№ 7038
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Диана Василева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100514335 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу
решение № 16876/18.10.2023г., постановено по гр.дело № 55372/2021г. по описа на
СРС, 47-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „ С.-**“ ЕООД
искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за сумата 854.94 лева, представляваща стойност на потребена през периода от
м.10.2017г. до м.04.2020г. топлинна енергия в имот на адрес гр. София, бул. „*******
III“ № *******, с която сума ответникът се обогатил неоснователно за сметка на
ищцовото дружество, сумата 96.39 лева – обезщетение за забава за периода от
31.12.2018г. до 19.01.2021г., сумата 8.95 лева – такси за дялово разпределение за
периода от м.10.2019г. до м.02.2020г. и 1.11 лева – мораторна лихва за периода от
31.12.2018г. до 19.01.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от
27.01.2021г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4960/2021г. по описа на СРС, 47-и
състав.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от
СРС решение. От доказателствата по делото се установявало, че ответникът бил
собственик и ползвател на имота през процесния период и между него и ищеца не бил
подписан писмен договор за продажба на ТЕ. От значение в случая било не кое лице
1
фактически се намирало в имота, а кой субект следвало да сключи писмен договор с
ищеца. Неправилно СРС не кредитирал изцяло заключението на приетата по делото
СТЕ и в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон
обосновал погрешни правни изводи. Позовава се на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и липсата на
данни за извършена рекламация в предвидения от Наредбата за топлоснабдяването 30-
дневен срок за възражение по отчета на уредите и разпределение на енергията,
извършено с изготвените от ТЛП изравнителни сметки за периода. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ С.-**“ ЕООД депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. С отговора на
исковата молба ответникът направил възражение, че не ползва имота и в него не била
потребена ТЕ. В случая измервателните уреди били с дистанционен отчет, предвид на
което достъп за отчитане не бил необходим, а протоколът за неосигурен достъп не се
отнасял до заявения по делото период. При липса на доказано потребление правилно
СРС отхвърлил исковете. Претендира разноски за въззивното производство.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно на въведените с въззивната жалба основания по следните мотиви:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД включват
кумулативното наличие на следните елементи: налице е обедняване в имуществото на
едно лице за сметка на друго, последното се е обогатило чрез реално увеличаване на
имуществото му или посредством спестяване на разходи, липсва основание за
имущественото разместване. В тази връзка е необходимо обедняването и
обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти. В този смисъл ППВС
№ 1/28.05.1979г. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по този текст възниква,
когато страната не разполага с друг иск, с който да се защити.
Претенцията на ищеца в случая се основава на твърденията му за липса на
сключен писмен договор между страните, т.е. на валидно правоотношение, което да
обуслови имущественото разместване - отдаване на ТЕ в имота на ответника.
Страните по делото не са формирали спор и от представените по делото
2
писмени доказателства се установява, че през процесния период ответникът „С.-**“
ЕООД бил собственик на недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София,
бул. „******* III“ № *******
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Въвел е нарочно
възражение, че имотът не се ползвал и в него не се отдавала топлинна енергия, нито за
отопление на имота, нито за БГВ, предвид на което ответникът не се обогатил за
сметка на ищцовото дружество. Излага, че сезирал ищцовото дружество със жалби и
част от начислените сметки били сторнирани, но ищецът не представил доказателства
за това с исковата си молба.
По делото е изслушано заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице
Калпачка. Съобразно констатациите на вещото лице-топлотехник, дяловото
разпределение на ТЕ за ЕС през процесния период се извършвало от ТЛП „Техем
Сървисис“ ЕООД. Процесната сграда през исковия период била с непрекъснато
топлоснабдяване. Ежемесечно били извършвани отчети на общия топломер в АС,
който бил от търговски тип, преминал метрологичен контрол, били отчислявани
технологични разходи за сметка на ищеца съобразно методиката за това. На абоната
била начислена ТЕ за отопление на имота с два радиатора с дистанционен отчет на
данни. Фигурирали данни за смяна на водомера за топла вода в имота на 23.01.2020г. с
нов, като след смяната, до края на заявения по делото период – 30.04.2020г., реален
отчет не бил извършван. ТЕ за БГВ била начислена по оценка на ФДР за потребление
в имота по реда на т. 5.2. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/2007г. за топлоснабдяването. Разпределението на ТЕ за сградна инсталация било
извършено по реда на чл. 61, ал. 1, и т. 6.1.1. към наредбата, съгласно данните за
пълния отопляем обем на имота и този на ЕС по проект. Ищецът издал фактури по
прогнозна консумация с общ размер на задължението 1 175.45 лева, от които 512.07
лева – начислени за отоплението на имота и 663.38 лева – за БГВ. В перото за сградна
инсталация фигурира 0 (нула) – табл. 4 от заключението. За целия процесен период
ФДР издала изравнителна сметка с резултат 381.30 лева за възстановяване на абоната,
като изравнението съобразило и корекцията на цената на ТЕ за периода от м.07.2018г.-
м.03.2020г.
Вещото лице-топлотехник, във връзка с допуснатите от съда задачи, поставени
от ответника, посетило имота на 18.10.2022г. и установило, че след смяната на
водомера за топлата вода, извършена на 23.01.2020г., за общо 660 дни, същият отчел
изразходени 24.44 куб.м топла вода. Припадащата се част ТЕ за БГВ, определена
пропорционално на дните, попадащи в разглеждания по делото период, възлиза на
95.27 лева. С данните за изразходената топла вода по поставената задача, вещото лице
извършило преизчисления и определило цена на доставената в имота ТЕ за исковия
период 580.83 лева. При разпита си по чл. 200 ГПК, вещото лице пояснява, че по
3
последната задача съобразило данните единствено за топлата вода. По стария водомер
потреблението било нула и по него ФДР не начислила нищо. След поставянето на
новия водомер ФДР предоставила на вещото лице протокол, в който имотът бил
отразен като апартамент-магазин, отказан достъп, предвид на което начислението на
топлата вода било извършено служебно. Данни по показания на радиаторите в имота
не били съобразени в заключението на СТЕ, тъй като уредите били с дистанционен
отчет и не можело да бъдат отчетени визуално. Тези данни следвало да бъдат
предоставени от ФДР. Снемали се със специален уред-четец и постъпвали в системата
на ФДР.
В о.с.з. след изслушване на заключението СРС констатирал, че отговор на
поставената от ответника задача за данни по наличните в имота уреди не бил даден от
вещото лице, предвид на което задължил по реда на чл. 190 ГПК ТЛП „Техем
Сървисис“ ЕООД да представи по делото отчетените в имота данни за изразходена ТЕ
и предоставил възможност на ответника, след постъпване на данните от ФДР да
формулира задачи към експертизата. ТЛП „Техем Сървисис“ ЕООД представило
единствено протокол за неосигурен достъп за исковия период. В съдържанието на
документа ап. 2 на адреса фигурира единствено за третата дата на посещение и то със
зачеркване. Документът за неосигурен достъп своевременно е оспорен от
процесуалния представител на ответника при твърдение, че неосигурен достъп не бил
налице. Поискал насрещно доказване с гласни доказателствени средства и заявил
отново доказателственото искане по чл. 190 ГПК. Исканията били уважени от съда с
изрични указания ФДР да представи конкретните измервания и отчети.
В изпълнение на указанията постъпила молба от ТЛП „Техем Сървисис“ ЕООД
от 17.03.2023г., в която дружеството отново се позовало на неосигурен достъп и
съответно – неизвършен реален отчет. Поради това и в държането му не се намирали
отчети, касаещи процесния период.
При горните факти настоящата въззивна инстанция приема, че при изрично
възражение на ответника, въведено с отговора на исковата молба, че през процесния
период в имота не била потребена ТЕ, ищецът не провел дължимото пълно и главно
доказване на твърдението си за реално доставени в имота количества топлоенергия
през исковия период на претендираната стойност. Съобразно заключението на СТЕ, а и
изявлението на ТЛП в молбата му от 24.10.2022г., уредите за дялово разпределение в
имота били такива с дистанционен отчет – радиоразпределители, чиито показания
автоматично се отразявали в електронната му база данни, но последните отчетени
данни от уредите в имота така и не били предоставени по делото. Установено е, че за
преобладаващата част от процесния период – до смяната на водомера за топла вода,
извършена на 23.01.2020г., потреблението на топла вода било 0 (нула), като по делото,
при дължимото от ищеца пълно и главно доказване, остава недоказано твърдението, че
4
потребление до 30.04.2020г. било осъществено. Нещо повече – надлежно съставен
протокол за неосигурен достъп до процесния имот по делото не е ангажиран.
Единственият представен такъв е оспорен от ответника. Същият оспорен частен
документ е със зачерквания и от съдържанието му не се установява непредоставен
достъп до процесния имот. От заключението на СТЕ се установява, че във фактурите
ищецът начислил ТЕ за отопление на имота – по данните за дистанционен отчет и за
БГВ при условията на непредоставен достъп по реда на т. 5.2. от Приложението към
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването. Не следва да се
кредитира заключението с така начислените данни, доколкото данни от дистанционния
отчет на уредите изобщо не се установяват, както и от доказателствата по делото не се
установява основание за начисляване на ТЕ при условията на неосигурен достъп.
При носена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК да установи твърдението си, че
доставил ТЕ в имота на ответника през процесния период, предвид на което
последният се обогатил с цената на доставената му топлинна енергия за сметка на
ищеца, дължимото пълно и главно доказване не е проведено от ищеца.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма
настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от
първоинстанционния съд.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има
въззиваемата страна – ответникът. Същият претендира и доказва разноски за
адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на сумата 800 лева. Възражението на
ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за основателно и намалява размера на
адвокатското възнаграждение на ответника до сумата 400 лева, която сума присъжда
на въззиваемия-ответник на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16876/18.10.2023г., постановено по гр.дело №
55372/2021г. по описа на СРС, 47-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на „С.-**“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 400 лева – разноски
по делото, сторени пред СГС.
5
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6