РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Павликени, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветомил Горчев
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Гражданско дело №
20224140100253 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 6 от
ЗПФУР, чл. 138, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “АПС Б. Б.” ЕООД твърди, че между “К.” АД и ответника Ц. В. Д.
бил сключен договор за потребителски кредит потребителски кредит № ***на
26.08.2016 г. по реда на чл.6 ЗПФУР, по силата на който Д. получила сумата
от 600 лева, срещу което се съгласила да върне 6 броя вноски по 112,37 лева в
срок до 28.02.2017 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно
Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за
кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както
и годишен процент на разходите в размер на 50%. Договорът за
потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния
1
документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и приложимото законодателство. Съгласно чл. 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит
били потребителят и кредиторът, като потребител било всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор -
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. От приложените Общи условия и Договор за
потребителски кредит по безспорен начин се установявали сключения между
страните договор, задълженията си по който ответната страна не била
изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Съгласно
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябвало да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, като погасителният план следвало да
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не бил фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочвало
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, била валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК
2
регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като
всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В
случая, според ищеца, представеният по делото Договор за кредит не бил
сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното
обосновавало 2 извод, че процесният договор бил действителен като сключен
според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В Раздел X, чл.
2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ"/,
неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че ответникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ,
неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие
длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В
Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на К. да уведомява
длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщения, писма и стикери. Според ищеца, Д. сключила на 26.08.2016
година и Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А. Т. По
силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се
задължило да сключи договор с трето за процеса лице - К. и да отговаря пред
К. солидарно с ответника за всички задължения на Длъжника по Договора за
кредит с К. така, както те били установени в Договора за кредит и
приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне
поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от К.. На същата дата А. Т. и К. сключили договор
за поръчителство, по силата на който А. Т. се задължило спрямо К. за всички
задължения на Длъжника по Договора за кредит. Така А. Т. било изпълнило
задълженията си към ответника по Договора за предоставяне поръчителство.
Изложени са в исковата молба твърдения, че ответникът не бил изпълнил в
срок задълженията си по Договора за кредит. К. поканило А. Т. да плати
всички изискуеми задължения на Д. по процесния договор. За това
обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл, 3, ал. 2 от Договора за
предоставяне на поръчителство А. Т. изпратило уведомление до ответницата
на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо
плащане от А. Т. На 23.02.2021 г. А. Т. погасило дължимите от ответника на
К. суми, във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно
3
погасяване на задължението. На 23.02.2021 г. А. Т. уведомило по електронна
поща ответника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4
от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на А. Т. в
правата на кредитора К., както и за задължението му за заплащане на
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на
349.62 лева, ведно със сумата от 146.33 лева, представляваща обезщетение за
забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство. Ищецът твърди и че с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „К." ЕАД и „А. Т." ЕООД като цедент
прехвърлило своите вземания към Ц. Д. по описания договор за
потребителски кредит на цесионера и ищец в настоящото производство „АПС
Б. Б.” ЕООД като длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в
договора електронна поща с имейл от 02.04.2021 г. Ответникът не изпълнил в
срок задълженията си по Договора за Кредит до изтичането на крайния срок
за погасяването му, вкл. и към настоящия момент задължението все още не
било погасено. Така следвало съдът да приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца парично вземане, предмет на издадената Заповед за
изпълнение по образуваното ч.гр.д. № 1092022 г., а именно 1452.37лв. (хиляда
четиристотин петдесет и два лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща 600 лв. (шестотин лева) - главница по договор за кредит от
26.08.2016 г. и 349.62 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 26.08.2016 г., 74.22 лв. (седемдесет и четири лева и
двадесет и две стотинки) - договорна възнаградителна лихва от 30.09.2016 г -
28.02.2017 г, 282.20 лв. (двеста осемдесет и два лева и двадесет стотинки) -
законна лихва за забава по договора за кредит от 30.09.2016 г. - 23.02.2021 г.,
146.33 лв. (сто четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки) - законна
лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство от 23.02.2021 г.
- 02.03.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението 14.01.2022
г. до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски.
Ответникът, чрез пълномощвика си, оспорва договорът да е подписан от
страните и да е получил сумата по предоставения му кредит. В условията на
евентуалност – счита клаузите на договорите за нищожни, като
неравноправни. Счита, че вземанията са погасени поради изтичане на
погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска и търси разноски.
4
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, чл. 86, ал. 1
ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания по договор за
потребителски кредит, сключен като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и възнаграждение по обезпечителна сделка,
за които е издадена заповед за изпълнение и насрещни възражения за
недължимост, нищожност на договорите и възражение с правно основание
чл.110 и сл. от ЗЗД за погасяване на вземанията поради изтичане на
погасителна давност.
С оглед твърденията на ищеца, в негова тежест беше установяването, че
между ответника и “К.” АД е възникнало перфектно откъм валидност
правоотношение с твърдяното съдържание по горния договор за
потребителски кредит, предхождащо от потвърждение за прочитане и
приемане на преддоговорната информация и съгласие с проекта за договор с
параметрите, с които е сключен и общите условия; че “К.” АД е изпълнило
задължението си да предостави заетата сума; че “К.” АД е прехвърлило
вземането по процесния кредит на ищеца и че ответникът е уведомен за
цесията.
С оглед естеството на възражението по чл.110 от ЗЗД, то следва да бъде
разглеждано едва при установяване на съществуване на вземанията и
размерите им.
Предвид твърденията на ищеца за начина, по който договорът е сключен и
изразяване на волята на ответника чрез поредица от фактически действия,
съставляващи технически операции, базирани на електронна платформа на
“К.” АД, с регламентирани правила за достъп до системата и обратна връзка с
5
клиента, правоотношението, от което ищецът черпи предявените за съдебна
защита права, попада в приложното поле на ЗПФУР, а твърденият договор
съставлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
съгласно дефиницията на чл.6, ал.1 от ЗПФУР. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и т.
3 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си
за предоставяне на информация на потребителя и е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора, поради което в тежест на ищеца е и
установяването, че ответникът е изразил потвърждение за прочитане и
приемане на преддоговорната информация и съгласие с проекта за договор с
параметрите, с които е сключен и общите условия според правилата за
използване на платформата на посочен в заявлението за кандидатстване
имейл на ответника. По делото са представени неподписани стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 26.08.2016 г., общи условия за предоставяне на кредити и
процесния договор с приложение № 1 към него, съгласно които “К.” АД се
задължава да предостави на ответника кредит в размер на 600 лв. със срок за
погасяване до 28.02.2018 г., но само от тях не може да се направи
доказателствен извод за съществуване на твърдяното правоотношение, както
претендира ищеца.
Това е така, защото чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР изрично предписва реда за
доказване на съгласието на ответника – при приложение на чл.293 ТЗ, а за
електронните изявления – ЗЕДЕП. От посочената разпоредба следва извода,
че за да докаже съгласието на ответника, ищецът следва да установи
изходящо от него електронно изявление, съдържащо съгласие за получаване
на исковата сума срещу задължение за връщането й до 28.02.2018 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/ в редакцията й към
датата на сключване на договора, авторството на електронна изявление се
установява с електронен подпис, като се придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕДЕП – в
редакцията към м. 08.2016 г.). Не се твърди и не се установява ответникът,
изразявайки съгласие чрез електронно изявление, да е ползвал свой
6
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, нито потвърждаване
чрез платформата да генерира уникални данни за създаване на електронен
подпис, които да се използвани единствено от ответника. Последното е вярно,
защото съгласно твърденията на ищеца, ответникът обективира своето
изявление в електронна платформа, поддържана от “К.” АД, поради което е
явно, че ответникът не е ползвал средство, което е единствено под негов
контрол при създаване на своето изявление. Чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 ЗЕДЕП
(в действащата към м. 08.2016 г. редакция) поставя такова изискване и към
двата вида електронен подпис, което в случая не е спазено.
Въпреки дадени указания и възможност не се представиха по делото
доказателства нито за подаване на заявление за кандидатстване за кредит по
описания от ищеца начин, нито за изпращане на проект на договора и общите
условия на електронна поща на ответника и потвърждаване или съгласие от
негова страна под каквато и да е форма, а описанието на начина на сключване
на договора в общите условия не доказва осъществяване на тези факти. По
посочените съображения съгласието на ответника за сключване на договор с
твърдяното от ищеца съдържание остана недоказано, поради което съдът
следва да го приеме за неосъществено.
Доказателствата по делото не позволяват договорът да се приеме сключен и
въз основа на косвен извод, основан на изпълнението му от една от страните.
Не се ангажираха доказателства за изпълнение на задължението на “К.” АД да
предостави кредита в размер на 600 лв., нито се твърди или доказва
ответникът да е погасил частично кредита. Съгласно чл. 5 от договора сумата
по одобрения кредит се усвоява по посочения в заявлението на
кредитополучателя начин. Видно от Раздел VI на Общите условия,
предоставените от “К.” АД кредити се усвояват чрез банков превод, чрез
лично предаване в брой, чрез извършване на директен превод към посочен от
кредитополучателя търговец или чрез предоставена от “К.” АД платежна
карта. Заявлението, към което чл. 5 от договора препраща, не е представено,
поради което избраният начин на усвояване остана неустановен. Не са
ангажирани доказателства за предаване, плащане или нареждане на
договорената сума по който и да е от начините, предвидени в общите условия.
7
Това не позволява и приложение на уредената в общите условия презумпция,
че всяка предоставена от “К.” АД сума съставлява предоставен от
дружеството кредит (Раздел V, т.4 от Общите условия). Доколкото не бе
установено договорът за кредит да е бил сключен, а заемната сума –
предоставена на ответника, не се доказа “К.” АД да е бил кредитор на
ответника на твърдяното основание, при което частното правоприемство
също е изключено.
Посоченото прави безпредметно обсъждането останалите по делото
възражения, тъй като всичко изложено дотук води на извод за
неоснователност на исковете и предпоставя тяхното отхвърляне.
Въпреки това настоящия състав намира за необходимо да изложи и следното:
При претенция за реалното изпълнение на твърдяни договорни задължения, за
да прецени основателността й, съдът следва да извърши първо преценка
относно съществуването на задълженията. Тази преценка неминуемо включва
обсъждане действителността на клаузите, пораждащи задължението, чието
изпълнение се претендира (така Решение № 229 от 21.01.2013 г. на ВКС по т.
д. № 1050/2011 г., II т. о.). Установено е, че на датата на сключване на
договора за кредит е бил подписан и договор за предоставяне на
поръчителство между длъжника и "А. Т." ЕООД, по силата на който
последното е поело задължението да сключи договор за поръчителство с "К.",
а длъжникът - да му заплати възнаграждение. При това уговореното
възнаграждение за поръчителя е следвало да се заплаща по посочена сметка,
която е на кредитодателя – "К." и е идентична с посочената в договора за
кредит, като такава за изпълнение на задълженията, произтичащи от него.
Съдът намира, че чрез предвиждане на обезпечение под формата на
поръчителство, за което се дължи възнаграждение, се цели заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, с оглед на което
ответните възражения в тази връзка се явяват изцяло основателни. При
справка в Търговски регистър се установява, че "А. Т." ЕООД и "К." ЕАД се
явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като едноличен
8
собственик на капитала на "А. Т." ЕООД е "К." ЕАД. Така чрез формално
незабранени от закона средства – обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 %
собствен на същия този кредитор, е нарушено изискването за
добросъвестност, тъй като е постигнато заобикаляне на нормата на чл. 19, ал.
1 от ЗПК, установяваща формирането на ГПР. Същата норма - ал. 4 на чл. 19
ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а посредством
договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане, което като
финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и което
плащане не е включено в ГПР. Това плащане в същото време е съизмеримо с
размера на кредитната сума – при предоставена в заем сума от 600 лв. се
предвижда възнаграждение на поръчител в общ размер на 349.62 лева. При
включването му в годишния процент на разходите, размерът му значително
би надхвърлил максимано регламентирания по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая
не може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по договора за
кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, тъй като според
договора за кредит условие за възникването на задължението на
кредитодателя "К." да предостави искания от потребителя кредит, е или при
кандидатстване за кредит без обезпечение кредиторът да извърши одобрение
на заявлението в 14 дневен срок, или при кандидатстване на кредит с
обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от "К." юридическо лице, или да
предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.
16 от ЗПК, съгласно която доставчикът на финансовата услуга има
задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди
сключване на договора за потребителски кредит. В случая предоставената
възможност на потребителя за избор - дали да сключи договор за кредит без
обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява
злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят
очевидно има нужда от средствата, за които кандидатства пред доставчика на
финансова услуга. Липсата при кандидатстването за отпускане на кредит на
достъпна за потребителя информация относно предварително одобрените от
"К." АД юридически лица, с които дружеството би сключило договор за
поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като единствен друг
допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана върху
9
потребителя скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с
посочен от кредитора поръчител, представляващ свързано с него юридическо
лице, чийто основен предмет на дейност е сключване на гаранционни сделки.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че клаузата за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е
неравноправна, не е уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на
потребителя и търговеца-поръчител. Отделно от горното следва да се посочи,
че договора за предоставяне на поръчителство изначално е лишен от
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на
потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в
полза на кредитора "К.", за което цялото възнаграждение е поето от
потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълни и погаси
вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната
стойност на платеното. Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по
договора за поръчителство, потребителят не е получил каквато и да било
услуга. Ето защо, съдът приема, че като основано на нищожна клауза,
възнаграждението за поръчител, уговорено в договора за предоставяне на
поръчителство не е било дължимо от потребителя. Поради изложеното
ответните възражения за нищожност на договора за поръчителство следва да
се приемат за изцяло основателни.
Относно действителността на задължението, за което „А.Т.“ ЕООД е
сключило договор за поръчителство с „К.“ АД и договор за предоставяне на
поръчителство с ответника Ц. Д., съдът приема, че такава не е налице, тъй
като този договор е нищожен и е сключен в противоречие с добрите нрави, за
което и по аргумент на чл.7, ал.3 ГПК съдът следва да следи и служебно.
Тук следва да се посочи и с оглед обстоятелството, че в случая се
претендират вземания, цедирани на ищеца както по договор за кредит, така и
с правно основание договор за поръчителство, че съгласно разпоредбата на
чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, с договора за поръчителство, поръчителят се задължава
10
спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на неговото
задължение, а според ал. 2 поръчителството може да съществува само за
действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение.
В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на цедирано от страна
на „А. Т.“ ЕООД вземане, основаващо се на сключен между дружеството и
ответника договор за предоставяне на поръчителство, по което дружеството е
поело задължение да сключи договор за поръчителство с „К.“ и да отговоря
пред него солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и 12
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу
него иск. Известни данни за изплащането на задълженията от страна на
поръчителя, включително и техния размер са налични в уведомленията до
ответника от страна на „А. т.“ЕООД, но категорични и конкретни данни за
изплащането на задълженията от страна на поръчителя на кредитора,
включително и техния размер, не се съдържат в останалите приети по делото
писмени доказателства. Такива могат да се единствено банковите платежни
документи или счетоводни документи, каквито по делото липсват, поради
което и искът следва да се отхвърли в неговата цялост.
С оглед всичко изложено дотук съдът счита, че претенцията на ищеца е
изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като същият не успя
да установи по несъмнен начин в настоящото производство, че съществуват
каквито и да било задължения на Д. по процесните договори, че поръчителят
е изплатил задълженията на ответника по договора за кредит към „К.“ АД,
респективно че именно това вземане му е било прехвърлено с договора за
цесия, тоест че му е прехвърлено съществуващо такова и в заключение може
да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин
възникването, респ. съществуването на паричното вземане в претендираните
размери, за което вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение по развилото се заповедно производството по ч.гр.д. №
*** по описа на РС – П. за 2022 г. По така изложените съображения
предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани.
11
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, и то с осъдителен
диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ответникът не е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, вземането на ищеца не е било
изискуемо. Ето защо не следва да бъде ангажирана и отговорността му за
сторените от ищеца разноски по заповедното производство. С оглед изхода на
настоящото производство и че ответникът претендира разноски, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер
500,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
В полза на РС – Павликени на основание чл. 77 от ГПК следва да се присъди
и сумата от 41.91 лв. – ДТ, тъй като са предявени пет иска, чиято цена
предполага ДТ в размер на минималната от 50 лв., а са заплатени 208.09 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** и
седалище/адрес на управление гр. С., бул. ***, представлявано от Х. М. М. и
Д. М. срещу Ц. В. Д. с ЕГН ********** от гр. П., ул. *** искове, с които
търси приемането за установено, че Ц. В. Д. дължи на дружеството следните
суми: 1452.37лв. (хиляда четиристотин петдесет и два лева и тридесет и седем
стотинки), представляваща 600 лв. (шестотин лева) - главница по договор за
кредит от 26.08.2016 г. и 349.62 лв. - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 26.08.2016 г., 74.22 лв. (седемдесет и
четири лева и двадесет и две стотинки) - договорна възнаградителна лихва от
30.09.2016 г - 28.02.2017 г, 282.20 лв. (двеста осемдесет и два лева и двадесет
12
стотинки) - законна лихва за забава по договора за кредит от 30.09.2016 г. -
23.02.2021 г., 146.33 лв. (сто четиридесет и шест лева и тридесет и три
стотинки) - законна лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство от 23.02.2021 г. - 02.03.2021 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което вземане е издадена Заповед № *** от 25.02.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
*** по описа за 2022 г. на Районен съд – П.
ОСЪЖДА „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** и седалище/адрес на управление гр.
С., бул. ***, представлявано от Х. М. М. и Д. М. да заплати на Ц. В. Д., ЕГН
********** от гр. П., ул. *** сумата в размер на 500,00 лева, представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** и седалище/адрес на управление гр.
С., бул. ***, представлявано от Х. М. М. и Д. М. да заплати по сметка на
Районен съд – Павликени сумата от 41.91 лв. – ДТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
13