Д О Б Р И Ч К И Р А Й О Н Е Н
С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
12.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, осми наказателен състав, в
публично съдебно заседание на двадасет
и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов,
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№1554 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството е по реда на
чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.І от ЗАНН и е образувано по жалба на ”****” ООД
, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.”*** №*** представлявано
от управителя Л.С.Д. /чрез
адв. Ю. М. – ДАК/, срещу
Наказателно постановление № 08-000990/432 от 17.09.2018 г., на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.
Добрич.
С обжалваното
Наказателно постановление за извършено административно нарушение на чл.7, ал.2,
във вр. с ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ на
жалбоподателя на основание чл.416, ал.5 от Кодекста на труда КТ/, във вр. с
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
С жалбата се моли за отмяна изцяло на наказателното
постановление като
незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се оплаквания, че при издаване на НП наказващият
орган не е съобразил и поставил на преценка събраните по преписката писмени доказателства,
от които може да се заключи, че при сключване на трудовия договор с
чуждестранния работник жалбоподателят е спазил нормативните изисквания, като е информирал НАП за това обстоятелство, както и че няма
възникнала щета за фиска. Алтернативно се моли, съдът да приеме, че процесното нарушение
описано в НП съставлява „маловажен случай” - по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от процесуален
представител–адв.Ю.М.
***, който поддържа жалбата на посочениет в нея правни основания. В защитната
си реч поставя акцент върху конкретен факт,а именно, че назначеният на трудов договор
чужд гражданин на трета държава е от български произход, както и че е
пребивавал към този момент в страната.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от свой
процесуален представител -
юрисконсулт Галин Николов,
който пледира жалбата да се остави без уважение като неоснователна и правно неиздържана. Пледира наказателното постановление да бъде потвърдено от съда изцяло, като правилно и законосъобразно, включително и в санкционната му част.
След анализ
и преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,
съдът провери изцяло правилността на наказателното постановление, при което намери
за установено от фактическа страна следното:
На
19.06.2018 г. свидетелите К.А., С.Г., Т.А. и В.П. - всички изпълняващи
дължонстта „инспектор” в ДИТ - гр.Добрич извършили нарочна проверка след
подаден сигнал от МВР, че на строителен обект „Саниране на многофамилна жилищна
сграда” на адрес: гр. Добрич, ул. „***” № ***, стопанисван от жалбоподателя „***”ООД,
полагат труд общо 4 работника , които са чужди граждани от Република Украйна. В
хода на проверката е установено, че жалбоподателят в качеството си на
„работодател” /по смисъла на §1, т.1 от
КТ/ е допуснал да полага труд като „общ работник”, въз основа на сключен трудов
договор №259/ 30.05.2018 г. лицето П. К. - роден на *** г., гражданин на
Република Украйна, без за него да е било подадено заявление за достъп до пазара
на труда в Агенцията по заетостта, респ. без да е получено съответно разрешение
за работа, издадено от компетентните органи на държавната институция.
Във
връзка с констатираното нарушение от жалбоподателя е изискано да представи набор
от документи, вкл. сключени трудови договори с наетите на работа чужди граждани
от Украйна. При прегледа на документите се установило, че чуждият гражданин П. К.
е нает на работа като „общ работник” на строителния обект, без за него да е
подадено заявление за достъп до пазара на труда в Агенцията по заетостта, и без
да има получено разрешение за работа. С оглед на констациите от проверката и
констатираните нарушения на чл.7,ал.3 от ЗТМТМ на 07.08.2018 г. е бил съставен Протокол
за извършена проверка /ПИП/ №ПР1822362/07.08.2018 г., с който на осн.чл.404, ал.1,т.1
от КТ на жалбоподателя в качеството му на „работодател” са били дадени
предписания, за отстраняване в срок на допуснатите нарушения на КТ.
Мотивирана от изложените
фактически констатации на проверката св. Клементина А.А., в съотвествие с
предоставените й властнически правомощия на длъжностно лице, на дата 20.08.2018
г. привлякла отговорността на жалбоподателя „***” ООД с Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №08-000990 за извършено нарушение на чл. 7,
ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗТМТМ. В обстоятелствената част на АУАН е изложено
подробно и ясно описание на обстоятелствата, при които е установено процесното
нарушение, както и на други факти, относими към предмета на спора. По отношение
на изпълнителното деяние е прието, че жалбоподателят е наел на работа чужд
гражданин на трета държава да предоставя
работна сила , но без да е подал заявление
за разрешаване на достъп до пазара на труда в Агенция по заетостта, като
е сключил с него трудов договор без
разрешение от Агенцията по заетостта, с което на лицето не е разрешен достъп до
пазара на труда.
АУАН е съставен при спазване на
нормативните изисквания на ЗАНН, в присъствието на представляващия привлеченото
към отговорност търг.дружество. Към момента на предявяване му представляващият санкционираното
търг. дружество не е релевирал обяснения или възражения във връзка с вмененото
във вина нарушение и изложени фактически констатации.
Описаната
и възприета от съда фактическа обстановка се установява от безпротиворечивите
показания на актосъставителката К.А. и свидетелите Т.А. и Р.Г. Стоячева, както
и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения
процесуален ред.
Въз основа на АУАН и в
законоустановения срок на чл.34, ал.3 от ЗАНН наказващият орган е издал
обжалваното НП №08-000990/432 от дата 17.09.2018 година, с което на основание
чл. 416, ал.5 от КТ във вр. с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност е ангажирал
отговорността на жалбоподателя, като му наложил имуществена санкция в
размер на 2000 лв. с оглед осъществен състав на адм. нарушение по текста на чл.7,ал.2 във вр. с ал.3 от ЗТМТМ.
Настоящата
жалба срещу НП е подадена в срока на чл.59 от ЗАНН от легитимирана страна с правен интерес, при
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна по следните съображения:
От правна страна:
Съгласно чл.75а, ал.1 ЗТМТМ, въз основа на която санкционна норма е ангажирана отговорността на
въззивника с НП, чужденец, гражданин на трета държава, който предоставя
работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в
рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. В ал. 2 на същата разпоредба законодателят предвижда, че наказанието по ал.1 се
налага и на работодател - физическо лице, за което чужденец
предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци - граждани на
трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта, а на работодател - юридическо лице, се налага имуществена санкция в
размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. От анализа на нормата
на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е видно, че същата установява едновременно правило за
поведение и санкция за неговото неизпълнение. В този аспект, тя е приложим
материален закон и едновременно с това - относима санкционна норма. Наказващият
орган законосъобразно и обосновано е съотнесъл събраните неоспорими писмени
доказателства по преписката за извършено от жалбоподателя нарушение, при което
е ангажирал отговорността дружеството на основание чл.75а,ал.2 от ЗТМТМ, като е
наложил имуществена санкция в очертаните предели на закона. От друга страна
обаче, че при съставяне на АУАН и издаване на НП, въпреки направеното ясно
словесно описание на нарушението, същото неправилно е квалифицирано като съставомерно
по текста на чл.7, ал.2 във вр. с ал.3 от ЗТМТМ. Посочената разпоредба по
правната си природа е от вида на тъй
нар.„общи” разпоредби и не създава правило за поведение, за да се приеме, че се
явява нарушена материално правна-норма. Такова правило за поведение се съдържа
в разпоредбата на чл.75а,ал.2 от ЗТМТМ, която
се явява едновременно приложима материално-правна норма за нарушението и
санкционна норма.
Независимо от факта, че наказващият
орган неправилно е квалифицирал нарушение по чл.7,ал.2 във вр. с ал.3 от ЗТМТМ
вместо по текста на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, допуснатото нарушение не е от
категорията на съществените процесуални нарушения и не води ограничаване на правото на защита. Анализа на текста посочен в
двете алинеи на чл.7 от ЗТМТМ налага да се приеме, че..” гражданин на трета
държава може да работи само ако има съответното разрешение”, като последното се
издава от Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по реда на ал.3 от
чл.7 от ЗТМТМ в определен срок,респ. 30 дни от подаване на заявлението за
разрешаване на достъп до пазара на труда. От друга страна, очертаните хипотези в
алинеи първа и втора на чл.75а от ЗТМТМ са ясни, доколкото с тях се въвежда
забрана за престиране на работна сила от страна на чужденци-граждани на трета
държава, без да е налице издадено съответно разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта. При това адресати на въведената забрана са както лицата
предоставящи работна сила, така и техните работодатели. Изложеното мотивира
съда да приеме, че макар и да е дадена погрешна квалификация на нарушената материална
норма от ЗТМТМ, при условие, че в обстоятелствената част на НП има изложено ясно
словесно описание на изпълнителното деяние, допуснатото нарушение не води до
накърняване на правото на защита и не води до объркване. Още повече, че от съдържанието на НП и АУАН е видно, че описаните в
тях безспорни факти и обстоятелства попадат под хипотезиса на чл.75а, ал.2 от
ЗМТМТ. Жалбоподателят в случая е бил запознат с тедзи фактите и обстоятелствата при което е извършено нарушението, при което е могъл да се защитава още при предявяване на АУАН, респ. той е могъл да изгради защитната
си теза в пълен обем още в
хода на административнонаказателното производство. По тези съображения, настоящия съдебен състав счита, че като въззивна инстанция по съществото на спора, допуснатото несъществено нарушение, изразяващо се в погрешно дадена правна
квалификация на нарушената материално-правна норма, може да се преодолее чрез изменение на наказателното постановление по реда на чл.334, т.3 вр. чл.
