Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар А.Груева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 13264 по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от К.О.А. против „Д.з.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищцата твърди, че пострадала
на 07.12.2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача
на л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ ****АМ – К.А.Т., чиято отговорност била
застрахована от ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”. Поддържа, че при катасатрофата получила следните
телесни повреди: контузия на глава, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош
и таза в дясно, от които претърпяла
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв. Моли съда
да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в горепосочения
размер, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2016 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът
оспорва изцяло иска по основание и размер. Поддържа противоречиви възражения.
Твърди, че ищцата не оказала необходимото съдействие за изплащане на
определеното й застрахователно обезщетение. Същевременно твърди, че искът е
изцяло неоснователен и не се дължи изплащане на никакво обезщетение. Твърди, че
не оспорва обстоятелството, че ПТП е реализирано в условията на независимо съизвършителство, т.е признава виновно поведение на водача на
застрахования от него автомобил/отговор на исковата молба/. Същевременно
твърди, че виновен за настъпване на катастрофата е единствено водачът на другото
моторно превозно средство - Л.И.М., който е управлявал л.а „Рено19” с рег. № СТ
****СР/молба-становище от 17.11.2020 г., прения по съществото на спора/. Оспорва
механизма на настъпване на катастрофата. Не оспорва, че ищцата е получила леки
телесни повреди при катастрофата. Оспорва да е изпаднала в безсъзнание. Не
оспорва, че за л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ ****АМ е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, но твърди, че застраховката не е имала
покритие към датата на катастрофата, поради неплащане на втората вноска с падеж
06.12.2016 г. /молба от 23.04.2019 г., становище на процесуалния представител в
съдебно заседание от 13.11.2019 г./. Прави възражение за съпричиняване на
вредите от ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен колан. Оспорва
размера на претендираното обезщетение. Моли съда да отхвърли иска.
Третото
лице – помагач „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД е конституирано от Софийския апелативен съд с
определение от 02.08.2019 г., постановено по чгр.д. № 3007/2019 г. Дружеството с
писмено становище, представено в първото
по смисъла на ГПК съдебно заседание от 13.11.2019 г., оспорва предявения иск. Поддържа,
че конституирането му като трето лице помагач на страната на ответника е
неоснователно. Твърди, че е сключило договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а „Рено19” с рег. № СТ ****СР. Оспорва всички фактически
твърдения на ищцата, както и размера на иска. Оспорва механизма на настъпване
на катастрофата, оспорва описаните в исковата молба вреди, оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между катастрофата и вредите. Твърди, че евентуално
забавяне на оздравителния процес при ищцата се дължи на нейното поведение, тъй
като не е спазила лекарските предписания. При постъпването в болницата е била в
ясно съзнание, адекватна, контактна, ориентирана за време, място и личност.
След медикаментозна терапия оплакванията са отзвучали и е била изписана без
данни за общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика. Твърди, че катастрофата
е настъпила единствено по вина на водача на л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ ****АМ
- К.А.А.,
който се е движел с несъобразена скорост от 117 км/час и не е предприел
действия за намаляване на скоростта и спиране. Твърди, че за водача на л.а
„Рено 19” с рег. № СТ ****СР произшествието се явява случайно деяние, тъй като поведението
на другия водач - на л.а „Фолксваген Голф“
с рег. № СТ ****АМ - е било изненадващо
за водача на л.а „Рено”, модел „19”, с рег. № СТ ****СР и той и не е бил длъжен
и не е могъл да предвиди, че в този пътен участък водач на друго МПС няма да
предприеме каквито и да е било действия по намаляване на скоростта си и
спиране, предвид, че участъкът в района на ПТП е прав, с ясна видимост и в
населено място. Поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, която не използвала обезопасителен колан. Моли съда да
отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че за л.а „Фолксваген
Голф“ с рег. № СТ ****АМ е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“
с ответното дружество „Д.з.“ АД, но ответникът оспорва застраховката да е имала
покритие към датата на катастрофата./молба от 23.04.2019 г., становище на
процесуалния представител в съдебно заседание от 13.11.2019г./
Ищцата е отправила на 07.07.2017 г. застрахователна
претенция до „Д.з.“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение, по която
ответното дружество с писмо от 07.08.2017г. е предложило изплащане на
обезщетение в размер на 2000 лв., но между страните не е постигнато
споразумение. В настоящото производство ответникът поддържа, че искът е изцяло
неоснователен.
От представения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 07.12.2016 г. и от заключението на автотехническата
експертиза се установява, че произшествието е настъпило на 07.12.2016 г., около 18:40 ч., на път I-6, километър
289 + 200 (на територията на с. Габарево, община Павел Баня). Водачът на л.а „Рено 19“ с рег. № СТ ****СР и пострадалата са пътували от гр.Казанлък за с. Габарево. Спрели са в с.
Габарево пред магазин и след като са напазарували водачът е извършил маневра на
заден ход, при която автомобилът е застанал
перпендикулярно на пътното платно, като намерението на шофьора е било да пресече път I - 6. В същото време по
главния път в посока от запад на изток се е движeл л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ ****АМ. Водачът на
л.а „Рено“ е забелязъл приближаващия л.а. „Фолксваген“, но, независимо от това,
е предприел маневра “назад“, като е навлязъл на пътното платно. Настъпил е удар
между двата автомобила – между предната част на л.а „Фолксваген“ и страничната
дясна част /преобладаващо в задната част/
на л.а „Рено“. Катастрофата е реализирана в тъмната част на
денонощието. Участъкът от пътното платно на ПП-I-6 e прав през цялото с.
Габарево. Вещото лице е посочило, че преди да предприеме пресичане на платното
водачът на л.а “Рено“ е имал възможност да забележи приближаващия л.а
„Фолксваген“ и да го пропусне, след което да пресече пътното платно. Експертът е приел, че л.а „Фолксваген“ се е движел със
скорост от 117.58 км/час, като се е позовал на досъдебното производство, а не е
направил самостоятелен извод за скоростта. Разрешената скорост в населеното
място е била 50 км/час. Дължината на опасната зона за спиране при движение с 50
км/час е 33.45 м. В момента на навлизане на л.а „Рено“ върху пътното платно на
път I-6, л.а „Фолксваген“
е отстоял на 22.70 м., т.е ударът е бил непредотвратим от водача на л.а „Фолксваген“,
чрез аварийно спиране, при движение с разрешена скорост.
Механизмът на настъпване
на катастрофата се потвърждава и от показанията на св.А.– водач на л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ ****АМ. Същият заявява, че към
18.30 часа пътувал от с.Александрово към
гр.Павел баня. Когато влязъл в
с.Габарево изведнъж на пътя изскочил л.а „Рено“, в който се намирала ищцата.
Свидетелят натиснал спирачки, колата поднесла и двата автомобила се ударили.
Другият водач внезапно излязъл на пътното платно. Преди това бил спрял в района
на пункта на „Еврофутбол“ и без да се огледа дал на заден ход, изскочил на
пътя, не се опитал да спре. След като се ударили свидетелят слязъл от колата.
Установил, че ищцата/К. / си била ударила главата в прозореца. Валяло дъжд,
пътната настилка била леко влажна. В района ограничението на скоростта било 60
км./час. Свидетелят заявява, че карал нормално с 60 км/час. Видял в последния
момент движещото се МПС, вече бил приближил табелата. На 10-15 метра преди да настъпи
удара видял другия автомобил, но очаквал, че водачът ще спре и ще се огледа. Шофьорът
на л.а „Рено“ не подал никакви светлинни индикации. Ищцата
седяла на предната дясна седалка. Свидетелят не видял дали тя е с колан. Приближил
до колата и я попитал дали е добре. Тя започнала „да вика“, пищяла. Боляла я
главата. Според свидетеля, си била ударила главата и областта „около ребрата“.
Обадил се на тел 112. Ищцата не била
губила съзнание. Качили я в линейката. К. била голяма жена, едва я изкарали от колата.
Свидетелят изчакал до последния момент, докато научил, че няма опасност за
живота й. Тогава полицаите го пуснали.
От допълнителното
заключение на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява,
че л.а „Рено 19“ с рег. № СТ ****СР е бил
оборудван с триточкови инерциони колани на предното ляво и дясно място, на
задното ляво и дясно място, а на задното средно място коланът е бил двуточков
неинерционен. Този модел е бил оборудван с въздушна възглавница на мястото на
водача. Вещото лице разяснява, че обезопасителните колани са ефективни при
челни сблъсъци. Скоростта на л.а “Фоксваген“ към момента на удара е била 75,40
км/час. Л.а „Рено“ е бил ударен странично. При такъв удар предпазният колан е
неефективен, тъй като не може да предотврати страничното придвижване на тялото на
пътника вътре в купето, а може само да го предпази от изпадане от автомобила.
Вследствие на удара л.а “Рено“ се е
завъртял в посока на часовниковата стрелка на около 150 градуса. При
такъв удар тялото на пътника би се преместило надясно и би получило удар от предната дясна
врата, без значение дали е използван или не обезопасителен колан.
От основното заключение на
медицинската експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно
дадено, се установява, че при катастрофата ищцата е получила следните
увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош,
контузия на таза. Проведено е било консервативно лечение с вливание на
физиологични разтвори, аналгетици и противооточни медикаменти. През периода на
лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите седем дни болките
са били с по-голям интензитет. Мозъчното сътресение е функционално разстройство
на дейността на централната нервна система и се отнася към закритите черепно-мозъчни
травми. При правилно проведено лечение и режим, възстановителният период е в
рамките на 3-4 седмици. При ищцата не се наблюдават патологични промени в
мозъчния паренхим. Обичайно лечението приключва успешно и не се очакват усложнения.
В документите не са описани увреждания, които да налагат пострадалата да ползав
чужда помощ през време на лечението.
От допълнителното
заключение на медицинската експертиза, което съдът кредитира частично, се установява, че в медицинските документи не
са описани увреждания по тялото на ищцата, за които да може да се приеме, че са
получени от поставен предпазен колан. А. е получила травми в областта на
главата, дясна гръдна половина и дясна тазобедрена става. Според вещото лице,
по време на катастрофата тялото на ищцата е осъществило контакт с предната
дясна врата и със средната дясна колонка на автомобила. По делото има данни
само за лебечния процес в болницата, не и за възстановителния период след това.
С оглед на вида и тежестта на получените увреждания и липсата на данни за
настъпили усложнения, не би трябвало да има трайни последици за З.то на ищцата.
При приемането й в болницата са описани придружаващи заболявания – артериална
хипертония и затлъстяване. Тези заболявания не биха могли да повлияят
съществено върху начина на протичане и продължителността на възстановителния
процес. По делото няма данни за провеждане на рехабилитационни процедури от ищцата,
а и не са описани медицински показания за провеждането на такива процедури. При
постъпването на А. в болницата тя се е оплакала от главоболие, световъртеж,
гадене, болка в дясна гръдна половина и дясна тазобедрена става.
Съдът не кредитира допълнителното заключение на
медицинската експертиза в частта, в която е
посочило, че по делото има медицински документи, че ищцата е загубила за малко
съзнание. Видно от Епикризата от 10.12.2016 г., издадена от МБАЛ „Д-р Христо
Стамболски“, гр.Казанлък, ищцата при постъпването в болницата е заявила, че е
загубила съзнание за кратко и няма ясен спомен за инцидента, но при преценка на
обективното й състояние лекарите са установили, че е адекватна и контактна, а
при извършения тест с Глазгоу кома скала за оценка на
степента на съзнание на пациента е показала най-високия възможен резултат от 15 т., т.е
липсват медицински документи по делото да е изпаднала в безсъзнание.
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За да се уважи иска ищцата
трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на
автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;
2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение.
По делото се доказа
настъпването на всеки един от юридическите факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищцата е отправила на
07.07.2017 г. застрахователна претенция до „Д.з.“ АД за изплащане на
застрахователно обезщетение, по която ответното дружество с писмо от
07.08.2017г. е предложило обезщетение в размер на 2000лв.
Ответникът не оспорва,
че на 07.09.2016 г. е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на л.а „Фолксваген Голф“ с
рег. № СТ ****АМ./молба от 23.04.2019 г./. Не са ангажирани
доказателства от ответното дружество, че към датата на катастрофата
застраховката не е имала покритие. Извънсъдебното поведение на ответника, който
е предложил заплащане на застрахователно обезщетение, опровергава изявлението
на неговия процесуален представител, че застраховката не е имала покритие.
От основното и допълнителното заключение на
автотехническата експертиза се установява, че катастрофата е настъпила
вследствие поведението и на двамата водачи - на л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ ****АМ и на л.а „Рено 19“ с рег. № СТ ****СР. Водачът на л.а „Рено 19“ с рег. № СТ ****СР е допуснал нарушение на правилата
за движение, като е излязъл внезапно на заден ход на пътното платно, когато
приближаващият л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ ****АМ се е намирал на 22.70 м.,
в резултат на което е настъпила катастрофата. Водачът
на л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ ****АМ също е допринесъл за настъпване на
катастрофата, тъй като се е движил с превишена скорост. По настоящото дело не
бе установена точната скорост на този автомобил преди удара. Експертът е посочил, че в досъдебното производство е
установена скорост от 117.58 км/час, но самият той в заключението
си не е направил самостоятелен извод на базата на събраните по настоящото дело доказателства
/огледния протокол и щетите по автомобилите/ относно скоростта на л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ ****АМ. В допълнителното заключение вещото лице самостоятелно е
определило скоростта на л.а „Фолксваген Голф“ по време на удара - 75,40 км/час, като
се е позовало на обективни данни/спирачен път от 27.8 м./, поради което съдът
приема, че преди удара автомобилът се е движел с още по – висока скорост, т.е
същата е превишавала значително разрешената скорост от 50 км/час.
Неоснователно
е възражението на ищеца, че единствената причина за настъпване на катастрофата
е поведението на водача на л.а „Рено 19“ с рег. № СТ ****СР. Действително вещото лице е
установило, че дори и л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ ****АМ да се бе движил
с разрешена скорост от 50 км/час, то ударът за него отново би бил
непредотвратим, чрез аварийно спиране, тъй като опасната зона за спиране при
такава скорост е 33.45 м., а в момента на излизане на л.а „Рено“ върху главния
път л.а „Фолксваген голф“ е отстоял от него на 22.70 м. За водача на л.а
„Фолксваген Голф“ обаче съществува и задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП да съобрази
скоростта си на движение не само с разрешената скорост от 50 км/час, но и с характера и интензивността на движението, при което е бил длъжен да кара с по-ниска скорост от 50
км/час в района на пункта на „Еврофутбол“ и хранителния магазин, пред който е
бил спрял л.а „Рено“. Към уширението на пътя пред хранителния магазин е имало видимост от голямо разстояние, водачът е видял, че има спрял автомобил пред пункта
на „Еврофутбол“ в рамките на населено място, поради което е следвало да
съобрази поведението си с тези обстоятелства.
По
изложените съображения съдът приема, че поведението и на двамата водачи е
довело до настъпване на катастрофата.
Независимо от изложените
мотиви, следва да се посочи, че за уважаването на иска по чл.432, ал.1 от КЗ/отм/ е без значение дали поведението на водача на л.а „Рено 19“ с рег. № СТ ****СР също е било противоправно и
дали е допринесло, наред с поведението на водача на л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ ****АМ, за настъпването на катастрофата, тъй като искът
не е насочен срещу водача на л.а „Рено 19“ с рег. № СТ ****СР, нито срещу неговия застраховател. Съгласно чл. 53 от ЗЗД,
ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно, но пострадалият сам решава дали и срещу кого ще насочи
иска си. В този смисъл в настоящия процес е достатъчно да бъде установено
противоправно и виновно поведение от страна на водача л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ ****АМ, чиято отговорност е застрахована от ответника, и
наличието на причинно – следствена връзка между неговото поведение и
причинените вреди, за да бъде уважен искът с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищцата
към датата на катастрофата – 43 г.; вида на телесните повреди – леки телесни повреди, изразили се в
контузия на главата, сътресение на
мозъка, контузия на гръдния кош, контузия на таза; вида на проведеното лечение
– болнично лечение през периода 07.12.2016 г. – 10.12.2016 г., през който е било приложено
консервативно лечение с вливане на физиологични разтвори, аналгетици и
противооточни медикаменти. Няма
данни ищцата да е изпаднала в безсъзнание. При постъпването й в болницата е отразено,
че е адекватна, контактна и ориентирана,
а по Глазгоу кома скала за оценка на
степента на съзнание на пациента е показала
най-високия възможен резултат от 15 т., т.е липсват медицински документи да е изпаднала в безсъзнание. Изписана
е в добро общо състояние, неврологичният й статус е бил в норма. През периода на лечение ищцата е търпяла по-интензивни
болки и страдания през първите седем дни. Общият възстановителен период е
продължил 3-4 седмици. По делото се установи, че А. е възстановена, липсват
данни за настъпили усложнения. Според вещото лице от медицинската експертиза,
през време на въстановителния период не е било необходимо пострадалата да
използва чужда помощ. При определяне на
обезщетението съдът съобрази и типичните за механизма на катастрофата и периода
на лечение стрес и негативни емоционални преживявания.
Като отчете
горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на Ж.в
страната през 2016 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на
основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 7 000 лв.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която пътувала без поставен
обезопасителен колан.
Възражението е
неоснователно. От заключението на автотехническата експертиза, което съдът
приема, се установява, че коланът е ефективен при челни сблъсъци, а в
конкретния случай ударът за л.а „Рено“, в който е пътувала ищцата, е бил
страничен, поради което е без значение за получаването на травмите дали пострадалата
е пътувала с поставен или без поставен обезопасителен колан.
По законната лихва:
Ищцата
претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
07.12.2016 г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока
по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр
чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не
може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай ищцата е отправила
застрахователна претенция до ответника на 07.07.2017 г., а тримесечният срок за
произнасяне на застрахователя е изтекъл на 09.10.2017 г./първият присъствен
ден, в който изтича срокът/, поради което законна лихва се дължи, считано от 10.10.2017
г. до окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата.
По
разноските:
Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените
по делото разноски в размер общо на 345 лв., съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат
А.Г.М. ***, адрес за призоваване: гр.София, ул.“******, ап.10, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 333.66 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в
размер на 280 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 46.66 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД,
ЕИК ******, адрес за призоваване: бул. „******да заплати на К.О.А., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 7 000 лв.
/обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания
от следните леки телесни повреди: контузия на главата, сътресение на мозъка,
контузия на гръдния кош, контузия на таза, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 07.12.2016 г. по вина на водача на л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ ****АМ
– К. А.Т., по
време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва от 10.10.2017 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 30 000 лв. и в часта, в която се претендира законна лихва
за периода 07.12.2016 г. - 09.10.2017 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К.О.А. да
заплати на „Д.з.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото
разноски в размер на 345 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД,
ЕИК ******, да заплати на адвокат
А.Г.М. ***, адрес за призоваване: гр.София, ул.“******, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 333.66 лв., съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД,
ЕИК ******, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, държавна такса върху уважения иск в размер на 280 лв., а на СГС разноски
за вещи лица в размер на 46.66 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението е постановено
при участието на трето лице - помагач на страната на ответника – „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление:***, конституирано с определение от 02.08.2019 г. по чгр.д.
№ 3007/2019 г. на САС.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ
: