Р Е Ш Е Н И Е
№ 51/8.1.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на осми
декември през две хиляди седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян
Колев
при участието на секретар Йоанна Трендафилова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 10420
по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, *************, със седалище и
адрес на управление:***, Бизнес сграда „Люлин - 6", ет. 2, представлявано
от прокуриста Зорница Николова Димитрова срещу Е.Н.К., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът му
дължи по заповед за изпълнение на парично задължение № 3995/8.6.2017г., издадена по ч.гр.д. № 7413/2017г. по описа на ВРС сумата от 25 000,00 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща
частичен размер на непогасено задължение по Договор за потребителски кредит ********,
целия в размер на 48 336.64 лв., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Е.Н.К., прехвърлено в полза на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.09.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 08.06.2017г. до окончателно изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 02.12.2014 г.
между „УниКредит Кънсюмър файненсинг" ЕАД (кредитор), от една страна и Е.Н.К.
(кредитополучател) от друга, е подписан Договор за потребителски паричен кредит
********, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит
в общ размер 50 470 лв. (петдесет хиляди четиристотин и седемдесет лева), от
които чиста стойност на кредит в размер на 49 000 лв. (четиридесет и девет
хиляди лева), такси за разглеждане на кредит в размер на 1470 лв. (хиляда
четиристотин и седемдесет лева), месечна застрахователна премия в размер на
18,10 лв. (осемнадесет лева и десет стотинки). С част от усвоената по кредита
сума е рефинансиран съществуващ кредит с № 1563541 на Е.Н.К. към „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД с общ размер на дълга към 02.12.2014 г. 38 839,15 лв.
(тридесет и осем хиляди осемстотин тридесет и девет лева и петнадесет
стотинки).
Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения
кредит чрез 120 (сто и двадесет) месечни анюитетни вноски, 119 (сто и
деветнадесет) от крито в размер 631,73 лв. (шестстотин тридесет и един лев и
седемдесет и три стотинки) и 120-та1 (сто и двадесета) вноска в размер на
631.55 лв. (шестстотин тридесет и един лева и петдесет и пет стотинки) като
първата падежна дата е била 21.12.2014 г., а последната - 21.11.2024 г. Общата
дължима сума, която е договорено да бъде върната по сметка на Кредитодателя в
края на периода, е в размер на 75 807,42 лв. (седемдесет и пет хиляди осемстотин
и седем лева и четиридесет и две стотинки).
Твърди се, че кредиторът „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е изпълнил задължението си да предаде договорената заемна
сума на кредитополучателя. Кредитополучателят Е.Н.К. не е изпълнила
задълженията си по Договор ******** и не е спазила уговорения погасителен план,
поради което е изпаднала в забава. Твърди се1 че Е.Н.К. е направила 15 вноски
на обща стойност 9 303,30 лв. (девет хиляди триста и три лева и тридесет стотинки),
като последната вноска, чиято падежна дата е била на 21.02.2016 г., е направена
от кредитополучателя с четири плащания, съответно от дати 21.02.2016 г.,
22.02.2016 г., 29.03.2016 г. и 11.04.2016 г. и същата е била в непълен размер,
а именно 437.94 лв. (четиристотин тридесет и седем лева и деветдесет и четири
стотинки). След това длъжникът преустановил напълно плащанията по сключения
договор за кредит и не е направил оставащите 105 пълни вноски и една частична
вноска и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава.
Поради допуснато просрочие и/или неплащане на две
последователни погасителни вноски в пълен размер по Кредита (главница и лихви)
и в съответствие с чл. 12 от Общите условия за предоставянето потребителски
паричен кредит, от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, едностранно са
обявили всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми.
На 26 септември 2016 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД се сключи Договор за
цесия, по силата на който „УниКредит Консюмър Файненсинг" ЕАД /като
цедент/ цедира вземането си по Договор по потребителски паричен кредит ********
от 02.12.2014 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/.
Излагат, че с пълномощно от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, представляващо неразделна част от Договора за цесия от
26.09.2016 г., цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД упълномощава „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, *************, да уведоми от
името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД всички длъжници по вземания
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които са цедирани, съгласно
сключения Договор за цесия.
„УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, е изпратило Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до
длъжника Е.Н.К.. Пратката е била изпратена чрез препоръчана поща с обратна
разписка на адреса, посочен от длъжника в Договор за потребителски паричен
кредит ******** от 02.12.2014 г. - гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" 402, вх. 2, ет. 6, ап. 31. Заедно с
Уведомителното писмо, на длъжника е било изпратено и Известие от новия кредитор
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД относно обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита в пълен размер за непогасения остатък от задължението,
включително за вноските с ненастъпил падеж. Пратката, съдържаща Уведомлението
по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД и Известието относно предсрочната изискуемост, е
изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка се е върнала като неполучена
с основание „непотърсен".
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД пристъпило
към принудително изпълнение, като е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против Е.Н.К. за заплащане на дължима незаплатена сума
по Договор за потребителски кредит ******** в размер на 25 000 лв. (двадесет и
пет хиляди лева)
като частичен иск за вземането си за главницата по
Договор за потребителски кредит ******** и на 05.06.2017 г.. Съдът е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение № 3995 от 08.06.2016 г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение и на ищеца е указано да предяви иска си за установяване на
вземанията посочени в заповедта за изпълнение в едномесечен срок.
Твърди се, че задължението на Е.Н.К. по Договор за
потребителски паричен кредит ******** от 02.12.2014 г. не е погасено, което
мотивира за ищеца правният интерес до предяви настоящия иск.
Иска се и присъждане на направените по заповедното
производство и по настоящото дело разноски.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита иска за
неоснователен. Не оспорва частичното получаване на сумата по кредита, както и че с част от същия кредитен
ресурс е рефинансирано предходно нейно задължение към цедента. Оспорва
наличието на валиден договор за цесия, сключен между цедента и цесионера, като
възразява нищожност на същия с доводи за липса на уговорена цена. В допълнение
оспорва надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия възразявайки за
липса на надлежно упълномощаване и на представителна власт от страна на
цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 7413/2017г. по описа на ВРС се
установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение № 7413/2017г. по описа на ВРС г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, съгласно която е разпоредил длъжникът Е.Н.К. да заплати на кредитора КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, гр. София, сумата от 25 000,00 лева (двадесет и пет
хиляди лева), представляваща частичен размер на непогасено задължение по
Договор за потребителски кредит ********,
целия в размер на 48 336.64 лв., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Е.Н.К., прехвърлено в полза на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.09.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 08.06.2017г. до окончателно изплащане на вземането. В
срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, ответникът е възразил, че не дължи вземането по
издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По дело
са представени като доказателства сключен на 02.12.2014 г. Договор за
потребителски паричен кредит ******** между „УниКредит
Кънсюмър файненсинг" ЕАД (кредитор), от една
страна и Е.Н.К. (кредитополучател) от друга, по силата на който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя кредит в общ размер 50 470 лв. (петдесет хиляди
четиристотин и седемдесет лева), от които чиста стойност на кредит в размер на
49 000 лв. (четиридесет и девет хиляди лева), такси за разглеждане на кредит в
размер на 1470 лв. (хиляда четиристотин и седемдесет лева), месечна
застрахователна премия в размер на 18,10 лв. (осемнадесет лева и десет
стотинки). Видно е от същия, че с част от усвоената по кредита сума е
рефинансиран съществуващ кредит с № 1563541 на Е.Н.К. към „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с общ размер на дълга
към 02.12.2014 г. 38 839,15 лв. (тридесет и осем хиляди осемстотин тридесет и
девет лева и петнадесет стотинки).
За да
установи качеството си на кредитор ищецът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"
ЕАД, гр. София се позовава на договор за цесия от 26.09.2016г. между цедента -
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, гр. София и цесионера Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ ЕАД, гр. София.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предявен
е иск, с правно основание 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на дължимостта на вземането на ищеца срещу ответника по делото.
По допустимостта на установителния иск:
Правният
интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата
молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е
налице спор досежно дължимостта на процесната сума. В този смисъл съдът споделя
виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на
извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. Исковата
молба е постъпила в предвидения от чл.
415, ал. 1 срок. По тези съображения съдебният състав приема, че предявеният
иск се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска:
Страните
не спорят, че претендираните със заявлението по чл. 410 ГПК и с исковата молба
суми произтичат от валидно сключен на 02.12.2014 г.
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Е.Н.К. Договор
за потребителски паричен кредит ********.
Не е
спорно между страните и че по силата на същия договор кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя кредит в общ размер 50 470 лв., от които чиста стойност на
кредит в размер на 49 000 лв., такси за разглеждане на кредит в размер на 1470
лв., месечна застрахователна премия в размер на 18,10 лв., че с част от
усвоената по кредита сума е рефинансиран съществуващ кредит с № 1563541 на Е.Н.К.
към „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД с общ размер на дълга към 02.12.2014 г. 38 839,15 лв. и че
кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 120 месечни
анюитетни вноски, 119 от крито в размер 631,73 лв. и 120-та1 вноска в размер на
631.55 лв. при първа падежна дата - 21.12.2014 г., а последната - 21.11.2024 г.
че общата дължима сума, която е договорено да бъде върната по сметка на
Кредитодателя в края на периода, е в размер на 75 807,42 лв. (седемдесет и пет
хиляди осемстотин и седем лева и четиридесет и две стотинки).
Безспорно
между страните е и обстоятелството, че кредиторът „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е изпълнил задължението си да предаде договорената заемна
сума на кредитополучателя.
Спорните
по делото въпроси са: 1. Налице ли е между първоначалния кредитор „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ищеца Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД валиден
договор за прехвърляне на вземане, по силата на който вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу ответницата да е постъпило в имуществената
сфера на ищеца? И 2. Дали прехвърлянето към ищеца на вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу ответницата й е съобщено от първоначалния
кредитор?
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Съгласно ал. 2 на чл. 99 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал. 3 на същата
разпоредба, предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Следователно действието на договора за цесия
между страните по него - цедент и цесионер настъпва по силата на постигнатото
помежду им съгласие. По отношение на длъжника и третите лица обаче
прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде съобщено на
длъжника от предишния кредитор (чл.99 ал.4 ЗЗД). Следователно, за да породи
действие сключеният между цедента и цесионера договор за прехвърляне на вземане
(цесия) в размер на исковата сума, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника
от предишния кредитор. До изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен
от цедента за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо
него.
При така изложеното в тежест на ищеца по предявения положителен
установителен иск е да установи, при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационна връзка между страните от която произтича паричното
задължение на ответника към цедента, неговия размер, както и основанието на
което правото е възникнало. Също така ищецът следва да установи при същите
условия и наличието на валиден договор за цесия, по силата на който цедентът му
е прехвърлил своето съществуващо вземане срещу ответника, както и че цесията е
надлежно съобщена от стария кредитор на ответника.
В тежест на ответника е да установи релевираните от него
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца.
По повдигнатото от ответната страна възражение за нищожност на договора
за цесия сключен на 26 септември 2016 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД съдът намира следното:
Съобразно твърденията на ищеца в исковата молба и допълнителната молба
от 07.12.2017 г. (л. 50) договорът за цесия от 26 септември 2016 год. е уговорен
като възмезден, като неговият предмет освен цена включва и продажбата на съвкупност
от вземания на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД към множество лица, едно от които е и ответницата по
делото. От тези признания на ищеца следва, че договорът за цесия е каузален и в
настоящия случай е сключен с придобивно основание – продажба, за което изрично
е предвидено уговаряне на цена, дължима за прехвърлянето на вземанията. В приложеното
на лист 56 от делото едностранно потвърждение от третото не участващо в делото
лице „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД също се съдържат данни за възмездния
характер на договора за цесия. Налагат се от ищцова страна и твърдения, че
страните по договора са оформили съглашението си писмено, част от което е и
приложение № 1 съдържащо вземанията към длъжниците на цедента. По делото не е
представено писменото съглашение между страните, нито приложение № 1 към същото
и тяхното съдържание не е известно на съда. По делото не бяха представени или
релевирани каквито и да е други доказателства от които да се установи наличието
на уговорена между страните по цесията определена или определяема по определен
начин цена, при което се налага извода, че между страните не е постигнато
съгласие по съществена клауза от договора, каквато е тази, касаеща цената за
вземането, което се прехвърля.
Макар страните по цесията да са търговци, в конкретния случай не може да
намери приложение и разпоредбата на чл. 326 ал. 1 ТЗ. Това е така, защото
предмет на прехвърляне в разглежданият договор за цесия не е само вземането към
ответницата, а и вземания на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД към други
лица, чийто размери, привилегии, обезпечения и други принадлежности не бяха
установени в настоящото производство. При това положение, съответно и
неопределяема се явява цената за придобиване на целия пакет от вземания, като в
този смисъл липсват обективните критерии, по които би могло да се направи
извод за определяемостта на цената по договора. Освен това, предмет на този
договор не е престиране на определена стока или конкретен резултат, за да може
да се определи цената, която обикновено се плаща при продажбата за същия вид
стока при подобни обстоятелства. Липсва база за преценка и няма съпоставимост
на престациите по договора с оглед прилагането на тази разпоредба.
При така изложените съображения съдът намира, че по делото не бе доказано
съгласие между страните относно съществен елемент от съдържанието на процесния
договор от 26 септември 2016 год., какъвто е цената по продажбата на вземанията,
което обосновава неговата нищожност по смисъла на чл. 26 ал. 2 ЗЗД, поради
което в полза на ищеца не е възникнало правото да претендира процесното вземане
от ответника Е.Н.К..
Предвид неуспешното доказване валидността на договора за цесия от който
ищецът претендира права, съдът не следва да излага мотиви по спорния въпрос за
надлежното съобщаване на цесията от първоначалния кредитор на
длъжника-ответник.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на адв. Костелянчик
за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в
размер на 1000,00 лв. съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и писмени
доказателства. Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, *************, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес сграда „Люлин - 6", ет. 2, представлявано от
прокуриста Зорница Николова Димитрова срещу Е.Н.К., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че Е.Н.К. дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ" ЕАД, гр. София по заповед за изпълнение на парично задължение №
3995/8.6.2017г., издадена по ч.гр.д. № 7413/2017г. по описа на ВРС сумата от 25
000,00 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща частичен размер на
непогасено задължение по Договор за
потребителски кредит ********, целия в размер на 48 336.64 лв., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Е.Н.К.,
прехвърлено в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 26.09.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.06.2017г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, *************, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес сграда „Люлин - 6", ет. 2,
представлявано от прокуриста Зорница Николова Димитрова да заплати на адв. Димитринка
Жекова Костелянчик, бул. Вл. Варненчик № 21, ап. 4, ет. 1 сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: