Р E Ш Е Н И Е
№ 46
гр.Плевен, 20.01.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 1065 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260139 от 12.11.2020 г., постановено по
НАХД № 2064 по описа за 2020 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 35-0000646/28.09.2020г. на Директора на РД „АА“, с което на
„П.„ ЕООД, представлявано от Ж. В.П., е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лева на основание чл. 96г, ал.1,
пр.2 от ЗАвПр, за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. 3 от Закона за автомобилните
превози. Със същото решение е осъдена РД „Автомобилна администрация“ да заплати
на „П.„ ЕООД сумата от 350лева за
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен
и незаконосъобразен. Посочва се, че от приложените доказателства по
административно-наказателната преписка и изложената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на АУАН, категорично може да се направи обоснован извод,
че жалбоподателят е осъществил виновно състава на административното нарушение,
попадащо под нормата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр. Счита се, че и правилно е
наложена санкцията на основание чл.96г ал.1 предл. 2 от ЗАвПр. Твърди се, че
изпълнителното деяние на описаното в акта нарушение се изразява в допускане да
бъде извършен превоз с водач, който не отговаря на изискванията на
психологическа годност. Твърди се, че по категоричен начин е доказано, че
водачът не е отговарял на условията за психологическа годност, установени в
наредбата. Счита се, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на извършеното административно нарушение, тъй като
извършването на обществен превоз на товари и пътници е правнорегламентирана дейност,
като в тази връзка са въведени правила за периодична проверка на
психологическата годност на водачите. Сочи се, че в този смисъл извършването на
обществен превоз на товари без валидно удостоверение за психологическа годност,
издадено от съответните компетентни органи, е нарушение с висока степен на
обществена опасност, тъй като водачът няма обективен критерий за собственото си
психологическо състояние, което е свързано с безопасността на всички участници
в движението. Счита се, че като превозвач осъществяващ дейност по обществен
превоз на пътници и товари жалбоподателят е бил длъжен да следи и да не допуска
неговите професионални водачи да извършват превози на товари без същите да
притежават валидни изискуеми от закона документи. Твърди се, че при съставяне
на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процедурата. Счита се още, че ясно и точно е изложено в какво се
състои нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. Твърди се, че има пълно съвпадение между
установеното с АУАН нарушение и виновно нарушените разпоредби и
административното нарушение, за което се налага наказание с наказателното
постановление. Счита се, че по несъмнен начин са установени самоличността на
нарушителя и авторството на деянието, като са били
гарантирани правата на нарушителя. Посочва се още, че административнонаказващият
орган е взел предвид преди да издаде наказателното постановление степента на
обществена опасност на деянието, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. В заключение се моли за отмяна на обжалваното решение и
потвърждаване на наказателното постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът не се
представлява.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
адв.Б., който счита касационната жалба за неоснователна и моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че на
26.08.2020г.около 15:00часа в РД „АА“ –Плевен при извършване на комплексна
проверка на ЕООД е констатирано, че превозвачът е допуснал осъществяване на
превоз на товари с водач Ж.П. с пътен лист №402211 сер.ВА от 14.10.2019г.,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП /валидно до 05.06.2018г./ Нарушението е
квалифицирано по чл.7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е посочил,че към преписката не е приложена справка от Регистър за
психологическите изследвания, за да се установи дали водачът П. се е явил на
психологическо изследване, кога и дали е издадено удостоверение за това. Посочил
е още, че в акта и НП се твърди, че водачът към датата на проверката не
отговаря на изискванията за психологическа годност, което се извежда от липсата
на удостоверяващ обратното документ. Съдът е счел, въз основа на
доказателствата, че установеното поведение съставлява нарушение по чл.96г ал.1
вр. чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвПр. Приел е, че въпреки наличието на нарушение,
същото не е описано по този начин в постановлението. Посочил е, че разпоредбата
на чл.96г ал.1 предвижда различни форми
на противоправно поведение на превозвача, според това дали е назначил на работа
водач, който не отговаря на изискванията или е допуснал такъв водач да
управлява превозно средство за съответния вид превоз. На следващо място е приел,
че е нарушено и правото на защита на лицето, тъй като нито в акта, нито в НП е
конкретизирано кое е изискването на което не отговаря, къде е регламентирано то
и поради какви причини е прието, че водачът не отговаря на него. В заключение е
счел, че след като не е посочено в какво точно се състои противоправното
поведение е нарушена нормата на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Решението е неправилно по следните съображения:
Съгласно чл.7а
ал.2 пр.3 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз
на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.
7, ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Релевантният факт за
отговорността по санкционната норма на чл. 96г
ал.1 предл.2 от ЗАвПр е, че превозвачът е допуснал неговото извършване от
водач, който не отговаря на някое от нормативните изисквания.
В тази връзка следва да се посочи, че за фактите на
констатираното нарушение правилно е приложена санкционната норма на чл.96г ал.1
предл.2 от ЗАвПр, доколкото се касае за превозвач, който е допуснал водач да
управлява превозно средство, без да отговаря на изискванията за психологическа
годност. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила в този смисъл. Неправилно районния съд е счел още, че е
нарушено правото на защита на наказаното лице, като не е конкретизирано кое е
изискването на което не отговаря водача и къде е регламентирано то. Както е посочено и по-горе, според приложената законова
разпоредба на чл.7а
ал.2 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7,
ал. 3 и чл.
12б ал. 1 ЗАвтП и чл.
152, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Изпълнението на тези изисквания за всеки отделен
водач се удостоверява със завършващия процедурите по горепосочените нормативни
актове документ, а именно - Удостоверение за психологическа годност, каквото
валидно към релевираната дата, водачът, ангажиран с обществения превоз на
товари, е нямал. За липсата на валидно удостоверение не се спори по делото,
дори напротив водачът Ж.П., която е и управител на фирмата превозвач, изрично е
отразила в АУАН, че не е знаела, че удостоверението е със срок, и че ще се яви
на изпит за психологическа годност. Предвид това, че констатираното нарушение
не е защото водачът е психологически негоден или защото не му е издадено по
съответния ред удостоверение, посочените от районния съд обстоятелства не са
относими към неговия фактически състав. От изложеното се налага извода, че преценявайки
доказателствата по делото правилно районния съд е счел, че поведението на
превозвача представлява нарушение на чл.7а ал.2 предл.3 от ЗАвПр., но
неправилно е приел, че са допуснати съществени нарушения в процедурата.
Отговорността на превозвачът е обективна /безвиновна/ и е ангажирана по специалния чл.96г
ал.1 предл.2 от ЗАвПр. Последният представлява предвиден в закон /арг. чл. 10 ЗАНН/ случай на допустителство и е от категорията на продължените деяния
като се осъществява чрез бездействие, посредством допускането от превозвача да
бъде извършван обществен превоз на товари от водач, който не притежава валидно удостоверение
за психологическа годност. При санкциониране на юридическото лице
административно-наказващият орган е съобразил събраните доказателства и
материалния закон. За пълнота следва да се посочи, че не са налице
предпоставките на чл.28
от ЗАНН, отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения
– защита на здравето и живота на останалите участници в движението.
Предвид горното, решението на районния съд
следва да бъде отменено, а обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260139 от 12.11.2020 г., постановено
по НАХД № 2064 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
35-0000646/28.09.2020г. на Директора на РД „АА“, с което на
„П.„ ЕООД, представлявано от Ж. В.П., е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лева на основание чл. 96г, ал.1,
пр.2 от ЗАвПр, за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. 3 от Закона за автомобилните
превози.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/П/
2. /П/