РЕШЕНИЕ
№ 742
гр. Варна, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Б.ова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20253100500444 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 105121/30.12.2024г., уточнена с молба от
17.04.2025г., подадена от А. Щ. К., Ж. М. К. и Д. М. З., чрез процесуалния им представител
срещу решение № 4446/09.12.2024г. постановено по гр.д.№ 16847/2022г. по описа на ВРС, В
ЧАСТИТЕ му, с които е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между главното
встъпило лице Д. З. П. и жалбоподателите - А. Щ. К., Ж. М. К. и Д. М. З., че Д. З. П.
притежава правото на собственост върху 9/30 ид.ч. от ПИ с ид. *** по КК и КР на гр. Б.,
одобрени със Заповед № РД-18-47/18.08.2006г. на изп. директор на АК, с административен
адрес: гр. Б., обл. Варна, зона за вилен и културен отдих „Чайка“, неизползвана нива, площ
1040 кв.м., стар номер ***, кв. 248, парцел XIII-6, при съседи: ПИ с ид. ***, ***, *** и ***,
по силата на Договор за покупко-продажба от 19.11.2004г., обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 36, т. IV, рег.№ 12433, дело № 625 от 19.11.2004г. на
нотариус Р.К., на основание чл.124, ал.1 от ГПК, ОТХВЪРЛЕНИ са предявените от А. Щ. К.
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на
Н. В. Т., Ж. Г. Г., И. И. Г., М. Р. и Ф. Р. М., че А. Щ. К. притежава правото на собственост
върху 9/30 ид.части от Поземлен имот с ид. *** по КК и КР на гр. Б., одобрени със Заповед
№ РД-18- 47/18.08.2006г. на изп. директор на АК, с административен адрес: гр. Б., обл.
Варна, зона за вилен и културен отдих „Чайка“, неизползвана нива, площ 1040 кв.м., стар
1
номер ***, кв. 248, парцел XIII-6, при съседи: ПИ с ид. ***, ид. ***, ид. *** и ид. ***, при
твърдения за придобИ.е на собствеността по силата на упражнявано от него давностно
владение в периода 26.06.1996г. – 22.12.2022г. /датата на предявяване на иска/,
ОТХВЪРЛЕНИ са изцяло предявените от Ж. М. К. и Д. М. З. (лично и като наследници на
починалия М.К.) положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК за приемане за установено по отношение на Н. В. Т., Ж. Г. Г., И. И. Г., М. Р. и Ф. Р. М.,
че Ж. М. К. и Д. М. З. притежават правото на собственост върху 15/30 ид.части от ПИ с ид.
*** по КК и КР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-47/18.08.2006 г. на изп. директор на
АК, с административен адрес: гр. Б., обл. Варна, зона за вилен и културен отдих „ЧАЙКА“,
неизползвана нива, площ 1040 кв.м., стар номер ***, кв. 248, парцел XIII-6, при съседи: ПИ с
ид. ***, ид. ***, ид. *** и ид. ***, при твърдения за придобИ.е на собствеността по силата
на упражнявано от наследодателя им М.К. и продължено от тях давностно владение в
периода 26.06.1996г. – 22.12.2022г. /датата на предявяване на иска/ и са ОСЪДЕНИ да
заплатят на Д. З. П. сумата от 805 лева, представляваща дължими разноски в
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззивниците А. Щ. К., Ж. М. К. и Д. М. З., чрез процесуалния си представител
заявяват становище за недопустимост на решението постановено по исковете на главно
встъпилата страна и за неправилност и незаконосъобразност на съдебно решение в
останалите обжалвани части.
По отношение на исковете на главно встъпилата страна се заявява становище за
недопустимост на същите предвид на това, че ищците по главните искове /К., К. и З./ не са
насочили исковете си срещу праводателите на Д. П. и следователно не засягат негови права
и законни интереси, което да обуслови правен интерес от предявените от него искове за
собственост срещу тях.
По отношение на собствените си искове излагат, че съдът е достигнал до неправилен
извод спрямо въведените от тях твърдения, че са придобили имота въз основа на давностно
владение предвид на установеното владение на същия от К. и наследодателя на К. и З.
/М.К./ за период по-дълъг от 10 години считано от постановяване на реституционното
решение № Б0109/25.06.1996г. на ПК – гр.Б. в полза на ответниците като наследници на
бившия собственик. Считат, че събраните по делото доказателства за електрифицирането и
водоснабдяването на имота, за монтирането на бунгала и фургони в него и за
целогодишното му ползване установяват й манифестирането на намерението им да считат
имота за свой. Молят решението в частта, с които са уважени исковете на главно встъпилата
страна да бъде обезсилено като недопустимо, а в останалите обжалвани части – да бъде
отменено и предявените искове за собственост да бъдат уважени. Претендират за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Д. З. П., чрез процесуалния си представител, с който заявява
становище за неоснователността й. Възразява срещу твърденията на въззивниците, че
исковете предявени в качеството му на главно встъпила страна са недопустими, като
2
посочва, че правният му интерес произтича от факта, че ищците - К., К. и З. са предявили
искове за собственост на целия имот, с което оспорват неговото право на собственост по
отношение на 9/30 ид.части от имота. Моли решението в обжалваната му част да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Писмен отговор на въззивната жалба е депозиран от Ж. Г. Г., чрез процесуалния й
представител. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а исковете за
собственост на ищците К., К. и З. за процесуално недопустими поради това, че са предявени
само срещу част от наследниците на реституирания собственик. Заявява становище за
правилност и законосъобразност на изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на
твърденията на ищците за придобИ.е на процесния имот по давност, включително поради
това, че не са отблъснали владението на ответниците, които са им били известни предвид
водените с тях преговори за закупуването му. Излага, че обжалваното решение е обосновано
правилно съобразно ангажираните по делото доказателства, поради което моли да бъде
оставено в сила. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК е депозиран и от особения представител на
И. И. Г., с който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност
и законосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Счита за
недоказани твърденията на ищеца К. за придобИ.е по давност на 9/30 ид.части от процесния
имот, както и тези на ищците Ж. К. и Д. З. за давностене на 15/30 ид.части от имота. По
отношение на възраженията за недопустимост на исковете на главно встъпилата страна
становището е за неоснователността им доколкото оттеглянето на исковете по отношение на
праводателите на Д. П. не се отразява на допустимостта на неговите искови претенции за
собственост.
В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните поддържат
изложените доводи. Въззивниците изрично заявяват, че оспорването на постановеното
решение в частта по исковете на главно встъпилата страна Д. П. е само касателно неговата
допустимост, предвид на това, че последният е лишен от правен интерес от воденето им.
При извод за допустимост на исковете и на постановеното по тях съдебно решение заявяват
изрично, че признават правото на собственост на Д. П. по отношение на заявените от него
9/30 ид.части от имота.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Въззивното производство е висящо в частта досежно произнасянето на
първоинстанционния съд по предявените от главно встъпилото лице Д. П. искове за
собственост касателно 9/30 ид.части от процесния имот - ПИ с ид. *** по Кадастралната
карта на гр.Б., както и в частите, с които са отхвърлени исковете за собственост на А. Щ. К.
с предмет 9/30 ид.части от имота, основани на твърдения за придобИ.е на собствеността им
въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 26.06.1996г. – 22.12.2022г. и в частта,
3
с която са отхвърлени исковете на Ж. М. К. и Д. М. З. касателно 15/30 ид.части от същия
имот основани на твърдения за придобИ.е на собствеността по силата на упражнявано от
наследодателя им М.К. и продължено от тях давностно владение в периода 26.06.1996г. –
22.12.2022г.
В частта, с която е признато право на собственост на ищеца А. К. по отношение на
6/30 ид.части от процесния имот с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Б. на основание
договор за покупко-продажба спрямо ответниците Н. В. Т., Ж. Г. Г., И. И. Г., М. Р. и Ф. Р. М.,
първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
По отношение исковете на главно встъпилата страна Д. П.
Въведените с въззивната жалба на А. К., Ж. К. и Д. З. възражения, уточнени от
процесуалния им представител в съдебно заседание на 11.06.2025г., са единствено досежно
допустимостта на съдебното произнасяне по предявените от Д. П. в качеството му на главно
встъпила страна искове за собственост касателно 9/30 ид.части от процесния имот, предвид
твърдяната от тях липса на правен интерес у ищеца от предявяването им.
Наличието на правен интерес от предявяване на искове за собственост срещу
определени лица всякога е положителна процесуална предпоставка за допустимостта им, за
която съдът следи служебно.
Исковете на Д. П. са предявени по реда на чл.225 от ГПК в качеството му на трето
лице, което претендира самостоятелни права върху 9/30 ид.части от имота предмета на спора
- ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Б.. Предметът на първоначалните искове за
собственост предявени от ищците А. К., Ж. К. и Д. З. срещу Н. В. Т., Ж. Г. Г., И. И. Г., М. Р. и
Ф. Р. М. е установяване собствеността на ищците по отношение на целия имот,
съпритежаван от тях съобразно заявените права – ½ ид.част притежавана от К. и ½ ид.част
притежавана общо от К. и З..
Въведените от първоначалните ищци твърдения, че притежават изцяло имот с ид. ***
по Кадастралната карта на гр.Б., обуславя правния интерес на третото за спора лице Д. П. да
установи твърдяното от него собствено право на собственост по отношение на заявените
9/30 ид.части от имота спрямо спорещите страни – ищци и ответници по първоначалните
искове. Правният интерес произтича от несъвместимостта на претендираното от главно
встъпващия право с правото претендирано от първоначалните ищци, доколкото претенцията
на последните обективно отрича всякакви права на трето лице, пък били те и по отношение
само за идеална част от имота. Главно встъпилото лице има правен интерес както да получи
защита по предявените от него искове, така и с участието си да осуети уважаване на вече
предявения иск. В този смисъл са и съображенията дадени в мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които
главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и
безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете,
които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по
първоначално предявения иск и с който то претендира за себе си изцяло или отчасти същото
4
гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. При наличие на правен интерес,
редовност на исковата молба и липса на отрицателна предпоставка като например сила на
пресъдено нещо по спора, предявените от главно встъпилото лице Д. П. искове се явяват
процесуално допустими, което обуславя извод за процесуална допустимост и на
обективираното в обжалваното решение произнасяне по тях.
При това положение, с оглед допустимостта на исковете за собственост на Д. П. и
при липсата на оспорване правилността на постановеното съдебно решение, с което те са
уважени спрямо първоначалните ищци и ответници, жалбата на въззивниците К., К. и З.
срещу първоинстанционното решение в тази му част се явява неоснователна.
По отношение исковете на А. К., Ж. К. и Д. З.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от А. К., Ж. К. и Д. З. срещу
Н. В. Т., Ж. Г. Г., И. И. Г., М. Р. и Ф. Р. М. активно и пасивно субективно съединени искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на
ответнииците, че А. Щ. К. притежава правото на собственост върху 9/30 ид.части от
Поземлен имот с ид. *** по Кадастралната карта на гр. Б., с площ 1040 кв.м. по силата на
упражнявано от него давностно владение в периода 26.06.1996г. – 22.12.2022г. и още 6/30
ид.части придобити въз основа на договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт №
143/1999г., както и за приемане за установено спрямо ответниците, че ищците Ж. К. и Д. З.
притежават останалите 15/30 ид.части от същия имот по силата на упражнявано от
наследодателя им М.К. и продължено от тях давностно владение в периода 26.06.1996г. –
22.12.2022г.
В исковата молба са изложени твърдения, че през 1994г. А. К. и наследодателят на Ж.
К. и Д. З. – М.К. са се самонастанили в изоставен и запустял недвижим имот в рибарското
селище на гр.Б., представляващ понастоящем ПИ с ид. ***. Излагат, че в годините напред са
почистили и оградили имота и са го използвали да ремонтират рибарските си лодки. През
1996г. с тях се срещнала жена, която се представила за наследник на бившия собственик А. Г.
и разговаряли тя и останалите наследници да им продадат имота. През 1999г., след като
завършила реституционната процедура за имота, от всички наследници, единствено М. Г.
изпълнила уговорката и продала на К. собствените си 3/15 ид.части ит имота. Независимо от
това, ищците продължили да ползват имота като свой. К. поставил бунгало с партиди за ток
и вода и с монтирана сателитна телевизия към „Булсатком“, което лятото посещавали и
дъщерите му. Ищците твърдят, че К. продължава да упражнява владение на имота от 1994г.
до настоящия момент, а К. от 1994г. до смъртта си /25.09.2020г./, след което владението било
продължено от неговите дъщери К. и З., присъединявайки към своето владение това на
техния баща. Твърдят, че са придобили процесния имот по давност изтекла в периода от
1996г. до датата на предявяване на исковете в съда – 22.12.2022г.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отгвор от ответника И. И. Г., чрез
назначения му особен представител. Оспорва исковете за собственост насочени срещу него и
твърденията на ищците, че в тяхна полза е текла придобивна давност считано от 1996г.
Посочва, че със заповед от 03.02.2016г. на основание чл.16 ит ЗУТ е одобрен и влязъл в сила
5
ПУП-ПРЗ на зона за вилен и курортен отдих „Чайка“-гр. Б., част от който е процесния имот
– 1040 кв.м. са отредени за процесния имот с ид. ***, а 133 кв.м. е отредена за изграждане на
обекти на социалната инфраструктура. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответниците Н. В. Т., Ж. Г. Г., М. Р. М. и Ф. Р. М. не са подали писмени отговори на
исковата молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното удостоверение за наследници издадено от Община Б. на
28.09.2020г. М.Ж. К. е починал на 25.09.2020г. и е оставил за свои наследници двете си
дъщери - Ж. М. К.-Мавродиева и Д. М. З..
Установява се от представените по делото удостоверения за наследници, че
ответниците И. И. Г., Н. В. Т., Ж. Г. Г., М. Р. М. и Ф. Р. М. са наследници по закон на В. А.ов
Г., починал на ***г., който пък е наследник –по закон – син на А. Х. Г., починал на ***г.
С нот.акт № 107, том 24, дело № 20715/1997г. издаден по реда на чл.18ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ са признати за собственици на недвижим имот – пасище с площ от 1,173 дка,
находящо се в местност „Свети А.“ от землището на гр. Б., парцел № 6, масив № 116 лицата
Й. В. М. за квота от 1/15 ид.част, Н. В. Т. за квота от 1/15 ид.част, И. В.ев Г. за квота от 1/15
ид.част, И. А.ов Г. за квота от 3/15 ид.части, Н. А.ов Г. за квота от 3/15 ид.части, М. А. Г. за
квота от 3/15 ид.части и Б. А.ов Г. за квота от 3/15 ид.части.
С нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, т. 1, рег.№ 612, дело № 123
от 08.10.1998г., Б. А.ов Г., И. А.ов Г. и Н. А.ов Г. продават на Г. Д. Г. и М. Б. К. собствените
си 9/15 ид.части, придобити по ЗСПЗЗ и наследство от пасище, цялото с площ 1,173 дка,
находящо се в местност „Свети А.“ от землището на гр. Б., парцел № 6, масив № 116. На
името на Г. Г. е издадено разрешително № 22/01 от ВиК-Варна за строеж на водопроводно
отклонение /водомер за студена вода/ за имот в Б. – нейна собственост, а с разрешение за
поставяне № 3 от 13.04.2001г. на Община Б. и е разрешено да постави 2 бр. фургони в парцел
6, кв. 116, по плана на гр. Б., м-ст „Свети А.“.
С нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143, т. 1, рег. ***04, дело 206 от
08.03.1999г. М. А. Г. е продала на А. Щ. К. собствените си 3/15 ид.части от същия имот.
С нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, т. 4, рег.№ 12433, дело № 625
от 19.11.2004г. Г. Д. Г. и А. Б. Г. са продали на Д. З. П. 9/30 ид.части от поземлен имот,
находящ се в гр.Б., местност „Свети А.“, целият с площ 1,173 дка, съставляващ имот № ***,
ведно с всички подобрения извършени от тях в имота, включително и два фургона.
Представена е фактура от 29.11.2022г., издадена от ВиК, на името на Д. З. П. и служебна
бележа, че е клиент на ЕРП-Север за обект с място на потребление – гр. Б., Т.З. № 38.
Със Заповед за придобИ.е на собственост № РД 0700-50 от 03.02.2016г. на Кмета на
Община Б. на основание чл.16, ал.5 от ЗУТ и въз основа на влязъл в сила подробен
6
устройствен план – ПРЗ за зона за вилен и курортен отдих „Чайка“ в гр.Б. е наредено Ж. Г.
Г., Мирослав И. Г., И. И. Г., Р.Й.М., М. Р. М., Ф. Р. М., М. Б. К., Н. В. Т., А. Щ. К. и Д. З. П.,
като собственици на имот с идентификатор № 6, от масив 116, местност Чайка/Св. А. в
землището на гр.Б., с площ 1 173 кв.м., да придобият право на собственост върху ПИ с
идентификатор *** с площ 1 040 кв.м., идентичен с ***, кв. 248. В заповедта е посочено, че
разликата в площта в размер на 133 кв.м. е за изграждане на обекти на социалната
инфраструктура – публична собственост и на общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура.
Видно от представените на л.25-35 писмени доказателства, на името на А. К. е
издадено разрешително № 21/01 от „ВиК“ ООД, гр.Варна за строеж на водопроводно
отклонение за имот в гр.Б., за което е заплатена такса на 20.08.2001г., монтиран е водомер и
е заплащана цена за консумация на вода в периода от 2010г. до 2021г. видно от справка за
облога и плащанията на частен абонат.
Представени са и разписики за заплащана ел.енергия за кл.№********** за обект
находящ се в гр.Б. с регистриран потребител М.К. /л.36-51/. Видно от писмо от „Енерго -
Про Продажби“ АД /л.52/ партидата на имота в гр.Б., на името на титуляра М.Ж. К. е
открита преди 2004г., а първото регистрирано плащане е от 13.11.2006г.
Представени са и разписки за заплащане на услуга предоставяна от „Булсатком“ ЕАД
на клиента М.К. за месеци през 2013г., 2015г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г.
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите В. Н.Ж., В.Г.М., П.Д.А. и Н.й К.Б..
От показанията свидетеля В. Ж. се установява, че е познавал М.К. от 2000г. и знае, че
е имал имот до пристанището в гр.Б., в който имало разположени 7 бунгала, беседка и
барбекю. Имотът бил ограден, с площ от около 250 кв.м. водоснабден, електрифициран и с
прекарана телевизия, а самият М. живеел там. Свидетелят посочва, че имотът представлявал
три пацела, един от които М. купил от наследници, но не знае кога. След смъртта на М.,
никой не живеел в имота. Идвала само дъщеря му Ж. с децата си, но не живеела там. До
имота на М. било мястото на А. К., който имал документ за собственост. Понастоящем и
неговия имот бил ограден, в него имало фургони, а той го ползвал, когато влизал в морето за
риба. До имота на К. било мястото на П. и той бил ограден с бодлива тел.
В показанията си свидетелят В.М. посочва, че познава М. от 1996г., приятели са и
заедно се занимавали с риболов. Познава имота му, защото е спал на мястото, в което имало
няколко бунгала – едното се ползвало за кухня, друго за спалня, трето за работилница и за
съхранение на инвентар. М. не му е казвал как е придобил имота. Не знае да е имало спор за
имота. Имотът на М. бил около 400 кв.м. и в него имало ток и вода, телевизор и хладилник.
М. живеел там целогодишно и сеел домати в своята част. М. ползвал част от общия имот
/двор/, а другите съсобственици на имота били Т. /А./, П. и П., като всички те ползвали общ
двор. П. дошъл най-късно, преди около 15 години. След смъртта на М., идвали двете му
дъщери, за да поддържат двора.
7
От показанията на свидетел П.А. се установява, че живее на ул. „Т.З.“ *** в гр.Б. от
1980г. и познава имота на Г. и А. Г.и, който бил около 1,200 дка, ограден, с поставени в него
бунгала, фургони, баня и тоалет. Този имот бил разделен на части от по 200-300 кв.м., чиито
собственици били К., М., свидетелят П.А. и П., който закупил частта си по-късно.Свидетелят
купил частта си от дъщерята на Н. Г. преди другите да закупят своите части. М. и Т. дошли в
имота по едно и също време, около 2000г. Понастоящем всички имоти имали ток и вода, но
първата партида била в имота на М., по-късно К. и П. се отделили и направили свои.
Свидетелят посочва, че не е чувал някой да е оспорвал собствеността на имота на М., но
след смъртта му не е виждал някой да ползва неговата част.
Свидетелят Н.й Б. посочва, че познава Д. П. от 2000г., тъй като с него са съседи на
една улица в гр.Б.. П. имал имот и в Чайка, близо до морето, в който имало 2 бунгала.
Имотът бил около 300-350 кв.м. и за първи път го посетил през 2004г., когато правили заедно
с баща си ремонт на едното бунгало. Две години по-късно заравнили имота, защото
бунгалата били пропаднали и го оградили, защото до този момент имал само телена ограда.
Един от съседите на П. бил К., чието място също било оградено с мрежа. Заявява, че не
познава М.К. и не знае дали имота на П. е част от по-голям имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените от ищците А. К., Ж. К. и Д. З. в условията на активно и пасивно
субективно съединяване положителни установителни искове за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК са за установяване спрямо ответниците Н. В. Т., Ж. Г. Г., И. И.
Г., М. Р. и Ф. Р. М. на право им на собственост по отношение на имот с ид. *** по
Кадастралната карта на гр. Б., както следва: на притежаваните от ищеца А. К. 9/30 ид.части
от имота придобити въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от
26.06.1996г. до 22.12.2022г., както и на притежаваните общо от ищците Ж. К. и Д. З. 15/30
ид.части от имота въз основа упражнявано от наследодателя им М.К. и продължено от тях
след смъртта му давностно владение в периода 26.06.1996г. – 22.12.2022г.
Позоваването на ищците на оригинерно придобивно основание – давностно владение с
начален момент 1996г. до момента на предявяване на исковете в съда, възлага в тяхна тежест
да установят при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от
фактическия състав на спорното право, а именно: правото на собственост по отношение на
процесния имот придобито на твърдяното основание - изтекла придобивна давност в
следствие на осъществявана фактическа власт с намерение за своене в изискуемият от
закона срок.
За да породи ефект на придобивен способ, владението следва да е продължило повече
от 5г. /при добросъвестно владение/ или 10г. /при недобросъвестно владение/ съгласно чл.79,
ал.1 от ЗС, да е било трайно, явно и необезпокоявано и да не са били налице пречки за
придобИ.е по давност на конкретния имот. В чл.68 от ЗС владението се определя като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя.
8
При разглеждане претенцията на А. К., съдът съобразява, че същият твърди за начало
на давностното си владение по отношение на 9/30 ид.част от процесния имот датата
26.06.1996г., към който момент същият е бил реституиран с решение на общинската ПК от
25.06.1996г. по реда на чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ в полза на наследниците на А. Х. Г.. Издаденото
реституционно решение, ведно с приложената към него скица имат силата на констативен
нот.акт за собственост, като независимо от това в проведена по реда на чл.587 от ГПК
процедура правата на реституираните собственици са признати с издадения в тяхна полза
нарочен констативен нот.акт за собственост № 107/1997г. През 1999г. един от тях – М. А. Г. е
продала на ищеца А. К. притежаваните от нея 3/15 ид.части от имота, като считано от този
момент К. се явява съсобственик на процесния имот заедно с останалите реституирани
собственици – Н. В. Т., Й. М., И. В.ев Г., както и с правоприемниците на И. А.ов Г., Н. А.ов
Г. и Б. А.ов Г. - Г. Д. Г. и М. Б. К. съгласно извършената от тях продажба с нот.акт №
113/1998г.
По делото не са ангажирани доказателства информативни за началото на давностното
владение на А. К. – кога точно е започнал да упражнява фактическа власт по отношение на
процесния имот и на какво основание – преди фактически да придобие в собственост
идеална част от него /преди 1999г./ завладявайки имота на реституираните собственици или
след като закупува 3/15 ид.части от имота, от който момент е налице основание владеейки
собствените си идеални части да държи идеалните части на останалите съсобственици.
Липсват доказателства, които да установяват както факта на завладяването на имота, така и
контретни фактически и или правни действия, с които ишецът е демонтстрирал пред
съсобствениците си, че намерението му спрямо имота е променено и той е започнал да
владее техните идеални части за себе си. Вярно е, че всички разпитани свидетели
потвърждават, че А. К. е бил собственик на част от процесния имот, която е била оградена и
в нея имало разположени фургони, но липсват доказателства, които да удостоверяват, че
освен притежаваните от него 3/15 ид.части К. е владял с намерение за своене и още 9/30
ид.части от имота. Дори да е осъществявал фактическа власт върху процесния имот извън
закупените от него идеални части, доказателства за което няма по делото, то същата не е
била явна за останалите съсобственици на имота – Г. Г. и А. Г., които през 2004г. се
разпореждат със собствените си 9/30 ид.части от имота в полза на Д. П., правата на който не
се оспорват нито от ищеца К., нито от другите две ищци К. и З..
С оглед изложеното съдът приема, че твърденията на ищеца А. К. за придобИ.е по
давност на 9/30 ид.части от процесния имот с ид.*** по Кадастралната карта на гр. Б., в
следствие на упражнявана от него трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт с
намерение за своене в периода от 26.06.1996г. до 22.12.2022г. се явяват недоказани, което
обуславя извод за неоснователност на заявените искови претенции за собствеността им.
По отношение на исковете на Ж. К. и Д. З. за установяване собствеността им по
отношение на 15/30 ид.части от процесния имот са валидни част от изложените по-горе
правни съображения. Същите се позовават на собствено давностно владение считано от
25.09.2020г., когато е настъпила смъртта на техния баща и наследодател М.Ж. К., към което
9
присъединяват неговото владение осъщестявано от 26.06.1996г. до смъртта му.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в това число
свидетелските показания, се установява, че М.К. фактически е ползвал имот с площ от около
250 кв.м. /св.Ж./ или 400 кв.м. /св. М./, находящ се в гр.Б., до пристанището, който
представлявал част от по-голям имот от около 1,200 дка собственост на група реституирани
наследници. Негови съседи с подобни по размер имоти били А. К., П.А., Д. П.. М. живел в
този имот, имал няколко бунгала, които ползвал за кухна, спалня и работнилница, имал ток,
вода и телевизия. Горното се установява и от събраните по делото писмени доказателства
удостоверяващи, че К. е станал титуляр на партида за доставка на електрическа енергия в
обект в гр.Б. през 2004г. с първо регистрирано плащане в края на 2006г., както и че е имал
сключен договор за предоставяне на телевизионна услуга след 2013г. Никой от свидетелите
обаче не посочва как, кога и на какво основание К. е придобил имота, нито кога точно е
започнал да упражнява фактическата власт по отношение на него – дали имотът е бил
завладян от него, дали му е бил предоставен за ползване /възмездно или безвъзмездно/ от
всички или някой от реституираните собственици, дали и кога между М. и останалите
съсобственици на имота е била постигната договорка за фактическото ползване на имота,
доколкото от свидетелксите показания категорично и единодушно се установи, че
процесният имот фактически е бил разделен на части, които са се ползвали от различни
лица. Горното е от значение за преценката с какво намерение е започнал да ползва имота
наследодателят на ищците, респективно дали и кога се е породило намерението му да счита
имота за свой, което да се е трансформирало във владение за себе си. Кредитирането на
ангажираните доказателства води до единствено възможния извод, че приживе М.К. е
упражнявал фактическа власт върху конткретно обособена част от процесния имот с ид. ***
по Кадастралната карта на гр. Б. с неустановена площ /между 250 кв.м. и 400 кв.м. според
показанията на свидетелите/, което изключва твърдяната от наследниците му легитимация
като владелец на 15/30 ид.части от имота. Явно е, че противно на твърденията на ищците,
имотът не е бил в състояние на съвладение между тях / А. К. и наследниците на М.К./, при
равни квоти, а в съсобственост и с главно встъпилото лице Д. П., чиито права по отношение
на 9/30 ид.части от имота очевидно не се оспорват от тях. Не се установи нито К., нито М.К.
приживе, а след смъртта му ищците К. и З. да са демонстрирали с каквито и да било
фактически или правни действия намеренията си да считат себе си за еднолични
собственици на имота пред останалите съсобственици – Д. П. и ответниците по делото, като
елемент от осъщестяваното от тях явно давностно владение. Горното мотивира извода на
настоящия съдебен състав за недоказаност на твърденията на ищците Ж. К. и Д. З. за
собственост по отношение на 15/30 ид.части от процесния имот на основание твърдяното
лично давностно владение с присъединяване владението на техния наследодател М.К. и за
неоснователност на предявените искове за собственост.
Предвид съвладащите крайни изводи на настоящия съдебен състав с тези на
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение в обжалваните му части се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
10
Съобразно изхода на спора основателно се явява искането на въззиваемата страна Ж. Г.
за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4446/09.12.2024г. постановено по гр.д.№ 16847/2022г.
по описа на ВРС, в обжалваните части, с които е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между главното встъпило лице Д. З. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„Г.“ ***, и останалите страни А. Щ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. С., ***, Ж. М. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Н.Б.“ ***, Д. М. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Т.,
област С., ул. „П.П.“ ***, Н. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., област Варна, ул. „Т.М.“
***, Ж. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. „П.“ ***, И. И. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ж.к. „Б.“, ***, ***, М. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „О.П.“ *** и
Ф. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „В. А.“ ***, че Д. З. П. притежава правото на
собственост върху 9/30 ид.части от Поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната
карта на гр. Б., одобрена със Заповед № РД-18-47/18.08.2006г. на изп. директор на АК, с
административен адрес: гр. Б., обл. Варна, зона за вилен и културен отдих „ЧАЙКА“,
неизползвана нива, площ 1040 кв.м., стар номер ***, кв. 248, парцел XIII-6, при съседи: ПИ с
идентификатори ***, ***, *** и ***, по силата на договор за покупко-продажба от
19.11.2004г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, т.
IV, рег.№ 12433, дело № 625 от 19.11.2004г. на нотариус Р.К., на основание чл.124, ал.1 от
ГПК; ОТХВЪРЛЕНИ са предявените от А. Щ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. С.,
*** субективно съединени искове искове против Н. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
област Варна, ул. „Т.М.“ ***, Ж. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. „П.“ ***, И. И. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б.“, ***, ***, М. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул. „О.П.“ *** и Ф. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.„В. А.“ *** за приемане за
установено, че А. Щ. К., ЕГН ********** притежава правото на собственост върху 9/30
ид.части от поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр. Б., одобрена
със Заповед № РД-18- 47/18.08.2006г. на изп. директор на АК, с административен адрес: гр.
Б., обл. Варна, зона за вилен и културен отдих „ЧАЙКА“, неизползвана нива, площ 1040
кв.м., стар номер ***, кв. 248, парцел XIII-6, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***
и ***, при твърдения за придобИ.е на собствеността по силата на упражнявано от него
давностно владение в периода от 26.06.1996г. до 22.12.2022г., на основание чл. 124, ал. 1
ГПК; ОТХВЪРЛЕНИ са предявените от Ж. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Н.Б.“ *** и Д. М. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., област С., ул. „П.П.“ *** срещу Н. В.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. Варна, ул. „Т.М.“ ***, Ж. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Ш., ул. „П.“ ***, И. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б.“, ***, ***, М. Р.
11
М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „О.П.“ *** и Ф. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., ул. „В. А.“ ***, положителни установителни искове за приемане за установено между
страните, че Ж. М. К. и Д. М. З. притежават правото на собственост върху 15/30 ид.части от
поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр.Б., одобрена със Заповед
№ РД-18-47/18.08.2006г. на изп. директор на АК, с административен адрес: гр. Б., обл. Варна,
зона за вилен и културен отдих „ЧАЙКА“, неизползвана нива, площ 1040 кв.м., стар номер
***, кв. 248, парцел XIII-6, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***, при
твърдения за придобИ.е на собствеността по силата на упражнявано от наследодателя им
М.К. и продължено от тях давностно владение в периода от 26.06.1996г. до 22.12.2022г., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и в частта за присъдените разноски.
ОСЪЖДА А. Щ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. С., ***, Ж. М. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Н.Б.“ *** и Д. М. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Т.,
област С., ул. „П.П.“ *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул.
„П.“ *** сумата от 800 /осемстотин/ лева съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12