№ 1394
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110125384 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „В 3 Дизайн“ ЕООД срещу
„Темида Проджект“ ЕООД, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 266 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 5880 лева, представляваща неплатена част от възнаграждение по Договор за
проучване и проектиране от м.09.2019г. за сграда 4, сграда 5 и сграда 13 в "Център за
социална рехабилитация и интеграция на лица с психични разстройства и лица с умствена
изостаналост", съгласно фактура № **********/21.04.2020г., ведно със законната лихва от
27.10.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадената заповед за
изпълнение по ч.гр. дело №52260/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че на „В3 Дизайн“ ЕООД било възложено по договор за проучване и
проектиране от края на месец август 2019г. от ответника изпълнение на проект в два етапа:
заснемане, проучване и проектиране на обект- сграда 4 с идентификатор 48129.57.408.4,
сграда 5 с идентификатор 48129.57.408.43.5 и сграда 13 с идентификатор 48129.57.408.13 в
„Център за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и за лица
с умствена изостаналост“, разположени в поземлен имот с идентификатор 48129.57.408
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Малиново, община Своге,
област Софийска, представляваща публична общинска собственост съгласно Акт за
публична общинска собственост № 1252 от 04.04.2019г., вписан с вх. рег. №
371/05.04.2019г., акт № 57, том Втори, дело 262. Възлагането било извършено първоначално
от Венцислава Лалова, която била изискала заснемане на сградите с цел възстановяване на
строителните книжа, които били изгубени или унищожени и след това изготвяне на проекти
в съответните части. На 30.08.2019г. изпълнителят заедно с архитектурен техник Недялка
Нанова посетила обекта и извършила заснемането. След 2-3 дни изпълнителят изпратил
1
оферта на имейла на дружеството длъжник, като била включена и дейността по строителния
надзор, но възложителят заявил, че ще ползва друг строителен надзор. Приемането на
офертата и клаузите на договора били потвърдени чрез телефонни разговори и изпратени
съобщения между страните по ел. поща. Било постигнато съгласие изпълнението да се
раздели на два етапа: първи етап- изготвяне на проект- „Заснемане на проект за
възстановяване на строителни книжа на сгради, общинска собственост, с. Малиново,
община Своге в следните части: архитектурно заснемане, конструктивно становище;
електро становище; ВиК становище“ и втори етап- „изготвяне на технически проект за
смяна на предназначението на сгради в ЦСРИЛПРУИ“ в следните части: архитектура,
конструкции, електро, ВиК, геодезия- трасировъчен, озеленяване на прилежащия на
сградите терен. Сочи, че сроковете за изпълнение били следните за първи етап- 7 работни
дни, за втори етап- 14 работни дни, като започвали да текат от получаване на авансово
плащане в размер на 30 % от стойността на договора, ведно с изходните данни и документи,
необходими за изработването на проекта. Поддържа, че било уговорено възнаграждение за
част първа в размер на 1000 лева и за част втора- 6000 лева без ДДС. Изпълнителят се бил
задължил да сключи договори с подизпълнители в определената област за съответните части
от проекта, да упражнява авторски надзор по време на изпълнение на проектната разработка
и съответно да се счита за титуляр на авторското право върху проектната разработка; да
предаде изработеното на възложителя на хартиен и на магнитен или дигитален носител по
всички части; да защити технически проекта пред одобряващите инстанции. Сочи, че
изпълнението било извършено в края на септември 2019г., когато обективно бил предаден
подписания от възложителя договор за изпълнителя. Сочи, че на 30.08.2019г. било
извършено заснемане на сградите, на 03.09.2019г. изпълнителят бил уведомил възложителя,
че е изпълнил част първа от възложената задача; на 25.09.2019г. били изпратени проектите
от част първа и втора по електронната поща, посочена от възложителя; на 26.09.2019г.
проектите и документите в двете части от договора; на 18.12.2019г. била изпратена фактура
№ 72 за дължимото плащане от 30 % от стойността на договора, а именно 2100 лева, с ДДС
общо 2520 лева. На 27.12.2019г. било получено частично плащане на дължимата сума в
размер на 2520 лева. Сочи, че на 16.01.2020г. изпълнителят информирал представител на
възложителя, че е участвал и извършил дейност по одобрението на проектите от
техническия орган в община Своге, като е коригирал част от текста в обяснителната записка
относно предназначението на обекта; на 21.01.2020г. било издадено разрешение за строеж
№ 08 на Община Своге да извърши преустройство на сграда № 4, 5 и 13 в център за
социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и за лица с умствена
изостаналост, находящи се в с. Малиново, община Своге, област Софийска; на 21.04.2020г.
била изпратена от изпълнителя на възложителя проформа фактура № 77 от 21.04.2020г. за
дължими суми по предоставената услуга в размер на 4900 лева с ДДС на обща стойност
5880 лева. Поддържа, че предаването на проектите станало на 30.09.2019г. по част първа и
втора от договора в офиса на изпълнителя. Твърди, че изработените проекти са одобрени от
възложителя и от компетентните технически органи на Община Своге, като изпълнението
било прието чрез преки и конклудентни действия, защото посочения от възложителя
2
строителен надзор е издал оценка за съответствие на изработения проект с основните
изисквания по строежите съгласно чл. 142, ал. 6, ет. 2 ЗУТ и на основание на изработените
проекти е издадено разрешение за строеж, от което било видно, че изработеното отговаря на
възложената работа, а възложителят не бил изплатил изцяло дължимото възнаграждение на
изпълнителя. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Темида
Проджект“ ЕООД, с който е посочено, че не оспорва подписването на договор за проучване
и проектиране от септември 2019г. за обект сграда 4, сграда 5 и сграда 13 в центъра за
социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и за лица с умствена
изостаналост, находящи се в ПИ с идентификатор 48129.57.408 с. Миланово, общ. Своге, но
оспорва твърдението, че не е платено възнаграждение по него. Поддържа, че на 17.11.2019г.
била издадена фактура № 68 с основание „Инвестиционен проект: уточняване
предназначението на сграда 4, сграда 5 и сграда 13 в центъра за социална рехабилитация и
интеграция за лица с психични разстройства и за лица с умствена изостаналост, находящи се
в ПИ с идентификатор 48129.57.408 с. Миланово, общ. Своге“. Посочената сума била 7000
лева без ДДС или 8400 лева с ДДС. На 17.02.2020г. били платени 5200 лева, а остатъкът до
пълната стойност на договора, а именно 2520 лева с ДДС бил платен на 27.12.2019г.
Поддържа, че претенцията на ищеца е неоснователна и плащането било извършено редовно.
Твърди, че направеното плащане било по фактура в оригинал, издадена съгласно условията
на Закона за счетоводството. Оспорва представеното уведомление чрез електронно
съобщение до „Темида Проджект“ ЕООД, както и електронно съобщение за изпратена
фактура от 21.04.2020г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По предявения иск с правно основание чл. 266 ЗЗД ищецът следва да докаже наличие на
валидно правоотношение между страните с посочения в исковата молба предмет,
извършване на услугите по договора, приемането им от страна на ответника, както и
размера на дължимото възнаграждение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възражението си за плащане на
процесната сума.
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: че страните са сключили Договор за проучване и проектиране от
м.09.2019г. за сграда 4, сграда 5 и сграда 13 в "Център за социална рехабилитация и
интеграция на лица с психични разстройства и лица с умствена изостаналост“, изпълнението
по него от страна на ищеца и приемането му от ответника, както и че ответникът на
27.12.2019г. е изплатил сумата от 2520 лева с ДДС по договора.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетите по делото
3
писмени доказателства – Договор за проучване и проектиране с възложител „Темида
Проджект“ ЕООД и изпълнител „ВЗ Дизайн“ ЕООД с предмет заснемане, проучване и
проектиране свързани с обект: „Център за социална реабилитация и интеграция на лица с
психични разстройства и умствена изостаналост“, разрешение за строеж от 24.01.2020г.,
издадено от Главния архитект на Община Своге, от приобщения и неоспорен инвестиционен
проект, изготвен от ищеца, както и от представената по делото фактура № ********** от
07.11.2019г., издадена от ищеца на ответника за пълния размер на договореното
възнаграждение за изпълнение на дейностите по договора от 8400 лева с ДДС, която
ответникът твърди, че е получил, осчетоводил и платил.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху възражението на ответното
дружество, че е извършило надлежно плащане на процесната сума. В тази насока съдът
намира следното.
От приетия Договор за проучване и проектиране се установява, че уговорената от
страните обща цена за изпълнение на услугата е 7000 лева без ДДС /раздел IV, т. 1 от
договора/, тоест 8400 лева с включен ДДС. В раздел IV, т. 2, б. „а“ и б „б“ от договора
страните са се уговорили възнаграждението да се заплаща по следния начин: в срок от три
работни дни от предаването на изготвените проекти и документи се изплащат 30% от
предвидения хонорар /т.е. 2520 лева с ДДС/, а останалите 70% от хонорара /т.е. 5880 лева с
ДДС/ се заплащат в срок от 30 работни дни от предаването на изготвените проекти и
документи.
От приетите по делото фактури се установява, че ищцовото дружество „Темида
Проджект“ ЕООД първоначално е издало представената от ответника фактура №
********** от 07.11.2019г. за пълния размер на възнаграждението по договора от 8400 лева
с ДДС, а впоследствие /видно и от експертното заключение по ССчЕ/ е анулирал тази
фактура и вместо нея е издал фактура № ********** от 18.12.2019г. за сумата от 2520 лева с
ДДС, представляваща първата вноска по договора, и проформа фактура № ********** от
21.04.2020г. за процесния остатък от 5880 лева с ДДС. Страните по делото не спорят и от
представеното от ищеца в заповедното производство платежно нареждане от 27.12.2019г. се
установява, че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 2520 лева с посочено
основание фактура № ********** от 18.12.2019г. Доказателства за плащане на остатъка от
възнаграждението в размер на 5880 лева по процесната фактура № ********** от
21.04.2020г., обаче, не се ангажирани. Ответникът твърди, че е извършвал плащания по
първоначалната фактура № ********** от 07.11.2019г., както следва: на 27.12.2019г. – 2520
лева и на 17.02.2020г. – 5200 лева /общо 7720 лева/. Липсват, обаче, доказателства за
твърдяното плащане от 17.02.2020г., а същевременно, доколкото ответникът твърди, че
тогава е извършил окончателното плащане на възнаграждението, следва да се приеме, че
най-късно на 17.02.2020г. ответникът е приел изпълнението по договора, и задължението му
за плащане на остатъка е станало изискуемо.
Тези изводи се потвърждават от експертното заключение по допуснатата по искане на
ответника съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че съобразно
4
счетоводните записи на ищцовото дружество, сумата по първоначалната фактура №
********** от 07.11.2019г. не е платена и фактурата е анулирана. По издадените вместо нея
фактури е налице плащане на сумата от 2520 лева по фактура № ********** от 18.12.2019г.,
а по процесната фактура за остатъка не са установени данни за плащане. Ответното
дружество не е осигурило на вещото лице достъп до счетоводните си книги за изготвяне на
допуснатата по негово искане експертиза, с което е създало пречка за събиране на това
доказателство, а представената с отговора на исковата молба таблица не удостоверява
извършени плащания, а съдържа единствено твърдения за такива.
Предвид гореизложеното и доколкото тежестта за доказване на плащането се носи от
ответника, съдът намира за недоказано възражението му за погасяване на процесното
вземане чрез плащане, като по делото липсват каквито и да било доказателства за
извършено в полза на ищеца плащане на процесната сума от ответника или от трето лице,
действащо от негово име и за негова сметка. Ето защо предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 117,60 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева, или общо 697,60 лева, които следва да му
бъдат присъдени изцяло. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 117,60 лева и 850 лева за адвокатско възнаграждение, платено изцяло, или
общо 967,60 лева, които следва да му бъдат присъдени. Ищецът претендира допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева за подаване на молба за допускане на
обезпечение на предявения иск, което не следва да бъде присъждано, доколкото
производството по обезпечение на предявен иск не е отделно от исковото производство, в
рамките на което е направено искането, и за това процесуално действие не се дължи
самостоятелно възнаграждение. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 7 НМРАВ, отделно
възнаграждение се дължи единствено за защита в производства за обезпечаване на бъдещ
иск. Претендираните суми от 200 лева – адвокатски хонорар по изпълнително дело за
налагане на обезпечението и 48 лева – авансови такси за налагане на запори, също не
подлежат на присъждане, тъй като не представляват съдебни и деловодни разноски по
смисъла на чл. 78 ГПК. Указанията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС, касаят присъждане единствено на разноските, направени в съдебното
производство по допускане на обезпечение /на бъдещ иск/, не и тези в производството по
неговото налагане от съдебния изпълнител. В случай че обезпеченият иск бъде уважен с
влязло в сила решение, с присъединяване на изпълнителния лист към вече образуваното
изпълнително дело, наложените обезпечителни мерки ще се трансформират в изпълнителни
и сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и авансови такси ще
подлежат на възстановяване от длъжника по изпълнението на основание чл. 79, ал. 1 ГПК.
Ето защо съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
697,60 лева в заповедното производство и 967,60 лева в исковото производство. На
5
следващо място съдът констатира, че ответникът е останал задължен за плащане на сумата
от 250 лева, представляваща депозит за възнаграждение на вещо лице, който е бил изплатен
от бюджета на съда, поради което и на основание чл. 77 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да възстанови сумата по сметка на Софийския районен съд.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 266 ЗЗД, че „Темида Проджект“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Ломско шосе“, бл. 173, вх. Д, ет. 0, ап. 21, дължи на
„ВЗ Дизайн“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Йордан Стубел“ № 10А, ет. 1, ап. 1, сумата от 5880 лева, представляваща неплатена част от
възнаграждение по Договор за проучване и проектиране от м.09.2019г. за сграда 4, сграда 5
и сграда 13 в "Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с психични
разстройства и лица с умствена изостаналост", съгласно фактура № **********/21.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 27.10.2020г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 52260/2020г. по описа на
СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА „Темида Проджект“ ЕООД да заплати на „ВЗ Дизайн“ ЕООД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 697,60 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 967,60 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Темида Проджект“ ЕООД да заплати на основание чл. 77 ГПК в полза и по
сметка на Софийски районен съд сумата от 250 лева, представляваща платен от бюджета на
съда депозит за възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6