 327 КТ. Трудовият договор е прекратен, а
работникът отговаря за вредите, които е причинил на работодателя. В този
смисъл е и съдебната практика - Решение № 89/18.11.2014г. по гр. дело
№1289/2014г. на ВКС, IV г. о. и др.
При това положение след като трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено с достигането до работодателя на изявлението й за прекратяването
му, работодателят не може да прекрати вече прекратеното трудово
правоотношение. Трудовото правоотношение не се прекратява, само ако
работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ. По делото обаче няма
доказателства, няма и наведени от ответника твърдения ищцата да е
злоупотребила с правото си да прекрати едностранно без предизвестие
трудовото си правоотношение. Напротив – установено е по делото, че след
като ищцата е изпратила до ответника молбата си за напускане и трудовата си
книжка, месец по късно е изпратила и писмена молба с искане да й бъдат
заплатени обезщетенията по КТ, вкючително е посочила и начин, по който да
й бъде върната оформената трудова книжка.
Установено е също, че ищцата е предоставила трудовата си книжка на
работодателя на 24.02.2023г. Оформената трудова книжка е получена от
ищцата на 24.05.2023г.
Съгласно задължителите указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с ТР № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължението по чл.
350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или
служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на
трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя,
неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се
съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл.
350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата
книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото
правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада
в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от
последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника
или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично
трудовата си книжка. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла
на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил
на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и
работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение
да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2-ро от КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се
намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за
оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя.
Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до
изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
13
трудовия стаж.
По делото липсват доказателства след получаване на трудовата книжка
от работодателя на дата 24.02.2024г., той да е съобщил или да е направил
опит да съобщи на ищцата с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи
лично трудовата си книжка, с което и да се освободи от забавата, съобразно
приетото в цитирания по – горе тълкувателен акт на ВКС на РБ.
Следователно в случая е налице незаконно задържане на трудовата
книжка от страна на работодателя-ответник за периода 24.02.2023 год. –
24.05.2023 год, поради което и той дължи обезщетение на ищцата в размер на
брутното й трудово възнаграждение за посочения период от три месеца.
Установено е, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за
последния пълен отработен месец, предхождащ месеца, в който е възникнало
правото й на обезщетение по чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3, изр. второ КТ (чл. 228, ал.
1 КТ) е в размер на 421, 03 лева, съответно обезщетението по чл. 226, ал. 2, вр.
ал. 3, изр. второ КТ е в размер на 1263, 09 лева.
По тези съображения искът по чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3, изр. второ КТ е
основателен в пълния предявен размер и подлежи на уважаване.
Заявената от ответника под формата на възражение за съдебно
прихващане претенция по чл. 221, ал. 2 КТ е неоснователна с оглед приетото
по – горе, че съществувалото между страните трудово правоотношение не е
прекратено поради дисциплинарното уволнение на ищцата, поради което и в
полза на работодателя не е възникнало правото на обезщетение по чл. 221, ал.
2 КТ.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на адвокат И. В. И. – П. от АК - Варна следва да се
присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗАдв, за оказаната от нея на въззиваемата безплатна адвокатска помощ, в
размер на 1353 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4105/18.11.2024 год., постановено
по гр. дело № 20233110113537 по описа на РС-Варна за 2023 год.;
ОСЪЖДА „МиБМ Експрес“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Струма № 3Б, да заплати на адвокат И. В.
И. – П. от АК – Варна, с личен адв. номер *********, с адрес на мястото на
упражняване на дейността: гр. Варна, бул. В.В. ***, на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗАдв, сумата от 1353 лева (хиляда триста петдесет и три лева) –
адвокатско възнаграждение за оказаната от адв. В. безплатна адвокатска
помощ.
14
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15