Р Е
Ш Е Н
И Е № 600
30.09.2019
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №203 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от Г.С.С. с ЕГН:********** ***, пл.“Общински“ №1, представлявана от кмета Д.
Б., обективно съединени искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда /КТ/.
Ищцата твърди, че със заповед на кмета
на Община Хасково е прекратено трудовото й правоотношение от длъжността „младши
експерт жилищна политика“, въпреки че реално заемала длъжността „старши експерт
жилищна политика“. Твърди, че е уволнена от несъществуваща длъжност, а не от
тази, която заема. Заповедта била издадена на основание доклад на комисия,
назначена със заповед от 16.08.2018г., който доклад не бил връчен на ищцата и
не била запозната с него. Освен това твърди, че подала писмени обяснения на
10.12.2018г., които не били разгледани от въпросната комисия. Въпреки
разрешения на ищцата платен отпуск със заповед от 11.12.2018г., заповедта за
уволнение й била връчена на 12.12.2018г., като прекратяването на трудовото й
правоотношение било определено за 17.12.2018г. Твърди, че наказанието й е
наложено след срока по 194 ал.1 от КТ. Заповедта неправилно съдържала в себе си
два диспозитива – за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и за
прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това заповедта не била мотивирана.
В същата се изброявали осем нарушения, които не били определени и
индивидуализирани конкретно като нарушения на трудовата дисциплина по чл.190 от КТ самостоятелно и конкретно, а само общо се посочвало, че представляват
нарушения по чл.190 ал.1 т.3, т.4 и т.7 от КТ, както и че бил нарушен чл.8 от
Етичния кодекс за поведение на служителите в Община Хасково. По същество ищцата
отрича да е извършила което и да е от визираните в заповедта за уволнение
нарушения. Наред с гореизложеното ищцата твърди, че е тормозена и заплашвана от
конкретно визираните в исковата молба лица, срещу които подала жалби в
прокуратурата. Ищцата подала жалби до кмета и до инспекцията по труда за
начина, по който била отстранена от работа след завръщането си от ползван
отпуск по болест.
Предвид гореизложените съображения се
иска постановяване на решение, с което да се отмени обжалваната заповед за
дисциплинарно уволнение, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност, да бъде осъден работодателя да й заплати обезщетение по чл.225 от КТ
за оставането й без работа поради незаконно уволнение и да бъде поправено
отбелязването в трудовата книжка. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба в предвидения от закона срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че при налагане на
дисциплинарното наказание на ищеца са спазени изискванията на чл.193 ал.1 от КТ. Твърди, че заповедта за уволнение е връчена на ищцата преди да излезе в
разрешения й отпуск, но с дата на прекратяване на правоотношението след
връщането й на работа. Установяването на всички дисциплинарни нарушения на
ищцата било осъществено чрез проверка на наличната документация, касаеща
работата на комисия по жилищно настаняване към общината. При налагане на
дисциплинарното наказание бил спазен срока по чл.194 ал.1 от КТ. Подробно били
описани нарушенията на ищцата, които сами по себе си представлявали мотиви за
налагане на наказанието. За посочените нарушения имало подадени сигнали и към
Районна прокуратура-Хасково.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на
допълнително споразумение от 05.02.2018г. към трудов договор от 05.01.2004г.
ищцата е преназначена от длъжност „младши експерт“жилищна политика“ на длъжност
„старши експерт „жилищна политика“ в Община Хасково. Със заповед от 12.12.2018г.
на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и е
прекратено трудовото й правоотношение на длъжност „мл.експерт жилищна политика“
в дирекция „Икономика и стопански дейности, управление на общинската
собственост в Община Хасково на основание чл.330 ал.1 т.6 от КТ, считано от
17.12.2018г. Преди това на 10.12.2018г. от ищцата са поискани писмени обяснения
на основание чл.193 от КТ за визираните в писмото до нея нарушения. В указания
срок до края на деня – 10.12.2018г. ищцата депозира своите писмени обяснения по
всички 10 точки от писмото.
За изясняване на
делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи съдебна
експертиза и изслуша показанията на свидетелите Я.Р.П., С.Я.Т. и И. Т. М..
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на
предявените искове:
С обжалваната в
настоящото производство заповед, издадена на 12.12.2018г., е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.330 ал.1 т.6 от КТ /поради дисциплинарно
уволнение/, считано от 17.12.2018г. Видно от отбелязването в самата заповед,
същата е връчена на ищцата на 12.12.2018г. Преди налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е поискал обяснения от ищцата за констатираните
нарушения по реда на чл.193 от КТ. Макар съдът да намира, че дадения на ищцата
срок за обяснения не се вписва в критериите за разумен срок, то формално са
спазени законовите изисквания за изискване на обясненията на работника или
служителя, поради което не е нарушена разпоредбата на чл.193 от КТ. Съображенията
за това, че дадения срок за обяснения до края на работния ден, в който му е
връчено писменото искане на такива по реда на чл.193 от ГПК, че в писмото са
визирани нарушения в 10 пункта, по които ищцата е следвало да вземе отношение.
В същото време липсва час на връчване на писмото, което може да е станало в
началото на работния ден в 8ч. или в края на същия ден към 16ч. и обясненията е
трябвало да бъдат предадени до 17ч. на същия ден. Така или иначе ищцата е
депозирала своя отговор в указания й срок, което е преди издаване на заповедта
за уволнение, поради което работодателят е спазил законовите изисквания по
процедурата на провеждане на производството по налагане на дисциплинарно
наказание. Липсват основания за отмяна на дисциплинарното уволнение на формално
основание без разглеждане на спора по същество. Съдът намира за неоснователно
възражението на ищцата за извършено процесуално нарушение, поради изписване в
една и съща заповед на диспозитив за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
и прекратяване на трудовото правоотношение. Не съществува забрана за подобно
разрешение на въпроса с прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо,
съдът намира, че няма пречки с една и съща заповед работодателят да се
произнесе и по налагането на дисциплинарно наказание и прекратяване на
трудовото правоотношение, доколкото наказанието е всъщност дисциплинарно
уволнение, с което на практика се прекратява и трудовото правоотношение между
страните.
При липсата на
допуснати процесуални нарушения при издаването на атакуваната заповед за
уволнение следва да се разгледа по същество наличието или липсата на визираните
в същата нарушения на трудовата дисциплина, дали същите са извършени от ищцата,
кога, при какви обстоятелства, както и спазен ли е срока за налагане на
дисциплинарно наказание съобразно разпоредбите на чл.194 и чл.195 от КТ.
От данните по делото
се установява, че със заповеди №1190 от 15.08.2019г. и №1195 от 16.08.2018г. на
кмета на Община Хасково е назначена комисия, която да извърши проверка и
установи дали предоставянето и използването на общински жилища за жилищни нужди
е извършвано според условията и критериите на Наредбата за условията и реда за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на общината за
период от една година назад, считано от датата на издаване на настоящата
заповед /№1190/15.08.2018г./, като е определен състав на комисията Я. Д., Я.П.,
Д. М., Е. И. и И.М.. С последваща заповед №1195 от 16.08.2018г. е променен състава
на комисията, в която вместо Е. И. е включена Д. П.. След извършване на
съответната проверка така определяната комисия изготвя доклад с дата
29.10.2018г. за констатираните нарушения. Ето защо, съдът приема за
неоснователно възражението на ищцата, че дисциплинарното наказание й е наложено
след изтичане на срока по чл.194 от КТ. Несъмнено работодателят е узнал за
конкретните нарушения едва на 29.10.2018г. след депозиране на доклада на
назначената в тази връзка комисия. В този ред на мисли издадената на
12.12.2018г. заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ се
явява в срока по чл.194 от КТ.
В заповедта за
уволнение работодателят е описал подробно констатираните нарушения, за които се
твърди, че са извършени от ищцата при изпълнение на възложените й служебни
задължения. Доколкото са описани подробно нарушенията на трудовата дисциплина,
посочено е кога е извършено всяко едно от тях и кой е техният автор, заповедта
за уволнение отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ. В същото време
липсва конкретно посочване на законния текст, въз основа на който се налага
дисциплинарно наказание за всяко конкретно нарушение, което от своя страна сочи
на извод, че атакуваната заповед не отговаря в пълнота на изискванията на
чл.195 ал.1 от КТ.
Наред с
гореизложените съображения следва да се има предвид, че в заповедта е посочено,
че се прекратява трудовото правоотношение на ищцата на длъжността „младши
експерт жилищна политика“, каквато длъжност тя не е заемала към момента на
уволнението. По категоричен начин се установи, че с допълнително споразумение
към трудов договор от 05.02.2018г. е настъпила промяна в длъжността на ищцата,
като е била преназначена от длъжност „младши експерт“ на длъжност „старши
експерт“. Следва да се има предвид, че в заповедта за уволнение във всяка
отделна точка, в която е описано конкретно нарушение на трудовата дисциплина е
посочено, че съответните документи са изготвени от нея съгласно преките й
задължения по длъжностна характеристика. Съдът обаче не може да извърши
проверка дали в задълженията на ищцата са вменени конкретните дейности за
нарушението на които й е наложено дисциплинарно уволнение поради липсата на
представена длъжностна характеристика. Въпреки дадените неколкократно указания на
работодателя, по делото не се представи длъжностна характеристика за заеманата
от ищцата длъжност „старши експерт“. Действително в личното й трудово досие се
съдържа длъжностна характеристика за длъжността „младши експерт“, но съдът
счита, че не могат да се градят правни изводи за нарушения на трудовата
дисциплина въз основа на тази характеристика, тъй като тя касае предишната
длъжност на ищцата. Всички визирани в заповедта за уволнение нарушения се
твърди от самия работодател, че са извършени на дати след 05.02.2018г., когато
е била преназначена на друга длъжност, за която липсват доказателства по делото
какви конкретни задължения включва. За първите три точки от заповедта за
уволнение е визирано, че е проведено заседание на комисията за жилищно настаняване
към общината на 31.07.2018г., която дата е посочена и като дата на извършените
от ищцата нарушения. Същевременно в своите показания двама от свидетелите,
които са членове на тази комисия С.Т. и И.М. заявяват категорично, че са били в
отпуск на тази дата. В своите показания св.Я.П. пък твърди, че комисията е
провела своето заседание. При тези противоречия в показанията на свидетелите не
става ясно провеждано ли е изобщо заседание на комисията на 31.07.2018г. и в
какъв състав е заседавала комисията, поради което няма как да се установи и
какви преписки са разглеждани и какви решения е взела тази комисия, за да се
вмени във вина на ищцата подправянето на протоколи, заповеди и на други
документи. Съдът намира за абсолютно незаконосъобразно и дори тенденциозно
назначаването на комисия, която да извършва проверка на друга комисия при
дублиране на трима от членовете на тези две комисии. Безспорно се установява,
че в комисията за проверка комисията за жилищно настаняване са определени като
членове Я.П., Д. М. и И.М., които са членове и на проверяваната комисия. При
тези данни следва извода, че не е проверявана дейността на цялата комисия, а
само на отделни нейни членове и то това са останалите двама ищцата Г.С. и С.Т..
Липсва каквото и да е основание да се назначава комисия от лица, които да
проверяват своята собствена дейност, която са извършили като членове на друга
комисия, т.е. да проверяват сами себе си. При това положение съвсем естествено
следва извода, че други членове на тази същата комисия са извършвали
нарушенията.
Освен липсата на
длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност, за да се прецени
дали изобщо са й вменени в задълженията тези дейности, за нарушението на които
е уволнена, липсват и доказателства за това, че е разполагала със съответните
печати, за които се твърди, че са полагани в подправените заповеди и договори.
Според вътрешните правила за организацията на деловодната дейност и
документооборота в Община Хасково, тези печати е следвало да бъдат получени от
конкретните служители срещу съставянето и подписването на приемо-предавателни
протоколи. Липсват доказателства също така, от които да се направи извод, че
само и единствено ищцата е имала достъп до документацията в стая №424, както и
че единствено и само тя е приемала и обработвала документите във връзка с
жилищното настаняване. От немалкото молби за отпуск и заповеди за разрешаване
на ползването на такъв, съдържащи се в личното й трудово досие, става ясно, че
при всяко нейно отсъствие от работа е била замествана от различни служители
съответно посочени поименно в молбите. Така че най-малко, когато е отсъствала
от работа достъп до документацията й са имали различни нейни колеги.
По отношение на
преписките в РП-Хасково и ОП-Хасково, водени за длъжностни престъпления и
изготвяне на документи с невярно съдържание, по които са правени проверки на
ищцата следва да се има предвид, че все още не са приключили. В случай на
образуване на наказателно производство срещу ищцата, което освен това следва да
приключи с влязла в сила присъда, с която се установи вина на последната,
работодателят разполага с възможности за ангажиране на отговорността на своя
служител в съответните срокове, предвидени от КТ в подобни случаи.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира предявения иск за отмяна на незаконно
уволнение за основателен и счита, че следва да бъде уважен, като се отмени като
незаконосъобразна издадената заповед за дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.
С оглед
основателността на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ съдът намира
за основателни и предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши
експерт жилищна политика“ и за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за
оставане без работа поради незаконно уволнение, предвид техния акцесорен
характер спрямо главния иск.
По безспорен начин
се установи, че прекратяването на трудовия договор на ищцата е извършено незаконосъобразно,
както и че поради незаконното й
уволнение е останала без работа в продължение на шест месеца. В тази връзка следва
да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 5400лв.
за периода от 17.12.2018г. до 17.06.2019г., както и направените по делото
разноски в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на
делото следва да бъде осъден ответника да заплати и по сметка на РС-Хасково държавна
такса в размер на 316лв. и разноски за вещо лице в размер на 150лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със заповед
№чр-158/12.12.2018г. на кмета на Община Хасково прекратяване на трудовото
правоотношение на Г.С.С. с ЕГН:********** ***, на длъжността „мл.експерт
жилищна политика” в Община Хасково на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, като ОТМЕНЯ заповедта, с която е прекратено
трудовото правоотношение и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като
незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г.С.С. с ЕГН:********** на заеманата
преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „старши експерт жилищна
политика” в Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково, гр.Хасково, пл.“Общински“
№1, представлявана от кмета Д. Б., да заплати на Г.С.С. с ЕГН:********** обезщетение на основание чл.225 от КТ в
размер на 5400лв. за периода от
17.12.2018г. до 17.06.2019г., както и направените по делото разноски в размер на 1000лв., а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 316лв. и разноски за вещо лице в размер на 150лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на
обявяването – 30.09.2019г.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.