№ 20354
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110161846 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба „Й. Б.“ ЕАД /с предишно наименование
„Т. Б.“ ЕАД/ против Г. П. Л., с която са предявени обективно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 342 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 сумите 179.72 лева, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни за период от 05.08.2018 г. до 04.11.2018 г.,
ведно със законна лихва за период от исковата молба до изплащане на вземането, 382.60 лева
представляваща незаплатени лизингови вноски, ведно със законна лихва за период от
исковата молба до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 20750/2020 г. на СРС, 119 състав.
Ищецът „Й. Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т. Б.“ ЕАД/твърди, че сключил с
ответника с договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответникът е
абонат на дружеството, както следва: 1. По договор за мобилни услуги за мобилен номер
359******** от дата 21.12.2015 г., със сключени към него Допълнително споразумение от
дата 26.12.2017 г. като абонатът избира ползването на абонаментна програма Резерв
Стандарт 39.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца. Абонатът е сключил и Договор за
лизинг от същата дата - 26.12.2017 г., по силата на които взел мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 17.59 лв. Длъжникът не заплатил 12 лизингови вноски на обща стойност 211.08
лева за периода м.12.2018 г. – м.11.2019 г. и тъй като не върнал мобилното устройство
дължал и допълнителна сума в размер на 17.59 лева или общо 228.67 лева. Ответникът
сключил и още един договор за лизинг от дата 05.06.2017 г. във връзка с абонамент за номер
+359********* за мобилно устройство HUAWEI Nova Smart silver, като от 23 лизингови
вноски не заплатил 6 на стойност 131.94 лева за периода м.12.2018 г. – м.05.2019 г. и тъй
като не върнал устройството дължал и сумата 21.99 лева или общо сумата от 153.93 лева.
Поради изложеното моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите 179.72 лева, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни за период от 05.08.2018 г. до 04.11.2018 г.,
ведно със законна лихва за период от исковата молба до изплащане на вземането, 382.6 лева
1
представляваща незаплатени лизингови вноски, ведно със законна лихва за период от
исковата молба до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът Г. П. Л. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, в който
оспорва иска и възразява за давност. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 вр.
чл. 12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.05.2025 г. "Й. Б." ЕАД /с предишно наименование "Т. Б." ЕАД/ е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. П. Л., което е уважено.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в срока по чл. 414 ГПК е подал
възражение, a установителните искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени в
законовия срок за това, поради което са допустими.
В хода на производството между страните не е спорно, а и се установява от приетия
договор за мобилни услуги за мобилен номер 359******** от 21.12.2015 г., със сключени
към него Допълнително споразумение от дата 26.12.2017 г., че страните са в облигационни
отношения по между си, както и че Г. П. Л. е получил мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy J5 2017 Black. Съгласно чл. II, т. 1 от допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с мобилен номер 359******** потребителят е декларирал, че с подписване
на настоящото споразумение операторът е предал на потребителя, а последният е приел
устройството SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black, при обща лизингова цена с абонаментния
план в размер на 404,57 лева. Съгласно обективиран в договора за лизинг погасителен план,
лизингополучателят се е задължил да изплати цената на устройството на 23 месечни вноски,
всяка по 17,59 лева в периода от 26.01.2018 г. до 26.11.2019 г. От представените по делото
писмени доказателства се установява, че между страните е сключен и договор за мобилни
услуги за мобилен номер 359******** от дата 21.12.2015 г., със сключени към него
Допълнително споразумение от дата 26.12.2017 г. като абонатът избира ползването на
абонаментна програма Резерв Стандарт 39.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца.
Абонатът е сключил и договор за лизинг от дата 05.06.2017 г. във връзка с абонамент за
номер +359********* за мобилно устройство HUAWEI Nova Smart silver, като от 23
лизингови вноски не заплатил 6 на стойност 131.94 лева за периода м.12.2018 г. – м.05.2019
г. и тъй като не върнал устройството дължал и сумата 21.99 лева или общо сумата от 153.93
лева.
За процесните периоди и суми са издадени фактури с обединени задължения от
ищцовото дружество, приети по делото, както следва: фактура № **********/05.09.2018г.,
фактура № **********/05.10.2018 г. и фактура№ **********/05.11.2018 г.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като
неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По иска за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 179.72 лева:
С процесните договори и споразумение са представени и приложения-ценови листа,
подписани от абоната, в които са инкорпорирани декларация - съгласие от последния, че е
получил подписан от оператора – ищец в настоящото производство, екземпляр от общите му
условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или общите
условия за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги. Писмено
ответникът е заявил съгласието си, че приема тези общи условия, като декларация - съгласие
е приложена при подписване на всяко едно от процесните съглашения за мобилни услуги.
2
Това води до извод за съда, че приложимите общи условия валидно са обвързали ответника
Г. П. Л. и са действали по отношение на него в процесния период, за който се претендират
вземанията по фактурите.
Процесният договор за мобилни услуги, заедно с допълнителното споразумение към
него, сключен между страните в настоящото производство, по своята правна природа
представляват ненаименовани и консенсуални, двустранни и възмездни договори, по силата
на които в момента на сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни
права и правни задължения. Правното действие на сключените ненаименовани договори
попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно правоотношение
е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него
занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните)
търговски сделки. Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя – настоящ ответник, тъй
като писмено ги е приел, както вече беше обсъдено по-горе. В производството по делото не
е оборена формалната доказателствена сила на така сключените между страните договори,
представляващи частни диспозитивни документи, поради което следва да се приеме, че
обективираните в последните изявления изхождат от страните, сочени като техни автори.
Съгласно чл. 20 и сл. от представените общи условия на „Й. Б.“ ЕАД /с предишно
наименование „Т. Б.“ ЕАД/, в сила от 10.09.2010 г., задължението за плащане на уговореното
възнаграждение възниква след получаване на процесните мобилни услуги от абоната.
Обстоятелството, че операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в
качествено и времево отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по
правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл.154, ал.1 ГПК. В договорите
за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях са посочени конкретни номера,
посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са
предадените активни СИМ карти за предоставените мобилни номера, които осигуряват
достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както и е осигурен
достъп до мрежата чрез предоставения фиксиран номер. С това ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите, поради което се явява изправна страна по същите.
Съобразно поетите задължения със сключените договори е издал на ответника фактури за
месеците от процесния отчетен период и за всеки предоставения номер. Ответникът от своя
страна не е изпълнил своите задължения – за заплащане изцяло на дължимите месечните
абонаментни такси и услуги по договорите за мобилни услуги. Следва да се посочи, че
независимо от обстоятелството дали ответникът е провеждал повиквания и е използвал
мобилните услуги, за които ищцовото дружество му е предоставило достъп, или не е
провеждал такива, той дължи таксите за този достъп до далекосъобщителната мрежа на “Й.
Б.” ЕАД. В тази връзка следва да се има предвид, че е достатъчно операторът да е
предоставил възможност за ползване на услугите от абоната, а дали и какви услуги е ползвал
последният не се отразява на дължимата месечна такса по договора. Въз основа на
изложеното съдът достигна до извод за основателност на предявения установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, доколкото от своя страна
ответникът не се установи погасяване на задълженията си по процесните фактури. Размерът
на месечните абонаментни вноски се установява от уговореното между страните в
договорите и допълнителните споразумения, като задълженията са отразени в приложените
фактури по делото. В производството по делото не бе оспорена, нито оборена формалната
доказателствена сила на така сключените между страните договори, представляващи частни
диспозитивни документи, поради което следва да се приеме, че обективираните в последните
изявления изхождат от страните, сочени като техни автори. По силата на сключените
договори и допълнително споразумение на потребителя са предоставени посочените
предпочитани номера със стандартни абонаментни планове. Със сключването на договорите,
ответникът е приел и потвърдил, че е запознат с общите условия на мобилния оператор.
3
Следователно между страните е доказано възникване на облигационните отношения по
процесните договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и предоставянето на
процесното устройство на лизинг, по силата на които ответникът се е задължил за заплаща
месечни такси и лизингови вноски съгласно избрания абонаментен план. С оглед на
изложеното предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната
лихва, считано от 29.05.2025 г. до погасяване на задължението.
По иска за незаплатени лизингови вноски с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл.
342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,ал. 2, предл. първо ЗЗД за сумата от 382.60 лева:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи следните предпоставки: 1. че между
страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договора за финансов
лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да
заплати уговорените лизингови вноски. При установяване на горното, в тежест на ответника
е да установи погасяване на задължението си.
От представените като доказателства договори за лизинг се установява факта на
валидно възникнали между страните облигационни отношения по посочените договори. С
договорите лизингополучателят е декларирал, че лизингодателят му е предоставил мобилни
устройства мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black и мобилно устройство
HUAWEI Nova Smart silver. Установява се и цената на устройството без преференциални
условия. Удостоверено е, че при подписването потребителят е получил устройствата.
Следователно за ответникът е възникнало задължение да заплати на „Й. Б.” ЕАД
договорените лизингови вноски. В погасителните планове изрично е посочено, че месечните
лизингови вноски са дължими за съответния посочен по-горе период по договора за лизинг
и за съответната месена дължима вноска. Доколкото съгласно погасителните планове към
договорите за лизинг е посочен общият брой на погасителните вноски, то се налага извод, че
към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е настъпила
изискуемостта на всички тях. Освен това, съгласно чл. 12, ал.2 от общите условия към
договорите за лизинг, месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на забава за
плащане на дължими съгласно договора за лизинг суми. Съдът намира, че доколкото срокът
на договорите за лизинг е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 20750/2020 г., СРС, 119 с-в,
и доколкото по време на срока на договора ответникът е ползвал предоставените му
устройства SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black и мобилно устройство HUAWEI Nova Smart
silver, то същият дължи стойността на незаплатените лизингови вноски. Срокът за ползване
и по двата лизингови договора е изтекъл към датата на подаване на заявлението в съда,
поради което е безпредметно да се изследва настъпването на предсрочна изискуемост. Ето
защо ответникът е бил длъжен по силата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ да върне мобилните
устройства след изтичане на наемния срок, освен при подписване на договор за
изкупуването им. Така или иначе, и в двата случая той е бил длъжен да заплати уговорените
в договора лизингови вноски. Предвид падежирането им, те са станали изискуеми.
Доказателствената тежест за установяване на плащането или връщането е на
лизингополучателя. Доколкото не се установи ответникът да е върнал лизинговите
устройства, той дължи да заплати освен цената им, и предвиденото договорно
обезщетението в размер на по една месечна вноска. При липса на доказателства и за
плащане, исковете следва да се уважат в цялост. Ответната страна не проведе насрещно
доказване за погасяване на задълженията по договора за лизинг, нито, че след прекратяване
на срока на договора е върнал предоставените му устройства на лизингодателя и доколкото
заплащането на неустойката по чл. 1, ал. 3 от договорите за лизинг не е обвързано с
прекратяване на договора за лизинг, а единствено с виновно поведение на
лизингополучателя, състоящо се в невръщане на устройствата – обект на договора, следва да
се приеме, че ответникът дължи заплащането и на начислените като непогасени суми по
4
договорите за лизинг. В чл.1, ал.2 от договорите за лизинг е уговорено право на
лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство
срещу заплащане на допълнителна сума в съответен размер. В случай че
лизингополучателят не упражни правото си да придобие собствеността върху устройството,
в чл.1, ал.3 от договорите за лизинг е уговорено, че лизингополучателят дължи връщане на
устройството в 1-месечен срок от изтичане на срока на договора, като в случай че
устройството не бъде върнато или не бъде върнато в състоянието, уговорено в договора, или
ако лизингодателят заяви изрично в писмена форма, че не желае да закупи устройството,
лизингополучателят дължи неустойка в съответно уговорен размер. Съгласно чл. 4 от
договорите за лизинг, с подписването на договора лизингополучателят декларира, че е
получил устройството във вид, годен за употреба, с договорени технически характеристики
и комплектован. В Раздел IV, т. 2 на приетото по делото допълнително споразумение, респ.
т. 9 от договорите за мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на срока, посочен в договора, по вина или по инициатива на потребителя
или при нарушаване на задълженията му по този договор или други документи, свързани с
него, в това число приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, но максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаментни вноски, като в допълнение към неустойката
потребителят дължи възстановяване на част от ползваната отстъпка от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Уговорено е освен това, че в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
договора или по друг предходно подписан договор, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и заплатената
от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
След удостовереното предаване на устройството, няма данни същото да е било върнато
на лизингодателя. За всички предоставени устройства била уговорена отстъпка от
стандартната цена на съответното устройство поради предоставения абонаментния план към
съответния договор. Искът следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва
от 29.05.20220 г. до погасяване на задължението.
По възражението за давност:
Предвид обстоятелството, че съдът намира, че процесната сума е дължима от страна на
ответника, следва да бъде разгледано възражението му за изтекла погасителна давност на
вземането за процесния период. Задълженията на потребителите на мобилни услуги,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж,
поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б"в" ЗЗД-кратката
тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Първата фактура от
05.09.2018 г. е с краен срок на плащане на 20.09.2018 г., а третата фактура от 05.11.2018 г. е с
краен срок на плащане 20.11.2018 г. Съобразно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, обявено с решение на
НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, ЗИД на Закона за здравето, за срока от
13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти. Същото е
отменено на 13.05.2020 г. /ДВ бр. 44/13.05.2020 г. Предвид гореизложеното, давностният
срок по отношение на задължението по първата фактура изтича на 20.09.2021 г., без да се
отчита спирането на давността по силата на закона. Заявлението за издаване на Заповед за
5
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 29.05.2020 г., т. е. преди това, поради което
исковата претенции не са погасени по давност към датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИ по чл. 410 от ГПК в съда и възражението за изтекла погасителна давност се
явява неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на
направените по делото разноски възниква за ищеца и ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищцата сумата в размер на 205 лева – разноски по заповедното
производство и 630 лева разноски за исковото производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Й. Б.“ ЕАД /с предишно
наименование „Т. Б.“ ЕАД/, ЕИК ********, с адрес ГР.С., Б. п. С., №6, че Г. П. Л., ЕГН
**********, с адрес ГР.С., БУЛ.ГЕН.Д. Н., №18, ВХ. Б, ЕТ. 3, АП. 11 дължи на Й. Б.“ ЕАД
сумата от 179,72 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги ведно със законна лихва от 29.5.2020 г. до изплащане на вземането,
сумата от 382,6 лв., представляваща неплатени лизингови вноски ведно със законна лихва от
29.5.2020 г. до изплащане на вземането за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 20750/2020 г. на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. П. Л., ЕГН ********** да заплати на „Й.
Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т. Б.“ ЕАД/, ЕИК ******** сумата в размер на 205
лева – разноски по заповедното производство и 630 лева - разноски за исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6