Р Е Ш Е Н И Е № 108
Гр. Сливен, 30.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Детелина Бозукова
при
участието на прокурора.........................
и
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Детелина
Бозукова административно дело № 40 по описа на Административен съд гр. Сливен
за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано
по жалба от И.Х.И., ЕГН **********,*** срещу Решение № 1012-19-87#1/13.12.2019
г. на Директора на ТП на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на И. срещу
Разпореждане № 2110-19-8#6/17.10.2019
г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване, с което му е
отказано преизчисление на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата си оспорващият възразява
срещу издаденото решение, с доводи за незаконосъобразност на последното. Твърди,
че неправилно административният орган е приел, че получените от него 2 000
лева еднократно поощрение като п. р. по чл. 15 ал. 1 от Постановление №
19/18.04.1980 г. на МС не представлява осигурителен доход. В самото решение
било посочено, че поощрението е дадено като стимул „за да работи“ и въпреки
това се приемало, че не е доход за положен труд. Моли съда да отмени оспореното
административно решение.
В с.з., оспорващият И.И., редовно и своевременно призован, се явява лично и моли
съда да признае получените 2000 лв. към обема за последните три години, които е
дал към общия коефициент. Твърди, че всичко е направено и във ведомостите пише
на коя дата и колко. Около 1 150 човека, 120-130 с. получили пари по това
постановление.
В с.з. административният орган се представлява от
упълномощен гл. юрк М., която оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли. Заявява, че сумата, получена от оспорващия за три години
назад е по причина, че е представил за процесния период три удостоверения обр.
УП -2, две от които от Община Твърдица преди ТП на НОИ да вземе разплащателните
ведомости на съхранение и всъщност между първото и второто удостоверение има
разминаване в сумата. Тези 2000 лв. не фигурират в разплащателните ведомости, а
поради разминаване пенсията е преизчислена. Впоследствие от осигурителния архив
било изготвено ново удостоверение, извършена проверка от ревизионния орган,
разликата между първото и второто удостоверение била около 40-50 лева и органът
преценил, че въпреки третото УП – 2, което е представено с по –малък размер
доход, ще оставят второто, което е по-благоприятно, но в разплащателните
ведомости не фигурира сума от 2000 лв., въпреки направените проверки. Липсвали
доказателства, че са начислени осигуровки. Това съставлявали суми, които са се
изплащали на лицата само за да работят при определен период от време лицата в р..
На представеното копие от спестовна книжка било вписано влогонабиране, но без
друга индикация, което било доказателство за този доход от 2000 лв., получен от
И. по Постановление № 19. В писмени бележки заявява подробни доводи за
неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 07.07.2004 г. И.Х.И. подал заявление вх. №
23177 за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, към
което приложил Удостоверение обр. УП – 2 изх. № 4166/01.09.2004 г., издадено от
община Твърдица въз основа на разплащателните ведомости на Мини „Балкански
басейн“, р. „Д.“. Съобразно данните в това удостоверение, посоченият
осигурителен доход на И. в периода 01.01.1986 г.- 31.12.1988 г. е
15 676,95 лв. По заявлението с Разпореждане № ********** № 2/02.09.2005 г.
ръководителят на пенсионното осигуряване отпуснал на И. лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, считано от 09.02.2004 г. в размер на 129,94
лв. Това разпореждане не било обжалвано от заявителя. На 11.08.2005 г. И. подал
Заявление вх. № 26310, с молба за отпускане на лична социална пенсия за
инвалидност, като такава била отпусната, считано от 11.08.2005 г. с
Разпореждане № ********** № 6/30.09.2005 г. Това разпореждане също не било
оспорено от заявителя. В периода до 31.08.2010 г. пенсиите на И. били преизчислявани
и осъвременявани, като в този период същият не е предявявал претенции за
процесните 2000 лв. На 31.08.2010 г. жалбоподателят подал Заявление вх. №
МП-13481 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към която
приложил Удостоверение обр. УП – 2 № 5176/20.10.2010 г., издадено от Община
Твърдица. Последното било издадено въз основа на разплащателните ведомости на
СМЕК „Балканбас“ – р. „Д.“, с посочен в същото
осигурителен доход в размер на 15 876,97 лв. за период 01.01.1986 г. –
31.12.1988 г. По повод установената разлика в посочения осигурителен доход в
двете удостоверения, ръководителят на пенсионното осигуряване постановил
Разпореждане № ********** № 16/21.10.2010 г., с което изменил личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на И., считано от 09.02.2004 г. С този акт
тази пенсия била спряна, считано от 02.08.2010 г., като на И. била изплатена
разликата за три години назад, прекратена била социалната пенсия за инвалидност
и отпусната, считано от 11.08.2010 г. лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Със Заявление вх. № МП-16869/27.10.2010 г. И. поискал да му се
възобнови социалната пенсия за инвалидност, като заявеното било удовлетворено,
считано от 02.08.2010 г. с Разпореждане № ********** № 16/02.12.2010 г.
На 22.07.2019 г. И.И. подал Заявление вх. №
2110-19-8 за преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж възраст, с приложено към заявлението
Удостоверение обр. 15 изх. № 5506-19-448#1/17.07.2019 г., издадено
от ТП на НОИ – Сливен. Съобразно информацията в последното, осигурителният
доход на И. през периода 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г. е 15 834,25 лв.
Установена било разлика в осигурителния доход между предходното удостоверение
обр. УП-2, издадено от Община Твърдица и цитираното удостоверение обр. УП-15,
издадено от ТП на НОИ – Сливен, възлизаща на 42,72 лв., с които е по-малък
осигурителният доход в новопостъпилото удостоверение.
За установяване действителния размер на осигурителния доход за процесния период
била извършена проверка от контролен орган на НОИ, резултатът от която бил
обективиран в Констативен протокол № КВ-5-19-00646978/09.09.2019 г.,
потвърждаващ информацията, съдържаща се в Удостоверение обр. УП-15 изх. №
5506-19-448#1/17.07.2019 г. на ТП на НОИ – Сливен. С
Разпореждане № 2110-19-8#6/17.10.2019 г.
ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Сливен отказал да преизчисли личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
И.Х.И., доколкото това би довело до определяне на по-нисък размер. До този
момент пенсията на И. е била изчислена върху най – високия, определен
документално осигурителен доход за периода 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г.
Срещу това разпореждане И. подал жалба вх. № 2110-19-8#6/17.10.2019
г., в която заявил, че в удостоверение обр. УП-15 и в удостоверение обр. УП-2 №
5176/20.10.2010 г. не е вписана получената от него сума в размер на 2000 лв. от
дата 27.11.1986 г., представляваща еднократно поощрение като п. р. по чл. 15
ал. 1 от Постановление № 19/18.04.1980 г. на Министерски съвет.
По жалбата сезираният горестоящ адмнистративен орган – Директор на ТП на НОИ – Сливен се
произнесъл с Решение № 1012-19-87#1/13.12.2019 г., с което
отхвърлил същата. Решението било връчено на 07.01.2020 г. Жалбата срещу същото,
по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила при
административния орган на 20.01.2020 г.
Към доказателствата е приобщено копие от извадка от спестовна
книжка с вписване на дата 27.11.1986 г.
– влогонабиране две хиляди лева. Оспорващият представя Условия за сключване на
договори по 19 ПМС, Наредба за определяне реда и условията, по които
стопанските организации и предприятия от системата на енергетиката могат да
заплащат еднократно поощрение на новопостъпили и
заварени квалифицирани работници и специалисти, съгласно чл. 30 на Постановление
№ 59 на МС от 14 октомври 1985 г., кореспонденция на настоящия оспорващ с
различни институции.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното производство относими и допустими писмени
доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна и на база
всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не
бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка,
съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена от И.Х.И. срещу Решение на
Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата му
против разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Сливен. С последното на И. е отказано преизчисление на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Оспорването е направено от легитимирано лице, при
наличие на правен интерес, в рамките на законовия 14 – дневен срок и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява
от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
След като е сезиран с оспорване, при
служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт - Решението на Директора на ТП на НОИ - Сливен, съгласно
нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност.
Това се налага поради служебното начало в административния процес, съгласно
принципа за това, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден
от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз
основа на законосъобразни, предшестващи
издаването му действия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа
необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен.
Обжалваното решение е постановено от компетентен орган - Директора на Териториално
поделение на НОИ гр. Сливен, в качеството му на ръководител на поделението по
смисъла на чл. 117 ал. 3, вр. с чл. 117 ал. 1 от КСО, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от
закона материална компетентност. При издаването на процесното решение не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Същото е резултат от предшестващи го, нормативно установени и
законосъобразни действия и процедури. Решението е мотивирано, като в мотивите
административният орган е посочил както фактическите, така и правните основания
за издаването му.
По отношение на
материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът съобрази
следното:
Спорният предмет в
настоящото съдебно производство касае материалната законосъобразност на
оспорения акт и е досежно въпроса следва ли за периода 01.01.1986 г. –
31.12.1988 г. при определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст да се включва сума в размер на 2 000 лв., за която се твърди, че е
постъпила от работодателя по спестовна сметка като еднократно поощрение по чл.
15 ал. 1 от ПМС № 19/18.04.1980 г. Като доказателство в тази насока оспорващият
И. представя заверено копие от извлечение от спестовна книжка, в което сума в
размер на 2000 лв. е вписана като влогонабиране с дата на внасяне по сметката 27.11.1986
г. Наличието на тази сума на посочената дата не се спори по делото. Спорно е дали
същата съставлява осигурителен доход и следва ли да се вземе предвид при
определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно
чл. 15 ал. 1 от Постановление № 19 н Министерски съвет от 18.04.1980 г. за
развитие на в. и решаване на някои въпроси в стопанския минно-енергиен комбинат
„Марица – изток“, на работниците и специалистите, които ще постъпят на работа
във в. и м. строителство, да се заплаща еднократно поощрение в размер на 2000
лв. за п. работа и 1500 лв. за н. работа, ако поемат задължението да работят
най-малко три години п. и пет години н. работа. Видно е от съдържанието на
разпоредбата, че същата визира „поощрение“, а не „възнаграждение“, върху което
са внесени задължителните осигурителни вноски. Същото е определено като
еднократно и за целева група - работници, които ще постъпят на работа,
следователно същото е с цел стимулиране и има насърчителен характер по
отношение започването на работа в областта на в.. Според съдържанието на
разпоредбата, срещу така определеното поощрение работниците поемат ангажимента
да престират труд в предприятието за определен
минимален срок от три за п. и съответно – пет години на н. работа. Това
заплащане няма постоянен характер, а се изплаща само веднъж и се предоставя с
насрещна престация – полагане на труд за определен срок. Този извод се налага и
от анализа на чл. 15 ал. 4 от цитирания нормативен акт, съгласно която норма,
работниците и специалистите, които напуснат стопанската организация преди
изтичане на договорения срок, възстановяват изцяло изплатеното им еднократно
поощрение. Това поощрение няма характера на осигурителен доход, доколкото върху
него не се дължат и не са били внесени осигурителни вноски. В процесния случай
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. е била определяна като
размер въз основа на коректни данни от разплащателни ведомости на СМЕК „Балканбас“, р. „Д.“, обективирани
в издадени въз основа на същите удостоверения обр. УП-2 и УП-15. Това са
единствено легитимните документи, чието съдържание удостоверява необходимите за
определяне размера на пенсията данни, но не и представената извадка от спестовна
книжка. Извлечението от последната сочи единствено, че сума от 2000 лв. е
внесена под формата на влогонабиране на 27.11.1986 г. Дори същата да е под
формата на паричен превод от работодателя, то коментираната сума не е
осигурителен доход е еднократно поощрение, както се отбеляза по – горе.
Съгласно чл. 40 ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж,
осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документи по утвърден образец. В
случая именно такива са ползвани при определяне размера на пенсията за стаж и
възраст, отпусната на настоящия оспорващ И.И.. Процесната
сума от 2000 лв. съставлява извънредно плащане с еднократен характер,
предоставено от работодателя под условие, че възнаграденото лице ще престира работна сила във в. в период от време, определен
като минимален такъв. Този извод не се променя
от представените от оспорващия писмени доказателства. Видно е от Условия
за сключване на договори по 19 ПМС/18.04.1980 г., че на работниците и специалистите
във в. са предоставяни договори, с които същите се задължават да работят в
предприятието 3 при п. и 5 години при н. работа, срещу който служебен
ангажимент получават еднократна сума в размер на 2000 лв., визирана като
„поощрение“. Същата подлежи на възстановяване при нарушение на сключения
договор, което доказва нейния условен, еднократен и непостоянен характер. Изложените
в тази насока доводи от административния орган са правилни, като напълно
съобразени с относимите доказателства и постановени в
съответствие с материалния закон.
Предвид горното настоящата съдебна инстанция
преценява, че доколкото процесните 2000 лв. не съставляват осигурителен доход,
не са налице основания за преизчисление на отпуснатата на И.Х.И. лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, поради което и постановеният от ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Сливен отказ е правилен. Като е
отхвърлил жалбата срещу разпореденото в тази насока, Директорът
на ТП на НОИ- Сливен е постановил един материално и процесуално законосъобразен
акт, който е и съответен на целта на закона.
Изложеното мотивира настоящия съдебен
състав да приеме, че процесното решение на Директора на Териториално поделение
на НОИ - Сливен представлява по своята същност един валиден административен
акт, издаден при спазване на материалния закон и всички съществени административнопроизводствени правила, а депозираната срещу
него жалба е неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.И., ЕГН **********,*** срещу Решение №
1012-19-87#1/13.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Сливен, с което е
отхвърлена жалбата на И. срещу Разпореждане № 2110-19-8#6/17.10.2019 г.,
издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване, с което му е отказано
преизчисление на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен
съдия: