Р
Е Ш Е
Н И Е
№260049
гр. Пловдив,11.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр.
с., в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното т.д. №634 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на Й.С.Т., ЕГН **********,
починала в хода на производството и заместена от наследника й по закон- Й.С.У.,
ЕГН **********,***, с която са предявени иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ против „Застрахователна компания Лев Инс“
АД, с ЕИК *********, седалище -гр. София и адрес на управление- бул. „Черни
връх“ № 51Д, и иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б“а“ от КЗ /отм./ против
Гаранционен фонд, с адрес- гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4.
В исковата молба са изложени твърдения, че на ***
около 22,00 часа, в района на *** км на автомагистрала „***“ настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „БМВ 316i”, с рег. №***, управляван от И. О. С.,
се движил в северното платно на автомагистралата, когато внезапно отклонил
автомобила надясно и навлязъл в лентата за принудително спиране, където в този
момент обратно на посоката на движение лек автомобил „Мерцедес C 180“, с рег. № ***, управляван от М. К. Й., теглил с
гъвкава връзка лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №***, управляван от Г. Д.
К., при което настъпил удар и била причинена смъртта на водача на л.а. „БМВ“ и
пътника А. П. – рождена дъщеря на ищцата. Починал и
водачът на лек автомобил „Мерцедес“. По случая било образувано досъдебно
производство №42/2015г. по описа на ПП на ОД на МВР- ***, прокурорска преписка
№1168/2015г. по описа на ОП- ***, и били съставени: Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за оглед
на автомобилите, участвали в ПТП. В хода на производството били извършени
множество експертизи, вкл. автотехническа, установило
се, че към момента на настъпване на инцидента автомобилът марка „БМВ“, с рег. №***,
не е имал валидна застраховка „ГО“, а лекият автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***,
е притежавал застраховка „ГО“, обективирана в полица №***,
с период на валидност 24.08.2014г.- 24.08.2015г., сключена със „ЗК Лев Инс“ АД. С постановление от 13.11.2015г. на Окръжна
прокуратура- *** наказателното производство по ДП №42/ 2015г. било прекратено,
тъй като и двамата виновни водачи са починали. Установено било, че вредоносният
резултат е настъпил при независимо съпричиняване от
страна на двамата водачи, като ищцата счита, че приносът на всеки от тях е
равен. Твърди се, че Й.Т. е от кръга на лицата, легитимирани да претендират
обезщетение, тъй като е създала трайна и дълбока емоционална връзка с
починалата А. П. и като нейна родна майка търпи болки и страдания от смъртта на
дъщеря си. През целия си живот двете били изключително близки, отношенията им
се основавали на взаимна обич и грижи. Починалата А. била *** на ***-годишна
възраст от леля си /сестра на баща й/ и нейния съпруг, но взаимоотношенията
между *** и *** не се променили от това и връзката им останала много силна.
Шокът от внезапната смърт на дъщеря й бил интензивен и причинил на ищцата Т.
огромни неимуществени вреди, които търпи и ще търпи до края на живота си.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови
решение, с което да се осъдят ответниците „ЗК Лев Инс“ АД и Гаранционен фонд да заплатят на ищцата сума от по
75 000 лв. всеки от тях- обезщетение за причинените й морални вреди, в
резултат от непозволено увреждане- смъртта на дъщеря й, настъпила при
пътнотранспортното произшествие от ***г., ведно със законната лихва от датата
на деликта до окончателното изплащане на главницата
по отношение на ответния застраховател, а спрямо Гаранционния фонд- от
05.07.2019г. Претендират се разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК са постъпили
отговори на исковата молба от ответниците.
С депозирания отговор ответникът-„ЗК Лев Инс“АД оспорва исковете по основание и размер, тъй като
счита, че ищцата не попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение.
Сочи, че действително с ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.
дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС този кръг е разширен и с него е обявено за
изгубило силата си Постановление №2 от 30.11.1984г. на Пленума на ВС, но ПТП,
във връзка с което се претендира обезщетение, е настъпило на ***г., т.е. преди
приемане на тълкувателното решение. Ответникът счита, че ако преди
постановяване на ТР са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да се преценяват с оглед тълкувателното
ППВС или ТР, което е било в действие към момента на настъпването им. Алтернативно,
оспорва твърденията на ищцата за съществувала близка връзка между нея и
починалата й дъщеря, както и твърденията за претърпените неимуществени вреди.
Повече от ** години починалата А. е живяла с *** семейство, където е ***, а не
с ***, което е прекъснало връзката им, и не е налице изключителен случай на
привързаност, който да обосновава дължимостта на претендираното от ищцата обезщетение. Застрахователят
оспорва механизма на настъпване ПТП и прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата П., тъй като е пътувала без
поставен предпазен волан. Счита още, че цитираната от насрещната страна
Директива 2009/103/ЕО няма пряко приложение по отношение определяне размера на
обезщетението. Алтернативно счита, че размерът на претендираното
обезщетение не отговаря на критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Съображения
по спора са изложени в писмени бележки на адвокат Д.- процесуален представител
на ответното дружество. Направено е искане за присъждане на разноски.
В отговора си вторият ответник- Гаранционен фонд оспорва
исковата претенция като неоснователна, тъй като не са представени
доказателства, установяващи силна и дълбока емоционална привързаност между
ищцата и починалата, както и че смъртта на дъщеря й е причинила морални болки и
страдания, сравними по интензитет и продължителност с тези на най-близките на
загиналата. Сочи, че не е спорно между страните, че увреждащият лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № *** е имал застраховка „ГО“, сключена със „ЗК Лев Инс“ АД, валидна към датата на произшествието. Счита, че
вина за настъпването на ПТП е на водача на този лек автомобил, тъй като, видно
от Постановлението за прекратяване на наказателното производство, М.К.Й. е
извършил множество нарушения на ЗДвП: в тъмната част на денонощието е предприел
теглене на друго МПС с мека връзка в северното платно на автомагистрала „***“
без да включи задължителните аварийни светлини, управлявайки в срещуположна на
движението посока, като е използвал лентата за принудително спиране. Освен това
сочи, че исковете са прекомерно завишени, с оглед критерия за справедливост,
икономическите условия в страната, стандарта на живот и трайната съдебна
практика към *** г. Позовава се на нормата на чл. 493а, ал. 4 във вр. § 96 (1) от КЗ и определения там максимум на
обезщетението в размер на 5 000 лв.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която се оспорват позициите и възраженията,
наведени от ответниците, като неоснователни и
необосновани. Ищцата Т. счита, че правото на иск за нея се е породило след
постановяване на коментираното ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, поради
което същото следва да се приложи в процесния случай.
Наред с горното сочи, че § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ противоречи на Директива
2009/103/ЕО и на основните функции на задължителната застраховка „ГО на
автомобилистите“. Излага, че императивните изисквания към застрахователите са
подробно уредени в Наредба № 49 от 16.10.2014 г., където в чл. 4 е отбелязано,
че застрахователната полица задължително съдържа текст относно лимита на
отговорността на застрахователя при настъпване на застрахователното събитие, и
в никой нормативен акт не е уреден ред, по който тази отговорност може да бъде
намалена спрямо трети лица. С приемането на § 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИДКЗ, не
само че не се въвежда „специална методика“ за унифициране размерите на
изплащане на обезщетения, а напротив – въвежда се лимит, което открито
противоречи на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, както и на Директива 2009/103/ЕО. Ищцата
оспорва възражението по чл.369, ал.1 от ГПК на Гаранционния фонд и сочи, че
предявеният против втория ответник иск е обоснован с факта, че починалата П. е
била пътник в автомобил марка “БМВ“ с рег. №***, собственост на И. С., който не
е притежавал валидна застраховка „ГО“ към момента на събитието. Допълнителни
съображения са развити в писмена защита на адвокат Т.- пълномощник на ищцата.
В двуседмичния срок по чл.373, ал.1 от ГПК отговор на
исковата молба е постъпил само от Гаранционен фонд, с който ответникът поддържа
вече депозирания отговор и оспорва исковете изцяло по основание и размер.
От конституираните в
производството по реда на чл.219, ал.1 ГПК трети лица- помагачи на страната на
ответника Гаранционен фонд – П. И.О., Ф.И.А.,
Б.И.С., В.И.С., Г.И.О. и И.И.С., чрез пълномощника им
адвокат И.Ц., е постъпило писмено становище, с което исковете се оспорват по
основание и размер. Оспорва се механизма на настъпилото ПТП, наличието на вина,
както и причиняване на вредоносния резултат от страна на И. С..
Съдът, след като съобрази доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Видно от представения по делото констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, на ***г., около 21,50ч., на автомагистрала „***“ в на
района на *** км е реализирано ПТП с участници- М. К. Й., управлявал лек
автомобил „Мерцедес C 180“ с рег. №***; И. О. С.,
управлявал лек автомобил „БМВ 316i”, с рег.№ ***, и Г. Д. К.- водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. №***, при което са загинали И. С., А. Й. П.- пътник в
лек автомобил „БМВ“, а впоследствие и М. Й..
От приложеното досъдебно производство №42/2015г. по
описа на Сектор „ПП“ на ОД на МВР-*** се установява, че същото е водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, пр.4 и пр.5, б.“б“, пр.1 и б.“а“, пр.2 вр. с ал.1, б.“б“ пр.2 и б.“в“ вр.
с чл.342, ал.1 от НК. С постановление от 13.11.2015г. на Окръжна
прокуратура- *** ДП №42/2015г. е прекратено, на основание чл.199, ал.1 и
чл.243, ал.1, т.1 от НПК, тъй като и двамата водачи, причинили ПТП, са
починали.
Установява се от представения препис- извлечение от акт
за смърт, че А. Й. П., ЕГН **********, е починала на ***г. Видно е от
отразеното в приетите удостоверения за наследници и за родствени връзки, че П.
е с родители- Н. С. С. и Й. П. С., а първоначалната ищца Й.Т. е вписана в
удостоверенията като съпруга на В. Т.- вуйчо на П..
Установява се от приетото решение №*** на *** народен съд,
постановено по гр.д. №***, че с това решение е *** на *** А. В. Т. от Н. С. С.
и Й. П. С..
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, с
вещо лице д-р З.Н., от чието заключение се установява, че при
пътнотранспортното произшествие от ***г. на А. П. са причинени множество увреждания-
разкъсване на гръдната аорта и прекъсване на гръбначния стълб на ниво 6-7
гръдни прешлени, излив на 2 л кръв в гръдната кухина
/хемоторакс/; множествено двустранно счупване на
ребра от І- во до VІІІ- мо по средноключичната линия;
счупване на лява бедрена кост, костите на носа и разкъсно-
контузна рана на лицето в областта на брадичката.
Според заключението, описаните увреждания са в резултат на удари с или върху
твърд тъп предмет със значителна сила и отговарят по време и начин да са
причинени при травма вътре в автомобила при процесното
ПТП, с което уврежданията и последвалата смърт на П. са в пряка
причинно-следствена връзка.
В хода на производството е прието и заключение на АТЕ,
с вещо лице инж. В.С., което съдът кредитира, като обективно, компетентно
изготвено и неоспореното от страните. Според заключението, най-вероятният от
техническа гледна точка механизъм на процесното ПТП е
следният: водачът И.С. е управлявал лек автомобил „БМВ“ по северното платно за
движение на автомагистрала „***“, в посока от изток на запад; по същото време
водачът М. Й. е управлявал лек автомобил “Мерцедес С 180“ по лентата за
принудително спиране на същото платно, в посока от запад на изток /насрещно на
движението/, като автомобилът е теглел с гъвката връзка лек автомобил “Фолксваген
Пасат“, управляван от Г. К.; в един момент водачът на лекия автомобил “БМВ“ е
напуснал платното за движение отдясно и е навлязъл в лентата за принудително
спиране, като в резултат на това е настъпил удар с лекия автомобил „Мерцедес“;
след удара последният се е завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка,
като задната му част се е повдигнала и с долната си лява част е ударил лек
автомобил „Фолксваген Пасат“. Посочено е в заключението, че основни причини за реализиране
на ПТП са, че водачът Й. е предприел движение по лентата за принудително
спиране на автомагистралата в посока, обратна на движението, през тъмната част
на денонощието, като е теглел друго МПС с гъвкава връзка, а също и че водачът
на лекия автомобил „БМВ“- С. е навлязъл в лентата за принудително спиране в
момент, когато това не е било безопасно, т.е., когато там са се намирали лекият
автомобил “Мерцедес“ и лекият автомобил “Фолксваген Пасат“.
По делото не е формиран спор, а и при направена
служебна справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд се установи наличието към
датата на настъпване на събитието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответния
застраховател с полица №*** /в исковата молба е допусната техническа грешка при
изписване номера на полицата, като е посочен-№***/, по отношение на лекия
автомобил „Мерцедес С 180“, с рег. №***.
Не е спорно и че към момента на настъпване
на ПТП водачът И. О. С. е управлявал лек автомобил „БМВ“, с рег. №***, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
С молба вх.№*** ищцата Т. е предявила претенция пред
Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди вследствие смъртта на А. Й. П., настъпила при процесното
ПТП. С писмо №*** ответникът е отказал да изплати обезщетение с мотив, че от
представените писмени доказателства по щета рег.№*** не може да бъде направен
несъмнен извод за съществувала между молителката и загинала емоционална връзка
и за нанесени значителни по интензитет и продължителност морални болки и
страдания.
По делото са приети удостоверения за промени на
настоящ и постоянен адрес, съдържащи данни за регистрираните адреси на ищцата Т.
и на пострадалата А. П., от които е видно, че последната е имала постоянен и
настоящ адрес *** до месец януари ***г.; в гр. ***- до ***г.; за периода м.
октомври ****г.- ***г.- в с. ***, област ***, и от ***г.-
в гр. ***, а Й.Т. е била с регистриран настоящ адрес *** до ***г. и след това -
в гр. ***.
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищцата Т. неимуществени
вреди вследствие смъртта на А. П. са събрани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите И. Н. С. и К. З. Т..
Свидетелят С. твърди, че с А. П. ***, по-късно за
период от около 3-4 години работили съвместно в „***“. Знае, че П. е била ***
от нейна *** и ***, след което заживяла при тях в съседното село- ***, но не преустановила
контактите си с Й.Т., идвала през ваканциите при ищцата, продължила да я нарича
„***“, отношенията им били много добри, разбирали се и не са имали конфликти. Поддържали
близки отношения и след като А. се омъжила за П., съпрузите често посещавали
ищцата. След внезапната смърт на А., Й.Т. се почувствала много зле, тъгувала за
дъщеря си.
Свидетелката К. Т., която е снаха на първоначалната
ищца, депозира показания, че през *** заживяла в семейство Т. скоро след това
научила, че на ***годишна възраст А. е била *** от Н. С.- сестрата на баща й. И
след *** връзката между Й.Т. и А. била като между родител и дете, имали сърдечни отношения, често си
гостували, събирали се за празници, ищцата настояла наследствените ниви да
бъдат поделени поравно между децата й-А. и С.. След внезапната смърт на дъщеря
й ищцата много се разстроила, била отчаяна, променила се, затворила се в себе
си. Свидетелката сочи, че Й.Т. поела разноските за погребението на А., ходила
до 40-я ден на гроба й. Твърди, че ищцата не могла да преживее смъртта на
дъщеря си, а след това и тази на сина си, постоянно говорела, че иска да иде в
гробищата при децата си.
Свидетелите на ответника „ЗК Лев Инс“
АД- Н.Д.Л., В.Л.В. и Т.Д.Д. са съседи на Й.Т., знаят,
че дъщеря й А. е била *** от *** си и нейния ***. Сочат, че след това А.
заживяла в село *** при ***, но често идвала в с.***, отношенията й с Т. били
добри, наричала я „***”. След като се омъжила А. живяла със съпруга си за
няколко години в гр.***, после двамата се върнали в с.***, посещавали Т. почти всяка
събота и неделя, събирали се на празници. Й. преживяла тежко смъртта на А.,
тъгувала за нея.
По делото е разпитан и свидетеля на ответния
застраховател- Д.А.Д., от чиито
показания не се установяват релевантни за спора факти. Същият сочи, че познава
А. П., пътували заедно в лекия автомобил „БМВ“, когато станало
пътнотранспортното произшествие, но не си спомня нищо за инцидента. Автомобилът
бил управляван от И. С., движел се със скорост около 110-120 км/ч. Свидетелят не знае кои са родителите на
пострадалата, твърди, че през ***г. тя заживяла на съпружески начала с И.в гр. ***.
Свидетелят на третите лица- помагачи- А. М. О. твърди,
че И. С. и А. П. живели на семейни начала в гр. *** за около два месеца /от
началото на ***г./. През този период от време не е виждал роднини на А. да я
посещават, от нея знае, че е била *** от майка си и *** от *** си, приемала за ***,
казвала, че се чувства зле след като ***.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Предявените от ищцата искове са с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ/отм./ и чл.288, ал.1, т.2, б.“а” КЗ/отм./.
Според чл.226, ал.1 КЗ/отм./, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.“а” КЗ/отм./,
ГФ изплаща обезщетения по задължителна застраховка "ГО" на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на *** и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на ***, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка „ГО”.
За да се ангажира отговорността на ответния
застраховател, е необходимо да се установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на
вредата, както и че към момента на увреждането гражданската отговорност на делинквента е застрахована по силата на валидно
застрахователно право-отношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”.
Основателността на
заявената претенция, намираща правното си основание в чл.288, ал.1, т.2, б.“а” КЗ/отм./, се обуславя от осъществяването на следните предпоставки: наличие на противоправно поведение, вреди, причинна връзка между
вредите и поведе-нието на деликвента,
липса на застрахователно правоотношение досежно увреждащото
МПС.
Наред с това, в
тежест на ищцата е да докаже и твърденията си, че е създадена трайна и дълбока
емоционална връзка между нея и починалата при процесното
ПТП А. П. и че са претърпени морални страдания от смъртта й с интензитет,
надхвърлящ обичайния.
В конкретния случай се установи, че на ***г. е станало
пътнотранспортно произшествие, при което е починала А. П.. Видно от заключението
на съдебно-медицинската експертиза, което съдът възприема изцяло, като
обективно, професионално изготвено и неоспорено от страните, на пострадалата са
били причинени изключително тежки и несъвместими с живота травматични
увреждания на жизнено важни органи, които са причинили смъртта й, като е налице
и причинна връзка между увреждането и коментираното ПТП.
Обстоятелството, че водачът на
застрахованото МПС- лек автомобил „Мерцедес С 180“,
рег. № ***, и водачът на лекия автомобил „БМВ“, с рег. №***, са участници в процесното пътнотранспортно произшествие е удостоверено с констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на ***г., който има
характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК и в
свидетелстващата си част същият обвързва съда с материална доказателствена
сила.
Въз основа на заключението на допуснатата по делото
АТЕ, в което е изяснен механизма на ПТП, се установи, че причината за произшествието
е, от една страна, движението на водача на лекия автомобил „Мерцедес С 180”- М.
Й. по лентата за принудително спиране на автомагистралата в посока, обратна на
движението, през тъмната част на денонощието, като е теглел друго МПС с гъвкава
връзка, а от друга- че водачът на лекия автомобил „БМВ“- И. С. е навлязъл в
лентата за принудително спиране в момент, когато това не е било безопасно. При
тази фактическа установеност се налага извод, че двамата водачи, при условията
на независимо съпричинителство, са допринесли в равна
степен за настъпване на ПТП и на вредоносния резултат- смъртта на А. П.. Деянието
на всеки от водачите е противоправно, извършено е в
нарушение на чл.58, т.3 ЗДвП, а
и на чл.55, ал.1 ЗДвП- за водача на лекия автомобил „Мерцедес С 180”, и
виновно, доколкото установената в чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция не бе оборена в
настоящото производство чрез обратно доказване, като при липсата на
доказателства съпричинителите да са нарушили умишлено
правилата за движение следва да се приеме, че формата на вината е непредпазливост.
Възражението на ответника ЗК”Лев Инс”АД
за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен
колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, остана недоказано. Не са
ангажирани каквито и да е доказателства в подкрепа на това възражение, при
което не се установява наличието на причинна връзка между поведението на П. и
вредоносния резултат.
Макар, с оглед изложеното до тук, да се установи, че е
осъществен общият състав на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на
чл.45 ЗЗД, както и че автомобилът, управляван от деликвента
Й., е бил застрахован към датата на ПТП със застраховка „ГО” при ответния застраховател,
а за лекия автомобил „БМВ” рег. №***, управляван от И. С., е липсвало валидно застрахователно правоотношение,
съдът намира, че не са налице предпоставки за
присъждане обезщетение на ищцата Т., доколкото не се доказа съществувалите между нея и починалата при ПТП
А. П. отношения да са от такова естество, че да легитимират ищцата като имаща
право да получи обезщетение за смъртта на последната.
С ТР №1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело
№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г. на Пленума на ВС,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е прието, че обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
По делото не е било спорно и се доказа от
представените писмени доказателства, че ищцата Т. е *** на починалата А. П. и
че последната е *** от Н. С. и Й. С. при условията на ***, допуснато с решение ***.
От показанията на разпитаните свидетели И. С. и К. Т. се установи, че до ***годишната
си възраст А. е отглеждана от *** си ***, а след *** е заживяла при ***, като
не е прекъснала връзката си с ищцата, често я посещавала, били в добри отношения.
Контактите им продължили и след като П. се омъжила и създала свое семейство,
със съпруга й гостували на ищцата и празнували заедно празници. Установи се
още, че Й.Т. понесла много тежко загуба на А., плачела, скърбяла. Съдът няма
основание да не кредитира тези показания / като
показанията на св.Т. цени по реда на чл. 172 ГПК/, тъй като са логични, убедителни,
кореспондират помежду си, а и не се опровергават от събраните гласни
доказателства от страна на ответното дружество. Макар да са лишени от
конкретност, показанията на свидетелите на ответника Н.Л., В.В. и Т.Д. също сочат на продължила и след *** връзка между
ищцата и починалата, изразяваща се в срещи, съвместно прекарване на празници и
приготвяне на зимнина. Разгледани поотделно, както и
в тяхната взаимовръзка ангажираните от ищцата доказателства обаче очертават
съществуването на обикновени, житейски взаимоотношения от роднинско естество
между нея и пострадалото лице и не са достатъчни за обосноваване на извод за
наличие особено близка, надхвърляща общоприетите представи за родствена близост,
връзка. Не се доказа след *** на А. да е съществувала пълноценна по съдържание връзка
родител- дете, основана на взаимна обич, грижа, трайно и задълбочено общуване, морална,
материална и емоционална подкрепа, силна привързаност. Липсват доказателства Й.Т.
да е участвала активно в живота на дъщеря си след ***годишната й възраст, да е
полагала грижи за отглеждането и възпитанието й, за формирането й като личност.
Действително, стана ясно от свидетелските показания, че и след *** двете са се
виждали и контактували, че А. е продължила да се обръща към ищцата с „***”, но
в конкретния случай следва да се има предвид, че детето е било *** на по-голяма
възраст, имало е изградена връзка с ***, а *** са лица от разширеното
семейство, и с оглед на това е нормално да са се съхранили близки отношения
помежду им. Нормална и естествена е и реакцията на ищцата след смъртта
на А., тя е изживяла внезапната загуба тежко, тъгувала е, при което не може направи
извод за доказаност на морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива, свързани със
смъртта на близък член на семейството. Следователно, не
се установява основанието за изключение от разрешението, залегнало в Постановление
№4/1961г. и Постановление № 5/ 1969г. на Пленума на ВС- че в случай на смърт
право на обезщетение имат най-близките на починалия.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че не се доказа активната
материално-правна легитимация на ищцата по спора, поради което предявените
искове против „ЗК Лев Инс“ АД и Гаранционен фонд
подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Предвид изхода на правния спор, на ответниците се
дължат направените по делото разноски. Ответниците
претендират разноски, съобразно представени списъци по чл.80 ГПК, съотв. в размер на 85 лв.- ЗК “Лев Инс“АД
/като от тях 80 лв.- внесен депозит за призоваване на свидетели и 5 лв.–
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение/ и в размер на 183 лв.- Гаранционен
фонд /150 лв.- платен депозит за АТЕ, 33 лв.- за платени такси за съдебни
удостоверения/, като са налични и доказателства за направата им. Ето защо, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците ЗК“Лев Инс“АД и
Гаранционен фонд разноски в претендираните размери.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Й.С.Т.,
ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от наследника й
по закон- Й.С.У., ЕГН **********,***, против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, седалище - гр. София и адрес на
управление- бул. „Черни връх“ № 51Д, и против Гаранционен фонд, гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, искове за осъждане на ответниците
да заплатят суми от по 75 000 /седемдесет и пет хиляди/лв. всеки от тях,
представляващи обезщетение за претърпени от първоначалната ищца Й.С.Т., ЕГН **********,
неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на А. Й. П., ЕГН **********,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, станало на ***г. в района на ***
км на автомагистрала „***“, причинено при условията на независимо съпричинителство от М. К. Й., при управление на МПС-
„Мерцедес C 180“, рег. № ***, застраховано
в „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с полица №***,
и от И. О. С. при управление на МПС- лек автомобил „БМВ 316i”, рег. №***, без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП.
ОСЪЖДА Й.С.У., ЕГН **********,***, като правоприемник на починалата в хода на делото ищца
Й.С.Т., ЕГН **********, да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, седалище -гр. София и адрес на
управление- бул. „Черни връх“ № 51Д, сума в размер на 85 /осемдесет и пет/лв.-
направени разноски за производството.
ОСЪЖДА Й.С.У., ЕГН **********,***, като правоприемник на починалата в хода на делото ищца
Й.С.Т., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес- гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, сума в размер на 183 /сто осемдесет и три/лв.-
направени разноски за производството.
Решението е постановено при участието на П.И.О., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес-***, Ф.И.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-***, Б.И.С., ЕГН ***********,
с постоянен и настоящ адрес-***; В.И.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-***,
Г.И.О., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-***, и И.И.С., ЕГН **********,*** и настоящ адрес-***, - трети лица-
помагачи на страната на ответника Гаранционен фонд.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му .
Съдия: