Р Е Ш Е Н И Е
Номер 520 Година 21.04.2022 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, десети състав, на двадесет и девети март две хиляди двадесет и
втора година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Даниела Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 209 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Х.Х.М.
с ЕГН: **********, чрез адвокат В. СТАВРЕВот АК гр.Бургас, с адрес гр.Бургас,
ул.“П.Яворов“ № 9, ет.1 против отказ да се изтрият лични данни обработвани в
информационните фондове на МВР, във връзка с ДП № 917/2005г. по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР гр.Бургас, обективиран в решение № УРИ
251005-1/20.01.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас. Счита отказа за
незаконосъобразен и прави искане да се отмени решението и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и прави искане да бъде отхвърлена,
както и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Административен съд Бургас
намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 08.11.2021г. в ОД на МВР гр.Бургас
е постъпило заявление с вх.№ 251005-101/08.11.2021г.(л.12 от делото) от Х.М. за
„заличаване на лични данни“ от информационни фондове на МВР, във връзка с дело
от 2001г. или 2002г.
След извършена проверка е
установено, че за 2001г. и 2002г. се обработват следните лични данни за лицето:
1.„заподозрян“ по ЗМ 2115/01.09.2001г. по описа на Първо РУ Бургас, за
престъпление по чл.206 от НК- обсебване; 2.„извършител“ по ДП 917/20.11.2002г.
по описа на Четвърто РУ Бургас, за престъпление по чл.129 от НК-средна телесна
повреда; 3.задържано лице „уличен“ заповед за задържане 5907/30.10.2002г. по
описа на Първо РУ Бургас (като причина за задържане е -обявен за издирване); 4.„полицейска
регистрация“ 4602/25.02.2002г. по описа на РУ Айтос- за кражба на пари и вещи
от домове.
В хода на административното
производство, във връзка с постъпилото заявление е поискана информация от
Районна прокуратура Бургас, Районен съд Бургас, Районно управление Айтос и
Първо РУ Бургас, както и заверени копия на актовете по водените срещу М.
досъдебни производства и преписки, взетите решения, обжалвани ли са и кога
същите са влезли в законна сила, както и предоставяне на заверено копие от
издадените постановления или решения (присъди) на съда, копия на сключени
съдебни споразумение и др. Данните от извършената проверка са обективирани в
докладна записка № УРИ 251р-2562/20.01.2022г. (л.27 от делото), като в
представената по делото административна преписка са приложени и съответните писма
и отговори по тях.
С решение № УРИ
251005-1/20.01.2022г. директора на ОД на МВР гр.Бургас, на основание
чл.25.ал,3, чл.26, ал.2 и чл.29, ал.1 от ЗМВР, чл.45, ал.1, т.4 от ЗЗЛД и чл.8,
т.1, чл.14, ал.5 и чл.17, ал.1, т.2 и т.4 от Вътрешните правила за организация
на работата в МВР по постъпили заявления от физически лица във връзка с
обработването на техните лични данни в МВР, утвърдени със заповед №
8121з-1111/08.10.2019г. на министъра на вътрешните работи е отказал изтриването
на данни на Х.Х.М., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с
ДП № 917/2002г/ по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР гр.Бургас. Относно ЗМ
2115/2001г. и заповед за задържане 5902/2002г. и двете по описа на Първо РУ
Бургас, е решено личните данни на М. да бъдат изтрити.
Решението е връчено на
жалбоподателя на 25.01.2022г., видно от направеното на него отбелязване. То е
обжалвано в частта по т.1, в която е отказано изтриване на личните данни на Х.М.,
обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с ДП № 917/2005г. по
описа на Четвърто РУ при ОДМВР гр.Бургас, с жалба с вх.№ 1260/09.02.2022г., подадена
в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Решение № УРИ 251005-1/20.01.2022г. е издаден
от компетентен орган, а именно директора на ОД на МВР гр.Бургас, съобразно
нормата на чл.29, ал.1 ЗМВР и правомощията предоставени му със
заповед № 8121з-1111/08.10.2019г. на министъра на вътрешните работи (л.41 от
делото).
При издаване на решението не са допуснати
нарушения на процесуалноправните изисквания на закона, които да са довели до
неговата незаконосъобразност. Административното производство е образувано по
подадено от жалбоподателя заявление с вх.№ 251005-101/08.11.2021г., с което е
поискано да бъде извършена проверка за негови лични данни обработени в МВР и
при наличието на такива, същите да бъдат заличени, ако е налице законово
основание за това. Посочено е и „със връска
със дело 2001гд или 2002гд колкото си спомням“. Искането е разгледано от
компетентния орган, като преди да се постанови обжалваното решение, са изискани и събрани необходимите доказателства
от Районен съд Бургас, Районна прокуратура Бургас, Районно управление Айтос на
ОДМВР гр.Бургас, Първо РУ Бургас.
Решението
е издадено в предвидената писмена форма, съобразно изискванията на чл.22, ал.1,
във връзка с чл.21, т.6 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г. за реда за
обработка на лични данни в МВР, като то е мотивирано с оглед изложените в него
фактически и правни основания.
За да постанови обжалвания отказ,
административният орган е приел, че обработваните лични данни на Х.М. във
връзка с „извършител“ по ДП 917/20.11.2002г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР
гр.Бургас, за престъпление по чл.129 от НК, досъдебното производство е внесено
на 21.10.2005г. в Районен съд Бургас със споразумение за прекратяване на
наказателното производство. Споразумението е одобрено и на основание чл.24,
ал.3 от НПК, съдът е прекратил производството по НОХД 29185/2005г. по описа на
РС Бургас, влязло в сила на 07.11.2005г. Прието е, че лицето е осъдено със
споразумението и искането му не отговаря на никоя от хипотезите на чл.3 от
Инструкция 8121з-748/20.10.2014г. и данните не подлежат на заличаване.
Обработването на
лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на
дейностите им и се осъществява при условията и по реда на ЗМВР и ЗЗЛД.
Правилата за обработка на лични
данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност,
противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на
наказателното производство, органите на МВР са предвидени в нормата на чл.26, ал.1
от ЗМВР, като съгласно ал.2, сроковете за съхранение на данните по ал.1 или за
периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от
министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази
разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за
съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи
във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (Инструкцията).
Съгласно чл.2, ал.1
от Инструкцията, в МВР се
изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във
връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за
наличие на данни за престъпления от общ характер.
За да бъдат
обработвани лични данни за едно лице, то те трябва да почиват на конкретни
факти, като не следва данните да се обработват произволно и без определена цел.
Целите за съхранението и обработката на личните данни са посочени в
разпоредбата на чл.2, ал.2 от Инструкцията, а именно целта на обработката и
съхранението на личните данни по ал.1 е защита на националната сигурност,
противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на
обществения. Данните се заличават ако не съществува причина за тяхното
запазване.
В чл.3 от Инструкцията,
са регламентирани изчерпателно хипотезите, при които личните данни по чл.2 се
заличават, а именно: 1.постановен
отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл.24, ал.1, т.1 и 8а НПК; 2.не е образувано наказателно производство в
случаите на чл.24, ал.5 НПК; 3.наказателното производство е прекратено: а) на
основание чл.24, ал.1, т.1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не
съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл.243, ал.10, изр.2 НПК; б) на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и са
изтекли сроковете по чл.243, ал.10, изр.2 НПК; в) на
основание чл.24, ал.5 НПК; г) на основание чл.250, ал.1, т.2 НПК; д) на основание чл.24, ал.1, т.8а НПК поради това, че деянието съставлява административно
нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 4.
влязла в сила оправдателна присъда; 5. изтекъл давностен срок по чл.81, ал.3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс НК) при: а) постановен отказ от образуване на
наказателно производство на основание чл.24, ал.1 НПК с изключение на случаите на чл.24, ал.1, т.1 и 8а НПК; б) прекратяване на наказателното производство на
основание чл.24, ал.1 НПК с изключение на случаите на чл.24, ал.1, т.1 и 8а НПК; 6. наложена е глоба по административен ред на
основание чл.218б НК и е изтекла една година от датата на извършване на
деянието; 7.освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание (чл. 78а НК) и 8. лицето е починало – във всички останали случаи.
За да се прецени
дали са налице основания за заличаване на данните, следва да се съблюдават
предпоставките на чл.3 от Инструкцията, както и дали информацията се обработва
съобразно предвидените законови цели, тоест следва да са налице тези две
кумулативно предвидени предпоставки.
От събраните в хода
на производството писмени доказателства безспорно се установява, че в
информационните фондове на МВР се обработват лични данни на жалбоподателя, като
извършител по ДП 917/2005г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР гр.Бургас, по което
е образувано и наказателно производство и му е повдигнато обвинение. По наказателното
производство е одобрено споразумение на 07.11.2005, съгласно което
жалбоподателят се е признал за виновен за това, че на посочена дата и място, в
съучастие с друго лице е причинил на трето лице посочена средна телесна
повреда, като уврежданията са довели до растройство на здравето, временно
опасно за живота – престъпление по чл.129, ал.1, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК,
като деянието е извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла
на чл.11, ал.2 от НК. За това престъпление на жалбоподателя, на основание
чл.129, ал.1, вр.ал.2, чл.20, ал.2 от НК, вр.с чл.55, ал.1, т.2, б“б“ НК, вр.с
чл.2, ал.2 от НК е наложена глоба в размер на 400 лева и е прекратено
производството по делото. Към настоящия момент, в свидетелството за съдимост на
жалбоподателя е отразено, че той е осъждан и реабилитиран на основание чл.88а
от НК, тоест неговите лични данни се обработват във връзка с извършената му
полицейска, за извършено от него престъпление от общ характер.
В случая не е
налице нито една от хипотезите предвидени в нормата на чл.3 от Инструкцията,
при която да са налице основания за заличаване на личните данни на
жалбоподателя, поради което необходимостта от тяхното обработване не е
отпаднала. В този смисъл личните му данни се обработват законосъобразно, за
целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното
преследване на престъпления. Действително образуваното наказателно производство
е било прекратено, но на основание чл.24, ал.3 от НК – поради одобрено от съда
споразумение за решаване на делото, което не е сред случаите предвидени в чл.3,
т.3 от Инструкцията, при които прекратяването на наказателното производство е
основание за заличаване на личните данни.
На следващо място,
настъпилата реабилитация, не е предвидена като основание за заличаване на
личните данни. Сама по себе си предвидената в нормата на чл.88а от НК
реабилитация по право, както не е сред основанията предвидени в чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на полицейската регистрация, така и не е сред основанията за
заличаване на личните данни предвидени в Инструкцията. По своята същност, реабилитацията заличава
осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото
осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено
противното. Настъпването по право на реабилитацията на жалбоподателя не води автоматично
до заличаване на личните му данни, обработвани в информационните масиви на МВР.
В своята практика, Върховният
административен съд приема, че целта на реабилитацията като институт на
наказателното право и целта на полицейската регистрация /при извършването на
която се използват и лични данни на лицето/ като правен институт на
административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация
не е основание за снемане от полицейска регистрация. Съхраняването и
обработването на личните данни на лицето, се извършва като последица от самото
деяние за което те са снети. Съответно, реабилитацията е последица от наличие
на осъждане и настъпване на определени предпоставки. В този смисъл и предвид целите за които се обработват личните
данни, не е налице и хипотезата на чл. 45 от Закона за защита на личните данни, а именно да е отпаднала целта за
обработването им, тъй като за целите на противодействието на престъпността
продължават да се обработват лични данни на лица с влезли в сила осъдителни
присъди за умишлени престъпления, независимо от настъпилата реабилитация по
право. Ето защо, реабилитацията не представлява
основание за заличаване на личните данни от масивите на МВР.
С оспореният акт не
е нарушен и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка
с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и
за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). С Регламента са въведени нови
правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на
личните им данни, но е предвидено, че тези правила не се прилагат при
обработването от компетентните органи за целите на предотвратяването,
разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или
изпълнението на наложените наказания, включително за предотвратяване и
предпазване от заплахи за обществената сигурност - чл. 2, ал. 2, б. „г“ от
Регламента. Поради това и администраторът не е длъжен в този случай да доказва
необходимостта от обработването им. В този смисъл е практиката на ВАС
обективирана в решение № 16691/09.12.2019г. по адм. д. № 2825/2019г., решение №
13098/04.10.2019г. по адм. д. № 6706/2019г., решение № 7083/11.06.2021г. по адм.д.№ 4084/2021г., решение № 12074/25.11.2021г. по адм.д.№ 7793/2021г.
и др.
В допълнение на
изложеното следва да се има в предвид и че след като са предвидени изрично
хипотезите, при които се заличават личните данни, обработвани в информационните
масиви на МВР, административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и е задължен да се съобразява с установените с чл.3 от Инструкцията материалноправни предпоставки. Ето защо и
след като в случая не са налице предвидени от законодателя основания за
заличаване на процесните лични данни на Х.М. и те се обработват в информационните
фондове на МВР, за предвидените законови цели, правилно с обжалваното решение
по т.1 е отказано тяхното заличаване и подадената от М. жалба следва да бъде отхвърлена, на основание чл.172,
ал.2 от АПК, като неоснователна.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Х.М. с
ЕГН: **********, чрез адвокат В. СТАВРЕВот АК гр.Бургас, с адрес гр.Бургас,
ул.“П.Яворов“ № 9, ет.1 против отказ да се изтрият личните му данни обработвани
в информационните фондове на МВР във връзка с ДП № 917/2005г. по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР гр.Бургас, обективиран в т.1 от решение № УРИ
251005-1/20.01.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: