№ 148
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330206075 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.К.Я. с ЕГН: **********, чрез адв. Д.В. М. против
Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4597781 на ОД на МВР – Пловдив, с който
му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
С жалбата жалбоподателят оспорва издадения електронен фиш като
неправилен и незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от
процесуален представител, който изпраща становище, приложено по делото.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, сектор „ПП“, редовно
призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за
неоснователност на жалбата и пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до
минимално предвидения размер. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в
чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Електронен фиш Серия К № 4597781 е издаден срещу К.К.Я. с ЕГН:
********** за това, че на 10.03.2021г. в 16:32 часа на Републикански път II-
64, километър 49+800 в посока с. Труд, при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, било заснето извършено нарушение за
скорост с МПС лек автомобил “БМВ 330Д” с регистрационен номер ** с
установена скорост на движение от 91 км/ч при въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 60 км/ч, което било квалифицирано като
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било
установено и заснето с АТСС CORDON-M2 с № MD1196 . Контролният
орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото
средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема
скоростта не 91 км/ч, а 88 км/ч в полза на нарушителя, което представлява
превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч.
За така установеното нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП
жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 100 лв. на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е
налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят К.К.Я. при
управление на лек автомобил “БМВ 330Д” с регистрационен номер ** на
посоченото в ЕФ място се е движил със скорост от 88 км/ч, след отчетен
толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч, при разрешена извън населено
място скорост до 60 км/ч по въведено ограничение с пътен знак В26.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано.
Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на ал.1 на чл.21 от ЗДвП забранява на
водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение, да
2
превишава посочените в нормата стойности на скоростта в км/ч. Както става
ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по
делото електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е
дотолкова, доколкото да обоснове, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена
с пътен знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона.
Нещо повече в самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е
извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената
квалификация с препратката е още по-прецизна.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя К.К.Я. с ЕГН:
********** като собственик на процесния лек автомобил, удостоверено чрез
системна разпечатка приложена по делото. Същия придобива лек автомобил
“БМВ 330Д” с регистрационен номер ** на 14.01.2020 г., а към датата на
нарушението 10.03.2021 г. няма данни за промяна на собствеността му.
Собственикът не упражнява предоставеното му право, предвидено в нормата
на чл.189, ал.5 от ЗДвП.в законоустановения срок от получаване на
обжалвания Електронен фиш като не представя в ОД на МВР-Пловдив, сектор
„ПП“ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението.
За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма
и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в
чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити. От отразеното в електронния фиш се
установява, че същият съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за неотразено по надлежния ред мястото на
нарушението. В случая мястото на нарушението е отразено достатъчно ясно и
конкретно в електронния фиш, като е видно, че същото съвпада с вписаното в
Протокола за използване на АТСС, а заснемането на автомобила е станало в
интервала на използването на АТСС, също отразено в протокола.
От приложените към административнонаказателната преписка
3
доказателства се установява, че използваното в случая техническо средство е
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип “CORDON-М2”. Предвид легалното
определение за АТСС и техните видове, посочено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП,
въпросното техническо средство за измерване се явява „мобилно“ по своя
характер. Същото представлява преместваемо устройство, което се разполага
от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник, преносима
поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към
земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се приеме, че има
характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. „мобилно“ АТСС.
В тази връзка за него са приложими правилата, предвидени в Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата, и в частност разпоредбите на
чл.10, ал.1 и ал.3, касаещи попълване на протокол за всяко използване на
мобилно АТСС, съпроводен със снимка на разположение на уреда.
В случая е изпълнено изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., видно от представения по преписката Протокол за използване
на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият
по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното
нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. Изпълнено
е и изискването на ал.3 на чл.10 от Наредбата и по преписката е представена
снимка на разположението на измервателния уред. В представения протокол
по чл.10 се съдържат данните за наличието на пътен знак В 26 за ограничение
скоростта до 60 км/ч. Няма място за съмнение според настоящия съдебен
състав и на обстоятелството, че представената по преписката снимка на
статично изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС,
доколкото е налице идентичност на посочената в снимката дата на
нарушението и датата на използване на техническото средство, като часът на
нарушението, отразен в снимката се включва във времевия диапазон на
начало и край на работа на процесното АТСС. Неоснователно е твърдението
на защитника на жалбоподателя, изразено в становището, досежно липсата на
начало и край на участъка в който се използва АТСС. Според чл. 10, ал. 2 от
Наредбата при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва
началото и краят на контролирания участък, докато в процесния случай
АТСС е монтирано статично, което е отбелязано в протокола. За точното
4
определяне на местоположението на АТСС свидетелстват джипиес
координатите за местоположение, генерирани автоматично от системата на
устройството и отразени на снимката.
Неоснователно се явява оспорването на жалбоподателя за годността на
техническото средство за измерване на скоростта. Нарушението е установено
с одобрен тип средство за измерване, съгласно писмо № 33913/09.07.2018 г.
на директора на Дирекция “ИСИУС” при БИМ. Представен е и Протокол №
4-С-ИСИС/12.02.2021г. от проверка, съгласно който процесната преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации – тип CORDON M2 е преминала проверка в лабораторни
условия за точността на измерване и е годна за употреба до 12.02.2022 г.
Видно от обжалвания ЕФ в полза на водача е отчетен толеранс от минус 3
км/ч, като основанието за приспадане на този толеранс следва от
техническите характеристики на АТСС и изрично е отразено в протокола от
проверка, където е посочено, че допустимата грешка при измерване на
скоростта възлиза на +/– 3 км./ч. за скорости до 100 км/час. Въпросната
редукция е била извършена автоматично от самото техническо средство.
Поради изложеното по-горе, съдът намира за необосновано и неоснователно
оплакването на жалбоподателя за възможен дефект на използваното средство
за измерване скоростта на МПС.
Правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, който предвижда, че за превишаване на разрешената
скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч се налага наказание глоба във
фиксиран размер от 100 лв., който размер не подлежи на ревизиране от страна
на Съда.
Също така Съдът намира, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на именно чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден от решаващия съд.
При този изход на спора основателно е искането на въззиваемата страна за
5
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27 е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счита, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в
минималния размер от 80 левa.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4597781 на ОД на МВР
– Пловдив, с който на К.К.Я. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.К.Я. с ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторените разноски в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6