Разпореждане по дело №350/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 146
Дата: 11 януари 2016 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20151200100350
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

12.4.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

03.24

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

ПЕТЪР УЗУНОВ

Секретар:

ЕМИЛИЯ ТОПАЛОВА ЛИЛИЯ МАСЕВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Емилия Топалова

дело

номер

20111200500086

по описа за

2011

година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ал.2 във вр. с чл.435 ал.5 ГПК и е образувано по жалба на У. М. Л. и А. М. Л. -двамата от с.С.,Об... С., Б.... обл., насочена против извършен въвод във владение от ЧСИ Шукри Дервиш с район на действие-ОС-Благоевград по изп.д.№372/2010г. в урегулиран поземлен имот /УПИ/ І-първи, пл.№ ....кв.... по плана на с.С., Б. област.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от ГПК е постъпило възражение от длъжника по принудителното изпълнение А. Л. чрез пълномощника му адв.Б.,в което се навеждат доводи за недопустимост на жалбата поради неспазване на срока за обжалване, а по същество се поддържа становище за неоснователност и се иска от ОС-Благоевград да я остави без уважение.От взискателя по изпълнението не е постъпило възражение по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл в закпито заседание с определение №461/16.02.2011г. .В контекста на разпоредбата на чл.435 ал.5 предл.първо ГПК относно правото за обжалване на действията на съдебния изпълнител от това трето лице,което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява ,съдът приема,че въпросът за наличието или отсъствието на посочената по-горе предпоставка е въпрос по същество,а не по допустимостта на жалбата.За допустимостта на жалбата на трето лице са достатъчни фактическите твърдения ,че жалбоподателят е във владение на имота отпреди делото, по-което взискателят се е снабдил с изпълнителен лист.Такива твърдения са наведени в жалбата на У. и А. Л.,предвид което и по съображенията изложени във визиранато по-горе определение ,жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна предвид следното:

Установява се ,че изп.дело № 372/2010г. по описа на ЧСИ Шукри Дервиш с район на действие ОС-Благоевград е образувано със страни: взискател –Н. М. М. с адрес :с.С. ,О. С. ,Бл. о. и длъжници :А. М. Л. и Е. Н. Л. ,двамата от същото село въз основа на представения от взискателката изпълнителен лист ,изд. по чгр.д.№4.../2010г. по описа на РС-Г.Д. за предаване на недвижим имот, представляващ парцел І,имот пл.№.... от кв. ... по плана на с.С..Изпълнителният лист е издаден по заповед за незабавно изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 т.3 ГПК № ..../03.05.2010г. на РС-Г.Д. по чгр.д.№ .../2010г. по представен от взискателя договор за наем на описания по-горе имот, сключен с длъжниците с нотариална заверка на подписите.От приложената към изпълнителното дело скица № .../04.03.2010г. изд. от Об. С. по действащите КП и РП на с.С. ,одобрени със заповед № 3591/1960г. на кмета на Об. С. ,се установява,че за имот пл.№280 е отреден парцел /УПИ/ ІІ –втори в кв.4 ,а съседния парцел І е отреден за имот пл.№2... с придаваемо място от 70кв.м от имот пл.№ ....От гласните доказателства и посочената скица непротиворечиво се установява,че в част от придаваемото място от имот пл.№ ... към парцел І се намира стара селскостопанска постройка /плевня/.За тази плевня,както и за посоченото придаваемо място съществува спор за собственост между жалбоподателите и длъжниците по изпълнението. Свидетелите Л. ,Б. и М. непротиворечиво установяват,че жалбоподателят У. Л. и съпругата му владеят спорното придавемо място от повече от 20г. Така св.М. /съпруг на взискателката по изпълнителното дело Н. М. / сочи,че жалподателите владеят спорната придаваема площ /която е част от имота им пл.№ ... / още от 1991г. ,откогато датират неговите преки наблюдения. Анализът на гласните доказателства обосновава извод,че имотите пл.№ .... и пл.№2.... се владеят по имотни граници, като на място границата между тях е материализирана от нисък зид /”дуварче”/.Въпросът за приложението на регулацията по РП от 1960г. и за трансформиране на парцелните граници в имотни касае спора за собственост,който е извън предмета на настоящето производство.Видно от представеното от жалбоподателите съд.удостоверение в РС-Г.Делчев е образувано и е висящо гр.д.№602/2010г. по предявен от настоящите жалбоподатели иск против длъжниците по изпълнението –А. и Е. Л. досежно установяване правото на собственост върху спорното придаваемо място от имот пл.№280 към парцел І,пл.№ .... кв.4 по плана на с.С.,за който длъжниците са се снабдили с констативен нот.акт №1... т.VІІ д.№1230/2004г. на нотариус Ел. Ласина с район на действие РС-Г.Делчев,издаден по обстоятелствена проверка.

При така установените от фактическа страна данни съдът извежда от правна страна следното:

Безспорно се установи,че жалбоподателите са във владение на придаваемото от имот пл.№2.... място към парцел І,кв.4 по плана на с.С. –предмет на отнемане и предаване на взискателката по изпълнителното дело.Владението им датира далеч преди образуване на делото,по което взискателката се е снабдила с изпълнителен лист –чгр.д.№4.../2010г. по описа на РС-Г.Д..Установената от жалбоподателите фактическа власт върху част от подлежащия на предаване имот отпреди завеждане на делото ,по което взискателят се е снабдил с изпълнително основание,е достатъчно да обуслови правния им интерес от жалбата и нейната допустимост във визирания в чл.435 ал.5 ГПК аспект.Съгласно чл.523 ал.1,предл.второ ГПК при извършване на въвода за предаване на владението върху имота на всзискателката ,съдебният изпълнител е длъжен ,ако намери в имота трето лице,да посочи начина,по който се е уверил,че третото лице е придобило владението след завеждане на делото.В случая в протокола за въвод липсват въобще данни,че спорната част от имота-парцел І се владее от жалбоподателите,за който факт съдебният изпълнител е бил уведомен от св.А. Ю. Л.,снаха на жалбоподателите.В този случай и след като жалбоподателите като трети лица са заявили права върху спорното придаваемо място ,които изключват правата на взискателя ,съдебният изпълнител е бил длъжен да отложи въвода и да даде на третите лица тридневен срок да поискат от РС спиране на изпълнението. Като не е сторил това ,а е извършил въвода въпреки недвусмислените данни,че спорната площ се владее от жалбоподателите,съдебният изпълнител е извършил незаконосъобразно изпълнително действие,което следва да се отмени.След отмяната на въвода,съдебният изпълнител трябва да изпълни предписаното от чл.523 ал.2 ГПК като отложи изпълнението и даде на жалбоподателите тридневен срок да поискат спиране на изпълнението от РС.Това се налага и с оглед наличието на образувано и висящо исково производство ,по което ще се разреши спора за собственост между жалбоподателите и длъжниците по изпълнението за спорното придаваемо място.

За пълнота на изложението Окръжният съд намира за нужно да отбележи явното противоречие в защитната теза на длъжниците,поддържана от процесуалния им представител в подаденото възражение по жалбата и в съд.заседание на 24.03.2010г.От една страна твърдят,че са собственици на парцел І ведно с придаденото към него спорно място от имот пл.№2... ,за който имот през 2004г. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост ,а от друга страна -данните по изпълнителното дело сочат,че са били „наематели на собствения си имот” по сключения с взискателката договор за наем от 30.12.2009г. със срок 2г.,по който тя се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т. 3 ГПК и изпълнителен лист за предаване на имота.Защитната им теза,която в същност ползва взискателката,е твърде странна и навежда на размисъл ,че документът по чл.417 т.3 ГПК ,въз основа на който взискателката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист ,е съставен само и единствено с цел да се проведе бързо принудително изпълнение за отстраняване на жалбоподателите от спорното придаваемо място.Това означава ,че длъжниците упражняват процесуалните си права в нарушение на основния принцип на добросъвестност в гражданското съдопроизводство,закрепен в чл.3 от ГПК.Такова процесуално поведение не може да се толерира и съдът го отчита при формиране на вътрешното си убеждение в съответствие с правилото на чл.12 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл.437 ал.3 и 4 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен въвода във владение, извършен на 13.10.2010г. и обективиран в протокол от същата дата по изпълнително дело №3.../2010г. по описа на ЧСИ Шукри Дервиш с район на действие ОС-Благоевград .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: