Решение по дело №2259/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане/ЗСП/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на З. Я. В. от [населено място], [жк], [адрес], против заповед № ЗСП/Д - А/5632 от 28.11.2024 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/Бургас, с която е отказана месечна социална помощ за допълване на доходите по реда на чл. 9, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, потвърдена с решение № 02 - РД06 - 0033 от 27.12.2024 г. на директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РДСП/ Бургас.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Излага подробни съображения. Представя доказателства.

Ответникът - директор на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по издаване на заповедта.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, след проведено оспорване по административен ред по реда на чл. 13, ал. 5 ЗСП, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

На 15.11.2024 г. жалбоподателят З. Я. В. е подала заявление - декларация, вх. № ЗСП/Д - А/5632, за отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходите, по реда на чл. 9 ППЗСП/л.34 и 35 от делото/.

Извършена е социална анкета, резултатите от която са отразени в социален доклад. В доклада се сочи, че В. е в трудоспособна възраст, [семейно положение], има две деца на 2 г. и на 3 г. и живее с тях на посочения настоящ адрес в жилище под наем. Месечните и доходи за самоиздръжка са формирани от трудово възнаграждение, присъдена издръжка и месечни помощи за отглеждане на деца по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/. Посочено е също, че доходът на семейството за предходния месец в размер на 766.52 лева е по - висок от определения диференциран доход в размер на 504.96 лева, поради което е направено предложение за отказ на заявителя да бъде отпусната исканата помощ/л.33 от делото/.

На 28.11.2024 г., въз основа на данните и обстоятелствата, констатирани със социалната анкета, директорът на ДСП Бургас е издал заповед № ЗСП/Д-А/5632, с която е отказал отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходите по реда на чл. 9, ал.1 ППЗСП. В мотивите на административния акт е посочено, че семейството не отговаря на условията по чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и т. 5 ППЗСП за отпускане на исканата помощ, тъй като доходът за предходния месец в размер на 766.52 лева е по - висок от определения диференциран доход в размер на 504.96 лева/л.32 от делото/.

Тази заповед е обжалвана по административен ред пред директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“/РДСП/ Бургас и е потвърдена с решение № 02 - РД06 - 0033 от 27.12.2024 г./л.29 и 30 от делото/.

Заповед № ЗСП/Д-А/5632 от 28.11.2024 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/Бургас, е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № ЗСП/Д-А/5632 от 28.11.2024 г. е издадена от компетентен орган - директор на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, според регламента на чл. 13, ал. 2 ЗСП.

На второ място, заповедта е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания, съобразно нормата на чл.13, ал.3 ЗСП.

На трето място, при издаването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна.

На следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Съобразно правилото на чл. 11, ал. 1 ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Същите, според нормата на чл. 12, ал. 1 ЗСП са месечни, целеви и еднократни, и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование; възрастта; други констатирани обстоятелства/ по арг. от чл. 12, ал. 2 ЗСП/.

Поисканата от В. социална помощ е месечна, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗСП. Според препращащата норма на чл. 12, ал. 4 ЗСП, условията за отпускане на помощта се уреждат в ППЗСП. Материалноправните предпоставки за отпускане на месечната помощ са регламентирани в чл. 9 ППЗСП.

За да откаже отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходите по чл. 9 ППЗСП, органът е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията на чл. 9, ал.1 и 2, т. 3 и т. 5 ППЗСП.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по - нисък от определен диференциран доход. Според правилото, установено в чл. 9, ал. 2 ППЗСП диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето, а именно: 1. за лице, живеещо само - 165 процента; 2. за лице, съжителстващо с друго лице /лица/ или семейство, и за всеки от съвместно живеещите съпрузи - 100 процента; 3. за всяко дете до [възраст] възраст, а ако учи - до придобиване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст - 100 процента; 4. за бременни жени 45 дни преди раждане и за родител, отглеждащ дете до [възраст] възраст - 120 процента; 5. за родител, отглеждащ сам дете/деца до [възраст] възраст, а ако учи - до придобиване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст - 120 процента. В. като родител, отглеждащ сам деца до [възраст] възраст принадлежи към групата по чл. 9, ал. 2, т. 5 ППЗСП, за която са предвидени 120 процента, а всяко от двете и деца - към групата по чл. 9, ал. 2, т. 3 ППЗСП, за която са предвидени 100 процента. Съгласно постановление на Министерски съвет № 212 от 02.11.2023 г. размерът на линията на бедност за страната за 2024 г. е 526.00 лева.

При сочената законова регламентация, основата за подпомагане по чл. 9, ал. 2 ППЗСП се изчислява като определеният размер на линията на бедност за страната за 2024 г. от 526.00 лева се умножи по нормативно заложените 30 процента, което прави сумата от 157.80 лева /526.00 лева х 30% = 157.80 лева/. Диференцираният доход се определя по реда чл. 9, ал. 2, т. 3 и т. 5 ППЗСП, като основата за подпомагане по чл. 9, ал. 2 ЗСП в размер на 157.80 лева се коригира с процента по чл. 9, ал. 2, т. 3 ППЗСП за всяко дете - 100 % и с процента по чл. 9, ал. 2, т. 5 ППЗСП за В. като родител, отглеждащ сам децата си - 120%, което прави сумата от 504.96 лева /100% х 157.80+100% х 157.80+120% х 157.80 = 504.96 лева/. Данните по делото сочат, че доходът на В. за предходния месец, преди подаване на заявлението за подпомагане е в размер на 766.52 лева и е формиран от трудово възнаграждение в размер на 176.52 лева, месечни помощи за отглеждане на деца в размер на 110.00 лева и присъдена издръжка в размер на 480.00 лева. По изложените съображения В. не отговаря на изискването по чл. 9, ал. 1 ППЗСП, тъй като месечният и доход за предходния месец, преди подаване на заявлението за подпомагане в размер на 766.52 лева надвишава диференцирания доход от 504.96 лева.

В. не оспорва размера на определения от административния орган диференциран доход, нито, че размерът на месечния и доход за предходния месец го надвишава. Изложените в жалбата твърдения, че за нея като самотна майка на две деца е непосилно да посреща нарастващите битови разходи на семейството, както и представеното експертно решение на ТЕЛК, могат да бъдат основание за друг вид социална помощ, но не и за отпускане на заявената месечна социална помощ по чл. 9, ал. 1 ППЗСП. Това е така, защото предвид императивната разпоредба на чл. 9, ал. 1 ППЗСП, при неизпълнение на предвидените в цитираната норма условия, административният орган е длъжен да откаже отпускането на поисканата от заявителя месечна социална помощ, каквото е и направил.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Разноски от страните не са претендирани.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Я. В. от [населено място], [жк], [адрес], против заповед № ЗСП/Д-А/5632 от 28.11.2024 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/Бургас, с която и е отказана месечна социална помощ за допълване на доходите по реда на чл.9, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, потвърдена с решение № 02 - РД06 - 0033/27.12.2024 г. на директора на РДСП Бургас.

Решението е окончателно.