МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно
заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното:
** В.Й.Й.,
ЕГН:**********, родена на *** ***, военнослужещ във в.ф. **** – С. от
28.03.2007 г., настояща длъжност - „Оператор“ в отделение “Информационно
обслужване“. По време на службата си се проявила като общителна, съобразителна
при вземане на решения в сложни ситуации, притежавала добри делови качества,
справяла се добре с поставените ѝ задачи, притежавала добри
организаторски качества, изпълнявала в пълен обем функционалните си задължения,
не влизала в пререкания със своите командири и се ползвала с уважение сред
колегите си. Поощрявана четири пъти с „Благодарност”. Няма наложени наказания.
Неосъждана.
Гр. лице Т.З.Й., ЕГН:**********, роден
на *** ***, управител на фирма „***“ ООД – С.. Със средно образование. Служил в
Българската армия, с военно звание старши сержант от 1992 г. до 1997 г. във
военно формирование с.С., обл. С., на длъжност
„сапьор“. Работил във фирма „М. И.” – Холдинг, където заемал длъжностите
„шофьор” и „монтьор”, във фирма „А.” -
шофьор, във фирма „Е. – С.” ООД - „заварчик“ и във фирма „М.” - „шофьор”.
Ползвал се с добро име сред съгражданите си. Полагал грижи за семейството си.
Нямал противоправни прояви по местоживеене. Неосъждан.
Подсъдимият гр. лице Т. *** е син на З. Й.З.
и Д. Т. З. (съпруга от първия брак на З. З.). Техен син бил и свидетеля .гр.л.Й.З.Й.
***. На 20.02.1997 г. М. С. Д. сключила граждански брак със З. Й.З. и приела
фамилията Д.-З.. От брака си имали една дъщеря – свидетеля гр.л. И.З.Й..
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №34, том ІV, дело №1336/1984г.(т.ІІ, л.34 от ДП), на
27.12.1984 г. М. С. Д. от гр. С., закупила от баща си С. Д. недвижим имот –
къща с двор, находяща се в гр. С., ул. „Пушкин“ №19.
На 03.02.1996 г. подсъдимият гр.л.Т.З.Й.
и подсъдимата редник В.Й.Й. сключили граждански брак
(т.ІІ, л.42, ДП ).
На 22.09.2011 г. З. З. починал и
съгласно Удостоверение за наследници изх. № 290/14.05.2013г. (т.ІІ, л.25 от
ДП), издадено от община С., негови наследници били М. С. Д.-З. (съпруга),
св.гр.л. Й.З.Й. (син), подсъдимият гр.л.Т.З.Й. (син) и св.гр.л.И.З.Й. (дъщеря).
На 06.05.2013 г. М. Д.-З. починала. Съгласно Удостоверение за наследници №
2400-274/10.02.2017г. (т.І, л.163 от ДП ), издадено от община С. и справка база
данни население (т.V, л.66 от ДП), неин наследник бил единствено дъщеря ѝ
свидетеля гр.л.И.З.Й..
След смъртта на М. Д.-З., на
неустановена дата, през периода от 06.05.2013 г. до 01.08.2013 г. в гр. С.,
подсъдимата редник В.Й. собственоръчно съставила неистински частен документ -
Завещание с изписана дата 20.02.2010 г. от името на починалата М. С. Д. - З.,
на който по съдържание бил придаден вид на изготвено приживе саморъчно написано
завещание от нея (т.І, л.144 и т.ІІ, л.35 от ДП). В завещанието редник Й.
изписала, че М. Д.-З. завещава на съпруга си З. З. имуществото, което
притежавала, а именно: дворно място с площ 357 кв.м., заедно с жилищна сграда
построена в него от 67 кв.м. и други постройки на адрес гр.С., ул. „Пушкин“
№19, описани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №34, том ІV,
дело №1336/1984г., но ако той почине наследството да се получи от сина му гр.л.
Т.З.Й.. Завещанието било изписано на бял кариран лист хартия, голям формат, на
една страница и четиринадесет реда на втора страница, без зачерквания, без
прибавки, без поправки, с начертана линия на края на първа страница, датирано и
подписано.
Видно от заключението по назначената
съдебно-графическа експертиза, което се поддържа в съдебно заседание,
ръкописния текст в Завещание с изписана дата 20.02.2010 г. от името на
починалата М. С. Д. - З. бил изписан и подписа бил положен от подсъдимата редник В.Й. Й. (т.І, л.90-107 от ДП).
Изготвяйки процесното завещание, което
било неистински частен документ, подсъдимата В.Й. съзнателно дала възможност на
съпруга си - гр.л. Т.Й., въз основа на това Завещание с изписана дата
20.02.2010 г. от името на М. С. Д. – З., след като било обявено пред нотариус,
в последствие да се сдобие с документ с невярно съдържание - Констативен
нотариален акт № 46, том VII, рег. № 9767,
дело № 1046 от 2013г., с които бил признат за собственик на имота и в
последствие с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том. II,
рег.
№ 3188, дело № 282 от 2014 г., да продаде имота на св. М.М.,
като получил без правно основание чуждо движимо имущество, с намерение да го
присвои.
На 01.08.2013 г., гр. л.Т.Й. съзнателно
се ползвал от завещанието, което представлява неистински частен документ, тъй
като на същия е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на
друго лице, а не на това, което го е съставило. Подсъдимият гр. л Й. депозирал
завещанието с Молба (т.ІІ, л.31 от ДП) пред нотариус - свидетеля Д.Ж.Н.,***
действие PC - С., в канцеларията му в гр. С., ул. „Г. С. Р.” №19. Саморъчното
завещание с изписана дата 20.02.2010 г. от името на М. С. Д.-З., представено от
подс. гр.л. Й. и съставено от подс.редник
Й., било обявено от нотариус Д. Н. с Протокол от 01.08.2013 г. (т.ІІ, л.24 от
ДП). По-късно с молба от 26.09.2013г. нотариус св. Д.Н. поискал завещанието да
бъде вписано в Служба по вписванията при РС – С.. Молбата на нотариуса била входирана под №7152/26.09.2013 г. в Служба по вписванията,
където завещанието било вписано на името на подс.
гр.л.Т.Й. (т.V, л.51-59 от ДП). Оригиналът на завещанието останал на съхранение
при св.нотариус Н., нотариално дело №8/2013 г. по общ регистър №5526 и завещателен регистър №11(т.ІІ, л.24-37 от ДП).
На 02.10.2013 г. подсъдимият.гр.л. Т.Й.
се явил в канцеларията на свидетеля нотариус Е.Ш.,*** действие PC – С., заедно
с адв. М. С. *** и отново съзнателно се ползвал от
завещанието. Представил на нотариуса проект на констативен нотариален акт,
ведно с други документи, включително и завещанието. В канцелария си в гр. С.,
бул.„Цар Освободител“ №3а, на основание приложените писмени доказателства, в
т.ч. и на завещанието, нотариус св. Е.Ш. с Констативен нотариален акт № 46, том
VII, peг. № 9767, дело № 1046 от 2013 г., признала
молителя подсъдимия гр.л. Й. за собственик на поземлен имот с идентификатор №
67338.556.28 по кадастралната карта на гр.С. с площ 357 кв.м., ведно с
построените в имота сгради на адрес гр.С., ул. „Пушкин“ №19, (т.І, л.142-153 от
ДП). В Службата по вписванията констативният нотариален акт бил вписан на името
на подс. гр.л.Т.Й. (т.V, л.51-59 от ДП).
По този начин подсъдимият гр. л. Т.Й.
двукратно, съзнателно се ползвал от неистински частен документ Завещание с
изписана дата 20.02.2010 г. от М. С. Д. – З., за да докаже, че съществува
негово право върху недвижим имот находящ се в гр. С., ул. „Пушкин“ № 19.
На 08.04.2014 г. подс
.гр.л.Й. и свидетеля гр.л.М.Д.М. *** се явили в канцеларията на нотариус св. Е.Ш..
Представили проект на нотариален акт. В канцеларията си, на основание
приложените писмени доказателства, в това число и на констативния нотариален
акт, св.нотариус Ш., изповядала сделката в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 107, том II, peг. № 3188, дело № 282
от 2014 г., според който подсъдимият гр.л.Т.Й. продал на св.гр.л.М., недвижимия
имот - поземлен имот с идентификатор № 67338.556.28 по кадастралната карта на
гр. С. с площ 357 кв.м., ведно с построените в имота сгради на адрес: гр. С.,
ул.„Пушкин“ № 19,.(т.І, л.154-158 от ДП). Видно от приложения нотариален акт
сумата от 25000 лева била преведена от св.гр.л.М. по банкова сметка ***.гр.л.Й..
От приложената по делото съдебно-оценителна
експертиза, приета от съда, чието заключение се поддържа от експерта в съдебно
заседание, пазарната стойност на имота, предмет на сделката е 63800лева. В
Служба по вписванията нотариалния акт за продажба на недвижим имот бил вписан
на името на св.гр.л.М.М. (т.V, л.47-48 от ДП).
По този начин подсъдимият гр.л.Т.Й.,
използвайки документ с невярно съдържание - Констативен нотариален акт № 46,
том VII, peг. № 9767, дело № 1046 от 2013 г., издаден
преди това на основание неистинския частен документ - Завещание с изписана дата
20.02.2010 г. от името на М. С. Д.-З., получил без правно основание чуждо
движимо имущество собственост на гр. л. М. с намерение да го присвои.
С деянието си подсъдимата редник В.Й.
осъществила състава на престъпление по чл.212, ал.4, алт.1, вр.
ал.2, алт.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на неустановена
дата през периода от 06.05.2013 г. до 01.08.2013 г. в гр. С. съставила
неистински частен документ – завещание за недвижим имот в гр.С., ул. „Пушкин“
№19 с изписана дата 20.02.2010 г. от името на М. С. Д.–З. ***, чрез който
съзнателно дала възможност на друго физическо лице – съпруга си Т. ***, който
след като се сдобил на това основание с документ с невярно съдържание -
Констативен нотариален акт №46 от 02.10.2013 г., т.VІІ, рег.№9767, дело №1046,
продал имота на 08.04.2014 г. на трето лице - М.Д.М. *** и по този начин да
получи без правно основание чуждо движимо имущество, в големи размери – сумата
от 63 800 лева, с намерение да го присвои.
С деяниято си
подсъдимият гр.л. Т. *** осъществил състава на чл.316, във вр.
с чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като на
01.08.2013 г., в гр.С. съзнателно се ползвал от неистински частен документ -
Завещание с изписана дата 20.02.2010 г. от името на М. С. Д.–З. ***, изготвен
от съпругата му ** В.Й. *** и го употребил пред нотариус Д.Н. *** действие РС -
С. (който обявил завещанието), за да докаже, че има права на заветник върху недвижим имот в гр.С., ул. „Пушкин“ №19 и на
02.10.2013 г. в гр.С. подсъдимият Й. съзнателно се ползвал от същото завещание
и пред нотариус Е.Ш. *** действие РС - С., за да издаде Констативен нотариален
акт №46, т.VІІ, рег.№9767, дело №1046 от 2013 г., за да докаже, че притежава
право на собственост върху недвижим имот в гр.С., ул. „Пушкин“ №19, когато от
него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като
деянието е извършено при условията на продължавано престъпление.
Подсъдимият гр.л. Т.З.Й. осъществил и
състава на чл.212, ал.4, алт.1, вр. ал.1, алт.1 от
НК, тъй като на 08.04.2014 г., в гр.С., чрез използване на документ с невярно
съдържание – Констативен нотариален акт № 46 от 02.10.2013 г., т.VІІ,
рег.№9767, дело №1046, продал имота в гр. С., ул. „Пушкин“ №19 на трето лице - М.Д.М.
*** и получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери –
сумата от 63800 лева, с намерение да го присвои.
Гореизложената фактическа обстановка и
правна квалификация се установява от показанията на свидетелите, депозирани в
хода на досъдебното производство И.Й., М.М., Е.Ш.,
приобщени към доказателствения материал по делото, както и частично от
показанията им депозирани в хода на съдебното следствие, от показанията на
свидетелите Д.Н., Д.Т., М.Д., частично от показанията на свидетелите Й.З., С.Д.,
частично от обясненията на подсъдимите, депозирани в хода на съдебното
следствие, заключенията по съдебно-графическата и съдебно-оценителната
експертизи и писмените доказателства по делото.
Разпитани в хода на съдебното следствие
подсъдимите не се признават за виновни.
Подсъдимият Т.Й. в обясненията си
твърди, че непосредствено след като разбрали със съпругата си подсъдимата В. Й.,
че М. Д. е починала посетили болницата, където им дали ключа за жилището, след
това отишли до погребална агенция и посетили дома на М. Д.. Подсъдимият Й. в
кухнята на дома ѝ издърпал чаршафа на леглото и между пружината и дюшека
намерил чанта с документи. В чантата той открил бележки за платени сметки и
процесното завещание. Твърди, че казал за завещанието на съпругата си -
подсъдимата В. Й., но тя не му обърнала внимание. Посочва, че започнали да
издирват И., защото не знаели в кой дом е. Първо я търсили в Твърдица, след
това в Лом, в Плевен, Балван и я открили в с. Подем. Завещанието останало в
чантичката. След 5-6 месеца прочел завещанието и видял, че къщата е оставена на
него. Твърди, че посетил нотариус, след това продал къщата на св. М.М. за 25000лева. При прехвърляне на имота посетил нотариус Ш..
За продажбата на имота негов адвокат бил адв. М. С..
Посочва, че през м. септември 2013г., преди да продаде имота на М. обявил имота
за цена 65-70000лв. Продал имота на цена 25000лв., за да гледа И., да плаща
сметките ѝ. Посочва, че И. теглила кредити през 2018 г., 2016г. или 2017
г., имала около 15000лв., кредит които той плащал и самият той имал кредити, но
парите отивали за И.. Твърди, че по телефона му се обаждал Митко „милионера“,
който искал от него 60000лв., иначе щял да го вкара в затвора, парите ги искал
заради продадената къща и това станало през 2016 г. или 2017 г., като не
посочва кога точно е станало преди или след като са започнали да ги съдят.
Подсъдимата Й. разпитана
в съдебно заседание посочва, че след като узнали със съпруга си Т. Й. за
смъртта на М. Д. посетили болницата откъдето им дали ключа за къщата. Обадили
се и посетили погребална агенция. В къщата на Д. подсъдимата била в една от
стаите, а подсъдимият Й. в друга стая, след което подсъдимият Й. ѝ
показал едно завещание, което гласяло, че имота на ул. „Пушкин“ е оставен на
подсъдимия Й., но тя не отразила това, тъй като тогава имало еуфория около
погребението. Подсъдимата заявява, че до този момент не знаели къде се намира И..
От съседи на къщата разбрали, че тя е оставена в дом. Посетили социалните в кв.
„Българка” и от там им казали, че се намира в Лом. Твърди, че след погребението
на М. Д. започнали да поддържат контакти с И., като и изпратили телефон,
изпращали и дрехи. Посочва също, че след като И. била изпратена в Подем през
ваканциите и всеки уикенд ходили до с. Подем, а след като навършила 18 г., се
прибрала и подс. Й. ѝ купил къща в с. Коньово.
Посочва също, че И. *** и отишла да живее там. Твърди, че майката на И. – М. Д.
е споменавала не веднъж, че ще облагодетелства мъжа ѝ - подсъдимия Т. Й.,
заради грижите, които полагал за нея. Сочи, че когато И. е ходила в дома им е
казвала, че има приятели в Тополчане, като твърди, че сега в съдебно заседание
и станало ясно, че тези от Тополчане са ѝ забранявали и са я
ограничавали.
Защитата на подсъдимата адв. М.С. прави искане подсъдимата В.Й. да бъде оправдана
по повдигнатото обвинение и призната за невиновна, тъй като не се доказва
нейната съпричастност към съставянето на завещанието. В пледоарията си защитата
излага становище, че заключението на вещото лице С.В. по съдебно-графическата
експертиза е неправилно, нелогично и изключително порочно, както от гледна
точка на поставените задачи, така и от гледна точка на изследвания
доказателствен материал. Твърди се, че не е ясно назначената съдебно-оценителна
експертиза по незнайно какви причини е определила стойност на имота в размер на
63800лв. Изтъкват се доводи, че купувачът е посочил цената и това е подкрепено
от други свидетели (без да се конкретизират) и от официалния документ. Защитата
навежда доводи, че по ясен и недвусмислен начин е установено по делото, че М. Д.
е имала намерение и е оставила завещание на Т.Й., като в тази насока се
посочват показанията на всички свидетели, с изключение на Д.Т.. Твърди се, че
от тези показания се установявали добрите отношения между семейството на
подсъдимите и починалата майка на И.. Подсъдимите проявявали грижи към нея и тя
е споделила, че иска да остави имота на доведения си син, като се акцентира на
показанията на св. И., депозирани в съдебно заседание. Посочва се, че
показанията на свидетелите, с изключение на св. Д. Т., са непротиворечиви и
подкрепят тезата на защитата, че подсъдимите са невиновни. Сочи се, че липсват
доказателства за размера на продажната цена на имота, а заключението по
експертизата на В. е непрофесионално, некоректно и е следвало да се изискат
повече материали за изследване, както и да се изследва по-дълъг период на
изготвени от завещателката документи.
Защитата на подсъдимата, адвокат П.Н.
прави искане подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото и
поддържано от ВОП - С. обвинение по чл. 212 ал.4 алт.1 вр.
ал.2 алт.2 вр. ал.1 от НК, като бъде оправдана изцяло
по това обвинение. Прави се анализ на пледоарията на представителя на
прокуратурата и искане да бъдат кредитирани показанията на св. И.Й. пред съда,
тъй като логично пояснила на какво се дължат и каква е била причината за
съдържанието на показанията ѝ, дадени в хода на досъдебното производство,
а именно, че била малтретирана, бита и принуждавана да проституира. Твърди се
от защитата, че по делото няма събрани гласни доказателства, които по какъвто и
да е начин да подкрепят конкретни факти и обстоятелства, които се съдържат в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Прави се искане да не бъде
кредитирана съдебно-графическата експертиза, тъй като е непълна и съдържа
единствено пояснения на прилики в почерка на В.Й. с изписания текст в
саморъчното завещание, но не и за разликите и всички останали съществени
признаци, които би следвало да бъдат предмет на коментар на тази експертиза.
Защитата на подсъдимата посочва също, че
съдебно-оценителната експертиза на имота, изготвена от вещо лице М. Р. не е
обективна, като защитата не приема становището на прокуратурата, относно
нередността на извършената покупко-продажба на имота. Излага се становище,
относно намерението на М. Д. да изготви завещанието, че по делото са събрани
достатъчно гласни доказателства, които установяват, че тя с майчинска грижа се
опитала да предпази дъщеря си и част от имуществото си, за да се създаде
гаранция, дъщеря ѝ И. да не живее на улицата. Прави се искане В.Й. да
бъде оправдана.
Защитата на подсъдимия адв. М. К. подкрепя становището на защитата на подсъдимата
В. Й.. Прави се искане да не бъде кредитирано заключението по
съдебно-графическата експертиза, тъй като заключението е непълно, базира се
само на посочените прилики без да са посочени разликите. Твърди се, че е
нарушен материалния закон, тъй като с представянето на завещанието пред
нотариуса не е налице измама по чл. 212 от НК, а измама по чл. 209 от НК.
Посочва се, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като в обвинителния акт не е посочено пострадалото
лице и би следвало в диспозитива на същият да бъде
посочено лицето, на което е причинена имота вреда. Прави се искане подсъдимият Т.З.
да бъде оправдан.
Прокурорът в пледоарията си сочи, че от
събраните в хода на съдебното следствие и доказателствения материал от
досъдебното производство по безспорен начин, се установява фактическата и
правна обстановка, изложена в обвинителния акт, а подсъдимите са осъществили
инкриминираните деяния. Прокурорът излага становище, че деянията на подсъдимите
се доказват от назначените по делото съдебни експертизи и от останалия
доказателствен материал, от разпитаните по делото свидетели като се прави
искане показанията на свидетелите да бъдат ценени в съвкупност с останалия
доказателствен материал по делото. Сочи се, че са налице противоречиви
показания, депозирани от св. С.И., И.Й., М.М., като се акцентира, че на това основание са огласени и
показанията им, депозирани в хода на ДП. Прави се искане да бъдат кредитирани
показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство, тъй като от
показанията на И.Й. се установява механизмът на извършеното деяние и
поведението на подсъдимите по време и след деянието. Прави се анализ на
поведението на свидетелката И.Й., с оглед депозираната от нея декларация, че не
оспорва завещанието, както и депозираните от нея показания в ДП, в защита на
подсъдимите. Излагат се доводи, че следва да се приеме, продажната цена на
имота, каквато е посочена в експертизата на вещото лице, а експертното
заключение, относно автора на завещанието и подписа е безспорно, и това е
подсъдимата ** Й.. Към съда се отправя искане след преценка на доказателствения
материал да се преценят смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и на
подсъдимите да бъдат наложени наказания „Лишаване от свобода” за извършените от
тях деяния към минималния размер, предвиден в закона, като се приложат
разпоредбите на чл. 66 по отношение и на двамата подсъдими, с изпитателен срок
от пет години и се приложи мярка по чл. 42а, ал.2, т.1 от НК.
Съдът счита за безспорно установено, че
подсъдимите са осъществили инкриминираните деяния. От доказателствата по делото
се установява, че на неустановена дата през периода 06.05.2013 г. до 01.08.2013
г. подсъдимата В.Й. е съставила Завещание с изписана дата 20.02.2010 г. от
името на М. С. Д.–З.. От удостоверението за наследници (л. 163 том.I от ДП) е видно,
че М. Д. е живяла в гр. С. на ул. „Пушкин“ №19 и е починала на 06.05.2013 г. М.
Д. е била собственик на процесния имот и е имала
дъщеря от брака си със З. - И.Й., която се явявала наследник на имота. По
делото е била назначена съдебно графическа експертиза със задача: Ръкописният текст и подписът срещу „Подпис“
в Завещание от М. С. Д.–З. от 20.02.10 г., от М. С. Д.–З., ЕГН:**********, Т.З.Й.,
ЕГН:********** или от В.Й.Й., ЕГН:********** ли е
изписан и положен. В случая е определен кръга от лицата имащи отношение към
завещанието. На вещото лице е предоставен свободен сравнителен материал от
подписи и ръкописен текст от лицата, като е изследван и експериментален
сравнителен материал от подписи и ръкописен текст на В.Й.Й.
и Т.З.Й.. Вещото лице е извършило изследване върху целият ръкописен текст и
подписът в завещанието. Изследвани са ръкописният текст и подписите положени от
лицата М. Д., Т.З. и В.Й. в предоставения свободен сравнителен материал, както
и в експерименталния сравнителен материал по отношение на Т.З. и В.Й.. При
извършеното сравнително изследване между почеркът в инкриминираното завещание с
почерците от сравнителния материал от
М. Д., Т.З. и В.Й. са установени съвпадения в почеркът на Й. в посочените общи графически признаци, по-характерни
от които са: форма на транскрипция,
степен на обработеност, степен на свързаност, наклон.
Установени са съвпадения и в следните частни
признаци: Форма на движение при
изписване на буквите „М, А, С, Д, З, Е, в, Й, р, н, х, Форма на движение при свързване на конкретни инициални букви М, А,
С, Д, З, Е, Й и др. Начална точка на
движение при изписване на буквите С, М, Й, А, Е, х. Продължителност на движение на изписване на буквите С, А, З, р, н,
к, о. Сочи се, че установените съвпадения в общите и частните признаци са
характерни, устойчиви и самостоятелни като се прави категоричен извод, че ръкописният текст в завещанието е изписан от В.Й..
Относно положения подпис в завещанието на база проведените изследвания са установени общи графични признаци, по-характерните
от които са: форма на транскрипция, степен на обработеност,
степен на свързаност, наклон, размер,
както и съвпадения в частни
признаци, като: форма на движения при изписване на инициална буква Д, втори и трети елемент на инициална буква М, форма на движение на свързване на втори
и трети елемент на инициална буква М, елементите на инициална буква Д,
инициална буква М и инициална буква Д и т.н. Продължителност на движението при изписване на инициални буква М е
инициална буква Д, начална точка и
пространствено разположение на първия елемент на буквата М. Прави се
извод, че установените съвпадения в общите и частните признаци са характерни,
устойчиви и самостоятелни. Те образуват съвкупност от признаци достатъчни да се
направи категоричен извод, че подписът положен срещу „Подпис“ в
завещанието е положен от В.Й..
Заключението е изготвено от компетентно
лице и е обективно, всестранно, пълно и кореспондира с доказателствения
материал по делото. Ето защо съдът изцяло кредитира заключението на вещото
лице, което се подържа от експерта в съдебно заседание на 07.10.2019 г., а
именно, че ръкописният текст в завещанието е изготвен от В.Й., като подписът е
положен от В.Й..
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелката И.Й., депозирани в хода на досъдебното производство (т. I, л. 78 и 79 от ДП) и огласени по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК на. Съдът счита тези показания за
логични, последователни, кореспондиращи с доказателствения материал по делото и
подкрепящи изготвените съдебно почеркова и съдебно
оценителна експертизи. Същите са депозирани непосредствено след подадената от
нея жалба, по която е образувано ДП и не се опровергават от останалия
доказателствен материал по делото. Свидетелката И.Й. на л. 78 т.I от ДП подробно и безпротиворечиво
разказва обстоятелства свързани, както с узнаването за наличието на завещание в
полза на подсъдимия Т.Й., касаещо имота в гр. С. ул. „Пушкин” № 19, така и че
майка ѝ никога не е заявявала, че ще остави къщата на Т..
Свидетелката твърди „…През м. декември
2014 г. бях в коледна ваканция, доведеният ми брат Т. ме взе от интерната с
жена си В. и ме заведе в апартамента в С. кв. „Дружба“ …Докато бяхме у тях Т.Й.
ми каза, че къщата в гр. С. ул. „Пушкин“ № 19, майка ми М. З. му я била
завещала на него и аз изобщо нищо да не търся от тази къща. Т. ми каза, че
къщата я бил продал на някакъв сводник, който бил властен човек и да не търся
къщата изобщо…Познавам много добре почерка на майка ми М. Д. и зная, че това
саморъчно завещание не е написано от нея…”. Сочи, че последно е разговаряла с
майка си на 08.04.2013 г. в дома в гр. Лом и майка ѝ не и е казвала, че
ще завещава къщата на ул. „Пушкин“ №19 на Т..
В разпита, депозиран на л. 79, т. I от ДП,
свидетелката посочва, че Т.З. предварително се е уговорил с майка ѝ, че
ще плати погребението на баща си, но следва майка
ѝ М. да му върне всички пари, които е дал и тези пари са били върнати от
майка ѝ на Т.. Твърди също, че на 11.12.2015 г., се е прибрала в С. от
интерната в Подем и тогава разбрала, че Т. купил къща в с. Коньово, която е
писана на Т.. Свидетелката заявява, че тъй като къщата не ставала за обитаване
отишла да живее в с. Тополчане при мъжа си Наско.
Свидетелката И.Й. в депозираните от нея
показания, в хода на ДП, приобщени към доказателствения материал по делото, на
л. 78 и л.79, т. от ДП, посочва, че
майка ѝ не е подържала близки отношения с Т.З.Й., дори докато баща
ѝ бил жив. Свидетелката посочва на л. 79 т. I
от ДП: „...Й.
беше в много добри отношения с майка ми и зная, че двамата много добре се
разбираха, за разлика от отношенията на майка ми с Т.Й..
Майка ми почти не поддържаше отношения с Т.Й.. При разговорите с майка ми, тя
винаги ми е казвала изобщо да не се занимавам с Т.Й., защото ще бъда излъгана и
вече разбирам, че е била права….”.
Съдът кредитира показанията на св. И.Й.,
депозирани в съдебно заседание в частта им относно това, че след 2016 г., е
била финансова подпомагана от подсъдимите, основно от брат ѝ Т.. В тази
насока и двамата подсъдими в обясненията си сочат, че И.Й. е теглила кредити
след 2016 г. и Т.Й. ги е плащал. Това поведение на подсъдимият Т.Й.
е обяснимо с оглед на обстоятелството, че е образувано ДП и се води разследване
за противоправното му поведение, както и на съпругата
му В. Й..
Преценявайки показанията на тази
свидетелка, съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал по делото,
съдът счита, че тези показания са достоверни и опровергават тезата на защитата
и на подсъдимите, че сем. Й. са се грижили за И., за майка ѝ, че са били
в добри отношения помежду си, а М. Д. е коментирала пред тях или пред някой
друг, че ще завещае имота на подсъдимия Т.Й..
Съдът не кредитира показанията на
свидетелка И.Й., депозирани в хода на съдебното следствие, досежно
процесното завещание, тъй като същите са вътрешно противоречиви, нелогични и не
кореспондират с доказателствата по делото. Видно от депозираните от нея
показания в с.з от 21.01.2020 г., л. 190-192 от НД, същата заявява, че преди да
почине майка ѝ М., когато отишла в Лом и заявила, че ще остави всичко на Т.
и В., тъй като тя е малка и се занимавала с лоши компании. Заявява, че от
свекъра си узнала, че къщата е продадена, а при проверка в поземлената комисия
узнала за завещанието. Нелогично и в противоречие с доказателствата звучи
заявеното от свидетелката И.Й. в съдебно заседание, че в Лом (на 08.04.2013 г.)
преди да почине, майки ѝ заявила, че е оставила завещание на Т. за имота,
т.е. тогава тя я уведомила, че я лишава от наследство, за да я гледат В. и Т. с
оглед показанията на Д.Т., М.Д. за доброто отношението на М. Д. към И., както и
с оглед депозираните от И.Й. показания от ДП, приобщени към доказателствения
материал по делото.
Заявеното от нея в съдебно заседание,
относно тези обстоятелства е в пълно противоречие със заявеното в хода на
досъдебното производство и с останалите доказателства по делото. Относно
противоречията свидетелката заявява, че не са верни показанията ѝ
депозирани в хода на досъдебното производство, огласени от съда, а
противоречията се дължат на това, че ѝ бил нанесен побой от трети лица, а
когато я разпитвали свекъра ѝ я чакал отвън, било я страх и затова не е
казала на следователя.
Съдът счита заявеното от нея за
неправдоподобно и противоречиво. Видно от доказателствата по делото
свидетелката И.Й. проявила усилия и старание да установи редица обстоятелства,
касаещи имота, в това число и че имота е продаден. Именно в резултат на нейна
жалба до РПУ – С. е образувано и ДП, по което са извършени следствени действия,
в това число експертизи, разпит на свидетели и т. н. Именно в качеството на
свидетел И.Й. е депозирала показания пред разследващият полицай, като е била
предупредена за наказателна отговорност по чл. 290 от НПК. Първият разпит е
проведен на 20.06.2016 г., вторият на 13.10.2016 г., а третият на 01.02.2017
г., в които депозира различни показания. В разпитите, огласени от съда, тя не е
заявявала, че е била принудена, от които и да било да пуска жалба срещу Т.Й.,
относно имота, а последователно, точно, ясно и конкретно дава показания,
относно конкретни факти и обстоятелства, досежно
завещанието, отношенията между нея и Т.Й., както и отношенията между майка
ѝ и Т.Й.. Едва в декларация, заверена пред нотариус Ш., в присъствието на
адв. М. С., свидетелката И.Й. се отказва от имота, а
в последствие и отрича заявеното от нея в предходните ѝ разпити.
Не може да бъде разколебан извода на
съда, че именно В.Й. е изготвила Завещание от М. С. от 20.02.10 г. и от
показанията на свидетеля С.И., която твърди в с.з. по НД на 07.11.2019 г., че
видяла М. Д. през 2016–2017 г. да
пише завещание на подсъдимият Т.Й., както и от показанията на св. Д., че леля
му М. С. заявила пред него, че ще продаде имота или ще го даде на Т..
Съдът не кредитира показанията на св. С.А.И.,
която в съдебно заседание твърди, относно последната ѝ среща в с. Сборище
с М. Д. 3-4 месеца преди да почине „…Последно видях М. преди да почине 2016 г.
– 2017 г.“; като е категорична за това. „….Последно като ходих у тях, у М. З.
видях, че пишеше едно завещание. Аз я попитах дали за И., тя каза: не правя
завещание на Т.”. Твърди също, че е разговаряла с Т. след смъртта на М. и той и
споделил, че има проблеми със съда, като ѝ обяснил за какво става въпрос,
че му е казала, че е била там, когато М. е писала завещанието, а той я помолил
да му стане свидетел. Този разговор тя провела с Т. през 2017 г. Съдът на
основани чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК огласи
депозираните от нея показания на ДП л.20-21 т.I,
тъй като констатира съществени противоречия в показанията ѝ. Видно от
огласените показания депозирани на 08.08.2017 г.
свидетелката И. е заявила, че през
2010г., докато пили кафе в дома на М., която ѝ е съседка в с.
Сборище, М. ѝ споделила, че след смъртта ѝ и на мъжа ѝ З.,
който ѝ е наследник, ще завещае парични суми, които е спестила на дъщеря
си И., а недвижимо имущество на сина на мъжа си -Т.Й.З.. Твърди, че около края
на м.юли 2017 г. се видяла с Т. в Сборище и той се е оплакал, че има проблеми
със закона и че е намерил завещанието на М. под дюшека, че има заведено дело
срещу него и жена му. Свидетелката И. му разказала това, което знае по случая и
той я помолил да свидетелства в негова полза.
Съдът не кредитира показанията на тази
свидетелка, досежно твърдяното от нея касаещо
процесното завещание, тъй като показанията ѝ са противоречиви, както
помежду си, така и в тяхната логическа взаимовръзка и последователност.
Безспорно е установено, че М. Д. е починала на 06.05.2013 г. Показанията на св.
С. И. не кореспондират с доказателствата
по делото и явно са депозирани с цел да оневинят подсъдимите.
В контекста на изложеното съдът не
кредитира и показанията на св. Д., че леля му М. С. е заявила пред него, че „ще
продаде имота в С. или ще го даде на Т. да го колани”, като счита, че тези
показания са несъотносими към процесното завещание и
не кореспондират с доказателствата по делото.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимата Й., че М. Д. е споменавала неведнъж, че ще облагодетелства мъжа
ѝ – подсъдимият Й. заради грижите, които полагали за нея, като счита
същите за нелогични и в противоречие с доказателствата по делото. Видно от
показанията на самата И.Й., депозирани в хода на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал по делото, такива грижи не са полагани,
като това се установява и от показанията на св. М. Д. и Д. Т.. Безспорно се
установява, че след смъртта на З., подсъдимите Т.Й. и В.Й. не са полагали грижи
за И. и майка ѝ. Показателно в този смисъл е заявеното от И. на л. 79 т. I от ДП, че Т.
предварително се е разбрал с майка ѝ М., че ще
поеме разходите за погребението на З., но трябва майка ѝ да му върне парите,
което тя сторила. Показателен е и безспорно установеният факт, който не се
отрича и от подсъдимите, че към момента на смъртта на М. Д. на 06.05.2013 г.,
те не са знаели къде се намира И. и се е наложило да я издирват чрез
социалните, в какъвто смисъл са техните обяснения, депозирани в хода на
съдебното производство по НД. Свидетелката М.Д., с която, по думите на И.,
майка ѝ поддържала по-близки отношения, сочи на л. 113 НД, че е виждала
два – три пъти Т., когато починала М., а преди това не си спомня да го е
виждала и не е виждала Т. след като З. е починал.
Съдът не кредитира обясненията и на
подсъдимия Й., че се е грижил за свидетелката И.Й. през периода 2013 г. и 2014
г., тъй като безспорно се установява, че през този период същата е била в дом,
а свидетелката И.Й. твърди, че през декември 2014 г. по време на коледната
ваканция разбрала от Т.,*** е завещана от М. Д. на Т..
Съпоставяйки показанията на св. И.Й.,
приобщени към доказателствения материал по делото, чрез огласяването им, както
и показанията ѝ, депозирани в съдебно заседание, обясненията на
подсъдимите, показанията на св. С.И., св. М.Д., Д.Т.,
както и другите доказателства по делото, съдът констатира съществени
противоречия в показанията на подсъдимите Т.Й. и В.Й. и счита, че подсъдимите
не са се грижили за И.Й., а майка ѝ М. Д. не е заявила, че ще завещае
имота на Т.Й..
Съдът с оглед гореизложеното
не кредитира обясненията на подсъдимия Т.Й., че е намерил завещанието под
дюшека на леглото в кухнята в къщата на М. Д. на 06.05.2013 г., че го показал
на В.Й. и едва след 5-6 месеца отново прочел завещанието и разбрал, че къщата е
оставена на него. Подсъдимият в с.з. от 21.01.2020 г., л. 195 от НД заявява
„...Тогава видях и завещанието. Казах на жена ми, че съм го намерил, но тя не
ми обърна внимание… Завещанието си остана в чантичката. Погребахме я и след 5-6
месеца пак прочетох завещанието и видях, че къщата е оставена на мен”. По повод
завещанието подсъдимата Й. твърди (протокол
с.з. 21.01.2020 г.- л. 194 от НД) „Аз влязох в едната стая, съпругът ми влезе в
другата. След това съпругът ми дойде и ми показа едно завещание, което гласи,
че имотът на ул. „Пушкин“ е оставен на него”. Съдът счита по изложените по-горе
съображения, че по делото безспорно е установено, че автор на завещанието е В.Й.,
а заявеното от тях, че са намерили завещанието под дюшека, в стаята на М. Д. на
06.05.2013 г., е защитна позиция.
Нещо повече, установява се безспорно и
от показанията на св. Ш. л. 109 на гърба от НД, както и от приобщените ѝ
към доказателствата по делото показания, че цялата процедура по изготвяне на
констативният акт и по продажбата на имота е извършена от адвокат С., който на
21.07.2017 г. се явил пред нотариус Ш., заедно със св. И.З.Й. и тя декларирала,
че е съгласна с направеното от майка ѝ завещание. Тези обстоятелства
сочат и причината за показанията на И.З., депозирани в съдебно заседание, които
са в пълно противоречие с показанията ѝ от досъдебното производство,
преди да бъде подпомагана финансово от подсъдимият Т.Й..
Подсъдимата В.Й. съзнавала,
че това завещание е неистински документ и съзнателно дала възможност на съпруга
си Т.З.Й., чрез обявяване на завещанието, впоследствие изготвяне на документ с
невярно съдържание - констативния акт, да получи без правно основание чуждо
движимо имущество, чрез продажба на имота.
Безспорно от показанията на св. нотариус
Д. Н. и от приложените по делото документи, свързани с обявяването на
завещанието, се установява, че подсъдимият Т. Й. на 01.08.2013г., представил
пред нотариус Н. процесното завещание, ведно с необходимите документи и на
същата дата завещанието било обявено. В конкретния случай подсъдимият употребил
завещанието, за да докаже, че съществува негово право върху недвижимия имот. От
съдебно-графическата експертиза и от останалите доказателства по делото, се
установява, че ръкописният текст е изготвен от В.Й. и подписът е положен от
нея. Видно от показанията на нотариус Ш. на 02.10.2013 г., в канцеларията
ѝ в гр. С., подсъдимият Т.З.Й., заедно с адв.
М. С. ***, се явили и било представено завещанието, ведно с проект на
констативен нотариален акт и изискуемите документи. Въз основа на представените
документи подсъдимият Т.Й. бил признат за собственик на поземления имота
находящ се в гр. С. ул. „Пушкин“ № 19. Констативният нотариален акт бил вписан
в Службата по вписвания на името на Т.Й..
От приложените по делото доказателства,
показанията на св. Ш., св. М.М., частично от
обясненията на подсъдимия Т.Й. се установява, че на 08.04.2014г., подсъдимият и
М.М., в присъствието на адв.
М. С., сключили договор за покупко-продажба на имота находящ се в гр. С. ул.
„Пушкин“ №19, като проекта бил изготвен от адв. М. С..
В съдебно заседание подсъдимият твърди, че е продал имота за сумата от 25000
лева, така както е посочено в нотариалния акт.
Предвид на обстоятелството,
че свидетелката М. М. в с. заседание заяви, че не си спомня обстоятелства по
делото, бяха огласени показанията и депозирани пред съдия в хода на ДП.
Свидетелката заявява, че е прочела обява за продажба на имота за около 60 – 70
хиляди лева. Твърди, че не си спомня точната сума, която е платила, но сумата е
посочена в нотариалния акт. Свидетелката сочи също, че на сделката не е
присъствала сестрата на Т., свидетелката И.Й. и че нотариус Ш. е заявила, че И.
може да има някакви претенции.
Съдът изцяло кредитира
съдебно оценителната експертиза, с оглед на това, че същата е изготвена от
компетентно лице, въз основа на доказателствата по делото, направения оглед,
показанията на св. И.Й., взети предвид от експерта при изготвяне на
заключението по експертизата, касаещи подробно описание на имота. Експертът се
е съобразил и е изследвал местоположението на имота, характеристиката на
околната среда, екологичния и социален риск, характеристиката на имота,
техническите и функционалните параметри на сградата и е извършил оценка на
имота, съобразявайки се и използвайки метода на вещната (възстановителна
стойност), метода на пазарните аналози и приходния метод, като е дал пазарна
стойност на имота към 01.08.2013г. в размер на 63800лева. Експертът поддържа това
заключение в съдебно заседание и съдът изцяло го кредитира.
Съдът не приема тезата на
защитата, че експертът неправилно е изчислил цената на имота. Действително в
акта е посочена продажна цена 25000 лева, но прави впечатление, че е определена
неустойка в размер на 40000 лева. Прави впечатление също обстоятелството, че
подсъдимият в обясненията си, депозирани в съдебно заседание сочи, че през
септември 2013г. обявил имота за продажна цена 65 – 70 хиляди лева, като
посочва, че продал имота, защото трябвало да гледа И. и се грижел за нея да
плаща сметките, като тези обстоятелства, относно грижите не се установиха по
делото. Съдът не кредитира тези негови обяснения, с оглед на безспорно
установените обстоятелства по делото, че през 2013 г. и 2014 г. св. И.Й. е била настанена
в дом, а самият подсъдим до м. май 2013 г., до смъртта на М. Д., не е знаел
къде се намира св. И.Й..
Ето защо съдът не приема
тезата на защитата, че по делото липсват доказателства, относно извършените от
подсъдимите инкриминирани деяния, като счита, че съдебно графическата и съдебно
оценителната експертизи са пълни, ясни, непротиворечиви, кореспондират с
доказателствения материал по делото и съдът изцяло ги кредитира, като съдът не
приема и становището на защитата, че М. Д. е споделяла, че има намерение да
завещае имота в гр. С. на ул.„Пушкин” №19 на подсъдимия Т.Й..
Съдът не споделя и
становището на защитата адв. К., че в конкретния
случай се касае евентуално за измама по чл. 209 от НК, а не по чл. 212 от НК.
Съдът счита, за безспорно доказано, че именно чрез използване на неистински
документ, какъвто се явява Констативният акт 46, том. VII, рег. №
9767, дело № 1046 от 2013 г., подсъдимият гр. л. Т.Й. е въвел в заблуждение
свидетелката М.М., че е собственик на имота, находящ
се в гр. С. ул. „Пушкин“ №19 и без правно основание получил чуждо движимо
имущество, представляващо 63800лева. По делото липсват доказателства по друг
начин подсъдимият да е въвел в заблуждение М. освен, чрез използване на
неистински документ, какъвто е настоящият случай. Съгласно теорията и
практиката на съдилищата в тази насока, изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 212 ал.1 от НК се изразява в ползването на документ с невярно
съдържание, неистински или преправен документ, за заблуждение на лицето и
получаване на чуждо имущество без правно основание с намерение за присвояване.
Причини и условия: стремеж за
облагодетелстване по престъпен начин.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимата ** В.Й.
наказание съдът взе предвид смекчаващите вината обстоятелства: чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, младостта ѝ и като отегчаващи
вината обстоятелства: създаване на несигурност в гражданско правния оборот и
определи наказание по чл. чл.212, ал.4, алт.1, вр.
ал.2, алт.2, вр. ал.1 от НК и чл. 54 от НК в размер
на три години „Лишаване от свобода” при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
Съдът
като съобрази смекчаващите вината обстоятелства, личността на подсъдимата,
семейното ѝ положение счита, че за постигане целите на наказанието не е
необходимо същата да търпи ефективно наложеното наказание, поради което и на
основание чл. 66 от НК отложи изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода”
с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 212, ал. 7 от НК, относно задължителна конфискация в полза
на държавата и лишаване от права в случаите на ал. 4, имуществото на подс. В.Й., наложените обезпечителни мерки по отношение
имуществото на подсъдимата и причинените вреди, съдът на основание чл. 212,
ал.7, вр. ал.4, вр. чл. 37
ал.1, т.3 и чл. 44, ал.1 от НК, постанови конфискация в полза на държавата на
част от имуществото на подсъдимата ** В.Й.Й., ЕГН:**********,
а именно: лек автомобил марка „Х.“, модел „С. Ф.“ с рег.№ ****, с рама № *****,
на отчет в КАТ – С., собственост на Й. от 26.11.2018 г., по отношения на който
е наложена обезпечителна мярка с Определение № 10 от 30.05.2019 г на Военен съд
– С., като на основание чл. 212, ал.7, вр. ал.4, вр. чл. 37 ал.1, т.6 и т.7 от НК, лиши подсъдимата ** Й. от „Право да заема държавна или обществена
длъжност или да упражнява професия или длъжност, свързани с управление,
съхранение, контрол или отчитане на финансови средства или стоково-материални
средства“ за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия гр. лице
Т.Й. наказание съдът взе предвид смекчаващите вината обстоятелства: чистото
съдебно минало, добри характеристични данни, семейно и материално положение и
отегчаващи вината обстоятелства: проявената престъпна упоритост и определи
наказание по чл.316, във вр. с чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК в размер на една година
„Лишаване от свобода”, при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Съдът като съобрази смекчаващите вината обстоятелства, личността
на подсъдимия, семейното и материалното му положение счита, че за постигане
целите на наказанието не е необходимо същият да търпи ефективно наложеното
наказание, поради което и на основание чл. 66 от НК отложи изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” с изпитателен
срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимия гр. лице Т.Й. наказание съдът взе предвид смекчаващите вината
обстоятелства: чисто съдебно минало, добрите характеристични данни, семейно и
материално положение и като отегчаващи вината обстоятелства: проявената
престъпна упоритост и определи наказание по чл.212, ал.4, алт.1, вр. ал.1, алт.1 от НК и чл. 54 от НК в размер на три години
„Лишаване от свобода”, при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Съдът като съобрази смекчаващите вината обстоятелства, личността
на подсъдимия, семейното и материално положение счита, че за постигане целите
на наказанието не е необходимо същият да търпи ефективно наложеното наказание,
поради което и на основание чл. 66 от НК отложи изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” с изпитателен
срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 212, ал. 7 от НК, относно
задължителна конфискация в полза на държавата и лишаване от права в случаите на
ал. 4, имуществото на гр. л. Т. Й., наложените обезпечителни мерки по отношение
на имуществото на подсъдимия и причинените вреди на основание чл. 212, ал.7, вр. ал.4, вр. чл. 37, ал.1, т.3 и
чл. 44, ал.1 от НК постанови конфискация в полза на държавата на част от
имуществото на подс. Т.З.Й., ЕГН:**********, а
именно: лек автомобил марка „Ф.“, модел „П. В.“ с рег.№ ****, рама № *****, двигател № **** от 21.06.2012 г., на
отчет в КАТ – С., по отношения на който е наложена обезпечителна мярка с
Определение №12 от 31.05.2019г., по описа на Военен съд – С., като на основание
чл. 212, ал.7 вр. ал.4 вр.
чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, лиши подсъдимия Й. от „Право да заема
държавна или обществена длъжност или да упражнява професия или длъжност
свързани с управление, съхранение контрол или отчитане на финансови средства
или стоково-материални средства” за срок от три години от влизане на присъдата
в сила.
По правилата на съвкупността съдът на основание чл. 23 от НПК,
определи наказание на подсъдимия Й. „Лишаване от свобода” в размер на три
години.
Съдът като съобрази смекчаващите вината обстоятелства, личността
на подсъдимият, семейното му положение счита, че за постигане целите на
наказанието не е необходимо същият да търпи ефективно така определеното по
съвкупност наказание, поради което и на основание чл. 66 от НК отложи изпълнението на наказанието „Лишаване
от свобода” с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на
присъдата в сила.
Съдът, като взе предвид размера на наложените наказания, както и
обстоятелството, че изтърпяването на наложените наказания за двамата подсъдими
е отложено с подходящ изпитателен срок счита, че по този начин ще бъдат
изпълнени и целите на чл. 36 от НК.
Съдът с оглед размера на наложеното наказание, степента на
обществена опасност на деянието и дееца счита, че не се налага увеличаване на
наказанието по реда на чл. 24 от НК за подсъдимият Т.Й..
Съдът
като съобрази чл. 212 ал. 7 от НК, относно задължителна конфискация в полза на
държавата и лишаване от права в случаите на ал. 4, имуществото на гр. л. Т. Й.,
наложените обезпечителни мерки по отношение на имуществото на подсъдимия и
причинените вреди, на основание чл. 212, ал.7, вр.
ал.4, вр. чл. 37, ал.1, т.3 от НК, постанови
конфискация на част от имуществото
на подс. Т.З.Й., ЕГН:**********, а именно: лек
автомобил марка „Ф.“, модел „П. В.“
с рег.№ ****, рама № *****, двигател № **** от 21.06.2012 г., на отчет в КАТ – С.,
по отношения на който е наложена обезпечителна мярка с Определение № 12 от
31.05.2019 г. по описа на Военен съд -С., като на основание чл. 212, ал.7, вр. ал.4, вр. чл. 37, ал.1, т.6 и
т.7 от НК, лиши подсъдимия Й. от „Право да заема държавна или обществена
длъжност или да упражнява професия или длъжност свързани с управление,
съхранение контрол или отчитане на финансови средства или стоково-материални
средства” за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът
не наложи предвидените в чл. 67, ал.3 от НК пробационни
мерки, за двамата подсъдими, тъй като счита, че наложените наказания на подсъдимите
са достатъчни като вид и размер за постигане целите на наказанието.
Предвид
осъдителната присъда, съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди подсъдимите
да заплатят по транзитната сметка на ОД на МВР - С. сумата 450,45(четиристотин
и петдесет лева и четиридесет и пет стотинки)лева деловодни разноски за
направените съдебно-графическа и съдебно-оценителна експертизи.
Мотивите
се написаха на
14.02.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.