Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                    Година 28.06.2019                     Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                     Първи  граждански състав

На двадесет и пети юни                                          Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Г. Атанасов

                                                                                                Членове:

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 327 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът „САЛЕКС ГРУП” ООД,  гр. Карнобат твърди в исковата си молба, че през 2018 г. продал на ответника „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ" АД  количество сол рафинирана йодирана фина в торби по 25 кг, за което били издадени 6 броя данъчни фактури, като всяка от фактурите съдържала информация за вида на продадената/закупена стока, мярката, единичната цена, количеството, датата на издаване, както и дължимата сума с вкл. ДДС, а именно: Фактура № **********/ 08.01.2018г. за извършена продажба на 15000 кг сол рафинирана йодирана фина в торби по 25 кг, на единична цена от 0,158 лева/кг, на обща стойност 2844 лева с вкл. ДДС. На 02.10.2018г. по сметката на заявителя било извършено частично плащане в размер на 1500 лева, от които 84 лева - за цялостно погасяване на задължението по Фактура № **********/05.12.2017г. и 1416 лева за частично погасяване на задължението по Фактура № **********/ 08.01.2018г. /в приложеното банково бордеро било посочено основанието за извършеното плащане/ , като по този начин дължимият остатък по тази фактура бил в размер на 1428 лева с вкл. ДДС; Фактура № **********/15.03.2018г. за извършена продажба на 12000 кг сол рафинирана йодирана фина в торби по 25 кг, на единична цена от 0,158 лева/кг, на обща стойност 2275,20 лева с вкл. ДДС; Фактура№ **********/17.04.2018г. за извършена продажба на 10000 кг сол рафинирана йодирана фина в торби по 25 кг, на единична цена от 0,158 лева/кг, на обща стойност 1896 лева с вкл. ДДС; Фактура № **********/10.05.2018г. за извършена продажба на 7000 кг сол рафинирана йодирана фина в торби по 25 кг, на единична цена от 0,158 лева/кг, на обща стойност 1327,20 лева с вкл. ДДС. Към тази фактура било издадено Кредитно известие №  **********/01.06.2018г. за намаляване на дължимата сума със 151,20 лева, поради което дължимият остатък по нея бил в размер на 1176 лева с вкл. ДДС.; Фактура № **********/08.06.2018г. за извършена продажба на 11000 кг. сол рафинирана йодирана фина в торби по 25 кг, на единична цена от 0,158 лева/кг, на обща стойност 2085,60 лева с вкл. ДДС; Фактура-**********/01.08.2018г., за извършена продажба на 24000 кг. сол рафинирана йодирана фина в торби по 25 кг, на единична цена от 0,1663 лева/кг, на обща стойност 4790,40 лева с вкл. ДДС. Цитираните по-горе 6 бр. данъчни фактури, кредитно известие, банково бордеро и преводни нареждания били надлежно осчетоводени в счетоводствата на двете дружества, като стоката била получена от длъжника. Общото задължение на ответника по тези фактури възлизало на 13651,20 лева с включен ДДС. Ответникът следвало да заплати дължимите суми по горепосочените фактури в предвидения от закона срок. Въпреки многобройните покани от страна на ищеца към ответника да заплати задължението си в размер на 13651,20 лв., същият не изпълнил задължението си за заплащане на получената и доставена стока. Това наложило ищцовото дружество да реализира правата си по съдебен ред, като депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против длъжника. В резултат на това било образувано ч.гр. дело 5904/2018г. по описа на Районен сьд - Стара Загора и издадена съответна заповед № 3340/23.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, с която било разпоредено длъжникът-„ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ" АД, да заплати на кредитора- „Салекс груп"ООД сумата от 13651,20 лева, представляваща неизплатено задължение по цитираните по-горе 6 бр. данъчни фактури, както и законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 2133,02 лева. В предвидения от закона срок ответникът депозирал възражение против издадената заповед. Твърди, че на 07.12.2018г. след издаването на заповед № 3340/23.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр. дело 5904/2018г. по описа на Районен съд-Стара Загора, ответникът превел сумата от 1000 лева, с която сума частично погасил задължението по Фактура № **********/ 08.01.2018г, в резултат на което дължимият остатък по тази фактура бил в размер на 428 лева с вкл. ДДС. На 08.01.2019г. ответникът превел сумата от 1000 лева, с която сума погасил изцяло остатъка от задължението си в размер на 428 лева по Фактура № **********/ 08.01.2018г. , както и частично /в размер на 572 лева/ -  задължението по Фактура № **********/15.03.2018г, в резултат на което дължимият остатък по тази фактура бил в размер на 1703,20 лева с вкл. ДДС. Ето защо за ищеца възниквал правен интерес и основание за предявяване на иск за установяване на вземането му към ответника, което вземане след приспадане на извършените след депозиране на заявлението и издаването на заповед № 3340/23.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от ответника частични плащания в размер на 2000 лева, възлизало на сумата от 11651,20 лева. Моли съда да приеме за установено, че ответникът „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ" АД, гр. Стара Загора му дължи сумата от 11651,20 лева, представляваща неизплатена цена на продадена сол, които сделки са обективирани в цитираните по-горе 6 бр. данъчни фактури, както и законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2018г. / датата на входиране на заявлението в деловодството на съда/ до окончателното изплащане на вземането. Претендира за разноските в заповедното и в  настоящото производства.

Ответникът „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ” АД, гр.Стара Загора счита предявения иск за частично основателен. Ищецът твърдял, че вземането му се основава на 6 бр. данъчни фактури, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, но общо претендирата от него сума (11651,20 лв.) не съответствала на сбора на сумите по посочените фактури (13651,20 лв.). Заявява, че извършил плащане на част от дължимите суми в общ размер на 5000,00 лв. както следва: на 07.12.2018г.-1000,00 лв.; на 08.01.2019г.-1000,00 лв.; на 15.02.2019г.-1000,00 лв.; на 20.03.2019г.-1000,00 лв.; на 09.04.2019Г.- 1000,00 лв. Предвид извършените плащания общият размер на задълженията на дружеството към ищеца възлизали на сумата от 8651,20 лв., по данъчни фактури както следва: по Фактура № **********/17.04.2018г. - 599,20 лв. - остатък след частично плащане; по Фактура № **********/10.05.2018г. - 1176,00 лв. - остатък след прихващане на пълната стойност по фактурата от 1327.20 лв. с ДКИ № **********/01.06.2018г. за 151,20 лв.; по Фактура № **********/08.06.2318г. - 2085,60 лв.; по Фактура № **********/01.08.2318г. - 4790,40 лв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното и в настоящото производства.  Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявените искове за горницата над 8651,20 лв. като неоснователни и недоказани и му присъди съответната част от разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 5904/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3340/23.11.2018 г. за сумата 13651,20 лева за главница, представляваща неизплатено задължение по фактура №**********/08.01.2018г., фактура №**********/15.03.2018г., фактура №**********/17.04.2018г., фактура №**********/10.05.2018г. ведно с кредитно известие №**********/01.06.2018г., фактура №**********/08.06.2018г., фактура №**********/01.08.2018г., и законна лихва върху главницата от 22.11.2018г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът претендира на основание чл.327 ТЗ вземания, представляващи незаплатена продажна цена за доставена сол рафинирана йодиранана фина в торби 25 кг по представените 6 бр. фактури както следва: фактура №**********/08.01.2018 г. за сумата 2844 лева, фактура № **********/15.03.2018 г. за сумата 2275,20 лева, фактура № **********/17.04.2018 г. за сумата 1896 лева, фактура № **********/10.05.2018 г. за сумата 1327,20 лева, с кредитно известие № **********/01.06.2018 г. за сумата 151,20 лева, фактура № **********/08.06.2018 г. за сумата 2085,60 лева и фактура № **********/01.08.2018 г. за сумата 4790,40 лева.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че процесните фактури са отразени в счетоводствата на ищеца и на ответника. Осчетоводяването е извършено правилно, като е спазен счетоводният принцип за текущо начисляване на доставките. При извършената проверка от вещото лице са установени плащания от ответника по банков път както следва: на 02.10.2018 г. в размер на 1500 лв., на 07.12.2018 г. в размер на 1000 лв., на 08.01.2019 г. в размер на 1000 лв., на 15.02.2019 г. в размер на 1000 лв., на 20.03.2019 г. в размер на 1000 лв., на 09.04.2019 г. в размер на 1000 лв. С тези плащания са разплатени напълно първите две и част от третата фактура.  По счетоводни записвания при ищеца и при ответника към 11.06.2019 г. остават дължими следните суми: сумата 599,20 лева по фактура № **********/17.04.2018 г., сумата 1176 лева по фактура № **********/10.05.2018 г., намалена с кредитно известие № **********/01.06.2018 г., сумата 2085,60 лева  по фактура № **********/08.06.2018 г. и сумата 4790,40 лева по фактура № **********/01.08.2018 г. Съдът възприема експертното заключение с оглед неговата обоснованост, безпристрастност и непротиворечивост с останалия доказателствен материал по делото. 

Следва да се отбележи, че самото отразяване на фактурата в счетоводството на ответното дружество представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване /в този смисъл решение  № 42/19.04.2010 г. по гр.д.№ 593/2009 г., ІІ т.о., ТК, решение № 46/27.03.2009 г.  по т.д.№ 454/2008 г., ІІ т.о., ТК на ВКС и др./. С оглед на това съдът намира, че е налице неизпълнено задължение на ответника към ищеца за заплащане на продажна цена както следва:  сумата 599,20 лева по фактура № **********/17.04.2018 г., сумата 1176 лева по фактура № **********/10.05.2018 г., намалена с кредитно известие № **********/01.06.2018 г., сумата 2085,60 лева  по фактура № **********/08.06.2018 г. и сумата 4790,40 лева по фактура № **********/01.08.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на решението съдът е длъжен вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава, че решението на съда следва да отразява фактическото положение към момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването както на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК. С оглед на това  съдът приема, че към приключване на съдебното дирене в настоящото производство с извършените от ответника плащания /на 02.10.2018 г. в размер на 1500 лв., на 07.12.2018 г. в размер на 1000 лв. и на 08.01.2019 г. в размер на 1000 лв./ са погасени изцяло вземанията на ищеца по фактура №**********/08.01.2018 г. в размер на 2844 лева и по фактура № **********/15.03.2018 г. в размер на 2275,20 лева и частично по фактура № **********/17.04.2018 г. до размера на 1296,80 лева

Тъй като няма данни ответникът да е изпълнил задължението си за заплащане на законната лихва по издадената заповед за изпълнение от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /22.11.2018 г./ до деня, предхождащ датата на погасяване на главните задължения следва да бъде установена и дължимостта на законната лихва върху тези суми. С оглед установените от заключението на съдебно-счетоводната експертиза дати и размери на частично и пълно погасяване на вземанията ответникът дължи на ищеца законна лихва както следва: по фактура №**********/08.01.2018 г. – върху сумата 1428 лева за периода 22.11.2018 г. – 06.12.2018 г. и върху сумата 428 лева за  периода 07.12.2018 г. – 07.01.2019 г.; по фактура № **********/15.03.2018 г. - върху сумата 2275,20 лева за периода 22.11.2018 г. – 07.01.2019 г., върху сумата 1703,20 лева за  периода 08.01.2019 г. – 14.02.2019 г. и върху сумата 703,20  лева върху сумата 703,20 лева за периода 15.02.2019 г. – 19.03.2019 г. и по фактура № **********/17.04.2018 г. - върху сумата 1896 лева за периода 22.11.2018 г. – 19.03.2019 г., върху сумата 1599,20 лева за периода 20.03.2019 г. – 08.04.2019 г. и върху сумата 599,20 лева за периода от 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

По изложените съображения съдът намира, че  предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е частично основателен и следва да бъде уважен, като  се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 1176 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура №**********/10.05.2018г. ведно с кредитно известие №**********/01.06.2018г., сумата 2085,60 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура №**********/08.06.2018г., сумата 4790,40 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура №**********/01.08.2018г., и законна лихва от 22.11.2018г. до изплащане на вземанията; сумата 599,20 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура № **********/17.04.2018 г. и законна лихва от 09.04.2019 г. до изплащане на вземането; законна лихва по фактура №**********/08.01.2018 г. – върху сумата 1428 лева за периода 22.11.2018 г. – 06.12.2018 г. и върху сумата 428 лева за  периода 07.12.2018 г. – 07.01.2019 г.; законна лихва по фактура № **********/15.03.2018 г. - върху сумата 2275,20 лева за периода 22.11.2018 г. – 07.01.2019 г., върху сумата 1703,20 лева за периода 08.01.2019 г. – 14.02.2019 г. и върху сумата 703,20 лева върху сумата 703,20 лева за периода 15.02.2019 г. – 19.03.2019 г. и законна лихва по фактура № **********/17.04.2018 г. - върху сумата 1896 лева за периода 22.11.2018 г. – 19.03.2019 г., върху сумата 1599,20 лева за периода 20.03.2019 г. – 08.04.2019 г. и върху сумата 599,20 лева за периода от 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3340/23.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 5904/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд. В останалата част искът за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3340/23.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 5904/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд относно сумата 1428 лева за незаплатена продажна цена по фактура №**********/08.01.2018 г., сумата от 2275,20 лева за незаплатена продажна цена по фактура № **********/15.03.2018 г., както и по фактура № **********/17.04.2018 г. – в останалата част над размера 599,20 лева до претендирания размер 1896 лева, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство, тъй като плащането на част от задълженията /с изключение на сумата 1416 лева по фактура №**********/08.01.2018 г./ е извършено след подаване на заявлението и с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Ответникът е направил искане за намаляване размера на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение в заповедното производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът счита за основателно. Подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не разкрива особена  фактическа и правна сложност, поради което следва на заявителя да бъде определено адвокатско възнаграждение съобразно минимума по чл.7, ал.2, т.4, вр. с ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на 671,28 лв. Поради това следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 944,30 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски, без да се отчита частичното уважаване на иска, тъй като причина за това са плащания, извършени след предявяване на иска, в размер на 1241 лв., представляващи  адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение на вещо лице. Ответникът е направил възражение за намаляване размера на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение в настоящото производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно, доколкото делото е разгледано само в едно съдебно заседание. На сложността на делото съответства минималното възнаграждение за предявените искове, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на  868 лв. с ДДС.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ” АД, гр.Стара Загора, ул.”Райна Кандева” 65, ЕИК *********, представлявано от Красимир Николаев Куртев, съществуването на вземането на „САЛЕКС ГРУП” ООД,  гр. Карнобат, Промишлена зона „Север“, ул.“Втора“ 46, ЕИК *********, представлявано от Русанка Димитрова Петрова, за сумата 1176 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура №**********/10.05.2018г. ведно с кредитно известие №**********/01.06.2018г., сумата 2085,60 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура №**********/08.06.2018г., сумата 4790,40 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура №**********/01.08.2018г., и законна лихва от 22.11.2018 г. до изплащане на вземанията; сумата 599,20 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура № **********/17.04.2018 г. и законна лихва от 09.04.2019 г. до изплащане на вземането; законна лихва по фактура №**********/08.01.2018 г. – върху сумата 1428 лева за периода 22.11.2018 г. – 06.12.2018 г. и върху сумата 428 лева за  периода 07.12.2018 г. – 07.01.2019 г.; законна лихва по фактура № **********/15.03.2018 г. - върху сумата 2275,20 лева за периода 22.11.2018 г. – 07.01.2019 г., върху сумата 1703,20 лева за периода 08.01.2019 г. – 14.02.2019 г. и върху сумата 703,20 лева върху сумата 703,20 лева за периода 15..02.2019 г. – 19.03.2019 г. и законна лихва по фактура № **********/17.04.2018 г. - върху сумата 1896 лева за периода 22.11.2018 г. – 19.03.2019 г., върху сумата 1599,20 лева за периода 20.03.2019 г. – 08.04.2019 г. и върху сумата 599,20 лева за периода от 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3340/23.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 5904/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „САЛЕКС ГРУП” ООД,  гр. Карнобат, Промишлена зона „Север“, ул.“Втора“ 46, ЕИК *********, представлявано от Русанка Димитрова Петрова, против „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ” АД, гр.Стара Загора, ул.”Райна Кандева” 65, ЕИК *********, представлявано от Красимир Николаев Куртев, иск за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3340/23.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 5904/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта относно сумата от 1428 лева за незаплатена продажна цена по фактура №**********/08.01.2018 г., сумата от 2275,20 лева за незаплатена продажна цена по фактура № **********/15.03.2018 г., както и по фактура № **********/17.04.2018 г. – в останалата част над размера 599,20 лева до претендирания размер 1896 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ” АД, гр.Стара Загора, ул.”Райна Кандева” 65, ЕИК *********, представлявано от Красимир Николаев Куртев, да заплати на „САЛЕКС ГРУП” ООД,  гр. Карнобат, Промишлена зона „Север“, ул.“Втора“ 46, ЕИК *********, представлявано от Русанка Димитрова Петрова, сумата 944,30 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 1241 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :