Решение по дело №15030/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262236
Дата: 18 август 2021 г. (в сила от 15 септември 2021 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20205330115030
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    262236                                18.08.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми април ноември през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 15030 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно осн. чл.124, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Б.В.Б. твърди, че е сключил с ответника договор за заем от 21.01.2020 г. По същия му били предоставени 1100 лева, като следвало да върне сумата ведно с възнаградителна лихва при определен годишен процент на разходите от 49,63%. Така общо дължимата за връщане сума възлизала на 1221,72 лева. Освен това, в чл.6 от договора била уговорена неустойка за неизпълнение на договорни задължения в размер на 604,28 лева. Ищецът счита, че така сключеният договор не е съобразен с разпоредбите на закона за потребителския кредит и е недействителен по смисъла на чл.22 от същия закон. Освен това клаузата за неустойка също била недействителна, поради което се иска да бъде прогласена нищожността на клаузата за заплащане на неустойка. Допълнително ищецът уточнява, че е заплатил главницата по договора за заем.

Ответникът „Сити кеш“ ООД оспорва твърденията, изложени в исковата молба досежно нищожността на договора, като развива подробни доводи относно това, че уговорката за неустойка е действителна.

Съдът намери за установено следното:

            Процесният договор за заем с № **** бил сключен между страните на 21.01.2020г. По силата на същия ищецът получил от банката заем в размер на 1100 лева, която сума следвало да бъде върната в срок от единадесет седмици, съгласно приложен погасителен план /лист 6/. Определен бил годишен лихвен процент от 40,05 пункта и годишен процент на разходите - 49,63 пункта. Уговорено било, че кредитополучателя ще предостави един от видовете обезпечения предвидени в чл.9 от общите условия – банкова гаранция или поръчител /чл.6 на договора/. В чл.9 от общите условия било посочено, че страните могат да уговорят обезпечаване на изпълнението, чрез запис на заповед или поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – осигурителният им доход следвало да бъде най-малко четири пъти минималната работна заплата; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат задължения към други банкови или финансови институции;  да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход. Другите форми на обезпечение са определени така: първа по ред ипотека; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти стойността на главницата и лихвата; банкова гаранция. В случай че заемодателят поиска, а заемателят не предостави годно обезпечение по чл.9, ал.2 от общите условия, в срок от три дни, считано от подписването на договора за заем, заемателят дължи неустойка, която следва да е индивидуализирана в договора за заем. В конкретния случай неустойката е определена  в чл.8 от договора  - 604,28 лв., като е включена в приложения погасителен план / лист 7/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Установи се от уточняващата молба /лист 18/, че ищецът е извършил погасителни плащания за главницата.

Основателно е възражението на ищеца относно недействителност на клаузата уреждаща неустойката.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.4 ал.1 от договора. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.8 от договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

            С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

            По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 50 лв.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 360лв. представляваща адв. хонорар с включен ДДС.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОБЯВАВА ЗА НЩОЖНА, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.24 ЗПК, по иска предявен от Б.В.Б. ЕГН ********** с адрес *** в против „Сити кеш “ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****, клаузата на чл.8 от договор за потребителски кредит № *****. с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 604,28 лв.

 

ОСЪЖДА „Сити кеш “ ООД да заплати на Б.В.Б., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 50лв./петдесет лева/ деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Сити кеш “ ООД да заплати на ****, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 360 лв. с ДДС/триста и шестдесет  лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:           /п/ Ж. ЖЕЛЕВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.