Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 27.05.2015г., град Дупница
IV
Районен съд – Дупница състав
28.04. 2015
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2000 2014
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по И.И.К. – ***, ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител адв. В.С. *** срещу А.К.К., ЕГН **********,***, Г.К.К., ЕГН **********,*** и К.В.К., ЕГН **********,***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 69, вр. чл. 34 ЗС, вр. чл. 341 ГПК.
Ищцата твърди, че с ответниците са
съсобственици на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68789.607.85.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Дупница, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „*** ***“ № 1, ет.
1, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68789.607.85, предназначение на самостоятелният обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена е документа площ: няма данни,
прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, стар идентификатор: няма, ниво: 1, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта : няма, над обекта:
68789.607.85.1.2, ведно със 195/505 (сто деветдесет и пет от петстотин и пет)
идеални части от поземления имот с идентификатор 68789.607.85 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед
300-5-56/30.07.2004 на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „***
***“ № 1, площ 577 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване:ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 959, квартал 61, парцел VII, при съседи:
68789.607.145, 68789.607.122, 68789.607.86, 68789.607.94, 68789.607.126. Твърди,
че на основание дарение на недвижим имот, обективирано в нотарилаен акт № 7,том
XII, дело № 4426/1975 на Ст. ***ския районен съд, *** *** К. е дарил синовете
си *** К.К., Г.К.К., А.К.К. и внука си К.В.К. с гореописаните недвижими имоти
при равни права, както и че с нотариален акт № 183, том I, дело № 289/1993 г.
на Дупнишкия районен съд, *** К.К. е дарил своята част на дъщеря си И.И.К. - ***
– ищцата в настоящото производство. Сочи, че не могат с ответниците да разделят
доброволно недвижимите имоти, поради което моли съда да постанови решение, с
което да допусне делбата на същите при равни квоти.
В
депозирания от ответника А.К. чрез пълномощника му по реда на чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, се изразява
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск, поради липса на
одобрен архитектурен (инвестиционен) проект за делба на жилище. Сочи, че не е
доказан самостоятелен обект на делба, тъй като скици и схеми не са доказателство
за наличие на одобрен проект. Дори обекта по н.а 183/93 г. да бил жилище и то
годно, в този случай то би създало етажна собственост, в която теренът се
придава и се превръща в прилежаща част към съответните отделни обекти жилища.
Ето защо твърди, че освен по сочените в предходните точки съображения,
нотариален акт № 183/93 г. е нищожен, защото в него е налице записване, че се
прехвърля ¼ идеална част от дворно място
ведно с ¼ идеална част от жилище вместо да се посочи че се прехвърля
обект жилище със съответно прилежащата му част от терена. Казаното в
предходните точки означава и че при нищожност на сделката дарение, обективирана
в нотариален акт № 183/93 г., ищцата няма как да се легитимира като
съсобственик с право на иск за делба. Сочи, че ищцата не е прилагала, нито
искала представения с този отговор на исковата молба „разделителен протокол от
13.12.1955 г.“, който очевидно е различен от този с дата 03.05.1956 г., по
който „протокол от 13.12.1955 г.“ страните са договаряли права по „скица“,
съставляваща неразделна част от този протокол.
В
депозирания от ответника Г.К. чрез пълномощника му, по реда на чл. 131 ГПК
отговор на исковата молба се изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск по аналогични съображения, изложени в
депозирания от ответника А.К. отговор на исковата молба.
Ответникът К.В.К. не е депозирал
отговор на исковата молба в предвидения за това срок и по предвидения ред.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По делото е приет като доказателство
разделителен протокол от 30.12.1955 г., съгласно който наследниците на *** *** К. са се споразумели *** *** К. да получи
първият етаж от къщата, находяща се в гр. Станке ***, ул. „*** ***” № 1 при съседи: от три страни улица и *** ***,
както и 1/3 идеална част от дворното място, които *** *** К. ще ползва съобразно утвърдената между
наследниците скица, която да се счита за неразделна част от настоящия протокол,
а така също в дял и една стая – мазе под първия етаж с лице към улица „*** ***”
и двора.
С договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 7, том XII, дело № 4426/1975 на Ст. ***ския
районен съд, *** *** К. е дарил синовете си *** К.К., Г.К.К., А.К.К. и внука си
К.В.К. първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в град
Станке ***, ул. „*** ***” № 1, ведно с
195/505 идеални части от дворното място,
образуващо парцел V – 1408 в
квартал 159 по регулационния план на гр. Станке ***, целият с урегулирана площ
от 505 кв.м., при съседи: от три страни улици, имот на ГОНС и *** *** ***, като
дарителят запазва за себе си и своята съпруга *** *** К. правото на обитаване и
ползване на една стая по свой избор с право да ползват всички сервизни
помещения.
С договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № 183, том I, дело № 289/1993 г. на Дупнишкия районен съд, *** К.К. е дарил
на дъщеря си И.И.К. – *** – ищцата в настоящото производство производството 1/4
идеална част от дворното място, образуващо парцел VII – 959 в квартал 61 по планa на гр. Дупница, Софийска област,
целият с площ от 505 кв.м., ведно с 1/4 идеална част от първия жилищен етаж от
построената в парцела двуетажната масивна жилищна сграда при съседи: от три
страни улици, *** ***, *** ***, *** *** и *** ***.
Видно от приетото по делото
удостоверение за наследници на *** *** К., починал на 10.03.1990г., издадено от
Община Дупница на 11.07.2014г., наследници са му *** *** К. - съпруга, починала
на 08.05.1995г., А.К.К. – син, *** К.К. - син, Г.К.К. – син, *** К.К. – син,
починал на 22.03.2014г. и оставил наследници *** *** К. – съпруга, К.В.К. – син
и Г.В.К. – син, починал на 22.08.1980г., неженен, без деца.
Приети са като доказателства по
делото и схема на самостоятелен обект е сграда с идентификатор 68789.607.85.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със
заповед 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която схема,
издадена 22.08.2014г. от СГКК – гр. Кюстендил и скица на поземлен имот с идентификатор 68789.607.85 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със заповед
300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която скица, издадена
22.08.2014г. от СГКК – гр. Кюстендил.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Предявен e иск с правно основание
чл. 69 ЗН вр. чл. 341 ГПК, ответниците А. и Г. ******и правят възражение с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за нищожност на дарението, въз основа
на което ищцата се легитимира като собственик на описаните процесни имоти.
С
доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК, съдът е указал на страните, че ищцата
следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно че са
съсобственици с ответниците на посочените недвижими имоти, основанието за
възникване на съсобствеността при посочените квоти.
Ответниците следва да докажат възраженията си –
правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи. В случая
ответниците А. и Г. ******и следва да
докажат предпоставките на твърдяното от тях възражение, съгласно което
сделката за дарение е нищожна на посоченото основание.
Ответниците оспорват предявения иск
за делба с твърдение, че в случая не се касае за годен жилищен обект, който
може да бъде допуснат до делба, доколкото твърдят, че липсва одобрен
архитектурен проект в случая за процесния недвижим имот.
Съгласно § 5, т. 29
от Допълнителните разпоредби на ЗУТ жилищна сграда е сграда, предназначена за
постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат
най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. Жилищните сгради,
съгласно чл. 102 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони, се разделят на етажи, като
тази разпоредба предвижда какви обекти могат да бъдат изграждани в отделните
етажи. Съгласно чл. 97, ал. 2 от Наредбата жилищните сгради биват еднофамилни
(с едно жилище) и многофамилни (с повече от едно жилище). При свързано
застрояване в съседни урегулирани жилищни имоти, съгласно чл. 82, ал. 1 от
Наредбата, сградите се опират една до друга с калканни стени, които
представляват външни стени без стреха или корниз и без отвори и издатини,
разположени на регулационната граница със съседния имот. Съгласно § 5,
т. 30 от ДР на ЗУТ жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди. Всяко жилище, съгласно чл. 110 от Наредба № 7,
трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс,
баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. При
влязла в сила кадастрална карта за
населеното място, каквато е налице в настоящия казус без
значение е дали самостоятелният обект е нанесен и как – като еднофамилна сграда
или като сграда с отделни самостоятелни обекти. Налице ли е самостоятелен
обект, върху който съществува съсобственост се преценява въз основа на
придобивното основание и последвалите го факти от значение за спора. В случая, от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че процесният недвижим имот е с предназначение:
жилище, апартамент, като относно възражението на ответниците, че не следва да
се допуска делба на процесното жилище, тъй като липсва одобрен архитектурен (ивестиционен)
проект, съдът счита, че посоченото възражение е неоснователно, доколкото такъв
следва да е налице евентуално във втората фаза на производството по съдебна
делба при съответно избран способ за реално извършване на делбата, за да се
допусне евентуалното й извършването чрез разделяне и обособяване на имота на
части, съответстващи на правата на съсобствениците, съответно ако са налице
предпоставките на закона за това, което обаче е предмет на изследване от съда
във втората фаза на производството по съдебна делба, когато следва да се
установи поделяемостта на предмета на делбата.
Относно възражението на ответниците за нищожност на нотариален акт № 183/93 г., тъй като в него е налице записване,
че се прехвърля ¼ идеална част от дворно
място, ведно с
¼ идеална част от жилище вместо да се посочи че се прехвърля обект
жилище със съответно прилежащата му част от терена, съдът намира
следното:
Нотариалните
удостоверявания са предназначени да укрепят сигурността на гражданския оборот,
поради което посочването на основанията за нищожност на нотариалното
удостоверявания в чл. 576 ГПК (стар чл. 472 ГПК - отм.) е не само изрично, но и
изчерпателно, т.е. цитираната разпоредба не може да се тълкува разширително. Нищожността на
нотариалното удостоверяване е правна последица от тежък порок на извършеното
удостоверяване, като функцията на нотариуса е да удостовери безсъмнено съдържанието на
определени факти, на които той сам е станал свидетел, включително волеизявления
на страните по правната сделка, не всички пороци при изповядване на сделката ще
доведат до нищожността й, а само тези, които са свързани или с най - съществените
елементи от процедурата по извършване удостоверяването или с обстоятелства,
касаещи самоличността или дееспособността на лицата, чиито волеизявления
нотариусът е удостоверил. Пороци в нотариалното удостоверяване, водещи до нищожност на
нотариалния акт, уредени в отменения ГПК и по-специално в неговия чл. 472 са следните - когато
нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, чл. 466, ал. 1, чл. 469, ал.
1, чл. 470 и 471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл.
474, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 475, чл. 476, б. „а”, „в”, „г” и „е”, чл. 478, 479 и чл.
485, ал. 2. Не е порок, водещ до нищожност на нотариалния акт непосочването в
него на документите, удостоверяващи правото на собственост на прехвърлителя - определение № 96/11.02.2009 г. по гр. д. № 5376/2008 г. на II г.о. на
ВКС, решение № 259/11.12.2008 г. по гражд. д. № 5035/2007 г. на I г.о. на ВКС). По
повод съдържанието на нотариалния акт за прехвърлителна сделка съдът е направил
разграничение между грешката и непълнотата в нотариалното
удостоверяване в определение № 163/30.12.2008 г. по гр. д. № 3997/2008 г. на IV г.о. на
ВКС - грешка е неточното посочване на номера на улицата в
административния адрес на имота, а непълнотата е в това, че имотът не е описан
с границите му. Индивидуализацията на недвижимия имот се извършва с посочване
на неговото местонахождение, регулационен статут и граници. Административният
адрес не е съществен индивидуализиращ белег на недвижимия имот, поради което не
съставлява липса на индивидуализация на имота по смисъла на чл. 484, ал. 1, б. „в” ГПК (отм.). Същото се
отнася и за непосочването на границите на имота - пропускът да се впишат
границите на имота според касационната
инстанция в цитираното решение също не прави
удостоверяването нищожно, тъй като този пропуск може да бъде отстранен с поправка
на акта чрез допълването му, т.е.
съдебната практика приема, че непълнотата или грешката
са такива пропуски, които могат да бъдат отстранени по пътя на поправката на
нотариалния акт и няма да доведат до нищожност на нотариалното удостоверяване, поради което следва да се заключи, че все пак
това са пропуски от такова естество, че не оставят никакво съмнение нито по
отношение на участващите страни, нито относно предмета на сделката като вещно
право. С Решение № 1146/20.10.2008 г. по гр. д. № 4832/2007
г. II г.о. на ВКС е прието, че ако не е установено друго, съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е и
собственик на постройките в нея, т.е. прехвърлителният ефект на продажбата е
настъпил и за намиращите се в продаденото дворно място постройки. В друго решение № 271/31.01.1969 г. по гр. д. № 2242/68 г. на I г.о. на ВКС, касационната инстанция е
приела, че когато в парцела има построена сграда и в
нотариалния акт не се съдържа уговорка за нея, съществува законна презумпция,
че се прехвърля и правото на собственост върху сградата и е в тежест на
отчуждителя да установи с положителни и конкретни доказателства, че волята на
страните е била да се отчужди само теренът, а не и сградата.
С оглед горното и при анализа на съдържанието на нотариалния акт, за който се твърди от страна на ответниците,
депозирали отговор на исковата молба, че е нищожен, настоящият състав на съда
намира, че не може да се обоснове извод за нищожност на нотариален акт № 183/93 г., приет като
доказателство по делото – в случая волята на страните по сделката е ясно обективирана, респ. не се сочат и не установяват някои от
основанията, предвидени в ГПК за нищожност на нотариалните удостоверявания.
Поради горното и с оглед приетото по делото като доказателство
удостоверение за наследници, съдът намира, че следва да допусне делба на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68789.607.85.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Дупница, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „*** ***“
№ 1, ет. 1 при равни права на страните в настоящото производство, именно по ¼
идеална част.
По отношение искането за допускане на делба на 195/505 идеални части от процесното
дворно място, съдът намира следното:
Когато се иска делба на идеални части от вещи или от вещни права, съгласно ППВС 4 / 64 г.: когато съсобствеността е
възникнала по наследяване, е допустима хипотезата на чл. 345 от ГПК, респ. чл.
283 от ГПК (отм.) - когато в наследството има имоти, които наследодателят е
притежавал в съсобственост с трети лица, съдът допуска до делба и тези имоти.
Тази хипотеза е налице, ако съсобствеността с участие на третите лица е
съществувала преди смъртта
на наследодателя и по наследство съделителите са придобили само идеалната част
от имота, която е притежавал техният наследодател, какъвто е именно настоящия случай – наследодателят на страните е дарил
195/505 идеални части. Имотите, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети
лица, се включват в делбата като цели, без да се привлича и включва третото
лице-съсобственик (1773-81-І). Съответно ако наследодателят приживе е притежавал правото на
собственост върху целия имот и след смъртта му трети лица, извън кръга на
наследниците-съделители са придобили право на собственост върху идеална част от
имота, хипотезата на чл. 345 от ГПК не е налице. При наличие на предпоставките на чл. 345 ГПК до делба се допуска целият недвижим имот, като в
диспозитива се посочва общият дял, който съделителите
притежават от този имот, както и техните делбени права - решение
№ 115 / 10.08.2011 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 1054 /
2010 г. на II ГО на ВКС. В случая са налице предпоставките за допускане на
посочените идеални части от дворното място до делба, които предпоставки са
следните: делба на наследство (не и
на обикновена или смесена съсобственост), имотът е
бил съсобственост между наследодателя на съделителите и трето лице, това не е единственият имот, предмет на делото за делба,
т.е. делят се един или няколко изцяло сънаследствени имота, както и един или
няколко имота, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трето лице. Съответно във втората фаза на
съдебната делба, съдът ще предприеме следващите се по закон процесуални
действия в зависимост от обстоятелството извършена ли е делба с третите лица на
имота до даване ход на същество по делото или не.
За установяване на поделяемостта, описанието и средната пазарна цена на допуснатите до делба недвижими имоти, съдът ще допусне и назначи съдебно-техническа експертиза, която следва да се изготви след влизане в сила на решението по допускане на делбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 341 и сл. ГПК извършване на съдебна делба между И.И.К. – ***, ЕГН **********,***, А.К.К., ЕГН **********,***, Г.К.К., ЕГН **********,*** и К.В.К., ЕГН **********,*** на следния имот:
- самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68789.607.85.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Дупница, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „*** ***“ № 1, ет.
1, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68789.607.85, предназначение на самостоятелният обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма данни,
прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, стар идентификатор: няма, ниво: 1, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта : няма, над обекта:
68789.607.85.1.2, ПРИ ПРАВА: 1/4
ид.ч. за И.И.К. – ***, 1/4 идеална
част за А.К.К., 1/4 идеална част за Г.К.К.,
и 1/4
идеална част за К.В.К..
ДОПУСКА ПРИ УСЛОВИЯТА на чл. 345 ГПК извършване на съдебна делба между И.И.К. – ***, ЕГН
**********,***, А.К.К., ЕГН **********,***, Г.К.К., ЕГН **********,*** и К.В.К.,
ЕГН **********,*** недвижим имот, от който наследниците на *** *** К. – страни
в производството притежават 195/505 (сто деветдесет и пет от
петстотин и пет) идеални части, а именно: поземлен имот с идентификатор
68789.607.85 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница,
одобрени със Заповед 300-5-56/30.07.2004 на ИД на АГКК, адрес на поземления
имот: гр. Дупница, ул. „*** ***“ № 1, площ 577 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване (до 10
м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 959, квартал 61, парцел
VII, при съседи: 68789.607.145, 68789.607.122, 68789.607.86, 68789.607.94,
68789.607.126, ПРИ ПРАВА 1/4 ид.ч. за И.И.К. – ***, 1/4 идеална част за А.К.К., 1/4 идеална част за Г.К.К., и 1/4
идеална част за К.В.К..
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещо лице, което след запознаване с материалите по делото и оглед на място да даде заключение относно поделяемостта на допуснатите до делба обекти, описание и оценка на същите, която да се определи по средни пазарни цени, изпълнима от вещо лице инж. Йорданка Апостолова при първоначално определен депозит от 160, 00 лв., вносим по равно от страните, в едноседмичен срок от влизане в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: