П Р О Т О К О Л
гр.
Кюстендил, 03.06.2019 г.
Кюстендилският
окръжен съд, в открито
съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
участието на секретар: Вергиния Бараклийска
и прокурора: ВАЛЕРИ ПЕНКОВ
сложи за
разглеждане: ВЧНД № 269/2019 г.
докладвано
от: съдия ЦЕКОВА
на именното
повикване в 14.04 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ОБВИНЯЕМ А.Д.И. се явява лично.
ЗА КОП се явява прокурор Пенков.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ОБВИНЯЕМ се явява заедно със защитници адв.К.С. и адв.П.К..
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.
АДВ.С. и АДВ.К. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА частните жалби депозирани поотделно от всеки един
от двамата защитници, с които се обжалва взетата мярка „задържане под стража“
по отношение на А.И..
ПРОКУРОРЪТ – Жалбите са процесуално допустими. Няма да
соча доказателства. Да се даде ход по същество.
АДВ.С. – Уважаеми Окръжни съдии, поддържам изцяло
предявената частна жалба. Прилагам и моля да приемете удостоверение за раждане на
А.А.Д. от 02.02.2010 г., от което е видно, че подзащитният ми има малолетно
дете, за което се грижи.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приеме.
АДВ.С. – Допълнителни съображения, ще изложа в хода по същество.
АДВ.К. – Уважаеми Окръжни съдии, поддържам частната
жалба срещу определението на РнС –Кюстендил, с което е уважено искането на прокуратурата за
налагане на най-тежката мярка „задържане под стража“ на обв.И.. Първото съображение ще изложа в настоящото съдебно заседание.Не
възразявам да се приеме представеното доказателство. Други доказателства няма
да соча.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото материалите
по ДП №1015/2017 г. том І-ІІІ и днес представеното удостоверение за раждане дубликат
от 02.02.2010 г. в надлежно заверено ксерокопие.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ОБВИНЯЕМ - Поддържам жалбите. Няма да соча
доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ - Уважаеми
Окръжни съдии, предлагам жалбите на обв.И. по ДП №1015/2017 г. по описа на РУ
МВР Кюстендил срещу взетата му мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
това досъдебно производство, което се обжалва в днешно съдебно заседание, да
оставите без уважение, като
неоснователно и необосновано. Първоинстанционният съд, вземайки мярката за
неотклонение в определението от 27.05.2019 г по ЧНД №790/2019 г. по описа на
КнРС е изложил съображения за вземането на най-тежката мярка за неотклонение,
съответно предпоставките намиращи
приложение за вземане на тази мярка. В днешното съдебно заседание не се
представят и доказателства по ал.1 на чл.63 НПК , които да изключат
предпоставките за наличието на тази мярка за неотклонение, респективно вземане
на по-лека такава. По тези съображения, предлагам да постановите определение, с
което да потвърдите определението на КнРС.
АДВ.С. - Уважаеми Окръжни съдии, моля да отмените определението
на РнС Кюстендил, с което е взета най-тежката мярка за процесуална принуда по
отношение на моя подзащитен, а именно „задържане под стража“. Ще започна с
казаното от представителя на Окръжна
прокуратура, а именно, че в днешното съдебно заседание не са представени
нови доказателства на основание чл.63,
ал.3 от НПК. Аз считам, че още от самото
начало на образуване на наказателно преследване по отношение на подзащитния ми никога не е имал поведение, с което същият е
искал да се укрие от органите на правосъдието. При внимателен преглед, в
призовката за явяване в качеството на обвиняем, от която би и следвало да има
отрязък по ДП, същата е получена от моя
подзащитен на 19.05.2019 г в 17.00 часа. Съобразно чл.219, ал.5 от НПК
призовката се връчва не по-късно от 3 дни преди предявяване на обвинението.
Призовката е получена на 19 май в 17.00 часа,
като същият е призован да се яви на 22 май в 09.00 часа. Съобразно чл.183, ал.1 НПК сроковете се изчисляват в дни, седмици и месеци, а ал.2 срокът, който се изчислява в
дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на следващия ден, т.е. в
случая, дори е налице и нередовно призоваване за датата 22.05.2019 г. и това е нарушение, както на неговите права, така и
правото му на защита. Моля обърнете внимание на този факт, който се намира в
кориците по делото. На следващо място, за мен определението на първоинстанционния
съд е в насока, че моят подзащитен не се е явил, сме представили доказателства.
Съобразно представените доказателства e прието, че не отговарят, а именно медицински
документи за наредбата за медицинската
експертиза, като аз твърдя обратното.
При положение, че подзащитният ме е упълномощил с договор за правна защита и съдействие да го
представлявам по ДП и се явих на 22-ри и представих документ, издаден от съответния
медицински орган, като уведомих разследващия полицай да ни даде нова дата и
час. Същият не ми даде нова дата и час. На следващия ден, пак представих
документ, от който е видно, че подзащитният ми се намира в болнично заведение в
гр.София и пак го уведомих: „Моля да ми
дадете,имам пълномощно“, съобразно болничния, бяха почивни дни 24-ти, 25-ти, 26-ти за явяване пред вас, не
искаме да се укриваме. Не ни бе
предоставено. Принудих се да направя искане до РнП, като е налице и докладна от
връчващия уведомлението, за мен това не е
редовно призоваване, той сам си го е посочил, мисля, че и за вас не е редовно призоваване. На 23 май да ме търси в 4 часа в офиса,
въпреки, че аз му отвърнах, по това производство не е повод да водя и
свидетели да доказвам, че съм бил до 18.30-19.00 часа в офиса, не ме е уведомил
надлежно по телефона и пак повтарям, как тогава на 26 май, при позвъняване, да не споменавам,
изразих го и на РнС, се явих моментално
съответно за предявяване на обвинението, като направих съответен отказ, поради обективни причини,
които не касаят този процес. Всичко изложено и всички доказателства по делото
сочат, че моят подзащитен не е имал и никакво процесуално намерение, пак повтарям и са допуснати редица
грешки при призоваването му в
съответното качество на обвиняем, да не коментирам, че и самата призовка няма
съответните реквизити посочени в същата. Най-малкото, че да, действително,
посочено е, че има право да се яви и
със защитник, но е след като е изпуснат срокът за датата на самото
призоваване. Така също следва да имате
предвид при прочита на делото, че отначало това дело е образувано по чл.129,
ал.1 от НК, а именно за разстройство на здравето, причинено на трето
лице. Впоследствие, след като се запознахме с настоящото дело и друго важно
нещо, през това, цяло така да се каже разследване от 30.09.2017 г. до 17.05.2019 г., с което да приемем на осн. чл.
219, ал.1, да, действително е изготвено постановление за привличане като
обвиняем, моят подзащитен е бил в качеството си на свидетел и винаги се е
явявал по настоящото производство. Както и прокуратурата, така и първоинстанционният
съд излагат, че е налице обосновано предположение, че моят подзащитен е извършил
и достатъчно доказателства писмени и такива експертизи за извършено престъпление.
Не е предмет на настоящия спор да го
разследваме, но все пак, моля да имате предвид кога са извършени процесуални
действия, а именно по разпит на свидетели пред съдия, акцентирам датите – 15 и
16 май и 17 април, т.е. непосредствено преди изготвяне на постановлението за
лица, които са сестри, жени, близки на пострадалия и лица, които, ако обърнете
внимание, когато са снети разпитите на 30 септември непосредствено след
деянието, аз никъде не видях, където моят подзащитен е държал голяма черна пушка,
другите са държали автомати, ама аз никъде това не го видях. Това е явно
свидетели единствено и само, като пак повтарям, при едно разследване когато
дойде делото пред вас, ДП е скрито производство и ако се гледаше, още от самото
начало му бе повдигнато качеството на обвиняем, тогава за мен и прокуратурата
трябва, аз в качеството на адвокат, би следвало само да обещавам. А
прокуратурата следва да е обективна, следва да събира както
отегчаващи, така и смекчаващи вината обстоятелства, където в настоящия случай
това не е сторено. Пак повтарям, единствено и само са водени свидетели, които
са много близки роднини, а пък и от техните показания дадени на по-ранен етап е налице съществено
противоречие. Така, че аз считам и това обосновано предположение в настоящия случай
не може да се направи по отношение на моя подзащитен и не би следвало да му се
взема най-тежката мярка за неотклонение.
Представих доказателство акт за раждане,
че има малка дъщеричка. Поради съображения, които не позволяват в
наказателния състав да гледа, не я въведохме в залата , затова представям акт за раждане. Ние не
знаехме дали е имало принудително довеждане с оглед представените
доказателства, че същият иска да бяга извън пределите на границата и да се
укрива от правосъдието на РБългария. Да не говорим, че вие тук следва да
прецените основателността, презумпцията, при положение, че е налице повторност,
но аз с оглед всички доказателства по
делото не считам, че е налице обосновано
предположение. От датата на изтърпяване на последната му присъда, а именно
23.12.2013 г. до настоящия момент са изминали близо 6 години. Моят подзащитен
няма, пак повтарям, с изключение на това
дело, където се явявал в качеството на свидетел, при своевременно явяване и е
съдействал и не е искал да се укрие от органите на реда.
Моля Уважаеми съдии, да вземете всичко предвид, изложено
от мен, изложено в частната ми жалба, както и да се съобразите с посочените от
мен и представени по делото писмени доказателства, така и от насоките, които
бяха конкретно дадени по делото и да отмените най-тежката мярка за процесуална
принуда „задържане под стража“, като му наложите по-лека такава, дори с оглед цялото протекло разследване, с
оглед всички доказателства, считам, дори и мярката „подписка“ ще се яви и
съобразена с него като личност, като неговото семейство. В определението на
първоинстанционният съд е посочено, че са налице множество осъждания. Да,
налице са,но вижте, от 2010 година са налице. Има един период от 6 години и
моят подзащитен няма влезли в сила присъди, това е и периодът, в който му се е
родило дете. От доказателствата се прави обосновано предположение, че моят
подзащитен е извършил престъплението, като водено разследване по чл.129 НК, впоследствие
образувано по три обвинения. За мен и това е също незаконосъобразно водене на
процеса и на съответната прокуратура и разследващи, като не са събирани, пак
повтарям, доказателства за страната, а именно смекчаващи вината обстоятелства и
посочване на свидетели и опровержение тезата на прокуратурата, каквато в случая,
следва да е обективна. В настоящия случай не е обективна и незнайно защо
съобразно този дълъг процес, тези срокове, се взе най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Ако прецените най-леката такава мярка
„подписка“ е несъразмерно лека, с оглед, въпреки осъжданията много преди това
на моя подзащитен, моля да наложите мярка за неотклонение „парична гаранция“, която да бъде съобразена с житейския статус и
говорим за област и конкретно общ.Кюстендил. Като ноторно следва да е известно,
че средната работна заплата за страната е на предпоследно място с изключение на
областите Видин и Благоевград, а
именно 835 лева нисък житейски статус. Така че една парична гаранция в голям размер
също няма да изпълни и моя подзащитен няма такава възможност за гаранция в голям размер. Няма
да се укрие.Ще съдейства на разследването. Никой няма да си остави дете и той дори не е знаел за какво постановление и
за какви обвинения в момента на задържането е имало по отношение на него, тъй
като лично аз и лично той на 26 май в 15.00 часа откак сме ги получили и се запознах на 27
май по време на гледане на мярката, иначе до този момент същият не е знаел за
така повдигнатото обвинение. Отделно, твърди се и в определението на КнРС, че
поради неявяване на подзащитния ми и на защитника, на 24 май е взета мярка за процесуална принуда, като
в кориците на делото се намира мярка за процесуална принуда взета в качеството
на свидетел още от 3 юли 2018 г. и моят
подзащитен през този период много пъти е напускал пределите на РБългария. Моля, действително е налице последните години
поправяне по отношение на моя подзащитен и целите на наказанието с една мярка „парична
гаранция“ в по-минимални размери, ще
бъдат изпълнени.
АДВ.К. – Уважаеми Окръжни съдии, моля да уважите
частната жалба като отмените определението на КнРС, с което е взета по отношение
на подзащитния ми А.И. най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. В изложението на частната жалба съм посочил защо
считам това определение за неправилно. Подкрепям изцяло казаното от колегата и
се присъединявам към тези доводи. В допълнение ще посоча и още веднъж ще систематизирам
върху основни моменти, които имат отношение по преценка основанието за оставяне
на тази най-тежка мярка в сила. Следва да се отбележи, че производството по делото
продължава вече близо 2 години. През по-голямата част от времето, в общи
линии не са извършвани процесуално
следствени действия с голяма активност. Тази активност се е засилила точно една
седмица преди задържането на подзащитния
ми и необяснимо е от какво е била продиктувана тази бързина,
която през целия този предходен период не се е налагала нито от неговото поведение,
нито от останалите събрани доказателства по делото. Искам да отбележа, че това
производство започва срещу неизвестен извършител по чл.129, ал.1 от НК. Няколко
пъти срокът е удължаван бланкетно с едно цитиране на тълкувателно решение №35
за фактическа и правна сложност на делото,
като в същото време прокуратурата нищо не прави, а повтаря един рефрен,
че делото е сложно, обемисто, а в същото време нищо. На 3 юни, преди една година, е постановена мярка
по отношение на И. за забрана за напускане пределите на страната. През това
време същият и до момента многократно е излизал в РМакедония, до Германия, до Сърбия
и винаги се е завръщал и не е пречил за правилното законосъобразно развитие на ДП. Видно от
материалите по делото той активно е участвал, провеждани са спрямо него
разпити, предавал е сравнителни материали за експертиза и т.н. Не може да се обоснове
предположението, че същият пречи и
поведението му е насочено към спъване на това наказателно производство. На
следващо място, действително той е осъждан, но това е много отдавна. Изтърпени
са наказанията „ лишаване от свобода“ с голяма давност - повече от 6 години. Към
настоящия момент може да се счете, че подзащитният ми се е превъзпитал, има семейство
за което се грижи. Има дъщеря на 9 години,
която е оставена на неговите грижи. Съпругата му работи и дори в момента
е принудена да вземе отпуск, за да гледа детето, за което основно се е е грижил
И.. От момента на пребиваване в ареста
няма кой да се грижи за това дете. От събраните до момента доказателства не може
да се направи категоричен и несъмнен извод за наличие на реална опасност за извършване на
друго престъпление от обвиняемия. Изминал е дълъг период от време и липсват каквито
и да е данни за друго престъпление от него след датата на настоящото деяние, за
което му е повдигнато обвинение. Това обстоятелство не следва да се подминава и
да се неглижира и следва да се съобрази при
постановяване на акта от настоящия съдебен състав, с оглед преценка на личността и обществената опасност
на дееца. С оглед на изискуемите предпоставки на чл.63, ал.1 от НК за вземане
на мерки за неотклонение „задържане под стража“ и предвид целите на чл.57 от НК,
следва да се прецени, че определението на КнРС е неправилно и следва да бъде
отменено и да се постанови „парична гаранция“ в
определен размер, доколкото такава по-лека мярка, би изпълнила ефективно
целите на производството и би гарантирала правилното и законосъобразно развитие. От друга страна в случай, че съдът прецени,
че действително е налице по-висока степен на обществена опасност моля, да определи
другата по степен по-тежка мярка, а именно “домашен арест“, с която
подзащитният ми ще може да се грижи за своето семейство, същевременно и те да полагат грижи за него. Видно от медицинската
документация, с която първоинстанционният съд въобще не се съобрази, същият е в
недобро здравословно състояние и то именно като пострадал - следствието, което
е продиктувано точно от качеството му на пострадал от друго престъпление, което
е станало широко известно в града
само допреди няколко месеца и е бил с
опасност за живота. Тези обстоятелства следва да се преценят при определяне на тази
мярка. На следващо място бих искал да
отбележа, че положителен извод за наличие на обоснованото предположение за извършено
престъпление от И. не може да се направи, поради факта, че нямаме не само годно призоваване, а нямаме и годно
привличане. А дали е налице реална опасност от укриване и от извършване на
друго престъпление, видно от материалите по делото мярката „забрана“ е била
преди една година, обвиняемият не се е укривал и не е възпрепятствал наказателното
производство. Не мога да си обясня факта на това бързане, не мога да си обясня и бързането с призоваването и допускане на
толкова нарушения в процедурите по тези производства. Разбира се, че преценката на доказателства не
следва да бъде вземана във вида като
тази в заключителна фаза на един наказателен процес по същество, а тук, в
днешното производство, следва да се преценят
само доказателства, които да обуславят високата степен на обществена опасност
към обвинението повдигнато от прокуратурата. Но видно от показанията на свидетелите,
се вижда, че дори в началото, например
свид. Марин Любенов не посочва И. като участник или че е бил там, а след това
го посочва. По същия начин и второто
доказателство, което сочи за някаква съпричастност, а именно експертизата,
която посочва натривки по ръцете на
обвиняемия. Това доказателство не
може да се счете за абсолютно, доколкото е известно, че при произвеждане на изстрел
барутните частици и газове биха могли да полепнат по ръцете на присъстващи лица,
които не са употребили оръжие. Между
другото, абсолютно нелогично и необосновано звучи това привличане, как всеки от
обвиняемите е държал в ръцете си неустановено оръжие, което
насочвал и стрелял по други лица, с неустановен калибър, после с установен 12
калибър оръжие. Всичко това звучи доста
абсурдно, при положение, че не може да се определи, кое от лицата точно е извършвало тези действия,
какво е било неговото участие, заедно ли са били? Тези съображения са абсолютно необосновани, при една неизяснена фактическа обстановка,
предвид събраните доказателства, която
трябва много внимателно да бъде подложена на проверка от съда, предвид
необходимостта от разкриване на обективната истина, за да не се формират
погрешни изводи. В този смисъл е и решението „Начкова и други срещу България“.
Считам, че постановлението за привличане
е незаконосъобразно и поради факта, че на първо място прокурорът и разследващите
органи не са направили преценка каква трябва да е квалификацията на едно деяние
още в началото на производството и през
цялото му време. А едва няколко дни преди задържането му, когато са започнали
да проявяват някаква активност,без да се установи кой какви действия извършва,
на всички вкупом са повдигнати абсолютно идентични обвинения. Разбира се, че е
право на прокурора да прецени кога доказателствата са достатъчни, за да
обоснове виновността на едно лице в извършване на престъпление от общ характер и
да привлече това лице в качеството на обвиняем, съгласно чл.219, ал.1 от НПК.
Тук считам, че липсва каквато и да е обосновка
относно фактите по отношение на
подзащитния ми И.. Съобразно императивната разпоредба чл.13, ал.1 от НПК и чл.14,
ал.1 от НПК прокурорът и разследващите органи в пределите на своята
компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриване на
обективната истина. За да изпълнят това задължение, те трябва да изследват обективно
и всестранно всички обстоятелства по делото.
В настоящия случай това е извършено абсолютно едностранно от страна на прокуратурата и без
да се мотивира защо го е направила. Нито
по отношение на обвинението по чл.325 НК, нито по обвинението на чл.339 НК,
нито това по чл.131 НК, които са повдигнати на подзащитния ми И.. Считам, че не е налице обосновано
предположение към момента, което да свързва подзащитния ми с инкриминираното
деяние, за което са му повдигнати обвинения. Предвид изложеното считам, че не е
налице реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление и
вземането на мярката не следва да се обуславя само от характера и тежестта на
обвиненията, а трябва да се преценят реалните факти по делото и тяхното
наличие, като в този смисъл трябва се вземат предвид и Тълкувателно решение №2/2002
г. на ВКС, съдебната практика на Европейския
съд, посочена от мен в изложението по частната жалба, делата „Мюлер срещу
Франция“, „Канджов срещу България“, „ Босински срещу Русия“ , както и
решението „Начкова и други срещу България“ и считам, че целите на
наказателното производство биха могли да
се изпълнят с много по-лека мярка, а
именно, както каза колегата „подписка” или „парична гаранция”. В случай, че
съдът все пак прецени, че с оглед нормалното развитие на наказателното
производство мярката следва да бъде по-тежка, то считам, че „домашен арест” би могла в крайна
степен да изпълни това изискване, доколкото в НПК съществуват достатъчно силни
механизми и регулатори, които да
респектират едно лице и да осигурят нормалното развитие на
производството в случай на нарушаване на тази мярка. Към настоящия момент има
действаща забрана за напускане пределите на страната, което означава, че лицето
няма как да напусне територията на РБългария, а „домашния арест“ би възпрепятствал напускането територията на
неговия дом и би предотвратило опасността от извършване на друго престъпление
или от укриване. В този смисъл считам, че такава мярка като крайна, би могла да
изпълни целите на наказателното производство. Предвид още веднъж посоченото от
мен и от колегата, аз считам, че към настоящия момент и към вземането на това
решение на прокуратурата да го привлича и призовава, той е имал единствено
качеството на свидетел. Не е имал намерение да се укрива по никакъв начин. Всички тези действия са били излишни предвид поведението му през цялата предходна година и половина по това дело и неговото
участие по него.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- ОБВИНЯЕМ – Съгласен съм с казаното от
защитниците ми. През Калотина пътувах, защото исках да си правя скенер при баба
ми в Германия, не съм добре с главата. Аз нямах нито обвинения, нито забрани. Аз не знаех, че става въпрос за такива
работи. Аз знам, че съм свидетел и съм ходил при дознателя два дни напред.
Исках да дам обяснения. Обадих се на адвоката си, да дадеме по рано.Той вика,
няма да дадеш сега, ще дойдеш в среда. Викам на преглед съм. Адвокатът ми ходи
в среда. АЗ не съм ходил в среда . Представих бележка. Аз отидох после и в МВР
болница.
Съдът даде последна дума на обвиняемия – Искам от съда
по-лека мярка. Адресът ми е постоянен, не съм го сменял откак съм роден. Имам
кафе. Полицаи постоянно минават и ме виждат къде съм. Няма къде да се укрия.
Всеки път, когато са ме викнали, всеки път съм ходил. Когато ме викна
следователя пред съдия съм ходил да давам обяснения.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за постановяване
на определението си.
След тайно съвещание, съдът обяви на страните
определението си.
Производството по делото е по чл.65, ал.8 и 9 от НПК.
Образувано е по две въззивни жалби, подадени от защитниците на обвиняемия А.Д.И., обвиняем по ДП №1015/2017 г. по описа на РУ на МВР Кюстендил – адв.К.С. и
адв.П.К. срещу определението на КнРС от 27.05.2019 г., постановено по ЧНД
№790/2019 г., с което по отношение на И.
е взета мярка за неотклонение ”задържане под стража”.
В о.с.з. жалбите се поддържат от защитниците и обвиняемия,
като защитниците му пледираха за вземане
на друга, различна мярка за неотклонение
от задържане, тъй като не са налице предпоставките на чл.63 от НПК, че обвиняемият И. като свидетел винаги се е явявал по делото и
не е пречел на разследването, че има дете за което се грижи и поради това да му бъда взема мярка за
неотклонение „домашен арест” или „парична гаранция”.
Прокурорът оспорва жалбите и пледира за потвърждаване
определението на КнРС.
КнОС след преценяване на доводите и възраженията на
страните и след внимателно запознаване със събраните до момента доказателства
от досъдебното производство, намери частните жалби за неоснователни, по
следните съображения:
С Постановление за привличане на обвиняем, изготвено
на 17.05.2019 г. и предявено на обвиняемия и защитниците му на 26.05. в 14.00 часа, което те са отказали да
подпишат, но този отказ е оформен по надлежния ред, А.Д.И. е привлечен за три
престъпления: престъпление по чл.131, ал.1, т.9 във вр. с чл.129, ал.1, вр. с
ал.2 от НК,престъпление по чл.325, ал.4
във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.339, ал.1, предл.2 от НК, две от които са тежки умишлени престъпления, които са извършени на 30.09.2017 г.
От събраните до
момента доказателства в том І и ІІ на ДП може да се направи обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемия към престъпленията, за които е
привлечен като такъв. Следва да се посочи изрично, че свидетелските
показания са депозирани не само
от близки и роднини на пострадалия, но и от напълно незаинтересовани и
независими от извършителите лица.
Видно от справката за съдимост на И. последните му две
ефективни осъждания на лишаване от свобода
са за извършени престъпления през
От приложените в том ІІІ ДП писмени доказателства - заповед за конвоиране на лице от 26.05.2019
г., докладна записка от същата дата, които
удостоверяват, че И. е задържан
на ГКПП Калотина в 5.35 часа на 26.05.2019 г. може да се направи и мотивирано предположение, че е налице реална опасност от неговото укриване
с цел избягване на наказателно преследване. Съдът не дава вяра на заявеното от И.,
че той бил тръгнал за Германия при баба
си, за да си прави скенер на главата, понеже не бил добре. Този извод се
формира и от обстоятелствата, че от 17.05.2019 г. на домашния му адрес в
кв.”Изток”, същият не е бил намерен, за да му се връчи съобщение да се яви за
привличане като обвиняем, видно от докладна записка от 22.05.2019 г. в том І на ДП. В нея е отразено, че адресът е
посетен с цел принудително довеждане на И. и че същият не е намерен на домашния
му адрес и по данни на съпругата той е
на лечение в София. Приложено е в същия том медицинско направление от
21.05.2019 г. издадено от един лекар, в което са посочени оплаквания на И., но
в него не е посочено, че тези оплаквания му пречат да се яви пред разследващите
органи. Дори да се приемат тези оплаквания
за достоверни, то предвид заявеното в съдебно заседание лично от И.,
че на 26.05. и то в ранните часове на
деня е предприел пътуване до Германия с цел лечение, то към 26.05. предвид
предприетото пътуване тези оплаквания не
са били пречка за предприетото пътуване и затова, според съда, са още по-малка
пречка за личното явяване на И. пред разследващите органи. В тази връзка съдът
не кредитира изявленията на защитата, че
предприемайки това пътуване, И. не е знаел за издадената му на
22.05.2019 г. забрана за напускане пределите на страната. Самият И. заяви пред
съда, че когато се явил на разпит като
свидетел, е бил уведомен от разследващия орган, че следва да се яви „в сряда”.
Следователно той е знаел за това си задължение и въпреки това е предприел
напускане пределите на страната и то
през ГКПП Калотина и то в ранните часове на 26.05.2019 г., когато е бил
задържан, тъй като е бил обявен за ОДИ.
Гореизложеното налага правния извод, че по отношение на И. са налице кумулативно и
трите предпоставки на чл.63, ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража”. С горното изложение съдът даде отговор защо възприема за неоснователни доводите на
защитата за незаконосъобразност на атакуваното определение. Що се отнася до
възраженията на защитата, че обвинението е повдигнато две години след деянието
и че в него фигурират понятия като
неустановено оръжие, съдът приема следното: Въпрос на преценка и в правомощията
на прокурора е кога и на какъв етап от
разследването да повдигне обвинение на едно лице и по-късното повдигане на обвинението по
никакъв начин не опорочава това действие. Относно неустановяване и ненамиране
оръжието на престъплението, съдът приема, че извършването на престъплението е
било изключително добре организирано от извършителите, те са били изключително
опитни и са действали ловко и бързо с цел да прикрият следите от
престъплението. За това ненамирането на оръжието от престъплението в никакъв
случай не може да се тълкува като благоприятен за обвиняемия И. факт.
По всички тези съображения се налага извода за
законосъобразност на атакуваното определение, което като такова следва да се
потвърди.
Водим от изложеното и на основание чл.65, ал.9 от НПК,
Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението на КнРС от 27.05.2019 г., постановено по ЧНД №790/2019 г.,
с което по отношение на А.Д.И., ЕГН **********,
обвиняем по ДП №1015/2017 г. по описа на РУ Кюстендил е взета мярка за неотклонение
”задържане под стража”.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ЗАСЕДАНИЕТО по делото приключи в 15.00 часа.
ПРОТОКОЛЪТ се
написа в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: