РЕШЕНИЕ №
гр. Р., 02.10.2019г.
Р.нският ......окръжен съд .......наказателна колегия в публично заседание
на.....пети септември....през двехиляди
и деветнадесета .....година в състав:
Председател:
ЮЛИЯН СТАМЕНОВ МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
Членове: АЛЕКСАНДЪР
ИВАНОВ
при секретаря….Иванка Венкова........в присъствието на
прокурора.............. като разгледа докладваното от ......съдията Пейчева.......ВНЧХД № 401 по описа за
2019 год.,съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК.
С присъда № 2/13.03.2019г. на Беленския
районен съд, постановена по НЧХД № 187/18 на БРС подсъдимият С.М.Д. е признат
за:
Виновен в това, че на 26.12.2017г.
в с.Г.А., община Б., причинил на З.Т.З. от с.с.,
лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание, представляваща оток на главата, охлузвания по лицето,
охлузвания по лява предмишница и лява предкитка, чрез удар с дърво по главата, удари с крака и
ръце по тялото и лицето, поради което и на основание чл.130 ал.2, вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание ГЛОБА в
размер на 200 лева.
Виновен в това, че на 26.12.2017г.
в с.Г.А., общ.Б., нанесъл обида а З.Т.З. от с.а., като го напсувал, с което е
унижил неговата чест и достойнство, поради което и на основание чл.146 ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Невинен в това, че деянието обида
е извършено на публично място, като е оправдан в тази част на обвинението по
чл.148 ал.1 т.1 от НК.
На основание чл.23 от НК на
подсъдимия е определено едно общо наказание, а именно ГЛОБА в размер на 1000
лева, платима в полза на РС-Бяла.
Подсъдимият е осъден да заплати на
З.Т.З. сумата от 500 лева- претърпени неимуществени вреди- болки и страдания в
резултат на престъплението по чл.130 ал.2, вр.ал.1 от
НК, със законната лихва от 26.12.2017г.
Отхвърлен е предявеният граждански
иск в останалата му част до размера от 2500 лева, като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият е осъден да заплати
на З.Т.З. сумата от 300 лева- претърпени неимуществени вреди- засегнати чест и досотйнство в резултат на престъплението по чл.146 ал.1 от НК, със законната лихва от 26.12.2017г.
Отхвърлен е предявеният
граждански иск в останалата му част до размера от 2500 лева, като неоснователен
и недоказан.
Подсъдимият е осъден за заплати на З.З. направените от него по делото разноски, както и да
заплати по сметка на РС-Бяла държавна такса в общ размер от 100 лева върху
уважените граждански искове.
Присъдата е обжалвана от частния тъжител и граждански
ищец З.З., чрез повереникът
му адв.В.В. от РАК, с
доводи за необоснованост на присъдата в нейната оправдателна част, явна несправедливост
на наложеното наказание – относно осъдителните части на присъдата и неправилност
по отношение на уважените размери на гражданските искове. Иска се отмяна на
оправдателната част на присъдата и постановяване на изцяло осъдителна такава;
увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание; уважаване на двата
граждански иска в пълните им предявени размери. Излагат се подробни съображения
в подкрепа на твърденията и исканията.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия С.Д., чрез упълномощеният
му защитник адв.Л.Б. от РАК с доводи за
постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения, недоказаност
на авторството на престъпленията и необоснованост на съдебния акт. Иска се
отмяна на присъдата и постановяване на изцяло оправдателна такава, като предявените
граждански искове бъдат отхвърлени изцяло.
Като съобрази доказателствата по делото,доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата,Окръжният съд
намира следното:
Въззивните жалби са
неоснователни.
От фактическа страна е установено
следното:
Подсъдимият С.М. Денкове на 44
години, български гражданин, живее в с.Г.А., община Б., област Р., работи, неосъждан.
Тъжителят З.Т.З. е на 50 години,
български гражданин, живее в в с.Г.А., обл.Р., работи.
Подсъдимият отглеждал крави в
селскостопански обект- обор с прилежащ
двор около него, намиращи се в края на с Г.А., обл.Р..
В съседство се намирал друг подобен
селскостопански обект, собственост на св.Т. З. – баща на тъжителя, в качеството
му на ЕТ, където семейството на тъжителя отглеждали също едри
селскостопански животни - биволи. Двата
обекта били разделени от оградна мрежа, положена
върху ниска бетонна основа. Тъжителят ползвал и склад за бали, който се намирал
след имота на подсъдимия. За да достигне до него с трактор преминавали през
обекта на подсъдимия, като на определено място разкачвали общата оградната
мрежа и след преминаване отново я опъвали, за да не се допуска навлизане на
животни от обекта на подсъдимия в обекта на тъжителя. По повод това преминаване
през обекта на подсъдимия често възниквали конфликти между него, неговите
работници и работниците на тъжителя.
На 26.12.2017г. преди обяд около 10,30ч,. св.В.Т.ан
– общ работник при тъжителя с управляван от него трактор преминал отново през
мястото с разкачена мрежа, после през обекта на
подсъдимия, за да натовари бали от склада. Подсъдимият го видял, започнал да
вика, да го обижда и хвърлил камък след него. Св.Т.ан
се притеснил и слязъл надолу към работилницата, за да потърси съдействие от
работодателя си – св. Т. З..
Тъжителят З.З. бил пред работилницата, разбрал за
скандала и се качил нагоре в двора към общата оградна
мрежа между двата обекта. Достигнал до нея, където от другата и страна се
намирали подсъдимият и св.З. А. – общ работник при подсъдимия. Между тъжителя и
подсъдимия възникнала разправия в непосредствена близост от двете страни на оградната мрежа. Тогава подсъдимият хвърлил през мрежата
дървена пръчка /летва/, с дължина около 1м. и дебелина до 4см, която от
разстояние около 2м. ударила тъжителя З. по главата и се счупила. Тъжителят бил
с плетена шапка на главата. След това св.З. А. прескочил ниската и огъната оградна мрежа и ударил
с юмрук тъжителя. В същото време подсъдимият също прескочил мрежата и се
нахвърлил с удари с ръце върху тъжителя. Двамата със св.А. съборили тъжителя З.
на земята и започнали да го ритат по тялото. Тъжителят се опитал да се предпази
с ръце, но ритниците на двамата попадали
по тялото му. Подсъдимият започнал да псува и обижда тъжителя, да му отправя
закани.
Свидетел на скандала и побоя станал св.П. П.- пастир при тъжителя, който се
намирал между тях и обора. Като видял какво се случва, той отишъл да търси
помощ от св.Т. З.. След като се
развикали, от обора на подсъдимия излезли майка му – св.Н. Д. и малолетния му
син. Св.Д. се опитала да възпре сина си, но той грубо й
отговорил да мълчи.
Малко след като престанали да го
ритат, тъжителят станал прав, залитал при вървене, бил със зачервено лице и по
главата му се виждали следи от кръв. Тъжителят отишъл в работилницата при баща
си. През следващите дни не се чувствал добре и преживявал тежко всичко, което
му се случило. Бил несигурен в работата си, притеснен от заканите.
На 28.12.2017г. тъжителят посетил кабинет на лекар–специалист по
съдебна-медицина УМБАЛ „Канев“ АД гр.Р., където бил освидетелстван. При
прегледа били установени следните
телесни увреждания, отразени в издаденото съдебномедицинско удостоверение / СМУ/
№ 9421/2017г./л.8/: оток на главата, охлузвания по лицето, охлузвания по лява предмишница и лява предкитка. По
преценка на съдебния лекар на тъжителя били причинени болки и страдания.
Тъжителят подал жалба до Районна прокуратура град Бяла. След извършена
проверка с Постановление от 27.03.2018г. било отказано образуване на ДП с оглед
липсата на извършено престъпление от общ характер.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза по отношение на З. Златков се установило,
че той е получил: оток на главата,
охлузвания по лицето, охлузвания по лява предмишница
и лява предкитка. Тези увреждания следва да се
преценят по медико-биологичния признак като болка и страдание. При такива
увреждания обикновено настъпва пълно възстановяване в рамките на около 10-15
дин. В експертизата подробно е описан механизма на получаване на всяко едно от
констатираните телесни увреждания.
Тази
фактическа обстановка съответства
на писмените и гласни доказателства по делото. Същата е правилно установена от
пъровинстанционния съд. Настоящият състав споделя напълно направения от първата
инстанция анализ на доказателствата и крайния извод на съда.
По делото
няма спор относно получените от тъжителя телесни увреждания-
подробно описани в СМУ и в СМЕ; няма
спор за времето и мястото
на конфликта, причината за неговото
възникване и присъствалите
лица; както и за факта на физическото
съприкосновение между тъжителя
от една страна и подсъдимия
и св.А. от друга. В тази насока всички гласни
доказателства са еднопосочни и непоритворечиви.
Спорният
по делото въпрос е за авторството на двете деяния. В тази насока първата инстанция е подложила на прецизен
анализ всички събрани по делото докаазетлства, дала е вяра на незаинтеерсования свидетел-очевидец на слечилото
се, мотивирано е кредитирала
тези гласни доказателства, които кореспондират с описания от вещото
лице механизъм на получаването
им и е достигнала до правилни
изводи, че автор на телесните уврежадиня
и на обидата е именно подсъдимият.
Законосъобрано са отхвърлени показонията на св.А., който поема цялата вина върху себе си, като недостоверни и заинтеерсовани такива, а показанията на св.П., който е очевидец и незанитеерсован
такъв, като обективни и правдиви. Настоящият състав изцяло споделя съображенията на първата инстанция,
поради което не е необохдимо да ги преповтаря.
Неоснователни
са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения.
Законосъобразно
и правилно са изключени от доказателствата по делото показанията на тъжителя и в тази насока не е допуснато процесуално нарушение от районния
съд.
Присъдата е обоснована, тъй като са събрани
всички относими към предмета на доказване доказателства, извършен е задълбочен анализ на същите, отчетена е заинтересоваността на
част от свидетелите, предвид
техните близки отношения със
страните в конфликта. Съдът
е дал вяра на експертизата като обективна, компетентна, обоснована
и кореспондираща с останалата
медицинска документация. Дал е вяра
на показанията на кредитираните
свидетели като
правдиви, обективин,
последователни и логични.
Законосъобразни
са изводите на първата
инстанция и досежно това,
че право на тъжителят е да търси
отговорност за случилото се
само от подсъдимия, въпреки
данните, че той е бил удрян и от св.А..
Настоящият
състав споделя и съображенията на райнонният съд във връзка
с липсата на квалифициращо обстоятелство обида нанесена на публично
място. Предвид времето и мястото, където се е развил конфликта и това,
че там е присъствало само едно лице, извън страните, не може да се приеме за
доказано наличието на публичност,
поради което законосъобразно подсъдимият е признат за невинен в тази част на
обвинението.
С оглед изложеното правилно е приложен материалния
закон. Обсъдена е обективната и субективна страна на всяко
едно от престъпленията, които правилно са квалифицирани като такива по чл.130
ал.2, вр.ал.1 от НК и по чл.146 ал.1 от НК.
Няма
основание за постановяване на изцяло оправдателна присъда, с оглед събраните и
анализирани доказателства от районния съд и изложеното по-горе от въззивната инстанция, поради което възраженията на защитата
в тази насока са неоснователни.
Неоснователни са възраженията за
явна несправедливост на наложените наказания.
За извършеното престъпление по
чл.130 ал.2, вр.ал.1 от НК на подсъдимият е наложено
наказание от вида глоба. Наказанието е определено при наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива правилно са отчетени
чистото съдебно минало на подсъдимия и неговата трудова ангажираност, като
размерът на глобата е определен към средния на предвиденото в текста. Възивната инстанция не установи наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което не е необходимо определяне на
наказание от друг вид за това престъпелине, въпреки
предвидените три алтернативни по вид наказания в текста на НК, нито се налага увеличаване
размера на глобата.
За престъплението по чл.146 ал.1
от НК на подсъдимият е наложено наказание
глоба, като са отчетени същите смекчаващи отговорността обстоятелства и
липсата на отегчаващи такива. Размерът на глобата е отмерен към минимума, предвид
ниския интензитет на отправената обида по адрес на тъжителя. Възивната инстанция не установи наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което не е необходимо увеличаване размера
на наложената глоба.
Така определените наказания, по вид и размер, съответстват на
тежестта на извършеното, на личността на подсъдимия и се явяват справедливи. Не
са налице основания за тяхното увеличаване.
Правилно е
приложена разпоредбата на чл.23 от НК и на подсъдимият е наложено едно общо
наказание, по-тежкото от двете, а именно глоба в размер на 1000 лева.
Неосновотелни са
възраженията досежно размера на гражаднските искове.
Законосъобразно,
правилно, в съответствие
с направените
искания, с доказателствата по делото и справедливостта
е присъден и размерът на гражданските искове за двете престъпления. Те са доказани по своето основание, предвид извършените противоправни деяния, наличието на причинно-следствена
връзка между деянията на подсъдимия и настъпилите неимуществени вреди, изразяващи
се в причинените телесни увреждания, понесените от тъжителя болки и страдания-
за престъплението по чл.130 от НК, понесената обида, засегнатите чест и достойнство
на тъжителя- от престъплението по чл.146 ал.1 от НК.
Районният съд е съобразил правилата
на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетенията, които мотивирано е оценил
съобразно доказателствата по делото в присъдените размери, със законната лихва
от датата на деликта. Мотивирано в останалата си част
двата граждански иска са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Настоящият
състав споделя изцяло изложените от първата инстанция съображения. Пред въвзивинят съд не се представиха доказателства, които да
налагат уважаване на гражданските искове в по-висок размер.
Законосъобразно
и правилно са присъдени и съответните разноски и държавни такси.
При
извършената служебна проверка на обжалваната присъда въззивният
съд не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи нейната
отмяна. Не са налице основания за преквалифициране на деянието или за изменяне
на присъдата. Обжалваната присъда е законосъобразна и правилна, както в нейните
осъдителни части, така и в нейната оправдателна част. Жалбите се явяват
неоснователни, а присъдата следва да бъде оставена в сила изцяло.
Пред въззивната инстанция не са
претендирани разноски от страните, поради което съдът
не присъжда такива.
Мотивиран така и на осн.чл.338
от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2/12.03.2019г. на Беленския районен съд, постановена по НЧХД № 187/18
на БРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: