Р Е Ш Е Н И Е
№ 465
Град Пловдив, 16.03.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
М.Г. и с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3302 по описа на съда
за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на „Тани 2006“ ООД срещу решение № 1972 от 11.11.2021 г., постановено по а.н.д.
№ 3798 по описа на Районен съд Пловдив, VIII
н.с.,
за 2021 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-003080 от
10.02.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с което на
основание чл.414, ал.1 КТ на „Тани 2006“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Н.П.П., е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за
нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл.62,
ал.5 КТ.
Според касатора решението
е неправилно, защото административно-наказателната отговорност е ангажирана за
извършване на административно нарушение, изразяващо се в преждевременно
подаване на уведомлението по чл.62, ал.5 КТ, което не съответства на
изпълнителното деяние по чл.62, ал.3 КТ, изразяващо се в бездействие. Иска се
отменя на решението и на обжалваното наказателно постановление. Претендират се
разноски.
Ответникът чрез
процесуалния си представител моли съда да потвърди решението на въззивната
инстанция като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна, а
решението на ПРС като правилно следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационните жалби са подадени
в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страните по делото, за които съответната
обжалвана част от решението е неблагоприятна, поради което са допустими, но
разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, са
неоснователни поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел за безспорно установено въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, че дружеството е допуснало
нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл.62,
ал.5 КТ,
защото безспорно е установено, че на 27.11.2020 г., когато е подадено
уведомление по чл.62, ал.3 КТ до ТД на НАП за прекратяване на трудовия договор
на Паскова, не са били налице условията за това, защото към тази дата работодателят
все още не е бил връчил на работника издадената заповед за прекратяване на
трудовия й договор, съответно не е породено правното действие на чл.335, ал.2 КТ.
Според районния съд обстоятелството, че работодателят е изпратил уведомление на
27.11.2020 г., когато прекратяването на трудовия договор не е било налице, не
води до извод, че е изпълнено задължението по чл.62, ал.3 КТ. Според районния
съд в случая не е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН, а
напротив, писмените и гласните доказателства изцяло подкрепят неговите
констатации. Като неоснователно и недоказано е преценено възражението на
дружеството, че заповедта за прекратяване на трудовия договор не е била връчена
поради отказ на работника да я получи. Правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството по реда на чл.414 КТ, а
деянието е правилно квалифицирано, имуществената санкция е определена в
минималния размер и няма основание за прилагане на чл.28 ЗАНН. При извършената
служебна проверка съдът е констатирал, че при съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното наказателно постановление не са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на наказаното лице,
съдържат изискуемите реквизити и са издадени от компетентни лица в
законоустановените срокове.
Решението е
правилно. Въз основа на правилно установените относими факти районният съд е
направил обосновани и съответни на закона изводи, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция, които нямат да бъдат преповтаряни и към които
касационният състав препраща на основание чл.221, ал.2 АПК.
Възраженията в
касационната жалба са идентични с тези в жалбата до районния съд, обсъдени са и
са изложени мотиви по всяко от тях.
Правилен и обоснован
е изводът на районния съд, че преждевременното изпращане на уведомление не е
равносилно на изпълнение на задължението за уведомяване, защото в закона е
определен 7-дневен срок след прекратяване на трудовия договор и в този срок
следва да бъде извършено действието по уведомяване. След като уведомлението не
е подадено в този законоустановен срок, то безспорно е налице бездействие от
страна на работодателя, който не е изпълнил задължението да уведоми ТД на НАП
за прекратения трудов договор. Т.е., противно на застъпеното от касатора
становище, изпълнителното деяние напълно съответства на това по чл.62, ал.3 КТ
и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5/29.12.2002 г.
По изложените
съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като допустимо,
правилно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено
дружеството да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1972
от 11.11.2021 г., постановено по а.н.д. № 3798 по описа на Районен съд Пловдив, VIII н.с., за 2021 година.
ОСЪЖДА „Тани 2006“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.