Решение по дело №12/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 22
Дата: 8 септември 2021 г.
Съдия: Пламен Пенов
Дело: 20214300900012
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Ловеч , 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на деветнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Търговско дело №
20214300900012 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от
Националната агенция за приходите, *********** против „Спарки Елтос“ АД
(в несъстоятелност), с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, ул. „****“ № 9 и ЕЛ. Г. Т. – постоянен синдик на „Спарки Елтос“ АД,
с която е предявен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ - за установяване съществуването
на предявени, но неприети вземания на Фонда за гарантиране на вземанията
на работници и служители (ФГВРС) и публични вземания за данък върху
доходите на физическите лица, заплатени от ФГВРС, както и лихви по чл. 113
ЗСО върху главниците до окончателното им заплащане.
В исковата молба се твърди, че с решение от № 67 от 22.07.2020 г., по
т.д. № 23/2020 г. по описа на ОС Ловеч, „Спарки Елтос“ АД е обявено в
несъстоятелност, че с молба изх. № М-24-04-606/19#31/16.11.2020 г. НАП
предявила в производството по несъстоятелност вземания в общ размер на
1 549 409,73 лв., претендирани като неприети вземания на Фонда за
гарантиране на вземанията на работници и служители (ФГВРС), публични
вземания за данък върху доходите на физическите лица, заплатени от ФГВРС,
както и лихви по чл. 113 ЗСО върху главниците до окончателното им
заплащане. Посочва се, че въз основа на влезли в сила 347 разпореждания на
ФГВРС, приложение към молбата изх. № М-24-04-606/19#31/16.11.2020 г.
гарантираните вземания били изплатени на всеки един от посочените в
разпорежданията работници и служители на обявения в несъстоятелност
ответник, чрез превеждане на сумите по посочените от тях сметки, което се
установявало и от писмо с изх. № Ц4504-40-260#1/17.12.2020 г. на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и приложенията към
1
него. Твърди се, че от ФГВРС е заплатен и дължимия от работодателя данък
върху доходите на физическите лица. Ищецът поддържа, че с изплащане на
вземанията (на работниците и за начисления във връзка с тях данък върху
доходите) ФГВРС встъпва в правата на удовлетворените работници и
служители, както и че е процесуално легитимиран да предяви иска от името
на ФГВРС против обявения в несъстоятелност ответник.
В писмените отговори на исковата молба от синдика на „Спарки Елтос“
АД се правят правоизключващи възражения – за недължимост на
претендираните от ищеца вземания (гарантирани такива на работниците,
внесен данък върху доходите и лихви), основани на оспорвания и правни
доводи относно определянето им и плащането им от фонда.
Ищецът не изпраща представител в откритото съдебно заседание, но в
писмена молба по делото дава становище за основателност на предявения иск
и моли за уважаването му и за присъждане на разноските по делото, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
От ответниците участие в съдебно заседание взема синдикът на „Спарки
Елтос“ АД - Е.Т., който в хода на устните състезания дава становище за
неоснователеност на предявения иск и моли за отхвърлянето му. В
представени по делото писмени бележки синдикът доразвива съображенията
си за неоснователност на иска.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Съдът обяви за служебно известно и ненуждаещо се от доказване, че е
образувано т.д. № 23/2020 г. по описа на ОС Ловеч, по което „Спарки Елтос“
АД е обявено в несъстоятелност, че по това дело е подадена молба изх. № М-
24-04-606/19#31/16.11.2020 г. на НАП, с която са предявени вземания в общ
размер 1 549 409,73 лв., че тези вземания са включени в изготвения от
синдика списък на неприети вземания, обявен в търговския регистър на
27.11.2020 г., че е подадено възражение от НАП (вх. № 262543/07.12.2020 г.
на ОС Ловеч) срещу включване на вземанията в списъка на неприети
вземания, че е постановено определение от 20.01.2021 г., по т.д. № 23/2020 г.
по описа на ОС Ловеч, с което съдът е оставил без уважение възражението на
НАП. Решението за обявяване на несъстоятелност е от 22.07.2020 г., а
означената в него дата на неплатежоспособността е 31.12.2018 г.
От приетите заверени копия на разпореждания на Директора на Фонда
„ГВРС“ (347 броя), издадени съответно: на 15.10.2020 г. - от № 4505-40-1301
до № 4505-40-1384; на 20.10.2020 г. – от № 4505-40-1413 до № 4505-40-1556;
на 21.10.2020 г. – от № 4505-40-1557 до № 4505-40-1676; на 23.10.2020 г. – от
№ 4505-40-1782 до № 4505-40-1783; на 27.10.2020 г. – от № 4505-40-1836 до
№ 4505-40-1881, се установява, че означените в тях лица са работили в
2
„Спарки Елтос“ АД и че на всички тях са отпуснати гарантирани вземания
(начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения за
съответните периоди) на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 4, вр. чл. 22, ал. 1 от
Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). С всяко от разпорежданията са
определени по вид (трудово възнаграждение и обезщетение) и размер сумите,
които се следва да се изплатят на съответния работник от фонда.
От заключенията на приетите първоначална и допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че общият размер на вземанията на
работници и служители от „Спарки Елтос“ АД, предявени в производството
по несъстоятелност, е 3 158 490,48 лв., от който 2 794 300,53 лв. – по списък
на първоначално приети вземания на работници служители (приложение 1 от
заключението) и 364 189,95 лв. – по списък на допълнително приети вземания
на работници служители (приложение 2 от заключението). Установява се, че
общият размер на изплатените от фонда суми е 2 274 312,89 лв. и се формира
от: 2 064 087,36 лв. - преведени чисти суми по сметките на работниците, 209
543,53 лв. - изплатен данък общ доход (ДОД) и 682,00 лв. – изплатени запори,
приспаднати предварително от чистите суми (за работниците с наложени
запори върху трудовите им възнаграждения). От заключението (приложения 1
и 2) се установява, че в размера на предявените вземания от 3 158 490,48 лв.
са включени и изплатените от фонда суми от 2 274 312,89 лв., формирани и
от сумите по процесните разпореждания, издадените в периода от 15.10.2020
г. до 27.10.2020 г. (за гарантираните вземания към работниците, вземания за
данък върху дохода и за запори). Начислените нетни суми от трудови
правоотношения, включени в одобрените от съда по несъстоятелността
списъци на приети вземания, на съответните работници и служители са
възникнали в периода от месец март на 2019 година до месец ноември на 2020
година, а изплатените от фонда суми по съответните разпореждания е
извършено в периода от 14.09.2020 г до 27.11.2020 г., включително.
Установява се от заключенията, че вземанията по процесните разпореждания,
издадени в периода от 15.10.2020 г. до 27.10.2020 г., са в общ размер на 1 549
409,73 лв., от който 1 405 551,91 лв. подлежащи на плащане на означените в
тях работници и служители и 143857,82 лв. – ДОД, както и че всички те са
включени от синдика в списъка на неприетите вземания. По отношение на
чистите суми за получаване от работниците в общ размер 1 405 551,91 лв. са
направени плащания с платежни нареждания от сметката на фонда по
личните банкови сметки на лицата, а дължимия и начислен с
разпорежданията ДОД е преведен от сметката на фонда по сметка на ТД на
НАП София, Дирекция СДО, което се установява от вещото лице при
извършена проверка на счетоводните и банкови документи в ТП на НОИ
Ловеч. Всички номера на банкови сметки, по които са направени плащанията
на гарантираните вземания на работници и служители на „СПАРКИ ЕЛТОС"
АД, съответстват на номерата на банковите сметки, отразени в подадените
заявления от тези лица за изплащане на суми от Фонда. В ТП на НОИ има
3
данни за върнати плащания, извършени в полза на три лица (К.С.К., Я.А.Я. и
Н.Б.К.), поради закриване на разплащателните и/или депозитните им сметки,
но впоследствие сумите са им преведени по посочените от тях актуални
сметки.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на настоящото производство е установяване съществуването
на предявени, но неприети вземания на Фонда за гарантиране на вземанията
на работници и служители (ФГВРС) и публични вземания за данък върху
доходите на физическите лица, заплатени от ФГВРС в общ размер 1 549
409,73 лв., както и лихви по чл. 113 ЗСО върху главниците до окончателното
им заплащане.
Процедурата по изплащане на гарантираните вземания е уредена
позитивно в Глава четвърта от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
(ЗГВРСНР). Гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление-
декларация по образец, подадена от работника или служителя до
териториалното поделение на Националния осигурителен институт по
седалището на работодателя (чл. 25 ЗГВРСНР). Изплащането им на
правоимащия работник или служител се извършва въз основа на издадено
разпореждане от директора на фонда (чл. 26, ал. 1 ЗГВРСНР) по
декларираните от тях лични платежни сметки (чл. 27, ал. 1 ЗГВРСНР).
Едновременно с изплащането на гарантираното вземане съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт превежда
данъка върху доходите и запорите (чл. 27, ал. 2 ЗГВРСНР). В резултат на
изплащането на гарантирани вземания на работниците и служителите със
средства на фонда в негова полза възниква право на иск срещу работодателя
или масата на несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства,
като в производството по несъстоятелност, във връзка с изплатените
гарантирани вземания на работници и служители, фондът се представлява от
НАП (чл. 28, ал. 1 и 3 ЗГВРСНР). Частта от начисленото, но неизплатено
трудово възнаграждение, която не е гарантирана от фонда, остава дължима за
работника или служителя и може да се предяви в производството по
несъстоятелност (чл. 30 ЗГВРСНР).
4
В случая се установи, че гарантираните вземания и ДОД, начислени с
процесните разпореждания по чл. 26, ал. 1 ЗГВРСНР и изплатени на
работниците, респ. на ТД на НАП, са в общ размер на 1 549 409,73 лв., (1 405
551,91 лв. – на работници и служители, вкл. наложени им запори и 143857,82
лв. – ДОД на ТД на НАП), че вземанията в този размер са включени от
синдика в списъка на неприетите такива и че всички те са част от вземанията,
включени в списъка по чл. 687, ал. 1 ТЗ (служебно приети от синдика
вземания на работници и служители на несъстоятелния търговец). При така
установените факти спорът между страните се свежда до въпроса дали при
прието вземане на работник/служител в производството по несъстоятелност и
последвало плащане на това задължение от Фонда "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" в полза на НАП, упражняваща правата на фонда
по чл. 28 ЗГВРСНР, възниква ново вземане, подлежащо на предявяване в
производсвтото по несъстоятелност или НАП следва да участва в
разпределението по силата на законната суброгация по чл. 28, ал. 1 ЗГВРСНР.
Настоящият състав на ОС Ловеч счита, че в тази хипотеза не възниква
ново вземане, различно от предявеното (служебно вписаното от синдика в
списъка на приетите вземания) такова на работник или служител срещу
обявения в несъстоятелност работодател. С плащане на сумите по издадените
разпореждания от ТП на НОИ кредиторите с приети вземания се
удовлетворяват за тях до съответните размери, без да се стига до погасяване
на задълженията на „СПАРКИ ЕЛТОС" АД (н) в същите размери.
Задължението продължава да съществува и до размера, в който работниците
са получили удовлетворяване чрез средствата на Фонд "Гарантирани
вземания на работниците и служителите”, за който обявеното в
несъстоятелност дружество продължава да отговаря, но спрямо фонда,
легитимирайки го като кредитор пред останалите кредитори и длъжника
(масата на несъстоятелността) до размера на изплатената сума. По силата на
законната суброгация по чл. 28, ал. 1 ЗГВРСНР, плащането със средства от
фонда води до промяна в персоналния състав на кредиторите за част от
приетите вземания, а не до увеличаване обема на задълженията на
дружеството-длъжник. Тоест, настъпва промяна в кредитора, а не възникване
на ново вземане. Суброгацията по чл. 28, ал. 1 ЗГВРСНР е настъпила само до
размера на удовлетворените вземания по процесните разпореждания, чиито
5
общ размер възлиза на 1 549 409,73 лв. Тя не настъпва за неудовлетворената
от фонда част на предявените вземания и за тази част от тях кредитор си
остава съответния работник/служител на „СПАРКИ ЕЛТОС" АД (н).
До този общ размер (1 549 409,73 лв.) и въз основа на чл. 28, ал. 1
ЗГВРСНР Фондът встъпва в правата на съответните работници по всяко от
вземанията им, предявени в производството по несъстоятелност на „СПАРКИ
ЕЛТОС“ АД (н), удовлетворени изцяло или частично със средствата от
фонда. Зачитайки действието на суброгацията, за платените изцяло или
частично вземания фондът чрез НАП следва да се включи от синдика при
изготвяне на сметката за разпределение на мястото на удовлетворените
работници и служители, вместо да предявява иск против дружеството в
несъстоятелност за възстановяване на изплатените средства. Именно защото
същите вземания на работниците са приети за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност (включени са в списъка на приетите
вземания и срещу включването им не са постъпили възражения по чл. 690, ал.
1 ТЗ) за удовлетворената част от тях не би могло да се развие исково
производство по установяването им. Подадена от НАП молба за
установяването им би била недопустима, с оглед действието на суброгацията
– настъпилото заместване от фонда на удовлетворените работници за
вземанията им срещу несъстоятелното дружество, до размера на платеното.
Обратното разбиране – че при прието вземане на работник/служител в
производството по несъстоятелност и последвало плащане на това
задължение от Фонда в полза на последния възниква ново вземане,
подлежащо на предявяване в производсвтото по несъстоятелност,
противоречи на изложените съображения за действието на законната
суброгация по чл. 28, ал. 1 ЗГВРСНР. Възприемането му означава дублиране
на вземания – едното, на кредитора-работник, включено в списъка на
приетите такива, и другото, с титуляр Фонда, възникнало заради
удовлетворяване (изцяло или отчасти) на първото. Такъв правен резултат
(възникване на ново вземане в полза на фонда) в тази хипотеза (на прието
вземане на работник/служител в производството по несъстоятелност и
последвало плащане на това задължение от Фонда) е не само правно
невъзможен при действието на чл. 28, ал. 1 ЗГВРСНР, но и икономически
неприемлив и недопустим, доколкото се свежда до неоснователно
6
увеличаване на задълженията на несъстоятелния търговец.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на Фонда за
гарантиране на вземанията на работници и служители не съществуват
предявени, но неприети вземания в общ размер 1 549 409,73 лв.,
претендирани като платени със средства на фонда трудови възнаграждения на
работници и служители на „Спарки Елтос“ АД (н) и ДОД върху тях по 347
броя разпореждания на Директора на Фонда „ГВРС“, издадени в периода
15.10.2020 г. – 27.10.2020 г. Не съществува и вземане за заплащане на лихва
по чл. 113 КСО върху главницата вземане, но не поради отричане на
последната. Встъпвайки в правата на удовлетворения кредитор, в полза на
фонда би се дължала лихва за забава на общо основание и доколкото
несъстоятелният търговец е бил в забава за вземанията към работниците и
служителите. Върху платените със средства от фонда суми в полза на
последния не възниква и вземане за лихва по чл. 113 КСО, защото се касае за
плащане на задължения, които не са публични по смисъла на чл. 162, ал. 2
ДОПК и защото в закона не е установено изрично начисляване на такава
лихва върху тях, въпреки частният им характер – задължено лице за
вземанията по чл. 26, ал. 1 ЗГВРСНР е несъстоятелният работодател, а за
вземанията по чл. 27, ал. 2 ЗГВРСНР (ДОД и запори) е работникът. С лихвата
по чл. 113 КСО се събират вземанията на фонда за невнесени ежемесечни
вноски по чл. 20, ал. 1 ЗГВРСНР, каквито вземания не са предявени за
установяване (чл. 21, ал. 1 ЗГВРСНР).
В този смисъл искът е неоснователен и следва да се отхвърли както за
главното вземане в общ размер 1 549 409,73 лв., така и за лихвата по чл. 113
ЗСО върху него до окончателното му заплащане.
С оглед неоснователност на предявения иск, за ищеца не възниква
право на присъждане на съдебни разноски, въпреки извършването на такива
(чл. 78, ал. 3 ГПК), съответно разноските за държавна такса остават в тежест
на бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения Националната агенция за приходите,
*********** против „Спарки Елтос“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „****“ № 9 и
ЕЛ. Г. Т. – постоянен синдик на „Спарки Елтос“ АД, иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ -
за установяване съществуването на предявени, но неприети вземания на
Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители (ФГВРС) и за
данък върху доходите на физическите лица, заплатени със средства от ФГВРС
по 347 броя разпореждания на Директора на Фонда „ГВРС“, издадени в
периода 15.10.2020 г. – 27.10.2020 г., както и за лихви по чл. 113 ЗСО върху
главниците до окончателното им заплащане.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
8