337, ал. 1, т.2 от НПК, съобразно приложението на бланкетната норма на чл.84 от ЗАНН /изцяло в тази
насока КАНД №29 по описа за 2019 год.на Адм.съд Добрич и установената
константна практикана съда/. В случая, предвид наличието на
безспорни доказателства за извършено нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, на
основание чл.334, т.3, във вр. с чл.
337, ал.1, т.2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН посоченото в НП с означение на
нарушението по чл.7,ал.2 във вр. с ал.3 от ЗТМТМ следва да се преквалифицира като нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ,
която разпоредба се явява приложим материален закон. При тези обстоятелства, за
осъщественото адм.нарушение на чл.75а, ал.2
от ЗТМТМ наложената на основание чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ имуществена
санкция в размер на 2000 лв. следва да остане без изменение.
А колкото
до наведените претенции с жалбата, че неправилно наказващият орган не е
съобразил факта, че наетият работник П. К.е имал сключен трудов договор, за
който надлежно са били уведомени органите на НАП, съдът не намира за правно издържани.
Основанието, на което е ангажирана отговорността на въззивника не сочи като
условие наличието на валидно сключен трудов договор, както и липсата на
настъпили за фиска вредни последици. Касае се за формално по своята правна
природа нарушение, за съставомерността на което съдим единствено от това, дали
са осъществени всички обективни признаци на състава, без да е необходимо да има
настъпил вредоносен резултат. Ирелевантно се явява и обстоятелството, че чуждият
гражданин П. К. е от български произход, както и че към този момент е
пребивавал в страната. Съществено за съставомерността на нарушението по чл.75а,
ал.2 от ЗТМТМ е това, че се касае за чужд –гражданин от трета държава, който е бил
нает на работа да престира работна сила при жалбоподателя „***”ООД, без за него
да има издадено съответно разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
Несъстоятелни се претендира от
защитата, че процесното нарушение е следвало да се квалифицира от наказващия
орган като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. №
1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9
от НК, съгласно която разпоредба „маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с
трудовата ангажираност на лицата, съдът намира, че самото нарушение не може да
се характеризира като такова с ниска обществена опасност. ще повече, че регулираните
обществени отношения в случая са засегнати в дълбочина, при условие, че на
строителния обект са били наети да престират труд при работодателя общо 4 пработника - чужди
граждани на трета страна /Украйна/, за които е нямало издадено съответно разрешение
или регистрация в Агенцията по заетостта. По тези съображения съдът счита, че наказващият орган законосъобразно е приел, че нарушението не покрива белезите на маловажен случай - по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
/ По отношение размера на
наложената имуществена санкция/
С наказателното постановление за процесното
адм. нарушение на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.75а,ал.2 от ЗТМТМ на жалбоподателя „****”ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лв., която се явява определена в законовия минимум /по
закон санкцията е от 2000 лв.
до 20 000 лв./. Така
определена по размер имуществената санкция се явява справедлива и съобразена с тежестта на нарушението, а също и със значимостта
на охраняваните с нарушената материално-правна норма обществени отношения. Съдът счита, че макар и да е
индивидуализирана в самия минимум на закона, имуществената санкция ще способства
в пълна степен за реализиране на целите, очертани от законодателя в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Водим от гореизложените фактически констатации
и правни изводи, на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
И З М Е Н Я наказателно постановление №08-000990/432 от
17.09.2018 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Добрич, с
което на основание чл.416, ал.5 то Кодекса на труда, във вр. с чл.75а, ал.2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на ”***” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр.Добрич,ул.”*** №***, за извършено адм.нарушение на чл.7, ал.2 във вр. с
ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, като преквалифицира нарушението от чл.7,ал.2 във вр. с ал.3 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в такова по чл.75а, ал.2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и определя имуществена санкция
в размер от 2000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен
съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия
: