Р Е Ш Е Н И Е
№ 558 гр. Бургас 15.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, Първо гражданско отделение,
в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател : Иво Добрев
Секретар: Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д.
№ 466 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.Г.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Вълканова, против „Мед и Ко“ ЕООД в ликвидация с ЕИК *********, представлявано от ликвидатора адв. Миглена Христова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 47, ет. 2, офис 6 и „Уни Фрейт“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б Г Д, със съдебен адрес Бургас, ул. „Гурко“ № 7, вх. А, ет. 3, офис 8 за признаване за нищожен, като привиден на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, на сключения между ответниците договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт 75, том. 2, рег. № 5135, дело № 160/2016г. на нотариус Е Б с рег. № 342 на НК, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.605.636 по КККР на гр. Бургас, в промишлена зона „Север“, с площ от 1 805 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект,при съседи ПИ с идентификатори: 07079.605.468 и 07079.605.574., а при условията на евентуалност да бъде обявен за недействителен спрямо ищеца сключения между ответниците договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт *, том. *, рег. № *, дело № * г. на нотариус Е Ба с рег. № 342 на НК, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.605.636 по КККР на гр. Бургас, в промишлена зона „Север“, с площ от 1 805 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект, при съседи ПИ с идентификатори: 07079.605.468 и 07079.605.574.
Твърди се в исковата молба, че през 2015 г. ищецът и ответникът „Мед и Ко“ ЕООД сключили договор за заем, по силата на който първият предоставил на втория сумата от 80 000 евро. Като гаранция за изпълнение задължението на заемополучателя от него бил подписан и запис на заповед за посочената сума и с падеж- падежа, уговорен в договора.
При настъпването на падежа, ищецът
предявил на първия ответник записа на заповед, но той помолил за отсрочка,
поради финансови затруднения. При извършени от ищеца проверки, същият
установил, че дружеството е обявено в ликвидация и на 17.11.2016 г.
заемополучателят е продал процесния имот на „Уни фрейт“ ЕООД. Като плащане на
цената в нотариалния акт било уговорено, че купувачът ще погаси дълг на
продавача към „Интернешънъл Асет Банк“ АД, възлизащ на 64 814,84 лева. Ищецът се свързал с първия ответник, който го
уверил, че сделката е сключена, за да може да бъде изтеглен нов кредит, което
действително се случило и била вписана нова ипотека върху имота на 04.04.2017
г., но заетите пари не били върнати.
Впоследствие при направена справка
в търговския регистър, ищецът установил, че е вписана промяна по отношение на
втория ответник, като собственика се бил разпоредил с дяловете си и бил вписан
нов управител на „Уни Фрейт“ ЕООД - Б Г Д. Този факт го провокирал да провери
какво се случва с процесния имот, при което установил, че на оградата му са
поставени табели, свидетелстващи за намеренията на собственика му да го
продаде. Отново се свързал със заемополучателя си, който признал, включително и
в нарочно писмо, че изначално сделката е сключена, за да се избегне вписването
на възбрани от кредитори, включително от ищеца. Твърди се от ищеца, че била
налице договорка между първия ответник и трето лице- Н. К да осъществяват общ бизнес. С тази цел процесния
имот бил прехвърлен на близък на К, а именно предходния собственик на „Уни
Фрейт“ ЕООД- И М, който се явявал т. нар. „сламен човек“. Впоследствие, чрез
подставено лице- Б Д, К придобил дружеството „Уни Фрейт“ ЕООД, включително и
собствеността върху имота. Заявява се, че Б Д
е майка на Н. К.
Изтъква се от ищеца, че при
изповядване на процесната сделка, двете ответни дружества били представлявани
от едно и също лице, което било счетоводител на фирмите на Б
Д и Н. Кенов. От този посочен факт се
прави извод, че към момента на изповядване на сделката, ответникът „Уни Фрейт“
ЕООД е знаел, че уврежда кредиторите на „Мед и Ко“ ЕООД, какъвто бил и целения
с нея резултат, поради което са налице предпоставките на чл. 135 от ЗЗД.
На следващо място се навеждат и
твърдения, че процесната сделка е нищожна на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, поради
наличие на абсолютна симулация при сключването й- страните не са желаели
настъпването на правните последици на сключения договор. Единствената желана
правна последица била избягване на удовлетворяването на кредиторите на „Мед и
Ко“ ЕООД от процесния имот, като този ответник продължавал да бъде собственик,
да владее имота и да се разпорежда с него.
Представени
са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Ответникът
„Уни Фрейт“ ЕООД в постъпилия отговор на исковата молба оспорва основателността
на предявените искове и счита същите за симулативни, целящи единствено
развалянето на процсния договор за покупко – продажба. Оспорва качеството на
кредитор на ищеца и твърдението му, че е дал на първия ответник заем в размер
на 80 000 евро като твърди, че представените в тази връзка писмени
доказателства са съставени за целите на настоящото производство. Излага
съображения за липса на достоверна дата на представените частни документи,
липса действия за събиране на вземането от ищеца, липса на осчетоводяване на
заема от ответника „Мед и Ко“ ЕООД, липса на данни за произхода на парите,
липса на деклариране пред компетентните органи на договора за заем от ищеца.
Акцентира се от ответника, че заемната сума е дадена без каквото и да е реално
обезпечение. Заявява се, че атакуваната сделка е извършена осем месеца след
настъпилия падеж на вземането на кредитора - ищец и през това време той е можел
да се удовлетвори от имота, както и да насочи претенциите си към управителя на „Мед
и Ко“ ЕООД, който се явявал солидарен длъжник по записа на заповед. Счита, че
ищецът и управителя на първия ответник са предприели целенасочени действия, с
които целят да го увредят, а именно:
разваляне на процесния договор за покупко- продажба.
На следващо място се прави
оспорване на твърденията на ищеца за симулативност на атакуваната сделка, като
се заявява, че прехвърлянето на собствеността е настъпило реално. В тази връзка
се сочи, че реалната платена от ответника цена за процесния имот, възлизала на
сумата от 220 000 лева, а записаната в нотариалния акт такава била
занижена с цел спестяване на нотариални и местни такси. Твърди се от ответната
страна, че след заплащането на продажната цена, владението на имота било
предадено на купувача, който го бил и декларирал в данъчната служба. Наред с
това от новия собственик били предприети и действия по промяна на ПУП на имота,
с цел реализиране на инвестиционни намерения на ответника. Впоследствие спорния
терен бил обявен за продажба, като именно ответникът водел преговори с
потенциални купувачи.
Заявява се от ответното дружество,
че процесната сделка не уврежда кредитора - ищец, тъй като с нея е погасено
задължение на ответника „Мед и Ко“ ЕООД към „Интернешънъл Асет Банк“ АД, поради
което дори тя не беше сключена, ищецът нямаше да може да се удовлетвори,
предвид наличието на привилегирован кредитор.
В
подадения отговор на исковата молба, ответникът „Мед и Ко“ ЕООД – в ликвидация
оспорва предявените претенции като неоснователни и недоказани. Счита, че не са
налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Оспорва договора за
заем, сключен между него и ищеца. Счита, че страна по този договор е управителя
на фирмата- А.С., в лично качество като физическо лице, а не представляваното
от него дружество, поради което търговецът не е обвързан от последиците на този
договор. Подчертава обстоятелството, че заетата сума не е осчетоводена от
дружеството и тя е получена от управителя в лично качество. От изложеното се
прави извод, че ищецът няма качеството на кредитор на първия ответник, поради
което сделката няма увреждащ характер.
По
отношение на предявения иск за нищожност на процесната сделка, поради нейната
привидност, се излагат съображения, че за да е налице това основание е
необходимо страните да разполагат с т. нар. обратно писмо. Липсата на такова,
водело до извод, че няма привидност в отношенията.
В
допълнителна искова молба, подадена в срок след отговорите на ответниците,
ищецът уточнява и допълва фактическите си твърдения, като аргументирано оспорва
възраженията им. Твърди, че представените от ответника „Уни Фрейт“ ЕООД
декларация и два броя РКО са антидатирани, и представляват неистински и
неавтентични писмени доказателства. Посочва, че сумата отразена в РКО от
08.12.2016г. не била изплатена на дружеството- продавач, а на физическо лице.
Обръща внимание на противоречиви, според него, твърдения на този ответник като счита,
че не са наведени правни аргументи, а е направен емоционален анализ на
възможностите на ищеца да удовлетвори вземането си. По отношение на наведените
от ответника „Мед и Ко“ ЕООД твърдения, се изтъква обстоятелството, че същите
са голословни и несъстоятелни.
В
допълнителен отговор на исковата молба, ответникът „Уни Фрейт“ ЕООД пояснява и
допълва твърденията и възраженията си. Прави искане за прогласяване на
нищожността на договора за заем от 31.10.2015 г.
Ответникът
„Мед и Ко“ ЕООД не е подал допълнителен отговор.
Претенцията има правното си основание в чл.26
ал.2 предл. пето ЗЗД, а евентуално предявения иск в чл.135 ЗЗД.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Според
настоящия състав и след внимателно обсъждане на приетите по делото
доказателства главния иск за признаване за нищожен,
като привиден на основание чл.26 ал.2 предл. пето ЗЗД сключения между
ответниците договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт *, том. *, рег. № *, дело № * г. на нотариус Е Б с рег. № 342 на НК се явява недопустим.
Безспорно е разбирането на закона и съдебната
практика, че нищожността е най-тежкият порок на сделките като гражданско правни
волеизявления, тя е изначална и порокът, независимо от това, кой от
предвидените от закона е установен, съществува още към момента на сключване на
сделката, като е незаздравим. Конкретно, за да е налице
привидност на сделка, който единствен
порок е изтъкнат като основание за нищожност в настоящия процес, е необходимо да се установи по делото по несъмнен начин,
че към датата
на изповядване на договора за
покупко-продажба, страните по него не са желали да се
породят последиците му- не са желаели да бъде
прехвърлено правото на собственост и да бъде заплатена цената. Правен интерес от установяването на посочените
обстоятелства безспорно имат страните по договора. В случая обаче искът е
предявен от трето лице, което не е страна по договора, поради което е
необходимо да се установи налице ли е за него правен интерес от обявяване на
нищожността и доколко това ще рефлектира в неговата правна сфера, тъй като няма
съмнение, че такова прогласяване ще се отрази в правната сфера на сключилите сделката
лица. Интерес от установяване на действителното правно положение в този случай
е налице, когато с предявяването на иска от ищеца, ще може да се разреши съществуващ между него и
противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или
удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото
действие, т.е. то
трябва да намери отражение в неговата правна сфера и той да не разполага с друг
по- ефективен способ за защита.
Наличието
на правен интерес от търсената защита е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на исковете, за която предпоставка съдът следи
служебно. Ищцовата страна следва да има интерес
и да черпи изгодни правни последици от установяване наличието на даден факт. Съдът констатира, че ищецът
няма правен интерес от предявения иск за признаване за нищожен на сключения между ответниците договор като привиден. В случая ищецът не твърди, а и от доказателствата
по делото не се установява, той да е носител на спорно материално право, или
негово право да е било засегнато от атакувания договор. Не се заявяват права на собственост, съсобственост или на ограничено вещно право върху предмета на сделката, не се твърди ищеца да е наследник, срещу когото сделката е насочена. Правният
си интерес ищеца извлича от твърдението, че е кредитор на длъжника. Когато едно трето лице твърди, че има качеството на кредитор и
атакува с иск по чл. 26 ЗЗД
разпоредителна сделка, извършена с имуществото на неговия длъжник, той свързва
правния си интерес с възможността да
насочи принудителното изпълнение върху това имущество на длъжника. При предявяване на такъв иск въпросът за вземането на
кредитора се явява преюдициален, тъй като ако вземането не
съществува, то намесата на ищеца в чуждата правна сфера ще се окаже
неоправдано, защото той не притежава материалното право, което спорното
правоотношение да засяга или застрашава и което да се нуждае от търсената с
иска защита. Съгласно практиката на
ВСК, следва да се прави разлика по отношение на
преюдициалността на установяване на качеството на кредитор за производствата по
чл.135 и чл.26 ЗЗД.
Ако вземанията, които кредиторът иска да обезпечи с иска по чл. 135 ЗЗД
се погасят, или в друг спорен процес се установи, че не съществуват, то по-ранно
обявената относителна недействителност на прехвърлянето няма да прояви никакво
действие включително между страните по сделката, тъй като относителната недействителност
е единствено по отношение на ищеца - кредитор. Не така стоят нещата при уважаване на иск по чл. 26 ЗЗД. В този
случай, последиците на решението, рефлектират не само в отношенията на страните
по сделката, но от тях могат да се ползват и останалите кредитори. Отричането по-късно на
качеството на кредитор на ищеца, няма да доведе до липса на правни последици на
същото. Ето защо в тези случаи е
необходимо наличието на пряк интерес у кредитора- ищец за предявяване на този
иск./ В тази
връзка Решение №1 от 12.04.2010г. на ВКС по гр.дело №3512/2008г., II г.о., Решение №224 от 23.10.2018г. на ВКС по гр.дело №1634/2018г., IVг.о., Решение
№ 90 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4406/2014 г., III г. о., ГК, , Определение
№ 613 от 12.11.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 610/2009 г., III г. о., ГК./
Предвид изложеното,
производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на предявения
иск за признаване за нищожен, като привиден на
основание чл.26 ал.2 предл. пето ЗЗД процесния, сключен между ответниците
договор за покупко- продажба на недвижим имот./
При съобразяване на казаното по- горе, съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по същество, по предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се
установява, че с договор за заем от 31.10.2015 г., ищецът е предоставил паричен
заем на ответника „Мед и Ко“ ЕООД в размер на 80 000 евро, със срок на
издължаване до 31.03.2016 г. В деня на подписване на договора са подписани - разписка,
удостоверяваща реалното предаване на заемната сума и запис на заповед за същата.
На 10.07.2018г. заемателят уведомил заемодателя, че е в невъзможност да върне
заетата сума.
На 17.11.2016г. ответникът „Мед и Ко“ ЕООД сключил
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение с ответника
„Уни Фрейт“ ЕООД. По силата на посочения договор първото дружество прехвърлило
на второто дружество, правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 07079.605.302 с идентификатор 07079.605.636)по КККР на гр. Бургас, в промишлена зона „Север“, с площ от 1 975 кв.
м. , трайно предназначение на територията: урбанизирана начин на трайно
ползване: за друг вид производствен складов обект, при съседи ПИ с идентификатори:
07079.605.468 и 07079.605.314, който имот по документ за собственост,
представлява ПИ с площ от 1 786 кв. м., съставляващ имот пл. 557 по плана
на промишлена зона „Север“, гр. Бургас срещу поемане на задължението от
преобретателя за пълно изплащане на вноските по сключен от прехвърлителя
договор за инвестиционен кредит, отпуснат от „Интернешънъл Асет Банк“ АД в
размер на 64 814,84 лева. Сделката е обективирана в нотариален акт *, том. *, рег. № *, дело № * г. на нотариус Е Б с рег. № 342 на НК. Видно от документа двете дружества
са били представлявани от К К Г. Понастоящем,
посоченият имот е с идентификатор 07079.605.636 по КККР на гр. Бургас, с
площ от 1805 кв. м.
На 03.10.2017 г. между ответника „Уни Фрейт“ ЕООД,
като възложител и СД „Н+Н- Б, Д“, в
качеството на изпълнител, за процесния имот е сключен договор за инвестиционно
проектиране за изработване на проект за изграждане на гаражни клетки- 8 броя,
офис – помещения и пункт за ГТП. По делото липсват данни за изпълнението на
договора. От справка в Търговския регистър се установява, че на 19.06.2019г., собственикът
на дружеството преобретател „Уни Фрейт“ ЕООД- Иван Янков Михайлов е продал
дяловете си в дружеството на Б Г Д.
Ищецът е
кредитор на ответника „Мед и Ко“ ЕООД в ликвидация, като има към него вземания за
връщане на паричен заем. Този факт се установява, както от писмените
доказателства по делото, така и от показанията на свидетеля А С., който
заявява, че ищецът действително му е заел пари. В тази връзка съдът намира за
неоснователни направените от ответниците възражения за липсата на качеството
„кредитор“ у ищеца. Правото на кредитора да иска
обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по
реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Съгласно трайно установената съдебна практика, това вземане може да не е изискуемо или ликвидно. Няма и изискване то да
бъде предварително установено с влязло в сила решение. В т. 2 на Тълкувателно решение № 2/2017 по тълк.д. № 2/2017 г. на ВКС,
ОСГКТ е прието, че при предявен иск по чл.135 ЗЗД, съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от
твърдените факти, като може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено
нещо. В случая съдът намира за
установено, че ищецът има посоченото по-горе вземане към ответника „Мед и Ко“
ЕООД в ликвидация. Без значение е спорът, в кой момент това вземане е станало изискуемо
и ликвидно и това не е предмет на настоящото производство, тъй като ищецът не е
предявил обективно съединен иск за установяване и удовлетворяване на вземанията
си. Самото задължение за връщане на
паричните средства, предоставени като заем възниква от момента на уговорения
падеж, а именно 31.03.2016 г. Следователно към момента на сключване на атакуваната
сделка К.Т. е бил кредитор на „Мед и Ко“ ЕООД с вземане за връщане на
предоставените в заем парични средства.
За да бъде уважен иск с правно
основание чл.135 ал.1 ЗЗД е необходимо безспорно да са установени следните
факти, а именно: че ищецът е кредитор на ответника като има към него
съществуващо вземане, че с извършването на определени правни действия
ответникът- длъжник е намалил имуществото си, поради което това действие
уврежда кредитора, че длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. В
настоящия случай е установено, че ищецът е кредитор на ответника „Мед и Ко“
ЕООД в ликвидация, като вземането му произтича от договор за заем. От значение
е и обстоятелството, кога вземането е възникнало и дали към момента на
атакуваната като относително недействителна сделка е съществувало. От събраните
по делото доказателства е видно, че вземането е възникнало преди сключване на
атакуваната сделка, като няма данни същото да е погасено. Следователно, налице
е именно фактически състав по ал. 1 на чл.135 ЗЗД- извършване на разпоредителна сделка след
възникване на задължението.
Без значение за основателността
на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД са мотивите на извършената разпоредителна сделка. От
значение е знанието на ответника затова, че уврежда интересите на своя
кредитор, намалявайки имуществото си, в чийто обем към момента на възникналото
задължение, е бил включен и този имот. Длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на
кредитора. Безспорно е, че осъществената сделка за покупко-продажба е увреждаща.
Посредством нея имуществени права от патримониума на длъжника се прехвърлят в
имуществото на друго лице, с което се намалява възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника. Извършеното разпореждане без съмнение
намалява възможността за удовлетворение, защото за обезпечение на вземането на
кредитора служи цялото длъжниково имущество. Съгласно трайно установената
практика на ВКС, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават
трудности за удовлетворение на кредитора. Ирелевантно за този иск е
обстоятелството, с какво имущество длъжника разполага и дали остатъка от
имуществото след разпоредителната сделка е достатъчен да удовлетвори кредитора.
Както бе отбелязано и по-горе, цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори, т.е. на тях принадлежи правото да изберат,
от кое точно имуществено право да се удовлетворят. В конкретния казус
ответникът се е разпоредил с недвижим имот, като срещу него е получил парични
средства, с част от които е погасено негово задължение- към банка, а друга част
е получил лично в брой, поради което несъмнено се касае за действия,
препятстващи удовлетворяването на
кредитора. За отменителния иск е достатъчен обективния факт на увреждането, изразяващ
се в намаляване на имуществото, като не е необходимо да е налице и субективен
елемент - намерение, желание, стремеж или воля за това. В правната доктрина е
застъпено становището, че затруднение за удовлетворението на кредитора е налице
и при продажба на имот по действителната му цена.
Когато увреждащата сделка е
възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото
лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че третото лице е знаело фактите и
обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато
знанието на третото лице се презумира по силата на чл.135 ал.2 ЗЗД. От събраните по делото доказателства се
установява, че процесната сделка е възмездна. Това е видно не само от договора,
обективиран в атакувания нотариален акт, но и от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Съгласно назначената
съдебно- почеркова експертиза подписите, положени в документите, удостоверяващи
получено от длъжника плащане над посоченото в нотариалния акт, а именно: „Декларация“
от 20.04.2017 г. за сума от 220 000 лева, „разходен касов ордер“ от
08.12.2016 г. за сума от 60 000 лева и
„разходен касов ордер“ от 20.04.2017г. за сума от 100 000 лева са
положени от лицето Антони Г.С. / представляващ ответника- длъжник към момента
на сключване на договора/. От гласните доказателства също се установява, че по
сделката ответника „Мед и Ко“ ЕООД е получил суми над посочените в
нотариалния акт.
Когато увреждащото кредитора действие е
възмездно, лицето, с което длъжника е договарял, също е трябвало да знае за
увреждането. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
всички кумулативно дадени елементи от фактическия състав на цитирната правна
норма. При анализ на доказателствата в процеса не се
установява недобросъвестност на третото лице-приобретател по смисъла на чл.135 ал.1 ЗЗД. Фактите относно субективното отношение на това лице, с което е
договарял длъжникът, трябва да се докажат от кредитора. В случая такова успешно
доказване не е проведено от ищеца. Твърдяното обстоятелство, че цената на
продажбата е по- ниска от средните пазарни цени за подобни имоти, не може да
наложи извод, че на купувача е било известно, че продавачът има дълг и че целта
на сделката е да увреди кредитора му, още повече, че по делото се установи
заплащане на продажна цена за имота, по- висока от обявената в нотариалния акт.
Следва да се отчита и обстоятелството, че постигнатото съгласие за цената на
имота от договарящите е израз на установената в закона свобода на договаряне- чл. 9 ЗЗД,
позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността
от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Фактът, че продавачът-
длъжник е продължил да ползва имота, също не може да наложи извод за знание на
третото лице за увреждане. Видно от представените доказателства, ответникът
„Уни Фрейт“ ЕООД е вписан като собственик на имота в кадастралните регистри и
като такъв е сключил договор за инвестиционно проектиране в имота, с които
действия той е манифестирал придобитото от него право.
Не могат да бъдат споделени и доводите на
ищеца за наличието на знание у преобретателя по договора, поради наличието на
свързаност между договарящите и участието на подставени лица. Безспорно е в
съдебната практика, че презумпцията по чл.135 ал. 2 ЗЗД е приложима не само при
сключени сделки между физически лица, но и когато на една от страните, участва
юридическо лице, за управителния орган на което е налице семейната или
родствена връзка, посочена в горния законов текст. В случая обаче такава
свързаност към момента на сключване на сделката липсва. В настоящия казус, не
се установява, нито правна връзка между страните, въз основа на която би могло
да се направи обосновано заключение, че дружеството- преобретател „Уни Фрейт“
ЕООД по някакъв начин в лицето на своя управител е знаело за заемния договор,
сключен между ищцата и първия ответник „Мед и Ко“ ЕООД, нито фактическа такава.
Не се твърди от ищеца наличие на фактическа лична близост между физическите
лица-управители на двете дружества- съконтрахенти, а се заявява, че трето лице-
Н. К, е във фактическа близост с двамата управители. От това обстоятелство
обаче не може да се направи извод, че към момента на сключване на сделката у
управителя на „Уни Фрейт“ ЕООД- И М е било налице знание за увреждане на
кредиторите на „Мед и Ко“ ЕООД. Този извод не се опровергава и от
обстоятелството, че повече от две години след сключване на сделката, г-н М е прехвърлил
дяловете си на дружеството на майката на Н. Кенов. В настоящото производство не
са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за това какви са били
отношенията между Н. К и Я М, но каквито и да се били те, не се установява Н.
Кенов да е знаел, че ищецът е кредитор на продавача „Мед и Ко“ ЕООД, още по- малко той да е свел такава информация
до знанието на Я М. Не са събрани данни, свидетелстващи последният да е знаел,
че „Мед и Ко“ ЕООД има кредитори, чийто интереси ще бъдат накърнени от договора.
Общите бизнес интереси между „Мед и Ко“ ЕООД
и Н. Кенов сами по себе си не предпоставят наличието на знание за това какви
кредитори има бизнес партньора. От разпита на свидетелите по делото се
установява, че Н. К е бил наясно, че ответникът „Мед и Ко“ ЕООД има задължения
към банки, както и публични задължения към НАП, но нито един от свидетелите,
включително А С. не заявяват, че у посоченото лице е било налице знание за
задължения на „Мед и Ко“ ЕООД към ищеца или други физически лица. Свидетелите
изобщо не споменават в показанията си, управителят на преобретателя по
сделката- „Уни Фрейт“ ЕООД да е знаел, че продавачът има каквито и да е
кредитори, които ще бъдат увредени от сключването на договора. В тази връзка,
ирелевантно се явява и обстоятелството, че при сключване на сделката, страните
по нея се представляват от едно и също лице, което е счетоводител на фирмите на
Н. Кенов и неговата майка. За това лице Кристина Грудева, също не се доказа да
е знаела, че ищецът е кредитор на ответника „Мед и Ко“ ЕООД, съответно, че
сделката уврежда кредиторите на последния.
Наличието на еквивалентно имуществено
разместване между длъжника и лицето, с което той е договарял, е основание
интересът на третото лице да бъде предпочетен пред този на кредитора, освен ако
това лице е било недобросъвестно. Знанието на третото лице, че длъжникът има
дългове, не е достатъчно. Необходимо е знание, ако не за конкретния кредитор,
то поне за естеството на задълженията, които се цели да бъдат увредени със
сключване на договора. Фактите относно субективното отношение на длъжника и
лицето, с което той е договарял, трябва да се докажат от кредитора, което в
случая не е сторено. При това положение липсва елемент от фактическия състав на
чл. 153 ЗЗД, а именно, знание за увреждането от третото лице.
Ето защо по изложените
съображения претенцията по чл.135 ЗЗД
се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и отправеното в тази насока искане
на ответника „Уни
Фрейт“ ЕООД трябва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски, които съгласно представения списък на разноските
възлизат на 3 000 лева. В посочената обща сума са включени разноски възнаграждение на ангажирания по делото адвокат и заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице
по назначената експертиза. Към претендирата сума следва де се добави и сумата
от 100 лева, заплатена от този ответник след приключване на съдебното дирене, с
която е увеличено възнаграждението на вещото лице в последното по делото
заседание. За всички претендирани разноски са представени доказателства, че са
реално направени, поради което подлежат на заплащане от ищеца. Съдът намира за
неоснователно направеното от последния искане за намаляване на претендираното
от този ответник адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в размер близък
до минималния такъв, предвиден в чл.7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и правната
сложност на спора.
Искането за присъждане на
разноски в полза на ответника „Мед и Ко“ЕООД е неоснователно. На първо място по
делото не са ангажирани убедителни доказателства, че търсеното възнаграждение в
размер на 2500 лева действително е платено в брой от дружеството в ликвидация
на неговия процесуален представител, който в случая се явява и ликвидатор.
Липсата на сигурност и безспорни данни се извежда от текста на договора за
правна помощ, който би следвало да играе ролята на разписка. В горния документ
веднъж е записано, че възнаграждението е заплатено в брой, а втори път е
направено отбелязване, че в случай на неплащане на същото, адвокатът може да се
снабди със заповед за изпълнение по реда на чл.37а ЗА. Освен това, тъй
като посочения в пълномощното адвокат
представлява по силата на закона дружеството в качеството му на ликвидатор и
представителната му власт се следва от закона, за което представителство
получава възнаграждение, допълнително уговорено такова, по мнение на съда, не
трябва да се присъжда.
Воден от горното, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от К.Г.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. В. иск против „Мед и Ко“ ЕООД в ликвидация с ЕИК *********, представлявано от ликвидатора адв. М.Х., със съдебен адрес:***, офис 6 и „Уни Фрейт“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б Г Д, със съдебен адрес:***, офис 8, за признаване за нищожен, като привиден на основание чл.26 ал.2 предложение 5 ЗЗД на сключения между ответниците договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт 75, том. 2, рег. № 5135, дело № 160/2016г. на нотариус Е Б с рег. № 342 на НК, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.605.636 по КККР на гр. Бургас, в промишлена зона „Север“, с площ от 1 805 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект,при съседи ПИ с идентификатори: 07079.605.468 и 07079.605.574.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Г.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. В. иск против „Мед и Ко“ ЕООД в ликвидация с ЕИК *********, представлявано от ликвидатора адв. М.Х., със съдебен адрес:***, офис 6 и „Уни Фрейт“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б Г Д, със съдебен адрес:***, офис 8, за обявяване за недействителен спрямо ищеца сключения между ответниците договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт *, том. *, рег. № *, дело № * г. на нотариус Е Б с рег. № 342 на НК, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.605.636 по КККР на гр. Бургас, в промишлена зона „Север“, с площ от 1 805 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект, при съседи ПИ с идентификатори: 07079.605.468 и 07079.605.574.
ОСЪЖДА К.Г.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** да заплати на „Уни Фрейт“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б Г Д, със съдебен адрес:***, офис 8, направените за настоящото производство разноски в размер на 3 100 /три хиляди и сто/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Мед и Ко“ ЕООД в ликвидация с ЕИК *********, представлявано от ликвидатора адв. М.Х. за заплащане на направените за настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на страните, а в прекратителната му част, имаща характер на определение с частна жалба в седмичен срок.
Съдия: