Р Е
Ш Е Н
И Е № 260178
гр.Русе, 02.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански
състав, в публично
заседание на 29-ти септември
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА,
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1484 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищцовото
дружество „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД -гр.София твърди, че на 06.07.2018г. между „А1 България“ ЕАД и С.С.С. е сключен договор за продажба на
изплащане №********* по силата на който ответницата закупила и станала
собственик на устройство „Handset HUAWEI Y5 2018 Blue“. С. се задължила да заплати на „А1
България“ ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план, съставляващ
неразделна част от договора. Ответницата не погасила в срок месечни вноски, с
оглед което и предвид разпоредбата на т.12.3 от контракта, мобилния оператор
прекратил облигационното правоотношение, като непогасената сума – 149.50 лв.
станала предсрочно изискуема.
На 07.11.2014г. „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД сключили договор за поръчителство, въз основа на който ищецът се
задължил, в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на абонати,
сключили с мобилния оператор договори за продажба на изплащане.Предвид факта,
че ответницата не погасила задължението си, на основание чл.143 ЗЗД и чл.2.2.4
от Договора за поръчителство, ищцовото дружество уведомило ответницата, че ще
изпълни вместо нея задължението й към „А1 България“ ЕАД. Поради липса на
доброволно плащане от страна на длъжника, на 21.08.2019г. „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД заплатило на мобилния оператор процесната сума, дължима се от
ответницата по Договор за продажба на изплащане от 06.07.2018г.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление
по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д. №7261/2019г. по описа на РРС срещу С. за
претендираните суми.С оглед депозираното от длъжника възражение, заповедният
съд указал на заявителя /ищец в настоящото производство/ възможността да
предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна
такса.По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че С.С.С. му дължи сумата от 149.50 лв. – главница по Договор за продажба на изплащане №********* /06.07.2018г.,
заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
до окончателното изплащане.Претендират се разноски.
Ответницата С.С.С. редовно призована, не е представила в
срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание без
да е да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие.
Съдът като взе предвид, че ответницата не е представила
в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, намира, че са
налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК и следва да бъде постановено
неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като предявения иск
следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на
иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
настоящето производство разноски в размер на 325.00 лв.-заплатени държавна
такса за производството по делото и адв. възнаграждение. Съгласно т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда
иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора,
ответника следва да заплати на ищеца сумата от 325.00 лв. - разноски по ч.гр.д. № 7261/2019г. по описа на
РРС.
Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че С.С.С., ЕГН ********** *** дължи на
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4, вх. А, ет. 6,
представлявано от С. Х. Б. и Г. Н. П. сумата 149.50лв.-главница по Договор за
продажба на изплащане №********* /06.07.2018г., заплатена от „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по
Договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от
04.12.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение от 05.12.2019г., постановена по ч.гр.д. № 7261/2019г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН ********** *** да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Рачо
Петров Казанджията“ № 4, вх. А, ет. 6, представлявано от С. Х. Б. и Г. Н. П.сумата
от 325.00 лв. -разноски по настоящето производство и сумата от 325.00 лв. - разноски по ч.гр.д. № 7261/2019г. по описа на
РРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: